— Не съм съгласен — каза Люк. — Сега поне знаем в кой район да се съсредоточим.

Кеш погледна приятеля си с неприкрито отвращение.

— По дяволите, Люк, според теб къде търсех през последните две години?

— А! Значи в района на Девилс Пийк.

Кеш изръмжа.

— Добро име са му измислили. Там има повече скални пукнатини и пещери, поточета и рекички, отколкото в дванадесет други планини. Имам чувството, че господ сам е стоварил там чука си. Използвах хижата при Блек Спрингс за база. До този момент съм проучил единствено долната една трета.

— И откри ли нещо?

— Пъстърва — засмя се Кеш.

Марая облиза устни.

— Пъстърва ли? Истинска, дива планинска пъстърва, плувала на свобода?

Мъжът не успя да спре усмивката си.

— Да. Сочни игриви дяволи, до една.

— Прясно масло, малко панировка и една щипка…

— Престани — изпъшка Кеш. — Пак огладнях.

— А около Блек Спрингс има ли кресон? — попита тя и се усмихна замечтано.

— Не, но потокът слиза към долината и водата там се охлажда. Блек Спингс е топъл извор.

— Топъл ли? Но това е чудесно! След един дълъг ден, прекаран в разкопки, те чака гореща баня и прясно изпържена пъстърва, бисквити, приготвени в лагера, да не забравяме и салатата от кресон… — Марая издаде звук на нетърпеливо очакване.

Люк тихо се засмя. Кеш изруга, но не с лошо чувство. Той самият често се бе наслаждавал на гореща вана сред твърдите скали. Храната, която Марая спомена, обаче, съществуваше само в мечтите му. Него самият никак не го биваше да готви.

— Значи ще го направиш? — попита несдържано младата жена, усетила, че Кеш омеква. — Нали ще ми помогнеш да открия мината на Лудия Джак?

— Престани да настояваш, дебеланке — отвърна Люк. — Двамата с Кеш ще поговорим по-късно. Насаме.

— Ще ти дам половината от моята половина — опита се да подмами тя Кеш, без да обръща внимание на думите на брат си.

— Марая… — започна Люк.

— Че кой настоява? — попита тя и го погледна напълно невинно. — Moi? В никакъв случай. Аз съм повече от послушна.

Невада погледна Кеш.

— Ще имаш ли нужда от тази карта?

— Не.

— Тогава, ако нямате нищо против, ще я изпратя на едни хора, които са много добри при възстановяването на съсипани документи, за да измъкнат тайната.

Кеш понечи да попита нещо, но в същия момент си спомни къде — и за кого — бе работил Невада, преди да поеме работата в „Рокинг Ем“.

— Аз нямам нищо против — каза Кеш. — Картата принадлежи на Люк и на Марая.

— Вземи я — каза му Люк.

— Разбира се, вземи я. А на кого смяташ да я изпратиш? — полюбопитства Марая.

— Не се тревожи. Те ще се погрижат за нея — успокои я Невада и сгъна внимателно картата по ръбовете, образувани преди много години.

— Няма ли да ми кажеш къде ще я изпращаш?

Все едно че говореше на стената. Невада вече бе станал и се отдалечаваше от масата. Задната врата се отвори и тихо се хлопна след него.

— Не исках да го ядосвам.

— Не си — отвърна Люк и се протегна. — Невада не е по любезностите. Не се усмихва и не се извинява. Но пък за сметка на това е много добър човек. Един от най-добрите. Просто не бива да го притискаш за нищо — добави Люк и погледна Кеш. — Дори и ти. Невада никога не би постъпил по този начин.

Усмивката на Кеш беше тънка.

— Мама не е излюпила малоумни пиленца. Веднъж съм виждал как Невада се бие. Ако някога се навра в неговата лъвска бърлога, няма да си забравя пушката.

— Само че къде ще изпраща Невада картата? — попита с жален глас Марая.

— Нямам представа — призна Люк. — Знам само, че ще си я получиш във вида, в който той я е взел. Може би дори в по-добър.

— Значи знаеш къде я праща.

— Не, но мога да се опитам да позная.

— Хайде, кажи ми — възкликна младата жена, загубила търпение.

Люк се усмихна.

— По всяка вероятност картата ще се озове на някое бюро във ФБР на източния бряг. Или пък в лабораторията на някоя правителствена агенция. Невада невинаги е работил като каубой. — Люк се протегна отново, прозя се и погледна Марая. — Пренесе ли нещата си в къщата?

— Да.

— Всичко ли си подредила?

— Не съвсем.

— Защо тогава не отидеш да довършиш? Ще дойда след малко, за да видя дали нямаш нужда от нещо.

— Защо ми се струва, че това е покана да изляза?

— Защото е така.

Младата жена искаше да протестира, но се сети, че Люк искаше да поговори с Кеш насаме за търсенето на мината.

— Вече не съм на шест — каза тя. — Можете да говорите и пред мен.

Все едно, че не бе казала и дума.

— Не забравяй да затвориш прозорчето на банята, — напомни й Люк, — освен ако нямаш нищо против стария развратен котарак да ти спи в леглото.

Марая погледна Кеш.

— Защо му позволяваш да те обижда така.

Кеш се поколеба в продължение на две секунди, след което даде воля на смеха си, но внезапният блясък в очите му накара сърцето на Марая да забие по-бързо.

Люк поклати глава.

— Лека нощ, дебеланке.

— Да не забравиш да ми донесеш сладки и мляко — отвърна сладко тя, — иначе ще плача, докато заспя.

Люк сграбчи Марая, прегърна я и разроши косата й, сякаш отново беше на шест. Тя се засмя, вдигна се на пръсти, също го прегърна и в следващия момент, усети, че очите й са пълни със сълзи.

— Благодаря ти, Люк — каза тя.

— За какво?

— Че не ме изхвърли, когато се появих без предупреждение.

— Не ставай глупава. Това е домът ти.

— Не — прошепна тя. — Това е твоят дом. Много съм ти благодарна, че мога да го споделя, макар и за малко.

Преди Люк да успее да каже и дума, тя го целуна по бузата и бързо излезе от трапезарията. Кеш стана и се загледа във вратата, възхитен от съвършенството, с което Марая се правеше на безпомощно дете, в кожата на жена. Беше много добра. Много по-добра, отколкото Линда. Но пък Линда имаше преимущество. Беше му казала нещо, заради което бе готов да продаде душата си — беше го накарала да повярва, че носи детето му.

Разбра прекалено късно, че Линда е спала с друг. Ето още едно от нещата, в които жените много ги биваше — да накарат всеки мъж да се почувства като единствен.

— Не се притеснявай за Невада — каза спокойно Люк.

Кеш стреснато се обърна към приятеля си.

— Какво искаш да кажеш?

— Той наистина е много красив, но Марая не може да откъсне очи от теб. — Вече разкрил мислите си, Люк продължи: — Което доказва, че за вкусовете не може да се спори.

— Макар и с брада, Невада не е златотърсач — изтъкна хладно Кеш. — А сърцето на дамата е отдадено на златото.

— Дамата не можеше да откъсне очи от теб, още преди да е разбрала, че си златотърсач. А и ти я позагледа и не смей да отричаш.

Кеш присви сините си очи. Преди да успее да каже и дума, Люк отново заговори.

— Да, да, знам, че мъжът попада между чука и наковалнята, когато пожелае сестрата на най-добрия си приятел. Знам го много добре. Години наред желаех Карла.

— Не толкова много, колкото тя копнееше за теб.

Люк се усмихна на една страна.

— Значи съм бил първокласен глупак. Ако не беше по-големият й брат, който се правеше на сватовник, все още щях да се будя сам посред нощ.

— Ти това ли се опитваш да направиш сега? Да ме сватосаш? Затова ли искаш да замина да търся мината с Марая? Решил си, че ще открием нещо много по-ценно и трайно от златото.

Люк се намръщи от подигравателния тон на Кеш и прокара пръсти през косата си.

— Районът около Девилс Пийк е почти непристъпен.

Кеш вдигна очи към тавана.

— Не мога да я пусна да отиде сама — продължи Люк.

Кеш погледна ръцете си.

— Не мога да я заведа аз.

Кеш вече гледаше в пода.

— Имам нужда от всички работници плюс още петима мъже.

Кеш извърна очи към масата. Люк изруга.

— Зарежи тази работа. Ще накарам Невада да…

— По дяволите — прекъсна го гневно Кеш, вбесен от мисълта за Марая и Невада сами в неизбродната пустош по върхарите на „Рокинг Ем“. Погледна безизразно Люк. — Добре, де. Ще отида. Но знаеш, че обикновено отивам за седмици наред. По този въпрос мислил ли си?

— Марая каза, че разбира от къмпингуване. Освен това винаги можете да разчитате на хижата при Блек Спрингс.

— Мътните да го вземат, нямам това предвид и ти много добре го знаеш! Сестра ти е прекалено сексапилна жена.

Люк наведе глава на една страна.

— Интересна забележка.

Ръмженето на Кеш бе единственият му отговор.

— Сериозно говоря — продължи Люк. — Не че Марая е грозновата, но не бих я нарекъл сексапилна. Невероятна, може би, с тези големи златни очи и прелестна усмивка. Топла. Искрена. Но чак пък и сексапилна.

— И аз не бих нарекъл Карла сексапилна.

— Значи си сляп.

— Не. Просто съм й брат.

— Разбрах какво искаш да кажеш — ухили се Люк.

Последва мълчание, след което Кеш заговори спокойно и разумно.

— Виж сега. Трябва ни половин ден, за да се доберем до хижата на Блек Спрингс ако сме с коне. След това трябва да се катерим по зъберите и през каньоните. Няма начин да спрем на някое място, да поровим час-два и да продължим. Ще бъдем заедно нощи наред.

— Аз ти имам доверие.

— Значи си просто един глупак — каза Кеш, произнасяйки отчетливо всяка дума.

— Ти ми се довери, когато заминах за пущинака из каньона Септембър с Карла — изтъкна Люк.

— Да, бе. Като си помислиш само, че съм го направил. А Карла се оказа бременна и изоставена.

Люк се намръщи.

— Ти не си чак такъв глупак, какъвто бях аз.

— По дяволите…

— Марая е на двадесет и две — продължи Люк, без да изслушва другия мъж. — Завършила е колеж и се държи като разумен възрастен човек. Имам ти доверие в същия смисъл, в който и ти ми гласува доверие. Може и да си един проклет инат и да имаш жените за нищо, но не би докоснал едно момиче, без тя да иска. С теб Марая ще бъде в сигурни ръце. Освен това, каквото се случва между нас двамата не ми влиза в работата.