— Люк може и да има нужда от теб, на мен не ми трябваш — каза Невада. — Когато стане въпрос за крави, от теб става прекрасен механик.

Марая погледна към Кеш и си спомни отвращението му, когато видя в какво състояние е двигателят на колата й.

— Ти механик ли си?

Люк се разсмя.

— Попитай джипа му. Двигателят работи през четвъртък.

— Истинско чудо е, че въобще работи — допълни Невада. — Проклетията е по-стара и от Кеш. А и изглежда по-добре.

— Изобщо не знам защо слушам злобните ви забележки — оплака се Кеш, без да се обижда.

— Или ще ни слушаш, или ще миеш чиниите. Твой ред е, да не би да си забравил? — попита Люк.

— Надявах се вие да сте забравили.

— Е как ще стане! — Люк се отблъсна от масата, събра чиниите и се насочи към кухнята. — Невада, може би ти се иска да поостанеш и да чуеш спомените на семейство Макензи. Все пак някои от тях са и твои прадеди.

Невада се обърна към Люк с поразяваща скорост.

От кухнята долетя дрънчене на чинии, а след това Люк се върна в просторната трапезария, свързана с кухнята. Сипа си нова чаша силно кафе и погледна към малкия брат на Тен със странна усмивка.

— Тен не ти ли е казвал? Миналата зима двамата с него най-сетне избистрихме нещата. Имаме двама общи прародители — Кейс и Марая Макензи.

— Бре да му се не види.

— Така е — отвърна срамежливо Кеш. — Само че никой не се е похвалил.

Невада го погледна с крайчеца на окото си, поглед, който би изглеждал страшен, ако не бе усмивката, появила се в очите му. Люк продължи да говори, свикнал с обичайните разкази, станали неизменна част от вечерите в „Рокинг Ем“.

— Кейс Макензи е човекът, създал „Рокинг Ем“. — Обясни Люк и погледна Кеш. — Всъщност, Марая трябва да е била от твоята рода. Дядо й е бил златотърсач.

— Така ли? Наистина? — попита оживено Марая, гласът й изтънял от вълнение. — Не знаех, че дядо Лукас е бил златотърсач.

Люк премигна.

— Не е бил.

— Но нали ти каза, че с бил…

В същото време заговори и Невада.

— Не си спомням родителите ми да са споменавали да имаме роднини от рода Макензи.

— Не съм казал — отвърна Люк на Марая. След това се обърна към Невада. — Това никак не ме учудва. Не става въпрос за връзка, която семействата охотно обсъждат.

Когато Марая и Невада заговориха едновременно, Кеш се надигна с отегчена физиономия и започна да пренася мръсните чинии в кухнята. Никой не забеляза с какво се е заел, нито пък отсъствието му, докато беше в кухнята. По едно време надникна и забеляза, че Люк чертае родословно дърво върху някаква счетоводна справка и отново се зае с чиниите. Следващия път, когато надникна, Марая бе излязла. Кой знае защо остана доволен, че Невада е още в трапезарията. Брадатият работник бе прекалено привлекателен мъж.

Кеш се зае да избърше плотовете с неестествено ожесточеност, но отново долови гласа на Марая.

— Заповядай, Невада. Това е доказателството, че сме роднини.

Той запокити парцала в мивката. Избърса ръце в дънките си и се премести така, че да може да вижда какво става в трапезарията. Марая стоеше до Люк. Държеше оръфан кашон с такова внимание, сякаш в него се пазеха скъпоценностите на английската корона.

— Какво е това? — попита Люк и огледа подозрително кашона, който сестра му гордо бе пренесла на масата.

— Тук е семейната библия на рода Макензи — каза тя доволно, без да крие вълнението си.

Възцари се мълчание, нарушено единствено от Люк, който шумно си пое дъх, когато извади подвързаната с кожа книга от кашона. Златните букви на библията просветнаха на лампата.

Невада тихо подсвирна. Посегна към библията, спря и погледна Марая.

— Може ли? — попита той.

— Разбира се — отвърна тя и му подаде дебелия том с две ръце. — Това е и твоето семейство.

Докато Кеш ги наблюдаваше притихнал от вратата, Невада поклати глава и отказа да вземе книгата. Вместо това проследи с пръсти крехката подвързия и я погали така, сякаш бе жива.

Нежността на жеста му и стаените чувства учудиха Кеш, но в същия момент бе завладян от раздразнение, заради топлотата в погледа на Марая, докато гледаше сериозния мъж, а след това и от любопитство към библията, която бе мост на историята от миналото към настоящето и бъдещето. В този момент Кеш усети горчивина, породена от мъката, че никога няма да има дете, с което да сподели миналото, настоящето или бъдещето си.

— Колко е стара? — попита Невада, взе книгата и я постави на масата.

— Била е отпечатана през 1867 година — отвърна Марая. — Първата записка е от 1870 година. Тогава е била сватбата на Кейс Макензи и Марая Елизабет Търнър. Опитах се да разчета датата, но мастилото е много избеляло.

Докато говореше, младата жена разгърна лъскавата корица и показа мястото, където бяха записвани събития като раждане, смърт и бракове. Постави пръст на старата хартия и бързо прегледа имената.

— Ето го, това е — каза доволно тя. — Матю Кейс Макензи, нашият прадядо. Оженил се е за жена, наречена Чарити О’Хара.

Люк огледа бързо имената и посочи друго.

— Ето го и прадядо ти, Невада. Дейвид Тирел Макензи.

Невада обърна страницата и огледа браковете и отбелязаните дати на смърт, но успя да види само деня на смъртта. Дейвид Тирел Макензи бе починал, преди да навърши двадесет и шест. Нито бракът му, нито раждането на децата му бе отбелязано.

— Тук не е записан бракът му — каза безизразно Невада. — Не са вписани и децата.

— Не е имало брак — каза Люк. — Според дядо ми, чичо му Дейвид бил скитник и самотник. Прекарал по-голямата част от живота си в боеве с различни индиански племена. Нито една жена не успяла да го задържи за дълго.

Невада сви кисело устни в подобие на усмивка.

— Да, това винаги е било проблем за хората от рода Блекторн. С изключение на Тен. Бракът му е непоклатим.

Невада прехвърли последните страници от своеобразния регистър, не откри друго написано и погледна Люк.

— Тук няма нищо. Защо реши, че сме роднини?

— Марая… не, не ти, дебеланке, първата Марая. Искам да кажа, че тя си е водила дневник. Споменава за жена, наречена Зимна луна във връзка със сина си Дейвид. Тен твърди, че прабаба ви се е казвала Зимна луна.

Невада бавно кимна.

— Не е имало официална брачна церемония, но се понесли слухове за дете. За момиченце.

— Превита като върба — каза Невада. — Баба ми.

— Добре дошъл в семейството, братовчеде — каза Люк, усмихна се и подаде ръка.

Невада пое протегнатата ръка.

— Май в семейството на Макензи вече няма да ви липсват ренегати. Семейство Блекторн са известни по тази линия. Копелета, наследници на много поколения копелета.

— Както и във всеки друг род — заяви сухо Люк.

Само Марая забеляза, че Кеш е застанал на вратата, лицето му безизразно, въпреки че отново бе усетил болка от това, че той нямаше да има наследниците, които другите приемаха за даденост. Това, в съчетание с недоверието, което хранеше към жените бе причината да не се ожени отново.

Никога нямаше да повтори тази грешка.

Четвърта глава

Кеш се върна в кухнята и приключи с чистенето и подреждането, без да си губи времето и да наднича в другата стая. Когато бе готов, си наля чаша кафе от голямата кафеварка, в която винаги имаше сварено, поставено на печката, за да е топло. Обиколи бавно стаята, докато отпиваше от гъстата течност. Най-сетне седна на масата в кухнята. Разговорът от трапезарията на моменти нахлуваше в мислите му, макар че звуците му се струваха безсмислени.

Тъмносините му очи обходиха стените на кухнята, където Карла бе закачила посудата, предавана от поколение на поколение в семейство Макензи. Очите на Кеш се присвиха от болка, защото знаеше, че когато умре, няма да има свои деца.

За стотен път си повтори, че е невероятен щастливец, задето има племенник, на когото да се радва. Всеки път, когато погалеше Лоугън по косата и се вгледаше в малкото личице, Кеш сякаш виждаше собствения си баща в детето. Смехът, любопитството и инатът на племенника му караха Кеш да се свива от болка, че няма да има свои деца, а това бе ужасно. Просто трябваше да го преодолее.

— … истинско злато?

— Истинско е. Зрънцата сигурно са от мината на Лудия Джак.

Въпросът на Невада и отговорът на Марая веднага привлякоха Кеш. Той остави на масата вече изстиналата чаша кафе и се върна в трапезарията.

Марая седеше между Люк и Невада, който прелистваше изрезки от избелели вестници и стари писма, събрани в библията. Въпреки че Невада бе задал въпроса, той погледна бегло златото в ръцете на момичето. Късчетата на огърлицата бяха нанизани на дебела златна верига, която не интересуваше Невада толкова, колкото избелелите размазани петна по крехкия лист в ръката му.

— Кеш? — извика Люк, без да вдига поглед. — Защо, по дяволите, се бавиш толкова… А, ти си бил тук. Помниш ли старото бижу, за което ти разказвах и мислех, че е загубено? Виж тук. Майка ми сигурно е взела веригата, когато е напуснала татко. Дебеланка я върна.

Едрата силна ръка на Кеш се пресегна над рамото на Марая. Тя напрегнато въздъхна, когато лакътят му леко се отърка в извивката на шията й и в рамото. Кожата му бе твърда и от нея се излъчваше жизненост, а пък острите косми блестяха с металически златист цвят. Когато изви ръка и дланта му се озова нагоре, Марая забеляза изпъкналите вени по китката, доказателство за многобройните случаи, когато сърцето му е изпомпвало достатъчно кръв, за да захрани мускулестото тяло.

Внезапното желание да проследи тъмните разклонения бе толкова силно, че Марая затвори очи, за да не му се поддаде.

— Може ли? — попита Кеш.

Прекалено разтърсена от реакцията си, Марая отвори очи и подаде тежката огърлица на Кеш. Каза си че пръстите й са се плъзнали по китката му напълно случайно, но дълбоко в себе си знаеше, че това е лъжа. Освен това знаеше, че никога няма да забрави усещането при допира с фините косъмчета и примамливата сила на изпъкналите вени под чистата кожа, потъмняла от слънцето.