— Фойерверки ли? — повтори леля Жермен, която понякога показваше учудващо остър слух. — О, много се надявам госпожица Дидьо да ми позволи да погледам фойерверките.

— За жалост изобщо не познавам Флорида — каза накрая Изабел. — Честно казано, чувала съм само за Палм Бийч и Кейп Канаверал, но те не започват с Д.

— Помислете малко де — насърчи Джон Д. останалите, но те го гледаха безпомощно.

Устните на Корин произнесоха безмълвно думата „Дисниленд“ и Изабел за малко да избухне в гръмогласен смях. Тя срита Корин под масата.

— Диърфийлд Бийч — каза тържествено Джон Д.

— Значи цялото ви име е Джон Диърфийлд Бийч? — попита невярващо госпожа Сесил и го повтори още веднъж на френски.

— Тези американци са откачени — изръмжа Ермелин също на френски.

— Ще се запознаете с Диърфийлд Бийч, когато дойдете на сватбата ни през октомври — каза Жозефин. — Всички сте най-сърдечно поканени. Без вас, разбира се. — Последното бе адресирано до Бертран и Ермелин и поради суровостта, с която беше произнесено, постави всички в неудобно положение. — Е, и леля Жермен ще е по-добре да остане тук! Вероятно и вие. — Жозефин погледна към Изабел. — Дотогава ще бъдете в доста напреднала бременност, така че няма да може да летите. Повечето самолетни компании вече не допускат жени след седмия месец. Навремето, когато бях бременна с Лоран, не можех да отида дори на почивка със самолет.

— Флорида е доста далеч от къщи — каза госпожа Сесил. — Надявах се сватбата ви да се състои тук, в „Ринкинкин“. Нали първият път мина само с подписване в гражданското в Париж и…

— Това ще бъде американска сватба, като по филмите — прекъсна я Жозефин. — Огромен балдахин, хиляди цветя, венчавка под открито небе с изглед към морето. Ще има петстотин гости.

— И всички те могат да нощуват в нашия хотел „Дивайн“ — добави Джон Д. — После ще прекараме медения си месец на Бахамите, там също имаме хотел.

— Сигурно така е практично — каза госпожа Сесил. — Все пак се надявах…

— За теб остава да организираш сватбата на Корин с… ааа… Анабел — каза Жозефин. — Предполагам, че ще се ожените, за да не е извънбрачно детето ви, нали, Корин?

— Ами, за съжаление, аз още не съм се развела — намеси се Изабел и побърза да се изправи, за да събере празните чинии и да ги отнесе в кухнята при Матилд.

— Кажете на готвачката, че беше много вкусно — извика след нея Джон Д. — По принцип не съм почитател на вегетарианската кухня, но това наистина ми хареса.

— Оттатък е ужасно — каза Изабел на Матилд, която тъкмо подреждаше следващия ордьовър в чиниите.

— Знам. Затова предпочитам да готвя. Не мога да остана и две минути с Жозефин, без да се скарам с нея. Винаги е така.

— А аз, глупачката, винаги съм мечтала да имам сестра — рече Изабел.

Когато двете с Матилд донесоха второто ястие — ухаещи палачинки с тиквички, — темата се беше сменила. Сега говореха за „Ринкинкин“.

— Господин Юго казва, че вече не сте му клиенти.

— Господин Юго е данъчен съветник, Жозефин, не адвокат — обясни Корин. — Но да, той вече не работи за нас. Просто не се справя достатъчно добре. А сметките му са солени.

— Но ти не можеш да държиш отговорен данъчния си съветник за това, че имението върви към фалит — възрази Жозефин.

— „Ринкинкин“ няма да фалира — рече остро госпожа Сесил.

Жозефин сладко се усмихна.

— Нима? Аз обаче имам съвсем друга информация. Господин Юго казва, че е само въпрос на месеци да обявят къщата ви за публична продан.

— „Ни“ — каза Матилд.

— Моля?

— „Ни“ — повтори Матилд. — Ще обявят къщата ни за публична продан, защото една четвърт от нея е твоя.

— Искаш да кажеш, една четвърт от дълговете!

— Кредитите ще ни строшат главата — обясни Корин. — Иначе прасковите всяка година носят все по-добри печалби. Ако не бяха кредитите…

— Аз още преди казах, че трябва да продаваме! Сега нямаше да си имаме проблеми. Когато банката обяви всичко тук за публична продан, трябва да се радваме, ако изобщо остане нещо за нас.

— Така е. Затова на всяка цена трябва да избегнем публичната продан. — Никой не поглеждаше палачинките с тиквички пред себе си, само Лоран и леля Жермен си хапваха невъзмутимо. — Пресметнахме, че с еднократна сума от един милион франка ще предотвратим най-лошото и ще изведем имението на зелено.

— Да, но никоя банка няма да ви отпусне този заем — каза Жозефин. В ушите на Изабел това прозвуча едва ли не злорадо.

— И ние нямахме предвид банка — отвърна меко Корин. — Мислехме за заем от частно лице. — Той направи малка пауза, в която всички притаиха дъх, и после добави: — Честно казано, мислехме си за теб.

— За мен ли? По-скоро имаш предвид Джон Д., нали?

— Ако Джон Д. е готов да отпусне един милион франка, за да спасим родния ти дом, да.

— Значи искате да смучете пари от бъдещия ми мъж?

— Да — отвърна много спокойно Корин. — Около един милион франка.

— Един милион франка — повтори бавно Жозефин. — Е, това са доста пари, нали, Джон Д.?

— Колко прави това в долари? — попита Джон Д.

— Може би сто и петдесет хиляди — предположи Корин. Обърнати в долари, този един милион франка изглеждаше направо смешна сума.

— Сто и петдесет хиляди долара — повтори Джон Д.

— Приблизително — рече Корин.

— Доста пари са — повтори Жозефин.

— Е, помислете спокойно дали можете да си позволите да отделите толкова много пари — каза Корин и Изабел се възхити на спокойствието му. — Така ще ни се облекчат задълженията и ще намалим месечните плащания. След около пет години ще започнем да връщаме парите.

Жозефин започна да се смее.

— Значи не ги искате безвъзмездно?

— Разбира се, че не.

— В такъв случай можем да помислим, нали, Джон Д.?

Джон Д. кимна.

— Ако не се лъжа, това също е вегетарианско — каза той и посочи към палачинките с тиквички. — Въпреки това поздравления за готвачката. Чудесно е така — само със зеленчуци.

Десета глава

Лавандулата се покри с цвят и както бе предсказала през април леля Жермен, цялата околност ухаеше на нея. Ароматът й сякаш доминираше над всички останали, особено през нощта. Специално в „Ринкинкин“ имаше доста лавандула, но на нея гледаха като на украса, не като на реколта. При Жур обаче имаше две ниви с лавандула, които изглеждаха точно както Изабел ги познаваше от пощенските картички. Лавандуловите храсти се простираха в дълги редици по лекия склон, подобно на големи, успоредно движещи се кервани от таралежи, и Изабел не завиждаше на госпожа Жур за работата, която й предстоеше. Тук лавандулата все още се береше ръчно със сърповиден нож. Лавандуловите пръчки се връзваха на снопи и се носеха право в дестилационната във Форкалкие. На Изабел това й се струваше толкова романтично и тя реши да снима госпожа Жур по време на беритба — ако й бъдеше позволено — и да прати на леля Полет снимките със стръкче от лавандулата.

Най-добре да изпрати на леля Полет и снимки от тази нощ, в която заедно с Корин се разхождаха сред прасковените дървета чак до лавандуловите ниви. Луната светеше и всичко сякаш бе потопено в лавандулово синя светлина.

— Дори небето е виолетово — каза Изабел на Корин. — И всичко, всичко ухае на лавандула. Прекрасно е.

— Лавандулови нощи — рече Корин и я притегли към себе си. — Дори целувките имат вкус на виолетки.

— Лавандулови целувки. — Изабел остави думата да се стопи с наслада на езика й.

— Лавандулови грижи — въздъхна Корин. — Не вярвам, че ще смекчим сърцето на Жозефин. Ако изобщо има такова. От години си мисля, че тайно го е заменила с камък.

Изабел не можеше да не се съгласи с него.

— Но навярно на Джон Д. ще му е неудобно, при неговите възможности, да откаже една толкова малка сума. Особено след като знае, че от това зависи съществуването ви.

— Съществуването ни — поправи я Корин. — Ти също си част от нас.

— Тогава позволи ми най-после и аз да дам пари — каза Изабел. — Не са много, но можеш да гледаш на тях като на зестра. А когато се разведа, ще получа наистина много пари. Издръжката и половината от стойността на къщата правят над четиристотин хиляди марки дори ако адвокатът на Фритьоф продължи да изопачава това, което може да се изопачава. Четиристотин хиляди марки са три пъти повече от един милион франка! Къщата на Фритьоф си я купихме още преди смъртта на баща му. В нея е вложен първият ми спестовен влог за строеж и всичките ми тогавашни спестявания. Фритьоф може да беснее, да хленчи и да ругае, но моят адвокат казва, че другата пролет ще бъда една богата жена.

— Искаш ли да се омъжиш за мен? — попита иронично Корин.

— Да — каза Изабел без следа от ирония.

— Тогава ме целуни.

Изабел го целуна и след цяла вечност погледна над раменете му към лавандуловите ниви.

— Какво ли е усещането да легнеш в лавандулата? Имам предвид, да се любим там.

— Да пробваме — рече с готовност Корин.

Както винаги, Изабел отдели толкова време да пропъди умората му, колкото му беше нужно отново да се ободри.