— Ти си ме обичал — прошепна Беки. — Наистина си ме обичал.

— Жалко, че ти никога не си изпитвала същото към мен. Винаги си ме карала да чувствам, че според теб аз търся само парите ти, сякаш съм жиголо.

— Аз те обичам.

— Хайде, кажи си всичко, скъпа — уморено промълви Лоугън, — знам, че има още.

Беки отиде до прозорците и спусна плътно пердетата. Не че имаше голяма вероятност някой да мине по тихата алея, но просто за всеки случай. Точно сега не искаше никой да си вре носа в дома им.

— Някога излизах с един мъж, който търсеше само парите ми…

Очите му бяха ледени.

— Значи това си мислеше, така ли? Че горкото бедно момче от северните графства те преследва заради богатството ти. Може и да се изненадаш, принцесо, но аз разполагам със собствени средства.

— Да, но едва ли… имам предвид, виж само какъв офис си наел, колко много сметки имаше за плащане…

Той поклати глава:

— Невероятно! Наричаш се делова жена, а предполагам, и през ум не ти е минало, че другите хора понякога имат проблем с парите в брой. Наех онова място, когато чаках да ми платят за… Господи! Защо, по дяволите, се опитвам да се оправдавам пред теб? Имаш ли представа за мащаба на обикновените ми поръчки, знаеш ли колко много работа вършим в момента? Търсят ни от Италия, Франция, Испания, от Арабския полуостров. Обадиха ми се от кралското семейство на Саудитска Арабия тъкмо преди ти да ми поднесеш малката си изненада. Кралят иска да му направя градина в един оазис. — Той сви рамене. — Не че ти влиза изобщо в работата, но „Лоугън Гардънс“ наистина се разрасна добре. Точно както го бях предвидил, когато за пръв път дойдох да работя при теб. Изобщо не съм се съмнявал. Комисионите, които получих тази година, ще достигнат четвърт милион само от такси, без да броим режийните разноски. Следващата година ще са повече.

— Тогава как така се съгласи да направиш розовата градина за…?

Лоугън не се усмихна.

— Защото беше твоята градина, а аз търсех нещо, което да ме задържи близо до теб. Понякога човек постъпва много глупаво, нали? Мислех, че между нас има нещо.

Беки седна в едно от меките кресла. Така се озова близо до масивните му бедра в джинси. Тя решително се загледа в огъня.

— Добре ли си? — попита той и падна на колене пред нея.

— Защо да не съм? О, притесняваш се за бебето. За теб съм само инкубатор за бебето.

— А аз — донор на сперма.

Сега лицето му бе точно до нейното. Потъмнелите му очи бяха леко омекнали. Решителната извивка на челюстта му се доближи до устните й. Беше прекрасен и Беки прехапа устни, за да не простене гласно от болка и копнеж по него. Трябваше ли непременно да стои толкова близо до нея с мускулестите си гърди?

— Лоугън — твърдо изрече тя, останала без дъх, — моля те, иди да се облечеш…

Той я целуна.

Едната му ръка се озова на тила й и я сграбчи за коприненомеките кичури, а другата се спря на бузата й, после нежно се спусна по шията и погали трапчинката в основата й. Устните му бяха груби, напористи и лакомо поглъщаха нейните, езикът му настоятелно потъваше дълбоко в устата й, тялото му я притискаше към облегалката на креслото. Беки изхлипа приглушено, зажаднялото й тяло откликна мигновено, зърната на малките й гърди настръхнаха, тънката й талия се извиваше към него и търсеше близостта му.

— Ами бебето? — прошепна тя.

Лоугън само измърмори гърлено:

— Няма да нараним бебето. Това е нещо естествено. Тъкмо така се е появило то. — Дъхът му пареше шията й, устните му галеха кожата й. — Освен това ти си моя съпруга. Ще консумираме брака си.

Разкопча горните копчета на роклята й и откри гладките й рамене. Беки се задъха, докато посягаше да свали копринения си сутиен. Лоугън дръпна ръцете й:

— Не пипай. Сега си моя.

Пъхна пръстите си под нежната материя на сутиена й и започна да я гали нежно, да дразни плътта около зърната й, без наистина да ги докосва. Беки простена тихичко. Лоугън разкопча металната закопчалка и издърпа копринените презрамки. Сутиенът се плъзна по кожата й, приглаждайки нежните златисти косъмчета, които бяха настръхнали по ръцете, гърба и навсякъде по топлото й, възбудено тяло, чувствително към най-малкото докосване.

— Гърдите ми са прекалено малки — оплака се тя.

Лоугън се засмя:

— Идеални са. Като малки праскови. Толкова си красива!

Протегна показалец, докосна едното настръхнало бледорозово връхче на бледите й гърди и забеляза как то набъбва и леко потъмнява. Усмивката му избледня. Тя усети как дишането му се накъсва и става все по-тежко. Лоугън нетърпеливо задърпа роклята и чорапите й, а после — и тънките кремави бикини. Слабините му пулсираха, притиснати от стегнатите джинси.

— Да се качим горе! — Тонът му не търпеше възражения. — Нямам намерение да чакам.

Притисна длани от вътрешната страна на бедрата й и безмилостно ги плъзна нагоре, докато усети меките златисти косъмчета и влагата й по загрубелите си ръце.

Беки се опита да се изправи, но коленете й трепереха.

Лоугън се усмихна с онази сексапилна и донякъде жестока своя усмивка, която разпалваше всичко в нея и изпращаше стрелички към зърната на гърдите й и дълбоко между краката й.

— Предполагам, че ще трябва да го направим по традиционния начин — каза той.

Наведе се и я вдигна на ръце. Беки въздъхна. Беше я вдигнал, сякаш е лека като перце. Озова се притисната до силните му гърди, уловена от ръцете му. Той я понесе нагоре по дървеното стълбище към нейната спалня, която сега щеше да се превърне в тяхна обща спалня. Нежно я остави върху старото легло от черешово дърво, застлано с хладни бели чаршафи. Беки протегна ръце и разкопча металните копчета на джинсите му. Той ги изрита настрани и застана — гол и едър — до стройните й бедра. Беки посегна да го погали. Беше великолепен. Голям, твърд като скала и нежен като кадифе. Но той нямаше намерение да я остави да поеме контрола. Пъхна пръсти в нея и усети колко е гореща и влажна.

— Моля те — обади се Беки, останала без дъх. Изви гръбнака си, притиснала се към него.

— Не преди да си готова — отвърна Лоугън.

Едва успя да изрече думите, но си наложи да не бърза. Забеляза как проблясва пръстенът на тънката й лява китка, която галеше гърба му. Сложи ръце на раменете й и я притисна към меките завивки, после слезе ниско долу, а устните и езикът му не знаеха пощада. Щом стигна до парещите й слабини и леко докосна с език пулсиращата й плът, Беки се изви страстно нагоре, извика приглушено и той трябваше да сложи длан върху устните й. Неспособен да се сдържа повече, Лоугън проникна мигновено в стегнатата и влажна утроба на жена си. Започна да се движи, напълно забравил всичко, изгарян от нуждата да избухне в нея, от копнежа по тялото й, по дивия блясък в очите й и влажните й от пот кичури, които направо го подлудяваха. Сля устни с нейните, целуна я страстно, притисна крехкото й тяло със своето и отзивчивостта на нейната плът го докара до самозабрава. Вече не можеше и не искаше да спре. Прегърна силно тръпнещата в ръцете му Беки и експлодира в разтърсващ оргазъм, който заличи от съзнанието му всичко — освен мисълта за тях двамата.

Тридесет и девета глава

— Трябва да е тя.

Доктор Конрън оправи вратовръзката си и се опита да не гледа толкова похотливо жена си, която бе силно разгневена, прекрасна и много апетитна, седнала в леглото, сред събраните накуп черни копринени чаршафи, с тъмната си кожа и свободно падащата по раменете коса. Разкошните й гърди леко се полюшваха, когато помръднеше гъвкаво като котка.

— Мислех, че вече сте уредили спора — каза той.

Имаше среща в осем часа с доктор Джаксън, за да обсъдят новия наем на сградата им. Джаксън бе избухлив стар досадник, който мразеше да го карат да чака.

За негово нещастие, гърдите на Лита, с тъмните зърна, все още настръхнали от сутрешното въргаляне в леглото, хипнотизираха Марк. С нея се чувстваше като шестнайсетгодишен хлапак. Петнайсет минути след екстаза той отново бе готов. Усети как членът му безмилостно набъбва.

— И аз така си мислех. Но очевидно не сме — просъска през стиснати зъби Лита и присви очи. — Хари Вайс ми се обади от Ню Йорк. „Ню Уейв“ е загубила шест поръчки миналата седмица, включително и договора с кафето на „Коста Рика“.

Тя стана от леглото и отиде до вградения гардероб, за да наметне копринения си халат. За съжаление това не облекчи положението на Марк. Сега пред очите му бе стегнатото и пищно дупе на Лита. Обичаше да гали тези опасни извивки. Само за миг се възбуждаше, а тя направо подскачаше. Мъжете се зазяпваха в нея дори когато носеше джинси. Марк не им обръщаше внимание — как би могъл да ги вини? Изстена гласно.

— О, престани вече. — Разсеяна за миг, Лита се извърна, копринената дреха бе прилепнала по тялото й, през дантеленото деколте се показваше закръглената й гръд. Зърната ясно се различаваха под нежната материя. — Съпрузите трябва да ходят и на работа. Какво ще каже доктор Джаксън?

— Да върви по дяволите! — отвърна Марк и бясно задърпа възела на вратовръзката, който бе нагласял цели пет минути. — Може да почака.



Наложи се Лита да звънне в офиса си и да предупреди, че ще закъснее. Сексът със съпруга й бе невероятен, но след като той излезе и тя си взе душ, за да отмие потта от кожата си, покоят, който я обземаше след разтърсващия оргазъм, бавно се замени от кипящ гняв.

„Проклета да е Беки Ланкастър!“ Смяташе, че са постигнали споразумение, временно примирие, ако не пълен мир. Явно бе сбъркала.

Бизнесът на Лита процъфтяваше — наемаше нови служители, сключваше повече договори, разполагаше с повече рекламно място в пресата и специализираните издания. Дори се бе замислила над възможността да отвори нови клонове, може би малък офис в Австралия, друг в Нова Зеландия или в Канада. Беше постигнала нещо сама. Нещо значимо.