Луиз Бегшоу - Когато тя беше лоша

Лоугън чу звука от гумите по чакълената алея.

— Пристигна — каза той. Сложи ръка на рамото на Беки и силните му пръсти погалиха гладката й кожа. Усещаше как е застанал покровителствено зад нея, как тялото му се напрегна, за да я защити от опасността. — Искаш ли да остана?

— Не, освен ако не е дошла с телохранител. — Тя му се усмихна леко, макар стомахът й да се преобръщаше. — Ще се оправя. Трябва да разбера какви са отношенията ми с тази жена.

— Нека поне да я посрещна. — Лоугън се ухили. — Любопитен съм.

На вратата се позвъни. И двамата скочиха от местата си, но той бе по-бърз.

На входа стоеше млада жена, приблизително на възрастта на Беки и доста по-ниска от нея. Изглеждаше закръглена, с фигура като пясъчен часовник, облечена в бежови кожени панталони с ресни и кашмирен пуловер в същия цвят, криещ разкошните й гърди. Носеше ботуши на висок ток, които я правеха почти толкова висока, колкото и Беки, а тъмната й коса се спускаше свободно по раменете — блестяща, с леко подвити краища. Имаше тъмни живи очи, кожа с цвят на кафе с мляко и силен грим. Погледът на Лоугън забеляза плътния слой спирала, блясъка за устни и ружа по страните й.

— Аз съм…

— Да, знам. — Той се взря студено в очите й. Тя отвърна на погледа му също толкова решително. — Жена ми ви очаква в кабинета си.

— Благодаря — каза Лита и мина покрай него. — Знам пътя.

Лоугън се възхити на дупето й, когато му обърна гръб. Тя изглеждаше съвсем различна от жена му — бляскава, модерна, нахакана, властна. Носеше силен грим и прилепнали по тялото дрехи. Изглеждаше добре, но просто не беше негов тип. Лоугън си представи нежните и деликатни гърди на Беки с розови връхчета, настръхнали и набъбнали… Усети възбудата в слабините си и бързо се оттегли нагоре по стълбите. Не биваше да сравнява Беки с други жени, поне не и докато наоколо имаше хора. Желаеше я веднага. Трябваше да си вземе студен душ.

Той не се притесняваше като Лита. Тя приличаше на дива котка, но и жена му бе същата, ако човек надникнеше под повърхността. Беки можеше да се справи. Може би Лита трябваше да дойде с подкрепления.

Беки седеше в любимото си чернено кожено кресло с папка на коленете и се преструваше, че чете. Спокойно вдигна очи, когато Лита Корнън нахлу вътре и решително затвори вратата зад гърба си.

— Седни — предложи Беки.

Лита остана права и огледа стаята.

— Виждам, че мястото не се е променило особено.

— Не и в тази част от къщата. — Проклета да съм, ако стана заради нея, мислеше си Беки. — Стаите ни за гости имат самостоятелни бани, но те са дискретно направени.

— Дискретност. — Лита саркастично повтори думата. — Напоследък не се радваме много на това качество, нали така?

— Очевидно. — Беки си наложи да остане седнала. — Три поредни седмици получавам отмяна на резервации. Всеки гост плаща по десет хиляди за една седмица. Цели групи отказаха да дойдат в последния момент. А разходите ми остават постоянни. Предполагам, разбираш какво означават постоянни разходи и по-малко приходи?

— Хмм, да видим. — Лита се намръщи, сякаш се опитваше да пресметне. — Май е същото, което се случва с „Ню Уейв“, когато договорите ми пропадат. Ланкастър, знам, че имаш връзки на Източния бряг, покрай роднините на майка си. Не ми казвай, че нямаш нищо общо със случая „Коста“.

— Кой е той? — неразбиращо попита Беки. — А сега се казвам Лоугън. Но повечето хора продължават да ме наричат Беки.

— Кой е той ли? Не става дума за човек. — Лита присви очи. — Сериозно ли се опитваш да ми кажеш, че не знаеш какво става с „Ню Уейв“? Че нямаш нищо общо?

— О, атаката е най-добрата защита — това ли е стратегията ти сега? — сопна й се в отговор Беки. — Сякаш не си изпратила лично ти някои от хората си в Съединените щати и в Европа да разпространяват гнусни клевети за „Ланкастър“?

— Не си прочела нищо в пресата, нали?

— Не, но съм сигурна, че разпространяваш слухове. Лично.

Лита я погледна с недоумение.

— Аз ли, скъпа? Аз съм само едно момиче от Бронкс. Не общувам с хората от твоята класа по тенис кортовете. Не мога да понасям тези мекотели.

— А аз не знам кой, по дяволите, е Коста.

— Това е компания. — Лита се опита да разгадае изражението на русата жена. Не изглеждаше да лъже, но пък може би беше просто страшно добра актриса. — „Кафе Коста“.

— Все едно. Това няма нищо общо с мен. — Беки започна да става нетърпелива. — Интересува ме само „Ланкастър“. Работих толкова усилено, за да възстановя компанията, и сега няма да гледам как всичко потъва, защото ти…

— Не съм направила нищо. — Лита го заяви толкова категорично, че Беки й повярва. — Нищо. Единствено се опитвам да си спечеля клиенти. Нека предположим само за миг, че и ти не си сторила нищо.

— Добре — съгласи се предпазливо Беки. — В такъв случай виждам две възможности. Едната е всичко да е чисто съвпадение. Другата…

— Рупърт.

— Точно така.

— Няма друга връзка между нас.

Беки се загледа втренчено в нея, после предложи:

— Искаш ли да пийнеш нещо?

— Чаша бърбън „Джак Даниълс“ и кока-кола, моля. Не мога да понасям отлежалото малцово уиски. Има вкус на мухлясала бъчва — отбеляза Лита.

После тя разказа на Беки цялата история. От самото начало, когато бе прекрачила прага на кабинета на Рупърт, до снимките с него, първата целувка, вечерята със семейството й, а после и провалът с „Модерна реклама“.

— Дала си му свободен достъп до сметката си? — ужасена, попита Беки.

Лиза се изчерви.

— Бях влюбена в него. А той умее да залъгва с приказките си.

— Това го знам.

— Представи всичко така, сякаш това е най-доброто за мен. Каза, че не се нуждаел от крупна сума, а от отворена кредитна линия към сметката ми, така че да взема „само колкото е нужно“. — Лита поклати глава. — Баща ми веднага разбра що за човек е.

— Струва ми се, че и моят би го направил. — Беки се поколеба. — Смяташ ли, че някога… те е обичал?

Лита се усмихна на жената срещу нея:

— Спокойно, няма нужда да си подбираш толкова думите. Извини ме за израза, но изобщо не ми пука за него.

— Да те извиня за израза ли? Аз не съм принцеса Грейс — каза Беки.

— Не, само изглеждаш като нея.

Двете жени се усмихнаха. Ледените кубчета в чашата на Лита звъннаха тихо.

— Мисля, че харесваше външния ми вид. Не вярвам, че ме е обичал, че изобщо е обичал някого през живота си. Аз бях красива и печелех добре. Според мен тогава той е бил почти сигурен, че ще спечели делото и ще наследи това място. Трябваха му парите ми. Но когато твоите адвокати победиха в съда, предполагам, решил е, че за него има само една възможна годеница. Бях изритана, но не преди да опразни банковата ми сметка.

— Да, каза ми за това миналия път. Онази телеграма е била ужасно коравосърдечна.

— А това означаваше, че ти си щастливата избраница — заяви Лита и драматично насочи към гърдите й показалеца си с яркочервен лак.

— Да, голям късмет извадих. Допуснах го да контролира „Ланкастър“ и да доведе и без това окаяното състояние на компанията до пълна катастрофа. — Беки се намръщи. — Оставих се да ме заслепи любовта — или поне тогава си мислех, че е любов.

— Той е красавец.

— След Лоугън го намирам за доста хилав — отбеляза Беки, — и е ужасен в леглото.

Лита избухна в смях:

— Мислех, че може само с мен да е било така.

— „Само приказки и нищо в панталона“, както казват тук.

— Е, и с езика не беше особено добър, за съжаление — добави Лита.

Беки се засмя.

— Смяташ ли, че наистина може да има нещо общо със ситуацията ни?

— Щом не е някоя от нас двете, тогава се обзалагам, че е той, скъпа. Не вярвам в съвпаденията. Рупърт е хитър, подъл и алчен. Напълно е способен да си отмъсти.

— Да, но не го бива в трезвото обмисляне. Разбрах го на собствен гръб — каза Беки, разсъждавайки на глас. — Сигурно работи с някого.

— Онази гнусна статийка доказва колко голямо удоволствие е представлявало за него да ни изиграе и двете.

Беки се обърна и отвори едно от чекмеджетата на ореховото бюро.

— Пазя копие от нея, за всеки случай. — Тя я прегледа набързо. — Тук пише, че е бил в Монако, в някакъв клуб.

— Хазарт? Дългове?

— Напуснал е Англия, продал е къщата в Лондон. Много е вероятно.

— Значи търси пари, нали така? И начин да те изрита от къщата. Винаги го е искал.

— Да. И ако работи с някого, предполагам, че скоро ще разберем кой е.

— Но как можем да се борим с него, ако не знаем нищо за плановете му?

— Двете с теб сигурно сме събрали достатъчно омраза към Рупърт, така че когато приключим с него, ще му се прииска да не се е захващал изобщо с нас — напомни й Беки.

Лита потрепери, въпреки топлата стая.

— Но това ще означава публичност. Бизнесът ми е загубен, ако се замеся в грозен публичен скандал, Беки.

— Именно на това разчита той. Че няма да посмеем да застанем пред камерите и да говорим. Не очаква нищо друго. — Беки й намигна. — Ще видим кой има повече кураж.