— Знам. — Каза го след дълга пауза. Изобщо не си спомняше последните й думи. Като че ли обаче звучаха изключително жално. Прокара пръсти през косата си. — Проклятие!

— Боже мой, не съм предполагала, че ще ви разстроя толкова, ваше благородие!

От нея бликаше остроумие — поне когато не изпитваше ужас, че ще я изрита. Дори се опитваше да го надприказва с хапливия си език още от мига, в който бе прекрачил прага на библиотеката.

— Имам предвид благоприличието, мадам. Майка ми е в Лондон. Тук няма никой, който би могъл да пази доброто ви име.

— Но това няма никакво значение! — усмихна се тя. — Аз съм вдовица, ваше благородие, а не някое младо момиче, чисто и невинно, с надежда за богат съпруг. А и в известен смисъл съм ваша роднина. Никой не би и допуснал, че ще се държите с мен непочтено.

— Явно изобщо нямате представа за репутацията ми, мадам.

— Напротив, чувала съм много пикантни истории за вас. Но, както вече казах, аз съм вдовица, зряла жена, която не би представлявала никакъв интерес за никого.

— Вие сте не само ужасяващо невежа, но и несъобразителна.

— Аз съм ваша братовчедка. С роднините нещата стоят по съвсем различен начин.

Явно не знаеше нищо за репутацията му. Безспорно обаче нямаше никакви средства. Къде би могла да отиде? Налагаше се да остане тук. Кларъндън реши да направи всичко възможно никой да не разбере причината за идването й. Фактът, че е братовчедка на починалата му съпруга, още повече влошаваше нещата.

— Вие несъмнено сте права, мадам. Забравихте обаче напредналата си възраст.

— Напротив, казах ви, че съм зряла жена. Зрелостта означава именно напреднала възраст.

— Винаги съм мразел тази дума. Красивата ми майка също не я обича.

В следващия миг се появи госпожа Роли. Стъпваше леко като самодива, а безупречно изгладената й пурпурна пола приятно шумолеше. Беше дребна, с разкошна бяла коса, вдигната в красив кок и изключително младолика. На тънката й талия висеше огромна блестяща халка за ключове, която майката на херцога й бе подарила преди няколко години.

— Госпожо Роли — заговори с усмивка господарят. В дни, когато носеше пантофи с токчета, тя му стигаше едва до рамото. — Това е мадам дьо ла Валет, моя братовчедка. Всъщност тя е братовчедка на нейно благородие, лека й пръст. Дошла ни е на гости, за да се запознае с лорд Едмънд. Ако успея да я убедя, възможно е да стане и негова бавачка. За нещастие всичките й куфари са потънали по време на буря в Ламанша. Останал е само един. Придружителката й пък се е разболяла и настояла да се върне във Франция.

Еванджелин толкова хареса разказа му, че едва не изръкопляска. Постъпката му наистина бе благородна.

— Госпожо Роли — обърна се към дребната жена с огромната халка за ключове и й кимна приветливо.

Икономката направи изящен лек реверанс и възкликна:

— Колко сте висока — също като майката на негово благородие! Радваме се, че сте сред нас, мадам! Лорд Едмънд ще бъде очарован. Бихте ли ме последвали до спалнята? В шест ли желаете да вечеряте, ваше благородие?

— Да, госпожо Роли — кимна херцогът. — И на всяка цена предайте на госпожа Дент, че си има още един почитател.

— Госпожа Дент ще бъде много поласкана, ваше благородие. Освен това ще й кажа, че мадам е прекалено слабичка и има нужда от подсилване. Сигурна съм, че това ще се превърне за нея в свещена цел!

— Защо не настаните мадам в спалнята на херцогинята?! Предполагам, че ще се чувства добре там.

Госпожа Роли се обърна към нея и поясни:

— Поддържаме я в изрядна чистота, но никой не е отсядал там, откакто нейно благородие ни напусна преди повече от две години. Беше такъв тежък удар за всички ни. Надявам се, че ще ви хареса, мадам.

— Сигурна съм. — Еванджелин кимна на херцога и последва младоликата икономка.

До ушите на Кларъндън достигна мелодичният глас на госпожа Роли:

— Представям си какъв удар е било за вас, мадам, да изгубите не само багажа, но и камериерката си. Цяло чудо е, че сте успели да закопчаете сама всички тези копчета на роклята си! Ще изпратя Дори да ви помогне. Ако ви допадне, може да стане ваша камериерка по време на престоя ви в замъка.

Само преди час той бе съвсем сам. А сега в дома му имаше някаква братовчедка. Млада и, ако не се лъжеше (а той никога не се лъжеше, когато ставаше въпрос за жена), с красиви гърди.

Неведоми са пътищата божи.

Кларъндън заключи смачканото писмо от Дрю Халси в най-горното чекмедже на бюрото си. После се приближи до камината и се втренчи замислено в тлеещата жарава. Сега си спомняше добре високото тринадесетгодишно момиче. Тогава я бе възприел като необикновено надраснала годините си. Имаше гордо изправени слаби рамене и огромни сериозни тъмнокафяви очи. Сега, седем години по-късно, магнетичната сила на тези умоляващи очи бе толкова огромна, че той, като неин родственик, не можа да остане безразличен.

— В какво ли се забърках току-що?

Шеста глава

— Ваше благородие!

Херцогът се закова в подножието на широкото масивно стълбище и се обърна към иконома си:

— Не се притеснявай, Басик. Нямаш никаква вина. Аз отказах да те изслушам. Благодаря ти, че си се погрижил за удобството на моята братовчедка.

Басик приближи и зашепна:

— За мен беше удоволствие, ваше благородие. Тя е много приятна млада дама. Ще поостане ли?

— Точно това все още не е изяснено. Ще те уведомя, когато взема решение по въпроса.

— Разбира се, ваше благородие. Успях най-накрая да изкопча от Джунипър, че сте получили писмо от лорд Петигрю. Лоши ли са новините, ваше благородие?

— Възможно най-лошите. Изменникът все още е на свобода. Дрю не иска аз да се забърквам, но така или иначе вече съм го направил. Смъртта на Роби няма да остане неотмъстена. Заклех се пред съпругата му. По дяволите! Две момченца близначета, малко по-големи от лорд Едмънд, останаха без баща! — Обзе го безсилна ярост. После се овладя. — Извинявай, Басик. Та, доколкото разбрах, мадам дьо ла Балет е пристигнала с двуколката на ковача?

Икономът кимна и прошепна:

— Тя не ме забеляза, но аз платих на човека. Той се надяваше да получи нещичко, а мадам явно бе в пълно неведение по въпроса. Млада дама да пътува съвсем сама! Направо настръхнах, като я видях. Защото тя безспорно е дама. Разбира се от пръв поглед.

— И аз настръхнах, като разбрах как се е добрала дотук. Но, слава богу, сега е при нас, в абсолютна безопасност.

С тези думи херцогът се обърна и се за изкачва по стъпалата, ала внезапно спря и се засмя.

— Както правилно си се досетил, тя е пристигнала без никакви средства. Не виждам защо да не ти кажа и това, че иска да стане бавачка на лорд Едмънд. Но засега нищо не е решено. Ти какво мислиш по въпроса?

— Косата ми побелява само като си го представя, ваше благородие.

— Тя вече е побеляла, Басик.

— Не използвах най-подходящите думи, ваше благородие. Засега единственото, което се сещам да кажа, е, че дамата май има непоколебим дух и желязна воля.

— Скоро ще разберем — изсумтя херцогът и се насочи нагоре към детския апартамент.

Зави към източното крило. Знаеше, че навсякъде има прислуга, но наоколо не се виждаше никой. Тръгна по коридора, покрай редицата от портрети. Пред вратата спря и се заслуша в смеха на момчето. Той винаги извикваше усмивка на устните му.

Едва бе отворил и Едмънд се втурна към него, за да скочи в обятията му. Херцогът, който бе свикнал с подобно посрещане, го вдигна високо, а после го сложи на пода и притисна към гърдите си жилавото малко същество.

Едмънд се отдръпна леко и гордо заяви:

— Татко, Елън подреди масата ми точно както Басик сервира твоята. Тъкмо започвах третото си блюдо. Риба. Нали така, Елън? Ти каза, че сега трябва да се преструвам, че ми поднасяш печен морски костур?

— Точно така, лорд Едмънд. Костурът е по рецепта на госпожа Дент и е много вкусен.

— Елън е моят иконом — поясни детето.

Херцогът забеляза, че обикновено твърде срамежливата деветнадесетгодишна дъщеря на местна шивачка сега носеше черен фрак, вероятно зает от Басик. Беше навила ръкавите, а около врата си бе вързала бяла кърпа, която заместваше задължителното мъжко шалче.

— Използва ли вече правилно приборите, Елън?

— Той е направо блестящ, ваше благородие.

— Татко, какво не е наред?

— Чудя се добре ли чух. Никога не съм допускал, че си блестящ. Така ли е наистина?

— Напълно вярно, ваше благородие! — възкликна момичето и отстъпи три крачки назад.

Херцогът я плашеше, макар че правеше всичко възможно да се държи благо с нея. Тя се справяше отлично с работата си. Кларъндън й се усмихна и отново прегърна сина си.

— Щом ти преценяваш така, Елън, няма да споря.

Всеки път, когато влизаше в детската стая на Челси, у него нахлуваха цял рояк спомени. Именно това беше най-значимото помещение в замъка, а не голямата приемна на долния етаж. Защото тук преминаваха най-важните години за оформянето на характерите на всички момчета и момичета от рода. Когато Едмънд бе започнал обучението си миналата година, Кларъндън бе поръчал да пребоядисат стаята и да сменят тапетите в цветовете, които синът му харесва. Тук всеки обитател оставяше по нещо от себе си. От Кларъндън бе красиво резбованата лавица за книги в дъното, която носеше неговите инициали. Бе работил почти година върху тази поставка, а накрая, след много експерименти, я бе боядисал с онзи особен светъл нюанс на кафявото, който толкова бе търсил. Родителите му го бяха засипали с хвалебствени слова.

Сега премина с широки крачки по дебелия килим и застана до камината, пред която Елън бе приготвила тържествената трапеза за детето. Остави сина си на пода и го проследи с поглед как се насочва към масата и изчаква момичето да му дръпне стола. Изражението му бе сериозно и някак си отнесено. Дали не се опитваше да му подражава. После осъзна, че точно така се държеше и баща му, а вероятно и бащата на баща му. Не бе за пренебрегване и благотворното влияние на Басик. В този момент Едмънд избра правилната вилица и вдигна изпълнен с радостна възбуда поглед към баща си.