Сутринта вече преваляше, когато звук от конски тропот и колела на карети по настланата с чакъл алея привлече Джейн и Лизи към прозорците на дневната на втория етаж. Щом зърнаха семейство Гарднър, те се впуснаха да ги посрещнат. Докато слугите помагаха на пътниците да слязат от каретите и да разтоварят багажа си, Лизи и Джейн прегръщаха леля си и чичо си, децата им и по-малките си сестри Мери и Кити, които не бяха виждали от сватбата през октомври. Кити беше много развълнувана, след като толкова й бяха липсвали по-големите и сестри, а Мери се беше запасила с толкова книги и ръкописи, че явно беше дошла, подготвена за дълго учене и упражняване на пианото.

Дарси също беше дошъл да посрещне мистър и мисис Гарднър и да ги приветства с идването им отново в Пембърли. Елизабет не се съмняваше, че те всички добре помнеха последния път, когато бяха стояли на същото място заедно. Колко много неща се бяха променили от тогава! Тя срещна погледа на леля си и двете се усмихнаха.

Мисис Ренълдс покани всички вътре да се насладят на топлината на огъня и сервирания чай в дневната. Джорджиана, която се упражняваше в музикалния салон, се присъедини към тях и стаите на Пембърли, които бяха толкова тихи и спокойни преди половин час, изведнъж се изпълниха с много гласове, сред които и тези на младите дами Гарднър.

Каролайн Гарднър, която се срещаше с Джорджиана за първи път след сватбата на Джейн и Лизи, беше поласкана, че я поканиха да помага в подготовката на хора. След чая мисис Гарднър се качи на горния стаж заедно с племенничките си, за да види стаите им, да разопакова подаръците си и да се наприказва с любимите си момичета. Този път тя имаше добри новини за тях. Майка им се чувствала много по-добре и планирала да пътува на север в Нюкасъл при Лидия и Уикъм, които очаквали първото си дете през пролетта. Джейн и Елизабет мислено благодариха, че не са в Лонгборн, за да споделят ентусиазираните и скъпоструващи приготовления за раждането на първото й внуче.

Имаше и още новини — за семейството на Лукас, — оказало се, че сестрата на Шарлот, Марая Лукас, била ухажвана от новия доктор в Меритън.

— Марая Лукас! — възкликна Джейн. — Та тя е по-малка от Кити!

— Само няколко месеца — каза Лизи, — но въпреки това е изненадващо. Как се случи?

— Ами лейди Лукас не се чувствала добре и изпратила да доведат мистър Джоунс, аптекаря, който обаче бил отишъл на гости при дъщеря си. Вместо него дошъл едни млад мъж — д-р Джон Фолкнър, лекар, който наскоро бил пристигнал в Меритън, за да практикува в града — обясни мисис Гарднър и виждайки, че племенниците й изгарят от любопитство да научат повече, продължи: — Разбира се, младата Марая Лукас била там, за да се грижи за майка си и после предложила чай на д-р Фолкнър.

— Това ли е всичко? — Лизи звучеше разочарована, но леля и имаше още за разказване.

— Майка ви ми каза, че бил посетил лейди Лукас четири пъти за последните две седмици, а пък готвачът на семейство Лукас твърдял, че прекарва повечето време от визитата си в пиене на чай и разходки в градината с младата мис Марая.

— Обзалагам се, че мама е много наскърбена — остроумно забеляза Лизи, — че младият доктор не е предпочел Кити.

— Да, но Кити няма намерения да си търси ухажор, колкото и да го желае мама — каза Джейн.

Мисис Гарднър се съгласи, казвайки, че Кити изглеждала напълно незаинтересована от завоеванието на приятелката си Марая и интересът й се изчерпвал само с думите: „Д-р Фолкнър е доста по-малко досаден от мистър Колинс!“

— Което ще рече, че Кити явно одобрява избора на Марая — отбеляза Джейн, но Лизи възрази, че изборът едва ли е направен от Марая, ами по-скоро д-р Фолкнър е този, който е избирал.

Леля им реши да прекрати това сватосване.

— Нека не прибързваме толкова, милички, все още никой не е споменал нищо за годеж, още по-малко пък за сватба — настоя тя, а Лизи се засмя:

— Да, а ние добре знаем, че тези романтични връзки невинаги се развиват, както човек очаква. Не искам обаче да мислите, че не желая доброто на мис Марая. Тя е много приятно момиче и аз искрено се надявам да бъде щастлива.

Джейн и мисис Гарднър се съгласиха и разговорът внезапно приключи, тъй като влязоха Емили и Каролайн, за да съобщят, че обядът е сервиран.

По-късно децата дойдоха да репетират за тържеството, което беше истинско удоволствие за гостите. Когато свършиха с избрания репертоар — повечето от най-хубавите традиционни английски коледни песни — и бяха бурно аплодирани от публиката, състояща се от членове на семейството и прислугата, Елизабет и Джорджиана поканиха четирите деца на Гарднър да се присъединят.

Както десетгодишната Каролайн и седемгодишната Емили, така и Ричард и Робърт, които бяха на шест и на четири години, можеха да пеят чудесно и направиха важен принос към числеността и качеството на хора. Мери с удоволствие помогна при акомпанимента, което даде възможност на Елизабет да седне при гостите, докато Кити беше изцяло погълната от правенето на коледни шапки за децата. Мис Гарднър предложи по-големите деца да държат малки свещи — европейски обичай, който беше харесала по време на пътуването си до Франция.

По-късно, след като шоколадът и кейкът бяха изядени, както си му е редът, Джорджиана убеди Каролайн да изпее една коледна песен и двете избраха нежната „Люлчина песен на Девата“, която почти разплака слушателите. Чудесната работа, която дамите бяха свършили, получи много похвали, а мистър Дарси никога не беше изглеждал толкова щастлив.

* * *

Предколедното утро настъпи мразовито и ясно.

След закуска всички, които пожелаха, се облякоха топло и отидоха в гората да събират елови клонки, борови шишарки и бодлива зеленика за украса на стаите и сцената. Малките особено харесаха тази част от подготовката и прекараха целия следобед в правене на гирлянди за прозорците.

Малко преди обяд пристигна д-р Грантли, който се извини за закъснението, но увери всички, че на драго сърце ще се включи в подготовката.

— Изцяло съм на ваше разположение — предложи той услугите си, а Лизи, видяла как Джейн и Джорджиана работят усилено в салона, го изпрати да им помага.

Из цялата къща кипеше трескава подготовка. Бингли и Дарси влизаха и излизаха от стаите, удивени от това, което се случваше. Дарси заяви, че не помни някога в Пембърли да е имало такова оживление.

До късния следобед всичко беше готово. Всички деца бяха доведени и облечени като малки хористи. Огънят в камините гореше ярко и хвърляше отблясъци по тъмното дъбово дърво, по медните съдове и по червените плодчета в гирляндите по стените и прозорците.

До шест часа стаите бяха изпълнени с гости и съседи и всички онемяха от изненада, когато децата влязоха със свещи в ръце. По озарените им лица и в блесналите им погледи се четеше голямо вълнение.

Джейн, Елизабет и Джорджиана ги отведоха до местата им, а после д-р Грантли прочете историята за Коледа от Библията. Това беше чудесно допълнение, предложено от Джорджиана и с радост прието от д-р Грантли. Когато децата започнаха да пеят — отначало малко нервни, но след минута вече по-уверени и много очарователни, сълзите в очите и усмивките по лицата на слушателите говореха достатъчно. Родителите на децата от имението бяха все домашни прислужници, градинари, коняри или най-много дребни фермери. Никога преди децата им не бяха получавали възможност като тази да участват в празненствата в Пембърли. Щом се разбра, основно благодарение на Джени и мисис Ренълдс, че заслугата е основно на мисис Дарси, нейната популярност сред тях нарасна. Когато направиха малка пауза, за да дадат почивка на младите гласчета, Елизабет се приближи до Дарси, който беше седнал до семейство Гарднър. Искаше само неговото уверение, че всичко върви добре, а получи щедри похвали от всички наоколо. Елизабет грейна, а мистър Дарси едва можа да сдържи радостта си. Ако мисис Гарднър беше търсила някакво доказателство за успеха на този съюз, за който тя и съпругът й се чувстваха частично отговорни, сега тя го намери пред себе си, когато Дарси се пресегна и хвана ръката на Елизабет с думите:

— Не си спомням да е имало по-щастлива Коледа още от времето, когато бях дете.

Когато се качиха на горния етаж, Елизабет прегърна леля си.

— Ако не беше ти, можеше никога да не дойда в Пембърли миналото лято, никога да не го срещна отново при такива щастливи обстоятелства и никога да не открия щастието, което имаме днес — каза тя.

Мисис Гарднър никога не се беше съмнявала, че Джейн и Бингли могат да имат щастлив съюз, защото толкова много си приличаха, бяха в такова съгласие един с друг, че не беше трудно да си ги представи в хармоничен брак. С Лизи и Дарси беше по-сложно — и двамата имаха силни характери, високи критерии и високи очаквания; независимо от любовта им един към друг, тя се опасяваше, че превес ще вземе индивидуалността им и дори да не искат, ще доведе до напрежение и липса на щастие. Когато ги видя в Лондон преди няколко седмици, тя беше много впечатлена от изгледите за зрялост на връзката им. Виждайки ги заедно в Пембърли сега, тя стана още по-уверена, че надеждите й ще се сбъднат. Това наистина беше най-щастливата двойка, която тя някога беше имала удоволствието да познава. Само можеше да се моли и бъдещето им да бъде така благословено, както настоящето.

По-късно Дарси и мистър Гарднър се присъединиха към тях. Усещайки неизказания въпрос в очите на Лизи, Дарси обясни, че Джейн и мистър Бингли са седнали да изиграят една порция вист6 с Джорджиана и д-р Грантли.