— Повярвай ми, Лизи, нямах никаква представа, че с мистър Дарси сте били влюбени и толкова близо до годеж тогава — пошегува се Джейн, карайки и Дарси, и Лизи да възразят, че те самите са имали съвсем бегла представа по това време и че последвалото просветление, което всъщност е довело до годежа им, дължат на забележителната намеса на лейди Катрин де Бърг.

Джейн се засмя весело и доволно, като хвана ръцете им и ги притегли към себе си:

— Добре си спомням визитата на лейди Катрин в Лонгборн, и, кълна се, никога не бих повярвала тогава, че който и да е от вас ще дължи щастието си на нея!

Елизабет хвърли бърз поглед към Дарси, но той се смееше заедно с тях и сам продължи, твърдейки, че много скоро лейди Катрин ще трябва да се примирява с още осуетени планове, когато малко след Коледа открие, че племенникът й Джеймс, брат на полковник Фицуилям, се е сгодил за мис Розамънд Камдън, дъщеря на един от съседите на Дарси.

Лизи и Джейн не знаеха нищо за това, Дарси продължи да обяснява, че двамата са се срещнали преди година, когато семейство Фицуилям е било на гости в Пембърли.

— Розамънд е с няколко години по-голяма от Джорджиана — обясни Дарси — и е много представителна млада дама. Естествено, Джеймс прекара повечето от времето заедно с нея. Те имат доста общо помежду си — и двамата произхождат от сходни фермерски семейства — и аз не бях изненадан да чуя от Фицуилям, че съжалява, задето ще пропусне сватбата на брат си, която вероятно щяла да се състои по Великден.

— А защо си толкова сигурен в ефекта, който това ще има върху лейди Катрин? — попита Елизабет, не разбирайки защо мис Камдън не е подходяща за съпруга на братовчеда на Дарси.

Дарси се усмихна.

— Защото, както добре знаеш, скъпа моя, леля ми обича да управлява живота на хората и се надяваше на благоразположението на Джеймс към една определена дама, която и двете добре познавате — каза той и, естествено, сестрите пожелаха да разберат коя е.

Той сниши глас:

— Мис Бингли.

Джейн и Лизи останаха изумени.

— Мис Бингли? Каролайн? — извикаха, невярващи на ушите си.

Дарси се изсмя тихичко:

— Ами да. Нейната зестра е два пъти по-голяма от тази на Розамънд Камдън. Тя и сестра й са представени в кралския двор и притежават скъпа къща в Лондон, а за леля ми това има много по-голямо значение, отколкото каквото и да било друго. В допълнение към всичко, мис Бингли се отнася много почтително към лейди Катрин и мис Де Бърг, което също е много високо оценявано. Всъщност те май щяха да гостуват в Розингс за Коледа.

Джейн потвърди.

— Лейди Катрин ще се надява и Джеймс Фицуилям да се присъедини към тях, без да знае, че той е вече у семейство Камдън в Ръшмор Фарм, близо до Ламбтън, където ние с Бингли ще ходим по-късно днес — каза Дарси, очевидно забавлявайки от това, което разказваше.

— Това наистина е най-забавната история, която някога съм чувала — каза Джейн и Лизи трябваше да признае, че съпругът й безспорно ги е изненадал.

Бингли, който беше излязъл на езда доста рано, се върна, когато останалите вече приключваха закуската, и появата му прекрати разговора, тъй като никой от тях не желаеше да го засегне по някакъв начин. Той седна да закусва, уверявайки Дарси, че няма да закъснее за разходката им до Ламбтън, добавяйки:

— Нямам търпение да видя конете, Джеймс. Фицуилям ми препоръча едно особено добро пони.

Лизи и Джейн си размениха погледи, но Дарси, естествено, не каза и дума на приятеля си за плановете на леля му относно Каролайн Бингли!

След закуска господата се отправиха към Ламбтън и Ръшмор Фарм. Лизи и Джейн веднага се оттеглиха с Джорджиана в дневната, където разгорелият се огън в камината доста усилваше бледата светлина, която се процеждаше през облаците.

Непривикнала с капризите на времето на север, Джейн потрепери, а Джорджиана, загрижена, помоли да й донесат шал. Лизи, предупредена от съпруга си, се беше преоблякла в по-дебели дрехи и явно се чувстваше достатъчно удобно, но се притесняваше за сестра си, която беше по-крехка физически.

Скоро пристъпиха към плановете за тържеството. Мисис Ренълдс също трябваше да е наясно с подробностите, за да даде нужните нареждания на готвача, прислугата и иконома. След няколко часа Лизи вече се чувстваше доста уморена, а имаше още много за обсъждане покрай забавленията за децата.

На Джорджиана й се искаше да има нещо ново, различно от втръсналите на всички познати игри, а пък не на всички деца можеше да се има доверие с фойерверките.

— Те могат ли да пеят? — попита Елизабет неочаквано.

Джейн и Джорджиана, доста озадачени, в един глас възкликнаха:

— Да пеят ли?

— Ами да — поясни Елизабет. — Все пак нали е Коледа — могат да пеят коледни песни.

— О, Лизи — ахна Джорджиана, — каква прекрасна идея!

— Чудесна идея, Лизи, но как ще ги научат? — попита Джейн.

— Ще трябва да ги съберем заедно и да порепетираме.

— Имаш предвид като хор ли?

— Да, точно така, детски хор — каза Лизи. — Детският хор на Пембърли.

Джейн и Джорджиана бяха очаровани и незабавно се въодушевиха. Мисис Ренълдс, която влезе да попита искат ли чай, беше помолена да даде имената на децата, които могат да бъдат научени да пеят коледни песни. Малко объркана и неуверена отначало, скоро се ориентира и предложи около двадесет имена. До завръщането на господата доста от работата вече беше свършена. На тях не им се вярваше особено, че един такъв детски хор може да се научи да пее коледни песни за по-малко от десет дена, но бяха готови да помогнат на дамите да опитат. От този момент насетне музикалният салон и прилежащата към него дневна се оживиха до неузнаваемост от приготовленията за подготовката на Детския хор на Пембърли, която взе превес над всичко останало. Дарси беше особено доволен да види как добре Джорджиана се разбираше с Джейн и Елизабет.

Хората от прислугата, чиито деца щяха да бъдат обучавани да пеят, бяха толкова доволни, че се чудеха как да бъдат полезни — много от тях оставаха, след като привършеха работата си, за да помагат с костюмите и украсата. Трябваше да бъде направена сцена в единия край на голямата стая, която винаги беше ползвана за празника. Бингли надзираваше дърводелците, докато мистър Дарси се беше заел с прекарването на децата. На тях, изглежда, им харесваше да пеят, но малцина, с изключение на едно младо момче с висок мек глас, някога бяха пели в хор. Елизабет свиреше, а Джорджиана пееше заедно с тях, докато Джейн ги гощаваше с чай и джинджифилови хлебчета — специалитета на готвача. Работата не беше никак лека и Елизабет доста често се питаше какво я беше накарало да даде предложението за хора! По-късно те щяха да се държат и да пеят като ангелчета и тя щеше да се убеди, че всичко си е струвало. Посред приготовленията от странноприемницата в Ламбтън дойде съобщение, че семейство Гарднър са пристигнали заедно с Мери и Кити и ще пътуват към Пембърли на следващия ден. Новината, която Дарси прошепна на Елизабет в разгара на репетициите, веднага повдигна духа й, защото щеше да има още няколко помощници и още няколко чудесни гласа сред тях. А това щеше да внесе значителна промяна в техния малък хор.

* * *

Когато на следващата сутрин Елизабет и Джейн слязоха за закуска, от облаците, които през целия изминал ден заплашваха със снеговалеж, нямаше и следа — силният вятър през нощта ги беше разсеял. Градинарите бяха навън отрано и разчистваха нападалите листа и изпотрошените клони, пръснати из целия парк. Бледото слънце плахо надничаше над хоризонта.

Дарси и Бингли се върнаха от сутрешната си езда и мисис Ренълдс незабавно донесе току-що приготвен топъл чай и топла храна за господата, които идваха премръзнали отвън. Специалното внимание, което прислугата оказваше на мъжете в семейството тук, вече беше направило впечатление на Джейн и Лизи и те си бяха говорили за него. Израснали в къща, пълна с жени, където баща им прекарваше не малко време в старание да стои настрана от женското им царство, те намираха ситуацията в Пембърли за доста забавна. Според Джейн обяснението беше в това, че мисис Ренълдс бе поела грижата за децата след смъртта на майка им. Лизи пък приемаше, че причината е във взаимната им зависимост едни от други, което трябваше да означава, че хората от прислугата приемат изключителното внимание към прекрасния си господар и сестра му за свой дълг, а господарят им и сестра му едва ли могат да си представят как биха живели без тях.

— О, Лизи — възразила беше Джейн, — мисля, че си твърде сурова. А пък и не виждам нищо лошо в това.

— Аз също, но трябва да признаеш, че такава връзка се крепи на взаимно доверие и то силно ги сплотява. Което едва ли е възможно в Лонгборн, не мислиш ли?

Джейн беше признала, че е съгласна, и беше добавила, че макар слугите в къщата на Бингли на Гровнър Стрийт да са особено отзивчиви и внимателни, помежду им няма такива едва ли не роднински отношения, каквито има в Пембърли.

— Вероятно има нещо общо с това, че са в провинцията — бе предположила тя.

Елизабет не беше напълно съгласна, но беше запазила мнението за себе си, за да не обиди или нарани обичната си Джейн, изтъквайки, че колкото и знатен да е домът на Бингли, все пак не е Пембърли, където службата при семейство Дарси е потомствена. Ако прислугата на Гровнър Стрийт беше наета заради отличните си качества, то повечето от слугите в Пембърли бяха родени като такива и лоялността беше най-силното им качество. Разбира се, Дарси и Джорджиана имаха пълно доверие на хората си и с удоволствие бяха оставили по-голямата част от управлението на домакинството и ръцете на мисис Ренълдс. Мистър Дарси беше настоял Елизабет да даде инструкции на икономката за посрещането на гостите за Коледа. Още на следващия ден след пристигането им самата мисис Ренълдс беше попитала Елизабет, извинявайки се, че я притеснява, дали има някакви специални изисквания към менюто. Елизабет й беше благодарила, но беше вмъкнала, че засега предпочита да не прави промени и да остави нещата в нейните способни ръце, като вероятно през новата година, след като посвикне и се ориентира, може да пожелае да направи някои предложения. Щастливата усмивка на икономката я беше убедила, че е постъпила правилно.