— Никога не би могла. — Той докосна лицето й нежно и връхчетата на пръстите му се наслаждаваха на допира на копринената й кожа и топлината, която вибрираше от плътта й. — Обичам те, Аманда. С всичко, което съм. С всяка своя частица. С цялата си душа, бейби, обичам те.

Това беше повече от разгонване, повече от биологична или химическа реакция. Беше, както Киова си бе помислил, преди да я напусне, единение на две души. То не трябваше да има смисъл. Не трябваше да бъде красиво или нежно, или мило, и той се съмняваше някога да е имало такова единение. То просто съществуваше.

— Да се махаме оттук. — Младият мъж взе юргана, една част от миналото, което оставяше със съжаление зад себе си, когато нямаше за какво друго да съжалява.

— Ловецът на сънища сега е в моята къща — каза Аманда яростно. — Ако си го искаш обратно, предполагам, че ще трябва да издържиш да поживееш с мен известно време. Трябва да завърша срока в училището. След това можем да решим какво да правим.

Той сви мощните си рамене.

— Може да работя някъде.

— Предполагам, има голямо търсене на биячи? — Тя му хвърли развеселен поглед, когато той я поведе към вратата.

— Ами… — Киова прочисти гърлото си, очевидно чувствайки се неловко. — Също и независими компютърни програмисти и анализатори по сигурността. Занимавал съм се с това в продължение на години. Даш просто още няма достъп до информацията.

Той обичаше да разполага с нещо, за което другият мъж не знае. Това му даваше истинско чувство на удовлетворение.

— Знаех си, че си лошо момче. — Аманда се засмя към него, когато Киова залепи една целувка на челото й и я изведе от колибата навън, на късния есенен въздух.

Джипът чакаше точно под градината на колибата. Както и малкият хеликоптер Стелт, с който Даш бе докарал Аманда. Другият мъж стоеше до отворената врата на пилотската кабина, а по лицето му проблесна усмивка, когато вдигна ръка за сбогом. Поне засега. Киова не си правеше илюзии, че Даш няма да се опита да го убеди да му помогне отново, когато възникне проблем. Даш Синклер беше решен да намери място в обществото за Породите, както за себе си, така и за собственото си малко семейство.

Хеликоптерът се издигна във въздуха в почти безшумно завъртане на въздушния поток, докато Киова помагаше на Аманда да се качи в джипа. Затвори вратата й, след това бързо отиде до своята, скочи вътре и запали двигателя, преди да се обърне да я погледне.

— Мисля, че трябва да бъдеш напляскана — изръмжа той тогава. — Сигурен съм, че си направила нещо палаво, след като си тръгнах.

Лицето й пламна, а очите й светнаха от страст и любов, и удоволствие, което Киова усети ясно до пръстите на краката си.

— О-о, сигурна съм, че бях много палава — съгласи се тя с лека, порочна усмивка. — Може би дори трябва да ме вържеш и да ме изтезаваш малко. Преподай ми един урок, така да е каже.

Пенисът му, вече болезнено набъбнал, потръпна в дънките му. Мъжът се усмихна, показвайки дългите, извити кучешки зъби от двете страни на устата му.

— Ще те ухапя отново — обеща й той. Чак го болеше от желание да я почувства под себе си, трепереща, докато я държи неподвижна с уста на шията й, а пенисът му да се подува вътре в нея.

Аманда го погледна изпод мисли и облиза устни бавно.

— Ако аз ти позволя.

Очакването се изви горещо и тежко в слабините му. Ако тя му позволи.

Той подкара джипа на заден ход и го обърна рязко, след което се устреми надолу по стръмния път към града и към най-близкия проклет мотел, в който можеше да се регистрира. Тогава щеше да види колко ще му позволи тя. Или по-точно, колко щеше да я убеди да му позволи.

Двадесет и шеста глава

Хотелската стая беше сумрачна. Избледняващата светлина на деня едва проникваше през плътните завеси, когато Аманда последва Киова в стаята. Леглото изглеждаше огромно. Аманда не можеше да погледне никъде другаде, когато в корема й внезапно започна да трепти един възел от нерви.

Какво щеше да стане, ако бе сгрешила? Ако разгонването, бе единственото, което ги свързваше заедно, правейки секса толкова отчаян и изпълнен с удоволствие?

Тя стоеше мълчаливо в средата на стаята, опитвайки се да успокои внезапния страх, който се надигна вътре в нея. Когато се събуди и научи, че Киова си е тръгнал, ярост и мъка се надигнаха в нея в една вълна, която почти я унищожи. Сигурно това беше любов?

— Свали си дрехите.

Аманда потръпна от твърдия глас, толкова тъмен и порочен, така дрезгав, сякаш извираше от самите дълбини на гърдите му. Беше груб и гърлен, и тя не успя да потисне леката тръпка на удоволствие, която премина през тялото й.

Младата жена облиза устни и погледна нагоре към него, когато той мина покрай нея, отиде бавно до леглото и седна на него.

— Сигурен съм, че си била много лошо момиче, докато бях далеч — каза Киова укорително. — Знаеш, че ще трябва да те накажа.

О, Господи! Най-горещата й фантазия щеше да оживее. Сумракът на стаята го караше да изглежда по-тъмен, някак си по-силен, сякаш това бе възможно.

— Ами ако сега обещая да бъда добра? — Тя участваше в собствената си сексуална фантазия, вагината й се навлажни от тръпката, която се изстреля през нея.

Киова се изсмя на думите й.

— Сигурен съм, че ще бъдеш. След този нощ. Сега си свали дрехите. Не искаш да ми се наложи да ги разкъсам.

Аманда едва успя да потисне стона си. О, да, искаше.

— Започни с обувките. Свали всичко много бавно.

Тя едва дишаше, а коленете й трепереха от вълнение, както й ръцете й.

Изрита обувките си. Тази част беше лесна. Ръцете й се повдигнаха към копчетата на блузата й и тогава започна битката. Аманда можеше да усети подутите си гърди, стегнатите горещи зърна, които ги заостряха и се потъркваха в дантелата на сутиена. Прииска й се да изкрещи от това малко удоволствие.

Тя се бореше с малките копчета, а пръстите й се подхлъзваха, отказващи да й сътрудничат, докато Киова продължаваше да я гледа с неговите горещи черни очи. Погледът й трепна нагоре и дъхът й секна, когато той се изправи на крака.

— Опитваш се да ме дразниш ли? — попита я мъжът и в гласа му отекна порочна чувственост.

— Не. — Тя поклати глава яростно, докато той обикаляше около нея. — Не е така.

Дланта му улови извивката на дупето й.

— Мисля, че се опитваш. Мисля, че знаеш колко е твърд пенисът ми и колко е нетърпелив езикът ми да те вкуси, и ме дразниш.

Дъхът заседна в гърлото й. Да, това беше.

— Не. Обещавам. Опитвам се да бъда послушна — прошепна тя бездиханно.

Това просто беше прекалено възбуждащо. Беше всичко, за което някога бе фантазирала, че и повече.

Секунда по-късно един стон се откъсна от гърлото й, когато дланта му се приземи твърдо върху извивката на задничето й. Смъдящият лек огън се изстреля право към вагината й и накара от нея да потече гореща, гъста сметана.

— Ще си платиш за това — прошепна Киова в ухото й. — Сложи ръце зад гърба си, Аманда.

О, Господи! О, Господи!

Тя бе забелязала дължината на въжето, което Киова бе събрал от джипа и сложил в джоба на дънките си, преди да влязат в хотела. Тя се раздвижи бавно, трепереща в очакване, и скръсти китките зад гърба си.

— Аз ще се насладя на това, Аманда — въздъхна той в ухото й. — А ти?

Ако продължаваше със същото темпо, тя щеше да свърши преди дори да я докоснал.

Аманда вече се задъхваше, когато Киова върза здраво китките зад гърба й, и въжето я стегна по-силно, когато тя задърпа възела.

— Сега, как ще свалим тези дрехи от теб? — промърмори той, като отмести косата й назад, за да разкрие шията й и дъхът му погали раничката, която й бе направил първия път, когато я бе взел.

Аманда потрепери отново и дъхът заседна в гърлото й, когато езикът му облиза мястото, а ръцете му се плъзнаха нагоре по корема й, докато не достигнаха тежко повдигащите се хълмчета на гърдите й и ги обхванаха.

— Някакви предложения? — попита я мъжът, а палците и показалците му уловиха зърната й и ги пощипнаха решително.

Тя поклати глава яростно. Надяваше се, че Киова не очаква наистина да му отговори. Аманда едва дишаше, а какво остава да образува смислени думи.

— О, Господи! — Добре, можеше да говори.

Звукът от разкъсването на плат отекна в стаята, когато Киова дръпна блузата, за да я освободи от изящните копченца, които я придържаха. Дрехата увисна върху тялото на Аманда, като остана прилепена само върху гърдите й, които се повдигаха и спускаха бързо, когато той я плъзна по раменете й, а зъбите му одраскаха белега на чифтосването на шията й.

Аманда щеше да свърши. Точно там и тогава, изправена в средата на стаята, тя щеше да достигне оргазъм само от вълнението, което я разкъсваше. В този момент Киова се отдръпна от нея. Тя се втренчи в гърба му, когато той изчезна в банята, чу се звук от течаща вода и секунда по-късно го видя да се връща с ленива походка.

Мъжът я гледаше с тъмни, изпълнени със страст очи, но нямаше никакъв знак, никаква причина защо бе изчезнал по такъв начин. След това вече нямаше значение, защото той застана пред жената, дланите му обхванаха гърдите й и ги повдигнаха в дантелените чашки на сутиена. Лек полъх на въздух премина през зърната й, преди зъбите му да се забият в едното.