Киова излезе от къщата и се закова, когато застана пред малката Каси Синклер, която стоеше точно пред вратата.

Тя се огледа около него, синьо-сивите й очи бяха сериозни и любопитни.

— Аманда е долу в главната къща, Каси — каза той тихо и се намръщи, докато тя продължаваше да гледа зад него.

Най-сетне момиченцето насочи погледа си към високия мъж и приличните на елф очи изглеждаха прекалено кротки, прекалено тъжни.

Каси беше дете на Даш и Елизабет. Преди година беше преследвана в продължение на месеци, когато един наркобарон научил, че момиченцето е плод на изкуствено осеменяване на майка му с хибридната сперма на вълк и койот. Без да подозира, че лекарят, извършил процедурата, не е използвал спермата на първия й съпруг, Елизабет не била в състояние да проумее защо този наркобарон преследва дъщеря й с такава настойчивост. По някакъв начин обаче, Каси бе успяла да спаси и двете им, като по време на едно от малкото си училищни посещения, бе писала на своя приятел по писма, Даш Синклер, докато той се бе сражавал в чужбина. Даш бе дотърчал в мига, в който зовът за помощ на момиченцето бе достигнал до него.

Чифтосването на Вълчата порода и Елизабет бе довело до един здрав син и бе предизвикало вълна от спорове, която в момента обикаляше вестниците.

— Не търся Аманда — въздъхна най-сетне Каси. — Моята фея искаше да дойда тук и да се срещна с твоята.

Киова примигна към нея объркано.

— Каква е тази фея? — Понякога бе по-добре просто да се водиш заедно с Каси, отколкото да спориш с нея. Тя беше странно малко момиченце, което винаги говори на някого, когото никой друг не можеше да види.

— Феята, която те наблюдава — каза детето внимателно. — Виждала съм я и преди, но не ми е позволено да говоря с тях, докато те не ми заговорят.

На Киова започна да му се иска момиченцето да се отнася и с истинските хора така.

— Аз имам фея? — Устните му се свиха при тази мисъл.

— Тя е много тъжна — прошепна Каси. — Казва, че си забравил юргана й.

Младият мъж замръзна. Шок заля цялото му същество, докато се взираше в детето.

— Какво каза? — Той запази гласа си спокоен, борейки се с емоциите, които се надигаха в него.

— Забравил си юргана, който тя ти е направила, Киова — отвърна то тихо. — Тя нашепва любовта си във всяка нишка и е поставила мощна защита в тъканта му. Иска да знаеш за майчината й обич.

Киова се наведе, като внимаваше да не се движи прекалено бързо, за да не изплаши детето. То гледаше към него с насълзени очи, а ръцете й се притиснаха плътно към тялото й.

— Виждаш ли я? — попита го той. — Тя тук ли е?

— Тя казва, че е винаги с теб — прошепна Каси. — Когато си позволиш да сънуваш, феята идва чрез Ловеца на сънища и се опитва да ти донесе радост и любов. Също така е сигурна, че те е довела до Аманда. Но ти трябва да се върнеш и да вземеш юргана. Тя го е направила само за теб.

Юргана. Киова го бе оставил в колибата. Никога не го бе използвал, когато беше там, без значение колко му бе студено.

— Ето, малко копеле. Тя праща това за теб, за да не ти е студено. Опитах се да й кажа, че животните не чувстват студ… — Дядо му бе захвърлил юргана към него, а омразата в гласа му бе почти маниакална.

Киова го бе оставил да лежи на земята, докато старият мъж си тръгна, след това внимателно го бе сгънал, игнорирайки топлината, която сякаш се протягаше към него, и го скри в металния шкаф в кухнята. Там го бе оставил и когато си тръгна от планината. Не че някога го бе забравил. Но не искаше да има нищо общо с жената, която го бе проклела да води този живот.

— Тя плаче заради това, което той е сторил — каза тогава Каси. — Прости й, Киова, тя не е знаела.

Киова стисна зъби, когато гърдите му се стегнаха от болка.

— Феята винаги е знаела, че имаш душа…

Мъжът се изправи рязко и прекоси верандата, отдалечавайки се от момиченцето.

— Киова, не си тръгвай — извика Каси. — Изоставяш Аманда, а тя се нуждае от теб. Но можеш ли да й помогнеш да стане силна? Или можеш само да подхраниш демоните, които познаваш от толкова дълго време?

Киова спря и се обърна към нея.

Тя стоеше осветена от лъчите на слънцето и сенките, които нямаха смисъл. По гърба му пробяга хлад, когато осъзна какво е Каси. Малкото момиченце, създадено от изменената сперма на вълк и койот, носещо чертите и на двете породи, беше медиум. Около нея нямаше феи, а призраци, които тя виждаше и които й говореха.

— Кажи й, че я обичах — каза Киова дрезгаво, мислейки си за сънищата, които му се бяха явявали като дете и спокойствието, което му бяха донесли.

Каси кимна бавно.

— И тя винаги те е обичала, Киова. Поиска да знаеш, че е идвала за теб. Те са знаели за теб и за нея. Била е тръгнала към теб, когато е загубила живота си. Тя плаче за теб.

Киова направи гримаса и устните му се отдръпнаха от зъбите му, а главата му се отметна назад, докато се бореше с мъката, която разкъса сърцето му и остави неизлечима рана.

— Позволи на себе си да сънуваш, Киова — прошепна момиченцето тогава. — Позволи й да те успокои отново.

Младият мъж се извърна от Каси. Трябваше да избяга от нея, и то веднага. Преди самият той да започне да вижда призраци в сенките, които се движеха около детето и в собствената му окървавена душа.

Двадесет и четвърта глава

Киова имаше намерение да избяга в гората и да намери времето, от което се нуждаеше да успокои демоните, които бушуваха вътре в него. И щеше да го стори, ако мобилният телефон отстрани на колана му не бе завибрирал настойчиво.

Ръмжейки, той го издърпа и го отвори.

— Какво?

— Ела в къщата, Киова. Веднага. — Гласът на Даш беше нисък и повелителен.

Киова не си направи труда да отговори, просто се обърна и се втурна надолу през планината. Променените гени и собствените му атлетични умения му осигуриха скоростта и издръжливостта, които му бяха необходими да стигне до главната къща, където Даш го чакаше на вратата.

— Чуй ме! — Той избута Киова към стената до входа, преди младият мъж да успее да се втурне надолу по коридора към лабораторията. — Тя страда, Киова. И то много лошо. Но трябва да довърши. Това, което се случва точно сега, е прекалено важно, за да се прекъсва.

Даш беше пребледнял, сините му очи бяха потъмнели от тревога и тъга от ставащото.

— Мамка му, какво правите с нея? — Койотът се бореше срещу хватката на другия мъж и щеше да се освободи, ако Калън и Кейн не се бяха включили, за да го задържат неподвижен.

— Ще убия всички ви — изръмжа Киова.

— И си добре дошъл да го направиш, приятелю. По-късно обаче — отсече Даш в отговор. — Но точно сега ти имаш половинка, която е решена да направи това, което трябва, и се нуждае от теб. Ние не можем да я държим, Меринъс или Елизабет също. Ти трябва да го сториш, Киова. Тя не може да направи това сама.

— Ти си луд! — Младият мъж можеше да я чуе вече. Писъците… — Мамка му, пуснете ме!

— Киова, чуй ме. Лекарите откриха нещо вътре в нея. — Даш го разтърси яростно, собствените му очи горяха. — Тя е в пълна овулация и сперматозоидите се опитват да я оплодят. Това е важно, Киова. За Бога, заради всички нас, хормонът, който се отделя сега от утробата й, никога преди не бил улавян и е в толкова малки количества, че Серена Грейс се нуждае от време, за да събере достатъчно проби от хормоните в нея, докато Меринъс следи овулацията. Слушай ме… — Даш крещеше вбесено, очите му бяха яростни и отчаяни. — Заради всички нас, Киова. Твоята половинка страда заради всички нас, за да ни помогне.

— Киова… — Младият мъж чу как Аманда крещи името му, гласът й беше като бич от агония, когато достигна от дълбините на лабораторните помещения.

— Киова. За нашия вид. За всички нас. Ако можем да направим нещо, каквото й да е, за да стане това по-лесно за половинките ни, тогава светът ще го приеме, когато научи за това. Ние балансираме между живота и ловния сезон. Помогни ни.

Той изръмжа яростно, отмятайки глава назад към стената, когато викът отново й отекна около него.

— Пусни ме да отида при нея.

Една вълна от ярост го накара да разкъса хватката на мъжете и той се втурна да отвори металната врата в края на коридора. Премина по стълбите на бегом, вземайки стъпалата по пет-шест наведнъж, докато не скочи на стоманения под и нахлу в главната лаборатория.

Беше като сцена от кошмар.

Аманда беше вързана в един гинекологичен стол, краката й бяха пристегнати с ремъци, а ръцете и китките й обездвижени отстрани. Между разтворените й крака доктор Грей работеше бавно, докато доктор Мартин наблюдаваше един монитор, прикрепен към камерата, която очевидно беше в отвора на утробата на Аманда.

Киова изръмжа и привлече вниманието им, като накара Елизабет и Меринъс да се втурнат между него и доктор Грейс.

— Аманда! — Той тръгна към половинката си, бързо освободи ремъците на ръцете й и се наведе над нея. — Дръж се за мен — помоли мъжът, когато тя изкрещя името му. — Дръж се за мен, бейби. Кажи една дума и ще спрат. Аз ще ги накарам да спрат.