Лора Лей - Да целунеш звяра

Бягството беше единствената й възможност. Шера знаеше, че оставането в къщата тази вечер би означавало само едно — евентуална конфронтация с Кейн, в която тя нямаше да има никакъв шанс да победи. А загубата в този момент не беше за предпочитане.

Облечена в тъмни, прилепнали по тялото маскировъчни дрехи, които носеше, когато патрулираше, тя премина през двора към една от няколкото еднофамилни къщи, построени през последните месеци. Танер и Кейбъл се бяха настанили в малката къща, след като Меринъс случайно ги хвана да участват в една от любимите им игри. Беше се натъкнала на тях във всекидневната на главната сграда. На скъпото канапе, което сама беше избрала за стаята, двамата мъже енергично убеждаваха една смееща се, доста развеселена жена от Породите да се присъедини към тях в играта им.

След спасяването му от една особено садистична лаборатория, Кейбъл, по своя тих и очарователен начин, беше привлякъл няколко от по-свободомислещите жени в леглото си, а към тях, много често започна да се присъединява и Танер. Той, най-дивият от основния Прайд, се наслаждаваше на тройките, както котка на сметана. Двамата с Кейбъл изглеждаха като продължение един другиму, когато доставяха удоволствие на младите жени в леглото си.

Известно време Шера наистина се притесняваше, че приемният й брат и Кейбъл са по-близки, отколкото тя смяташе за необходимо, дори и след като бяха научили истината, която не бе много лесна за възприемане. Но те не бяха привлечени физически един от друг, а просто се наслаждаваха на това да подлудяват всички около себе си.

Споделяха жените си, убеждаваха ги да прекарат нощта не с една, а с две Бенгалски породи, и участието им в тези сексуални подвизи беше зачестило толкова много, че Калън най-накрая ги изгони от главната сграда. На което Танер просто се засмя и се нанесе в новопостроената къща.

Когато приближи постройката, Шера наклони глава, ослушвайки се внимателно за сексуална активност. Като не чу нищо, тя хвана бравата на вратата, влезе вътре и спря шокирано.

— Имате проблем със спалните ли? — попита, когато погледна надолу към пода и видя тримата все още свързани един с друг и проснати на матрака.

Женската Порода спеше или беше изпаднала в безсъзнание, кой знае, притисната между двамата мъже, единият й крак беше повдигнат върху този на Кейбъл, който стоеше зад гърба й, с пенис забит в ануса й, докато Танер се измъкна бавно от влажната неокосмена вагина.

— А ти имаш проблем с чукането ли? — той прокара ръка по потните си гърди и се срина по гръб, дишайки учестено.

Лицето му като на поет — мургаво и арогантно — беше отпуснато от сексуално задоволство, дългата му черна коса, изпъстрена с естествени златисти кичури падаше по раменете, подчертавайки чертите, и му придаваше мъжествена съвършеност.

От другата страна, Кейбъл се измъкна бавно от партньорката им, като изсумтя от очевидно стегнатата хватка около омекналата му ерекция, преди също да легне по гръб, отпуснат и заситен. Косата му беше златиста, с тъмни, среднощни черни жилки, минаващи през нея. На кичури, както тази на Танер. Беше като да гледаш двете половини на един човек. Чертите на лицата и структурата на телата им бяха почти идентични, дълбоките им гласове бяха удивително сходни. Шера често се питаше дали не споделят кръвна връзка, освен жените си.

Тя се загледа в младата жена, която сега беше извита на една страна, а Танер метна един чаршаф върху голото й тяло. Той можеше да ги язди до изтощение, да им доставя удоволствие до последния им оргазъм, но беше и много закрилнически настроен към тях.

— Ами заключи вратата или нещо такова — отсече тя и влезе вътре, за да ги прикрие от любопитни очи. — Калън ще ти срита задника ако разбере, че отново чукаш охраната му, Танер. И ако не греша, на твоята малка котана понастоящем й е възложено да пази къщата.

Той отвори едното си око и очарователна, многозначителна малка усмивка разтегна устните му.

— Кой ще му го каже?

Шера се намръщи, в опит да сдържи веселието в погледа си.

— Продължавай да пренебрегваш заповедите и ще го направя — предупреди го тя, а гласът й беше строг, макар да знаеше, че това никога няма да се случи.

Танер се шегуваше достатъчно за всички тях. Често й напомняше, че всички обожават смеха му. Той беше весел, оптимистичен и винаги намираше начин да се наслаждава на живота.

Кейбъл беше по-тих, по-самовглъбен, но винаги на страната на Танер без значение дали ставаше въпрос за шега или сексуален подвиг.

— Не, няма — само Кейбъл би посмял да й каже това, точно както и стори, докато се надигаше безсрамно гол от матрака, и тръгна към кухнята. — Искаш ли бира?

— Не — отсече тя, възхитена от начина, по който играеха мускулите на задника му, докато вървеше. Не би могла да се възхити на задника на Танер, по дяволите, той й беше почти брат, но Кейбъл знаеше как да се движи и тя нямаше нищо против да гледа. Можеше да обича много Кейн — до последния си дъх, но това не означаваше, че е сляпа. А една жена трябваше да е сляпа, за да не забележи тези прекрасни задни части, пред очите си.

— Кейн ще ти срита задника, ако продължаваш да го гледаш така, сестричке — засмя се Танер, като се изправи на крака и облече чифт намачкани боксерки, преди да седне тежко на дивана. — Това не би било справедливо спрямо него.

Шера се ухили безсрамно, когато Кейбъл се върна в стаята.

— Да не би тя отново да се взираше в задника ми? — той хвърли на Танер една бутилка с дълго гърло, преди да завърти капачката на своята и да й отправи порочна усмивка. — Как не те е срам, Шера.

— Както и да е — тя скръсти ръце на гърдите си и се намръщи към двамата, докато те я гледаха развеселено. — Имам нужда от услуга.

— Ооо, сега загазихме — въздъхна Танер.

— О, млъкни — нацупи се младата жена. — Просто искам да намериш начин да държиш Кейн ангажиран тази вечер. Той настоява да ме завлече обратно в къщата, а аз не се нуждая от конфронтация с него точно сега, Танер.

— Не, имаш нужда да бъдеш изчукана — намеси се Кейбъл, а златистите му очи я гледаха сериозно. — Спри да бягаш от него и няма да се налага да молиш за услуги.

— Ще ти сритам задника, ако не млъкнеш — изръмжа Шера. — Не поисках съвет, а помощ. Да или не?

— Не — върна й смръщването Кейбъл.

— Да — Танер се усмихна и й намигна, а Кейбъл изръмжа раздразнено.

— Глупав ход, Танер — той повдигна бирата към устните си, накланяйки глава, за да отпие голяма глътка, преди да остави бутилката на края на масата.

Наведе се, дръпна чифт дънки от купчината дрехи на пода и ги намъкна на мускулестите си, добре развити, прекрасни крака. Само тези на Кейн изглеждаха по-добре. Но, напомни си Шера отново, тя не беше сляпа.

— Остави я да се позабавлява, поне засега — сви рамене Танер. — В крайна сметка, Кейн ще се погрижи за положението. Имам пълно доверие в него.

За съжаление, Шера подозираше, че е прав.

— Просто го дръж зает — въздъхна тя, пренебрегвайки подмятанията му. — Продължавайте с това… — махна с ръка към още спящата жена — и накрая и двамата ще свършите чифтосани с една и съща жена. Какво, по дяволите, ще правите тогава?

Кейбъл се усмихна бавно.

— Една Порода, една половинка. Помниш ли? Не се притеснявай, мила, някой ден и ние ще пораснем.

Тя дълбоко се съмняваше.

Нощта беше неин приятел. Късно същата нощ, Шера се движеше през планината над имението на Породите, като благодари още веднъж на близнаците-демони за тяхната роля в задържането на Кейн долу, докато тя сканираше тъмнината, претърсвайки планината за всякакви нередности. Често приемаше за даденост ясното си зрение в мрака. Виждаше толкова добре, сякаш навън бе ден, въпреки че от безлунното небе не идваше никаква светлина. Шера намираше успокоение в мрака. Място, където да се скрие и да се опита да намери смисъл в нарастващите нужди на тялото си.

Настояванията на Кейн правеха нещата дори още по-лоши. Тя се бореше с нарастващото осъзнаване вътре в нея всеки ден. Бореше се с желанието си да го докосне, не от копнеж или страст, а само за да се увери, че той е там. Че е жив. Че диша. Бореше се с това до такава степен, че се страхуваше дори от най-лекия допир между тях, защото й ставаше все по-трудно с всеки изминал ден да отхвърля крехката връзка, която чувстваше да се оформя в душата й.

Студът беше повече от добре дошъл сега. Режещата ниска температура й помогна да проясни ума си и да запази съпротивата си. Шера можеше да издържи на температурите по-добре, отколкото останалата част от семейството. Въпреки че нямаше козината, която Снежният леопард притежаваше, тя имаше поносимост към студеното време, каквато другите Породи нямаха. Или може би топлината от желанието, надигащо се вътре в нея, я предпазваше много по-добре от студа.