Възбудата от разгонването беше по-лоша от всичко, което бе преживявала досега. Сякаш присъствието на Кейн по някакъв начин бе подсилило огъня, който гореше вътре в нея. Сега езикът й беше подут, жлезите отстрани бяха препълнени и пулсираха от потребността да освободят сладкия хормон, съдържащ се в тях.

Осъзнаването, че проявява някои от характерните белези, които мъжете показваха, я шокира. Нейната половинка не беше Порода. Хормонът-афродизиак щеше да увеличи сексуалността му още повече, както и нейната. Шера затвори очи при тази мисъл. Док Мартин я беше предупредил, че ще бъде така, сякаш Кейн е напомпан изцяло със стимуланти, за да е сигурно, че е в състояние да я обладава достатъчно често, за да осигури зачеване.

Мисълта за Кейн с постоянна ерекция беше повече, отколкото младата жена можеше да понесе. По дяволите, та той и сега през по-голяма част от времето бе напълно възбуден. Всеки път, когато го погледнеше, очите му блестяха от страст, а издутината на панталоните му сякаш ставаше все по-голяма. Примамваше я. О, Господи, как само я изкушаваше!

Шера облиза устни, докато вървеше из планината. Спомни си ясно стоманената твърдост, издигаща се между бедрата му. Формата и дължината, дебелината на плътта, усещането за него. Тя едва не простена от желание при спомена за вкуса му, пулсиращ по езика и надолу по гърлото й. Или усещането за Кейн, движещ се между бедрата й. Вагината й се подмокри само при мисълта за това.

Шера стисна зъби и продължи да върви. Проклета да бъде, ако се поддадеше. Можеше да си представи Кейн съвсем точно — доминиращ и властен — както всяка порода, която някога се бе раждала. Той щеше да се превърне в същото сексуално чудовище, като Калън и Тайбър.

Младата жена изсумтя. Сякаш никога нямаше да оцелее затворена в тази къща на фона на опасността, която нарастваше около тях. През изминалите две седмици бе имало три опита за нахлуване във външния периметър на предпазната преграда, която минаваше около планината. Досега обаче бяха успели да заловят всеки, опитал да пробие защитата им. Шера не можеше да си представи да се крие в границите на имението в такъв момент. Калън и Тайбър почти бяха обезумели в опитите си да защитят Меринъс и Рони. Ако се поддадеше, това щеше да я подлуди.

Не можеше да потиска съжалението си, че не е способна да зачене, нито пък мъката от загубата на детето, което някога бе носила. Утробата й се присвиваше предупредително, една подготовка за силните спазми, които знаеше, че щяха да дойдат много скоро — тялото й изискваше да бъде създаден нов живот, който зачеването би осигурил. Шера бе унищожила всички шансове за това със собственото си невежество, още преди години. А беше толкова уморена от борбата с Кейн и възбудата, надигаща се вътре в нея.

Той беше нейната половинка. Беше разбрала това, след като изучи истинската дълбочина на свързването между Меринъс и Калън. Това не правеше положението по-лесно за справяне. Да знае, че той е единственият мъж, на когото можеше да позволи да я докосва и да я държи, не вещаеше нищо добро за бъдещето й.

— Можеш ли да станеш по-упорита, Шера? — изплющя гласът на Кейн в слушалката в ухото й и я накара да се напрегне и да спре по пътя нагоре в планината.

С безмълвно проклятие, тя дръпна очилата от върха на главата си към очите и активира прецизния локатор. Молеше се Кейн да е в комуникационната сграда, а не да е поел нагоре в планината. По дяволите. Там беше. Шера видя уникалния му локатор, движещ се неотклонно близо до нея. Другата патрулираща Порода се отдръпна назад, оставяйки му пространство, докато той избираше най-краткото разстояние, което щеше да го доведе до нея.

— Вероятно бих могла — изсумтя Шера с чувство на безсилие.

Сега усещаше как очакването нараства в нея. Сякаш гласът му беше задействал ключ, който позволи на тялото й да разбере, че половинката й е в непосредствена близост. Гърдите й внезапно станаха чувствителни, подуха се отново, зърната се надигнаха към плата на потника й, когато тя спря и седна върху един голям обрасъл с мъх камък. Нямаше да постигне нищо добро, ако се опитваше да избяга от него. Той беше невероятно упорит.

Шера въздъхна дълбоко, улавяйки слаба следа от неговото ухание, докато той приближаваше. Очите й се затвориха в отговор на внезапния прилив на кръв, която започна да бучи във вените й. Кейн миришеше възхитително, диво и възбуждащо, страстта му достигаше опасния ръб на разгорещената миризма.

Той щеше да бъде твърд, помисли си младата жена с въздишка. Пенисът му щеше да се притиска плътно в дънките му, предизвиквайки я да го освободи, да го вземе, така както й се искаше. Шера поклати глава при тази мисъл. Самоконтролът й беше на привършване. Липсата на сън и нарастващата възбуда започваха да вземат дължимото.

Шера отстрани микрофона на предавателя от лицето си, изключвайки останалите от всичко, което щеше да каже. Слушалките още бяха на мястото си обаче, и тя беше в състояние да държи връзка с другите пазачи, както и с комуникационния център. Свали очилата, когато видя светлата точица, представляваща локатора на Кейн, която я известяваше, че се приближава неотклонно към нея. Той знаеше точно къде се намира тя. Малкият предавател в задната част на дънките й позволяваше да бъде проследена лесно от компютъризираните очила, които носеха всички Породи, натоварени със задачата да отговарят за безопасността им. Шера прибра своите очила в калъфа на практичния си колан и зачака Кейн.

Зимната нощ внезапно се изпълни с жарка, чувствена топлина, която проникваше в костите й. Прииска й се да се отпусне за ласките на Кейн, които със сигурност щяха да последват. Може и да бе побеснял от яд, но когато пристъпи в осеяната с каменни блокове местност, където бе седнала, похотта завладя сетивата й подобно на горещ като лава копнеж.

— Не те мислех за страхливка, Шера — първите думи излезли от устата му накараха косъмчетата на тила й да настръхнат яростно.

Тя не беше в състояние да сдържи ниското гневно ръмжене, което завибрира в гърдите й.

— Има разлика между страхливост и безразличие, Кейн — озъби се младата жена, после скръсти ръце пред гърдите си и проследи с поглед приближаването му. — Ни най-малко не съм изплашена от теб. Сега ми кажи, защо ме последва тук горе? Всичко, което имаш да ми казваш, може да бъде направено по комуникационния канал.

— Наистина ли? — той изсумтя, спирайки на няколко инча от нея. — Наистина ли искаш останалите от Прайда да чуят как ти казвам точно колко силно смятам да ти напляскам задника, задето си тръгнала така? И колко дълбоко възнамерявам да заровя пениса си в хлъзгавата ти вагина, докато го правя?

Шера щеше да се обиди, ако внезапната представа, която премина през съзнанието й не накара женствеността й да запулсира в отговор. Пулсираше? По дяволите, тя туптеше, като кървяща отворена рана, молеше да бъде изпълнена. Но това не означаваше, че щеше да му позволи да разбере.

— О, не си ли смел? — вдигна едната си вежда презрително. Проклета да е, но не възнамеряваше да се гневи истински, това щеше да й причини само вреда. Сякаш се нуждаеше от кръвта, препускаща бързо към клитора й, носеща слаби следи от хормона, освободил се от жлезите на езика й, към останалата част от тялото й. — Нали знаеш, Кейн, бих могла да издера очите ти с лекота. Аз съм котка, помниш ли?

Той изсумтя саркастично.

— Ще се престоря на твоя вълк и ще те изям тогава — сряза я мъжът. — Няма къде да ми избягаш.

Ръката й се раздвижи, преди Шера да вложи някаква мисъл в това, и замахна към лицето му. Изненадващо, той я хвана секунда преди удара.

— Прекрачваш всички граници — сопна се тя гневно. — Омръзна ми от забележките и завоалираните ти обиди, Кейн.

— И на мен ми писна и се уморих да бъда обвързан физически и емоционално с една вещица, която няма здравия разум да се грижи сама за себе си — изръмжа мъжът в отговор. — Смяташ ли, че не знам точно през какво си преминала през всички тези години, Шера? Колко е лоша възбудата и как постоянно нараства, без значение какво правиш, за да я спреш? Ти можеше да ме намериш по всяко време.

В очите му проблесна ярост. Сините дълбини светеха от гняв, а устните му се свиха. Това я раздразни, направо я вбеси.

— О, да, наистина щях да го направя — Шера дръпна ръката си, тялото й изтръпна, сърцето я болеше дори от такова докосване. — Щях да дойда и да те умолявам плачейки, да ме отървеш от това обвързване, макар да знаех, че си ме лъгал от самото начало. Просто да дойда пред вратата ти и да те помоля мило да ме изчукаш, за да облекчиш тялото ми. Дори да бях наясно какво е разгонването, нямаше ни най-малък проклет шанс това да се случи — да поддържа гласа си нисък, да сдържа яростта си зад грубото ръмжене беше едно от най-трудните неща, които някога бе правила през живота си. Шера искаше да крещи, да беснее, да удря, да го нарани толкова, колкото тя бе наранена, когато мислеше, че я бе изоставил.

— Ти знаеше, че не мога просто да избягам от теб, Шера — Кейн нямаше да отстъпи. Той беше точно пред лицето й, топлината на гнева и страстта му се обвиваше около нея, като невидими вериги, когато ръцете му стиснаха раменете й. — Проклета да си, знаеш, че не съм те предал.

Плътта му гореше от копнеж по нейната. Тя усещаше всеки отделен пръст, всяка клетка, когато влязоха в контакт с тялото й, и стана невероятно чувствителна. Шера се бореше да поеме достатъчно въздух, за да прочисти главата си, да засили самоконтрола си, но всичко, което можеше да подуши, беше Кейн и горещата му мъжка страст.