— Тя те харесва — каза Танер тихо. — Даун не харесва много хора, нали знаеш.

Сет отново вдигна поглед от лицето й, изражението му беше мрачно и заплашително.

— Какво искаш, Танер? — попита той, търпението му очевидно бе на привършване.

Танер се ухили. Поставяше на изпитание търпението на всички. Всички, с изключение на Даун.

— Не й позволявай да си тръгне — изрече най-сетне меко. — Когато се събуди, всички рани, които бяха зараснали след смъртта на Дейън, ще се отворят отново. Тя ще се отдръпне и ще се опита да забрави, че съществува друг начин на живот, освен битка. Не й позволявай да го направи.

Очите на Сет се присвиха.

Танер разбираше, защо Даун е привлечена от него. Той много приличаше на Калън, спокоен и уверен, но достатъчно силен да се бори, когато е необходимо. Ако някой мъж би могъл да се справи с миналото, което тя бе изстрадала, това беше Сет.

— Нямам и намерение. Какво те кара да мислиш, че ще го направя?

Танер поклати глава.

— Даун е различна. Много хора не харесват това. Тя по-скоро ще убие един мъж, отколкото да обмисли дали да го целуне. Никога не е била докосвана от любовник и ако някой се опита, вероятно това ще я ужаси. Битката, която ти предстои, не е лесна.

— Няма да се боря с нея — Сет тръсна глава. — Просто няма да си тръгна. Останалото ще реши тя, Танер. Решението не е нито твое, нито мое.

Танер се обърна и се загледа в безмълвното лице на сестра си.

— Да се надяваме да ти се предостави този избор, приятелю — каза и се изправи на крака. — Аз скоро ще си тръгна. Няма да бъда тук, за да я наблюдавам. Но искам да знаеш, че ако я нараниш, аз самият ще те убия.

Погледът на Сет стана подигравателен.

— Защо ти не предявиш претенции над нея, Танер? — попита саркастично.

Другият мъж се усмихна и поклати глава. Имаше чувството, че е добре, задето не гледа на Даун като на сексуален обект и че не може да се наслади на удоволствието да се поборичка с уличния побойник, какъвто му бе казано, че е Сет Лоурънс.

— Тя не е моя, за да го правя — отвърна най-сетне той. — Ако беше, щях да съм го сторил вече и този разговор нямаше да се проведе. Но никога не се съмнявай, че я обичам, Сет. Винаги ще е така. Това е сигурно, също както е сигурно, че копелето, което я докосна вчера, е мъртвец. Такъв ще бъдеш и ти, ако я нараниш. Запомни това.

Танер излезе от стаята, преди другият мъж да успее да отговори. Отвън стоеше Кейбъл, облегнат лениво на стената и го гледаше любопитно.

— Заплахите не действат при всички, Танер — каза той хладно, отмятайки назад златистата, осеяна с тъмни кичури коса от лицето си.

Двамата бяха две части от едно цяло. Не точно братя, а образ на едно и също създание, макар и противоположни като личности. Докато Танер се смееше, обичаше и се наслаждаваше на всеки нов ден, Кейбъл се съмняваше, проучваше и обръщаше твърде малко внимание на любовта.

— Това беше обещание — изсумтя Танер. — Всичко готово ли е?

— Опаковано и натоварено — кимна Кейбъл, отдръпвайки се от стената. — Сигурен ли си за това?

Танер се усмихна, оголвайки зъбите си в свирепа, очакваща усмивка.

— О, да, дяволски сигурен съм. Да видим какво ще направи този член на Съвета, Талант, когато дъщерята, която боготвори, бъде поругана. Законът на Породите, Кейбъл, има много, много вратички.