Оливия Голдсмит - Да омъжим мама

— Шари, не искаме от теб това. Знаем, че животът ти би се превърнал в ад.

— Не че вече не е такъв… — добави Брус. Скимтенето на Шарън се усили.

Сиг хвърли укоризнен поглед към брат си: видя ли какво направи?

— Не се опитваме да те измамим, за да вземеш мама при теб. Най-напред, не би било честно. Второ, мама няма да се съгласи. Не обича квартала ви. — Сиг реши, че няма смисъл да добавя, че Филис не обича и Барни. — Трето, това няма да реши проблема ни. Когато не ти натяква и не превръща живота ти в ад, ще се занимава с нашия. — Шари вдигна очи. Сълзите й бавно намаляха. — Слушай — продължи Сиг, — трябва да намерим постоянно решение. Начин наистина да я неутрализираме и да я отделим от себе си веднъж завинаги. Мисля, че знам как може да стане това. Трябва да го направим веднага. Вземаш или ликвидираш.

— Боже мой! Искаш да я убием? — изохка Шарън и закри ушите на Джеси с ръце, за да я предпази. — Искаш да ти помогнем да го направиш, нали? Всички ни ще натикат в затвора!

— Не. Убийството е изключено — каза Брус. — Но не по морални причини, ей богу. Тази жена съсипа първите трийсет години от живота ми. Нямам намерение да прекарам вторите трийсет в затвора заради нея. — Потрепери. — Можете ли да си представите мен в затвора? Всяка нощ ще е различен. Бас хващам, че Тод дори няма да идва да ме вижда. — Погледна Сигорни сериозно и попита: — При всичките ти неясни клиенти, познаваш ли някой, който би свършил работата така, че да не пострадаме?

Сигорни извъртя очи към тавана. Брус никога ли не ставаше сериозен? Шарън не умееше ли да мисли малко повече?

— Не можем да я убием — обясни Сиг със стиснати зъби. Понякога сестра й беше пълна тъпачка. — Най-напред, тя е наша майка и второ, по-важното, нямам никакво намерение да се премествам в някое изправително заведение. Вземаш или ликвидираш е борсов жаргон и означава, че или сключваш сделката веднага, или я изоставяш. Трябва да ми помогнете. Трябва да се заемем веднага. — Погледна двамата строго, както някога, когато бяха още хлапета и ги караше да играят на „Монопол“, докато купеше най-скъпите улици и построеше хотели на тях. — Трябва ни план, стратегия и аз имам такава. За да я осъществим обаче, трябва да работим заедно. — Най-накрая, за първи път, настъпи тишина и Сиг разполагаше с пълното им внимание. Точно така й харесваше.

Умът й заработи на пълни обороти, по начина, по който работеше при търговията — попиваше огромна по обем и разнообразна информация и съставяше сбита, реалистична програма. Умееше да се справя със слабостите им и да се възползва от силните им страни. Знаеше, че е в състояние да ги мотивира и може би, за първи път, тримата щяха да действат заедно. Виждаше, както вероятно Уелингтън си е представял плана за битката при Ватерло, ролята, която щеше да изиграе всеки един, не само за да спечелят сражението, но и за да сложат край на войната. Както винаги, когато търгуваше, стана спокойна и имаше чувството, че времето е спряло. Знаеше, че може да покрие загубите.

— Шарън, освен от повече пари, имаш нужда и от някакво занимание. Ти си умна и на времето беше чудесна библиотекарка. Можем да използваме уменията ти. — Шарън отвори малките си очи докрай. — Брус, трябва ти човек, който да инвестира в бързо западащия ти бизнес. Освен това имаш ненадминат вкус. Аз пък имам нужда от нови клиенти. Всички ние имаме нужда да отвлечем вниманието на мама, така че да не ни побърка окончателно. — Направи още една пауза, за по-голям драматизъм. — Знам как можем да постигнем всичко това.

Брус проточи врат.

— Как?

— Ще я омъжим.

— Ще я какво? — попитаха едновременно Шарън, Брус и Барни.

— Ще я омъжим. За предпочитане, за някой богат тип с влошено здраве и без наследници.

— Ааа! — извика Брус и в главата му просветна. — Схемата на Ана Никол Смит!

— Предпочитам да го наречем операция „откриване на дъртак“ — обяви Сиг с достойнство. — Ако работим заедно, имаме шанс да успеем. — Мисълта за сделката я изпълни с ентусиазъм, точно както когато продаваше акции или облигации. — Ще опаковаме мама като бижу в кадифена кутия. Ще я облечем както трябва. Ще я сложим в добър хотел. Не, не просто добър, а най-добрият. Ще се погрижа за това. После ще я представим на кандидатите. Шарън, твоя работа е да ги откриеш. Ако направим всичко както трябва, сделката ще е златна. Ще намерим купувач, преди цената на мама да падне.

— Ами ако не стане? — попита Брус.

— Тогава сделката ще ни излезе златна — отговори Сиг и вдигна очи към тавана. — Ще загубя ужасно много пари, за да покрия разходите.

— Ами татко? — попита Шарън. Всички се обърнаха и я изгледаха.

— Шарън, татко почина — припомни й Брус.

— Знам! Това обаче не означава, че всичко това би му харесало. И защо й е на нея старец? Та тя никога не се е грижила дори за нас! Защо й е да се грижи за някакъв си дъртак? — Очите на Шарън се напълниха със сълзи. — Обикновено са болни и не миришат добре.

— Не става дума тя да се грижи за него, а той за нея — обясни Сиг. — Трябва да е болен. Искаме да омъжим мама за някой наистина стар и наистина богат. Някой, който да харесва нас, при това много. Би могъл да ме свърже със състоятелни, влиятелни клиенти. Би могъл да осигури работа на Барни и да плаща за частно училище на Джеси и Травис. Би могъл дори да вдъхне живот на полумъртвия бизнес на Брус.

— За да стане всичко това, трябва да е глух, ням и сляп — отбеляза Барни.

Сигорни кимна.

— Това би било добре — съгласи се тя и започна да отброява на пръсти: — Глух, ням, сляп, стар и богат.

— Престани, Сиг — почти й се присмя Шарън. — Самата ти си едва на четирийсет и една. Слаба си и печелиш добре. Имаш странно малко име, красива си и пак не можеш да си намериш приятел. Филип Норман е скапан. Дори не те оценява. Мъжете искат млади, красиви и свежи момичета. Как, дявол да го вземе, ще намерим богат мъж за мама?

Сиг се сепна. Филип Норман бе дошъл на обеда за първокласните клиенти и после, когато тя разчистваше остатъците и чакаше Шарън и Брус, й бе казал, че макар и много да я харесвал, било важно тя да знае, че той не виждал бъдеще във връзката им. Сиг не знаеше дали да плаче или да се смее. За нея Филип бе такъв компромис, такъв търтей, преживяващ покрай корпорациите… Беше с него предимно заради ентусиазма, с който я бе приемал. Осъзнаването, че не я е желаел особено, бе почти като шега, но с неприятно ироничен привкус. Колко ниско би могла да падне? Щеше ли изобщо да си намери друг мъж? Може би щеше да започне да спи, с когото й падне?

— Точно така — съгласи се Брус. — След като аз не съм си намерил, от къде на къде тя ще си намери? И ако предположим, че се доберем до такава стока, как ще накараме мама да му обърне внимание. Знаеш каква е. — Сви рамене. — Да я познаваш, означава да си вечно ядосан.

Сигорни се овладя. Или сега, или никога. Опита се да бъде максимално убедителна.

— Добре, деца, не казвам, че ще е лесно, но още не сме опитали. Шари, ти все още не си загубила уменията си на библиотекарка. Можеш да се заемеш с издирването на дъртаците. Бруси, гардеробът ти все още е пълен с рокли. — Той направи гримаса. — Добре, добре… ще купим костюми. Можем да използваме поне гримовете ти. Аз ще напиша сценария и ще режисирам репетициите. А Барни… — Тя замълча, за миг загубила ентусиазма си. — Все ще намерим нещо, с което да можеш да се справиш. Така че, това е, деца. Да се заемем с представлението.

Тя заряза имитацията на въодушевление и тонът й стана максимално мрачен и страшен.

— Защото — добави, — ако не го направим, животът ни ще стане по-лош от сега.