— Знам. Секс — Сиг се засмя, после се наведе и прегърна госпожа Кац. Защо не? Кринц не беше мошеник. Зад гърба си имаше един брак. Много по-странни бракове се бяха оказвали успешни.

— Останете така — възкликна Тод и се приближи. — Красиво е.

— Махни се с това нещо, а? — каза му Брус. — Трябва да започваме с представлението. Не, не е представление. Това е филм на Франк Капра. Това е „Прекрасен живот“. Боже, как се случи така? Празниците са дошли, а аз съм във филм на Франк Капра.

Сиг най-накрая нямаше как да не се съгласи с нескончаемите кино сравнения на брат си. Животът наистина беше прекрасен или поне това очакваше тя. Церемонията й се стори едновременно страшно бавна и страшно бърза. Чувстваше как ръцете й треперят под цветята, които бе стиснала. Всичко стана толкова светкавично, а бе чакала толкова дълго… Да не би да бе сгрешила? През цялото време, докато съдията говореше нещо над главите им, тя не отделяше очи от Пол. Той не беше млад, а тя го познаваше едва от месец, но вече й беше много, много скъп. Как би изглеждал животът й без него, сега, след като го бе открила? Колко години им оставаше да са заедно?

В този момент съдията поиска пръстена. Бърнард, който беше свидетелят на Пол, го взе от Травис и го подаде. Колко съм черногледа, помисли си Сиг. Всеки момент може да се случи нещо неочаквано, резултатът от някое изследване да се окаже положителен, да те блъсне кола на улицата.

Сякаш в отговор на мисълта й, вратата се отвори и се появи Монти Дънлийд.

— Не сме закъснели! Не сме! — извика той и отстъпи встрани, за да влезе и Филис. Изглеждаше точно така, както винаги, само че сега имаше слънчев загар и беше добре облечена. Поради някаква причина Сиг фокусира погледа си върху пръстите на лявата й ръка. Там наистина имаше голям самотен сапфир и обсипана с диаманти брачна халка. Значи всичко бе истина…

— Не можех да оставя най-голямата си дъщеря да се омъжи без мен — заяви Филис и се усмихна на присъстващите. — Така че… — замълча, явно доволна от драматичната си поява. — Не ме оставяйте да прекъсна каквото и да било.

Сиг хвърли поглед към Брус. И двамата вдигнаха очи към тавана. Майка им беше акт на Бога, изчадие на природата, трън в задника. Но я обичаха.

Започнаха брачната церемония отначало.

Не се наложи да чакат края дълго, а след това госпожа Кац, вече госпожа Кринц, се омъжи за Бърнард.

— Роклята ми не беше хубава като твоята — прошепна Филис на Сиг, докато траеше втората церемония, — но Монти ми направи чудесен сватбен подарък. — Приближи се към Сиг и добави: — Един милион долара. На мое име в една банка на Кайманските острови. — Погледна сапфирения си пръстен — не така хубав като този, който Пол бе дал на Сиг, но все пак достатъчно голям. — Вашият сватбен подарък е апартамент там.

— Нямаме нужда от никакви подаръци — каза Сиг.

— Говори само за себе си — намеси се Брус. — Ние с Тод можем да го използваме.

— Да — кимна Шарън. — Вече имам работа, но ще имам нужда от много помощ.

— Намерила си си работа? — учуди се Сиг. Тод щракна с фотоапарата. Сиг си представи как ще изглежда физиономията й на снимката.

— Сама? — попита Брус. Тод снима и него.

— Млъкни, Брус — укори го Филис. — Бъди мил. — Погледна Шарън и попита: — Намерила си си работа? — Тод завърши триптиха и с нейната снимка.

— За сватбения албум — каза той и тръгна към следващите си жертви, новобрачното семейство Кринц.

— Библиотекарка в корпорацията „Стърлинг“ — призна Шарън свенливо.

Брус, Сиг и Филис изръкопляскаха.

— Браво — обади се Монти. — Чувала ли си за…

— Е — каза Пол и прекъсна семейното съвещание, — имаме да празнуваме много неща. Да вървим.

Качиха се в чакащите коли, минаха покрай забързаните хора, оставили покупките за последната минута, и най-накрая стигнаха „Карлайл“, където Пол от години имаше маса. Там ги очакваше лека вечеря. Пол стана и се зае да отваря шампанското.

— За всички новобрачни, и шестимата.

— Всъщност сме осем — обади се Брус и се обърна към Тод. — И ние сключихме брак. Или неговият еквивалент в този щат. — Показа срамежливо ръката си, на която имаше пръстен.

— О, Брус! — извика Филис. — Толкова се гордея с теб! Тод, не бих могла да те харесвам повече, дори и ако беше лекар.

Целуна го по бузата, а Тод се изчерви, после взе фотоапарата и направи обща снимка.

— Поздравления, най-добри пожелания и всичко останало — каза Сиг на Тод и го прегърна, после се обърна към Брус: — Желая ти всичко най-хубаво. — Прегърна го.

— Любовта е хубаво нещо — отбеляза госпожа Кац, седнала до Бърнард Кринц.

Предполагам, че вече не е госпожа Кац, помисли си Сиг с болка. Край на шегите по неин адрес. Сякаш доловил мислите й, Брус се наведе към Сиг и попита:

— Вече не се ли казва Скръц?

— Не. Казва се Кринц — обади се Пол. — Аз обаче не направих от сестра ти Кушинг. — Сигорни бе запазила името си.

— Така е — съгласи се Брус. — Ти можеш само да я направиш много щастлива. — Огледа се и добави: — Какво странно, дълго пътешествие беше това…

— Да — съгласи се госпожа Кринц. — Кметството е доста далече оттук.

Сиг се разсмя, Филис също. Пол напълни чашите. Сиг го погледна така, както се гледат съпрузите. Междувременно Филис намигна на Монти, а Тод и Брус щяха да се пукнат по шевовете.

— Весели празници на всички — пожела Филис и вдигна чаша.

— И мързелива Нова година — добави Брус.

— Това е сигурно — отвърна Сиг и се усмихна на семейството си.