— Знам, защото имам сетива за нюансите — отговори Брус. — Браковете се носят във въздуха като таванския грипен вирус. Е, с Тод също мислим за нещо такова.

— Шегуваш се! — възкликнаха Шарън и Сиг едновременно.

— Не се шегувам. Изглежда сезонът е подходящ за това.

— Не и за мен — обади се Шарън мрачно.

— Е, щастлива съм заради мама и заради Монти — каза Сиг. — Щастлива съм заради теб и Тод. Значи ще дойдете утре, нали? Церемонията ще бъде в кметството.

— Идвам — отговори Брус.

— И аз — каза Шарън. — С децата. Шаферка и приносител на пръстена. Подари ли ти голям пръстен?

— По дяволите, говориш като мама! — сопна се Сиг на сестра си.

— Не. Това не може да се случи изобщо — възрази Брус. — А… Сиг, имаш ли нужда да ти помогна с косата?

Сиг се засмя и затвори. Чакаха я толкова неща — документи, телефонни разговори, подготовка за сватбата. Докато всичко това се случваше, сякаш за едно денонощие бизнесът й се бе раздвижил. Монти й бе възложил да управлява някои негови инвестиции, а едновременно с това, странно, както Бърнард Кринц, така и Силвия Кац също бяха решили да й поверят парите си. И сякаш всичко това не бе достатъчно, ами Пол Кушинг бе оставил в нейни ръце значителния попечителски фонд на Уенди. Всичко това обаче щеше да почака до следващата година. Сиг стана и изключи компютъра. Трябваше да си тръгне рано, за да се подготви за сватбата. След това с Пол щяха да прекарат една седмица заедно, като меден месец.

Двайсет и две

Сега Брус не се въртеше около Филис, а около Сигорни. Най-накрая направи крачка назад и въздъхна удовлетворено.

— Така. Напомня ми един стар филм, в който Жан Маре трябваше да намери по-красива жена от покойната си съпруга. И единствената се оказа негова дъщеря! — Брус обичаше да преувеличава, но Сиг знаеше, че се радва за нея и го обичаше. Вместо да го укори, стана и го целуна. — Нима се намираме във френски филм? — продължи той. — Сиг, Катрин Деньов ли си ти? — Не спря, за да си поеме въздух. — Ти си абсолютно невероятна. — Сиг се усмихна и му повярва. — Само чакай да ти оправя червилото. И не целувай никого.

Сиг беше със сватбената рокля от „Бергдорф“ и, странно, не се чувстваше никак нелепо с нея. Защото я носеше за Пол, а, както й бе казал той, когато обичаш някого, всичко е възможно.

Дори бе решила да вземе и воала. Сега не се чувстваше като майка на младоженката. Пол — по-възрастен, влюбен, по-опитен — я караше да се чувства млада. Не се чувстваше прекалено възрастна, прекалено натруфена, прекалено неестествено, прекалено каквото и да било. Чувстваше се прекрасно — усещаше най-красивото в себе си.

Не се изненада, когато погледна в огледалото и видя, че Брус е прав. Очите й блестяха, косата й изглеждаше великолепно, роклята й стоеше съвършено. Не я интересуваше, че сватбата ще е само в кметството и че нямаше да има други гости, освен Брус, Тод, Шарън, Барни, децата, Уенди и госпожа Кац. Това бяха хората, които искаше да види край себе си в този момент — тях и Пол.

Разбира се и майка й. Щеше да се радва, ако Филис и Монти бяха дошли. Сега обаче бе разбрала — ако майка й бе изпитвала същото към Монти, просто бяха допуснали много сериозна грешка, като се опитваха да й попречат. Сиг твърдо вярваше, че ако Пол нямаше пукнат цент, пак не би се поколебала да отиде с него в кметството. Очакваше с нетърпение всички малки неща в бъдещия им съвместен живот — готвенето на вечерята, помощта за Уенди, филмите, които щяха да гледат заедно, нещата, които щяха да си кажат. Сантиментална или не, надяваше се майка й да се чувства поне наполовина толкова погълната от Монти, колкото тя от Пол. Надяваше се меденият месец на майка й на Кайманските острови да е поне наполовина толкова хубав, колко седмицата, която щяха да прекарат с Пол тук, в апартамента й — той го бе купил и го бе записал на името на двамата. Сега и тя щеше да получи своята торта и да я изяде. Искаше й се майка й да не получи само трохите.

Ставаше късно. Естествено, Пол не трябваше да я вижда облечена така, преди да му дойде времето, затова щеше да ги чака в центъра. Щеше да изпрати лимузина. Сиг имаше чувството, че ако я бе видял така, нямаше да им върви. Вече бе получила всичко, от което някога би имала нужда. Сега нямаше за какво да се безпокои. Ако някой имаше нужния опит, желание и знания, нужни, за да бъде осигурен успехът на един брак, това беше Пол. Бе обичал покойната си съпруга, бе обичал сина си, обичаше внучката си. Знаеше какво е да си семеен, а ако тя не беше съвсем наясно, щеше да й покаже.

Позвъни се и портиерът съобщи, че лимузината е дошла. Брус и Сиг слязоха с асансьора до партера, където ги очакваха Травис и Джесика, облечени в бяло кадифе. Когато видяха Сиг, започнаха да хвърлят във въздуха шепи пайети, ориз и конфети.

— Рано е още — извика им Шарън. — Не сега. Ще ги хвърляте, след като леля Сиг се омъжи.

— Така е — каза им Брус. — Недейте да разваляте роклята й. — Махна няколко конфети от рамото й и се обърна към Шарън, която беше с безформен костюм от кадифе.

— Къде е Барни? — попита я.

— Зарязах го — отговори Шарън.

Брус и Сиг застанаха неподвижно, като окаменели.

— Шегуваш се! — възкликна Сиг накрая.

— Един на всеки три брака в Америка приключва с развод — каза Шарън, винаги готова да цитира статистическите данни. — Предпочитах да не ви казвам, за да не развалям празника.

— Хайде, Шари, сериозно, какво е станало?

— Качете се в колата, деца — извика Шарън и те се качиха. Тя избухна: — О, Сиг, Барни не беше само неудачник… Това бих могла да понеса. Той обаче се чувстваше отлично при всеки неуспех. Представяш ли си!? Да откаже предложение за работа, когато децата му нямат пари за обяд в училище! Когато ти плащаш таксата им в училището. Дойде ми много.

— Още едно коледно чудо — възкликна Брус и вдигна очи към всемогъщото небе. То изглеждаше така, сякаш Дядо Коледа вече бе на път. Брус сложи ръка на рамото на Шарън и каза тържествено: — Ще ти помагам с всичко, с което мога. Освен, разбира се, финансово.

Разсмяха се.

— Поздравявам те — каза Сиг сериозно. — Заслужаваш нещо по-хубаво, Шари.

— Да си сама е по-добре, отколкото да си с Барни — отбеляза Шарън.

— Време е — подвикна госпожа Кац от колата. — Не карайте жениха да чака. Ентусиазмът му може да изстине.

Наистина се притесняваше.

— Тук всичко може да изстине — увери я Брус.

Шарън, Брус и най-накрая Сигорни, се качиха в дългата черна кола. Кимнаха на шофьора и той подкара към кметството.



Сиг не съжали, че е похарчила толкова пари за роклята, въпреки безвкусната обстановка в кметството. Мина по дългия сводест коридор толкова съвършена, колкото едва ли щеше да бъде друг път. Госпожа Кац задържа вратата отворена и Сиг, в роклята си за четири хиляди и осемстотин долара, влезе в залата. С влизането й сякаш всичко избледня — много бременната бъдеща съпруга, седнала до нервния младоженец, двойката, дошла да сключи брак с двете си деца, отегченият чиновник зад бюрото. Сиг забеляза единствено Пол Кушинг, застанал до Уенди. Неговата внучка. Сякаш преобразяваше залата — дори бременното момиче с евтината полиестерна рокля изглеждаше красиво. Когато Пол се обърна и погледна Сиг, когато тя видя радостта и любовта в очите му, залата също стана красива, като нея самата. И останалите присъстващи изглежда го почувстваха и сякаш се разнесе обща въздишка, сякаш всички поеха дъх. Днес Сиг беше принцеса, а не брокер — достатъчно красива принцеса, за да промени всички. Пол Кушинг й се усмихна и тръгна към нея.

— Съдията ще е готов след минута — каза й той и я улови за лакътя.

— Ей, чакай малко — спря го Брус. — Това е моя работа. — Експроприира сестра си и добави: — Все още не е съвсем твоя.

— Усмихнете се хубаво — помоли Тод и фокусира обектива.

Госпожа Кац вдигна нагоре кутията, която носеше.

— Не забравяйте това.

Сиг я отвори. Вътре имаше два красиви букета. Бе забравила за цветята!

— О, благодаря ти. Но защо са два? — После погледна да види какво още има в кутията. Имаше синя кърпичка и малък медальон.

— Нещо старо, нещо ново… знаеш — поясни госпожа Кац.

Сиг се усмихна и бръкна в кутията.

— После ще ми ги дадеш на мен, нали? — попита госпожа Кац. — Медальонът е стар, цветята са нови, а кърпата…

— Защо два букета? — повтори Сиг.

— Единият е за мен — призна госпожа Кац. — Аз ще съм като майка ти — добави тя по-тихо. — Но без секса.

— Само не ми казвай, че и ти ще избягаш с Монти — пошегува се Брус.

— Не, не. Не бъди глупав. — Шегата мина високо над зле фризираната й коса. — Ще се омъжа веднага след теб, Сиг. Надявам се, че нямаш нищо против.

Сиг не можеше да си представи що за лудост е това или за кого госпожа Кац си мислеше, че може да се омъжи. Тя никога не напускаше жилището, вечно стоеше край Филис… Единственият мъж, освен Монти, Тод и Брус, с когото я бе виждала да разговаря, беше…

— Бърнард? — Сиг се озърна бързо. Видя го, седнал на един стол в ъгъла. — Не знаеш ли, че той е…

— За мен е идеален — отвърна госпожа Кац. Сниши глас и добави: — Няма да се налага да сменям монограма на кърпите си. Освен това обеща да се грижи за парите ми. И без…