Пол й се усмихна, улови я за лакътя и я поведе към масата. Беше й приятно да я направлява между танцуващите двойки, докато стигнат до масата. Хубавото обаче се изпари в този момент. Сиг вдигна очи и видя, че майка й танцува с Монти в другия край на дансинга.

— О, Боже! — възкликна тя, пусна ръката на Пол и се отдръпна.

— Какво има?

Сиг не можа да обясни. Само посочи. Той проследи погледа й и повдигна вежди.

— Майка ти? Добре ли е?

Сиг поклати глава. После се почувства много, много ядосана. Какво ставаше? Бяха я излъгали. Разбира се, това не бе никакво съвпадение!

— Откъде е разбрал, че ще идваме тук? — попита тя Пол.

— Нямам представа — призна той.

Сиг не знаеше дали да му вярва или не. Беше изпълнена с бясна енергия. Бяха я излъгали и го знаеше. Пол Кушинг, най-вероятно, бе танцувал с нея, само за да отвлече вниманието й. Сигурно заговорничеше с майка й, заедно с другите й приятели.

— Ти избра това място — погледна го тя с укор.

— Аз? Не го избрах аз. Мислех, че е заради теб. Защо ми е да идвам тук?

— За да стане това — каза тя и посочи с ръка. — В противен случай излиза, че обичаш танцьорки и да се движиш сред хора със зле направени прически. Не знам. Знам само, че според госпожа Кац, ти си запазил масата. Монти ли те накара?

— Госпожа Кац ми каза, че майка ти е искала да дойде. — Замълча за миг. — Чакай малко. — Когато се съсредоточеше, лицето на Пол ставаше старческо. — Всъщност, каза ми, че ти си искала да дойдем тук. — Усмихна се. — Честно казано, това ме изненада. След това започнах да се надявам, че е заради танците. Танцуваш отлично, Сиг.

Тя нямаше време за повече приказки. Трябваше да разбере какво, по дяволите, ставаше с майка й. Прекоси дансинга и стигна до нея й Монти. Току-що бяха изпълнили някаква сложна на вид фигура. Монти вдигна очи.

— О, здрасти — усмихна се той, сякаш старото му вечерно сако и майка й в обятията му бяха най-естественото нещо под слънцето.

— Какво мислите, че правите? — попита Сиг, вбесена. Последния път, когато ги бе видяла заедно, бяха в леглото, голи. Поради някаква причина сега, на публично място и напълно облечени, сцената изглеждаше не по-малко интимна. Монти Дънлийд, без да пуска майка й, спря и погледна Сиг.

— Тази вечер изглеждаш много елегантна — отбеляза той.

— Престани с лъжите, Монти. Няма да се хвана. И пусни майка ми. — Сиг погледна Филис и добави вдървено: — Време е да тръгваме.

— Но ние едва дойдохме! — проскимтя тя.

Аха, каза си Сиг, ето откъде Шарън е взела скимтенето.

Мелодията скоро щеше да свърши. Монти придърпа Филис към себе си и двамата се вгледаха в очите си. Стояха прекалено близо един до друг.

— Извинете ме — обади се Сиг, — отнемам ви дамата. — Потупа Монти по рамото.

— Няма да си тръгна — заяви Филис.

Сиг се вгледа в майка си.

— Обеща да не правиш това — припомни й.

Филис сви рамене.

— Не съм направила нищо.

— Струва ми се, подходящият израз в случая е „живеем в свободна страна“ — каза Монти на Сиг.

— Само за хората, които не си плащат данъците — сряза го Сиг.

Тя протегна ръка и улови майка си за лакътя.

— Кой ти помогна? Трябва да се засрамиш от себе си! Какво, да не би да си водила тайни телефонни разговори?

— Не. Силвия се обаждаше — обясни Филис.

— Страхотно. Превърнала си госпожа Кац в дойката от „Ромео и Жулиета“. Сега тя ли ви е посредник? — Сиг застана между двамата и погледна Монти храбро. — Стой настрана от майка ми. Не искам да те виждам и да чувам за теб повече. Не искам да разговаряш с мен, майка ми или госпожа Кац. Ти си използвач, търсач на чужди богатства, отровен скорпион и нещо по-лошо от трите, взети заедно. Ако имаш някакви въпроси във връзка с личността си, можеш да ми ги зададеш на служебния телефон.

Около тях се събра тълпа. Пол Кушинг стоеше встрани, както и безполезният Филип, но на Сиг й бе все едно. Тя улови майка си за ръката и я поведе към асансьора.

Вътре, докато се спуснат от шейсет и шестия етаж, високоговорителят свиреше „Малкият барабанчик“.



Госпожа Кац си призна. Не беше трудно да се изтръгне истината от нея. Монти се бе обаждал тайно дни наред и госпожа Кац, която смяташе всичко това за много романтично, бе предавала посланията му на Филис.

— Какво си мислеше, че правиш, мамо? — попита Сиг, вън от кожата си.

— Как можа!? — изфуча Шарън на майка си.

Брус само я гледаше гневно. Нямаше нужда от думи.

Филис се надигна.

— Добре, виждам накъде биете с тези въпроси и ще постъпя както искате.

— Браво — изгугукаха децата й едновременно.

Сиг се обади на Пол Кушинг и му се извини надълго и нашироко за провала на вечерта. Стори й се напълно доволен от всичко, което му каза. В сряда заведе нея, майка й и Уенди на разходка с файтон в парка. Вечеря със Сиг, Филис и госпожа Кац в четвъртък. В петък четиримата отидоха на театър, а Пол успя да намери билет и за госпожа Кац. Нещата вървяха толкова добре, че прекараха събота вечерта с Шарън, Барни, Джеси и Травис. Наеха лимузина и се повозиха по Пето авеню, така че децата да могат да видят коледната украса на магазините. Уенди хареса Джеси и чувството изглежда бе взаимно. Нещата се развиваха бързо и Сиг имаше чувството, че планът й започва да се осъществява. Защо тогава се чувстваше толкова нещастна? Усещането беше странно, почти като насън, сякаш всичко, което я вълнуваше, се изплъзваше между пръстите й.

Двайсет

Сиг се измъкна от червените панталони и реши да си сложи черна пола и черен чорапогащник. Едва когато се облече, си спомни, че Пол бе харесал червената рокля, с която бе в началото на седмицата в „Залата на дъгата“. Е, добре. Не тя трябваше да му се хареса. Не искаше да изглежда прекалено нагласена, така че си сложи ботуши, вместо обувки. Отвори вратите на красивия, правен по поръчка шкаф и не избра високите до коленете ботуши, а ниските, които стигаха само до глезените й — черни, с обърнат горен край. Всъщност, имаше четири чифта черни ботуши, три чифта кафяви, шест чифта кафяви обувки, единайсет чифта черни и, разбира се, още доста, които не бяха в основните цветове. Боже, помисли си Сиг, докато гледаше всичко това. Нямаше нито един чифт, който да струва под 200 долара. Колко пари съм пропиляла през годините!

Въздъхна. Дори и със заема на госпожа Кац вече нямаше да има купуване на обувки, нямаше да има специални шкафове по поръчка. Затръшна вратите и се огледа в тройното огледало, макар и въобще да не проумяваше защо. Просто тази вечер майка й щеше да отиде на поредната среща, а тя трябваше да сервира коледни сладки, преди да я изпрати до вратата.

Погледна още веднъж полата си през рамо. Не беше ли малко изпъната отзад? След празниците трябваше да удвои тренировките във фитнес салона — поне докато изтечеше членството й. Нямаше да има повече занимания в „Дейвид Бартън“, най-добрият салон, с най-добрите индивидуални треньори в града. Сиг въздъхна отново и отиде във всекидневната.

Госпожа Кац бе залепнала за малкото канапенце за двама. Сиг се дразнеше, защото напоследък Силвия винаги избираше това място, което би било много подходящо и удобно за Филис и Пол. Вместо това двамата трябваше да сядат на голямото канапе и дори един срещу друг. Госпожа Кац бе толкова извън нещата. Сиг веднага почувства вина, че мисли по този начин, особено след щедростта на госпожа Кац. Тази жена обаче наистина беше супер лепенка в човешки образ и Сиг буквално трябваше да й каже да освободи стаята, така че когато се върнат, Пол и Филис да могат да останат насаме, когато той доведе мама у дома. Макар че той не се задържаше дълго.

Струваше й се странно и Сиг се безпокоеше, но Пол Кушинг сякаш избягваше всякакъв физически контакт с Филис. Някак си, макар и да не й се искаше да го признае, това я изпълваше и с облекчение — може би заради случката с Монти. Или я безпокоеше сексуалността на майка й? Или сексуалността на възрастните по принцип? А иначе Пол й се струваше толкова мил! Сиг се тревожеше, че това би могло да означава, че в края на краищата той няма сериозни намерения към Филис — както се надяваха с Шарън и Брус. Е, би трябвало да е благодарна. Поне с Пол нямаше да се безпокои, че може да влезе в спалнята и да го завари гол в леглото с майка й. Потрепери при мисълта.

— Студено ли ти е, скъпа? — попита госпожа Кац. — Може би трябва да си сложиш жилетка.

— Добре съм — отвърна Сиг и хвърли поглед към Силвия Кац, която седеше, стиснала голямата чанта в скута си. Донякъде й завиждаше. Тя не четеше нищо. Не плетеше и не решаваше кръстословици. Дори не гледаше телевизия. Просто седеше. Просто съществуваше и това я задоволяваше напълно, макар и да не я правеше съвършена гостенка в чужд дом.

— Ще излизаш ли тази вечер? — попита Сиг с надежда.

— Възможно е. Бърнард ще намине.

— Бърнард? Бърнард Кринц? — попита Сиг.

— Да. Ще поговорим за инвестициите ми.

— Инвестиции? — учуди се Сиг. — Какво имаш предвид? Нали влагаш пари единствено в чантата си?

— О, не. Бърнард ми се обажда почти всеки ден. Разказва ми пазарните си позиции. Харесват ми неговите офции и дибиденти.