Отначало баба му бе единствената връзка, която Сет успя да установи с момичето, понеже нито един от обичайните му методи не проработи, но след това той откри неустоимата мощ на писането. Разказа ѝ, че с помощта на баба си пресъздава век и половина от историята на рода Беласко и на Сан Франциско – от основаването му до днес. Носел този монументален роман в главатаси от петнайсетгодишен – шумен и буен поток от картини, случки, идеи, думи и още думи, които, ако не излеел на хартия, щели го удавят. Това описание бе преувеличено – буйният поток беше само едно анемично ручейче, но плени въображението на Ирина по такъв начин, че Сет нямаше друг изход, освен действително да се залови да пише. Освен че посещаваше баба си, която му помагаше с историите, предавали се от уста на уста, той започна да се рови за документация по книги и в интернет и да събира снимки и писма, написани по различно време. Спечели си възхищението на Ирина, но не и това на Алма, която го укоряваше в грандиозни замисли и хаотични навици – фатално съчетание за един писател. Ако Сет бе отделил време, за да помисли, би признал, че баба му и романът са претекст, за да вижда Ирина – това създание, изтръгнато от северна приказка и появило се на най-неочакваното място – в гериатрична клиника. Ала колкото и да разсъждаваше, не би могъл да обясни неустоимото привличане, което Ирина упражняваше над него е дребните си като на сираче костици и с охтичавата си бледност, напълно противоположни на идеала му за женска хубост. Харесваше здрави, весели, загорели момичета, без усложнения, като онези, дето изобилстваха в Калифорния и в неговото минало. Ирина не даваше вид да забелязва въздействието си върху младежа и се държеше с него с онази разсеяна симпатия, която обикновено проявяваме към нечий домашен любимец. Това мило безразличие от страна на Ирина, което в други времена би изтълкувал като предизвикателство, го парализираше и пораждаше в него непобедима стеснителност.

Бабата се отзова на молбата на внука си и се зарови в спомените си, за да му помогне да напише книгата, която според признанието му той носел в себе си цяло десетилетие, като ту я започвал, ту я захвърлял. В този амбициозен проект нямаше друг толкова подходящ сътрудник, колкото Алма, която разполагаше с време и все още не даваше признаци на старческа деменция. Алма ходеше с Ирина в дома "Беласко" в Сий Клиф и преглеждаше кашоните си, които си стояха непокътнати дори и след нейното заминаване. Бившата ѝ стая седеше затворена и в нея влизаха само да я почистят. Алма бе раздала почти всичките си притежания: на снаха си и на внучката – бижутата, с изключение на една диамантена гривна, която пазеше за бъдещата съпруга на Сет; на болници и училища – книгите, на благотворителни организации – тоалетите и кожите, които никой не се осмеляваше да носи в Калифорния поради страх от защитниците на животни, които в необуздан изблик биха могли да се нахвърлят е нож. Други вещи раздаде на явили се желаещи, а за себе си запази единствено това, което смяташе за ценно: писма, дневници от различни периоди на живота ѝ, изрезки от пресата, документи и снимки. "Трябва да подредя всичко това, Ирина, не искам, като остарея съвсем, някой да сложи ръка на личния ми живот." Отначало се помъчи да се справи сама, но колкото повече доверието ѝ в Ирина растеше, толкова повече започна да прехвърля тази дейност на нея. В крайна сметка отговорностите на момичето се разпростряха върху всичко, е изключение на едни жълти пликове, които пристигаха от време на време и които Алма грижливо и незабавно скриваше от чужди очи. Ирина бе инструктирана да не ги докосва.

На внука си доверяваше своите спомени един по един, скъпернически, за да го държи край себе си възможно най-дълго, защото се страхуваше, че ако той се отегчи и престане да се навърта около Ирина, прословутият ръкопис отново ще се озове в някой забравен кашон, а тя ще вижда младежа много по-рядко. Присъствието на Ирина бе задължително в срещите ѝ със Сет, тъй като, когато момичето го нямаше, той се разсейваше, понеже я чакаше да се появи. Алма се смееше в себе си при мисълта как би реагирало семейството, ако Сет – първородният Беласко, се свърже с някаква едва оцеляваща имигрантка, която се грижи за старци и къпе кучета, за да преживява. Нея подобна възможност не я скандализираше, защото Ирина беше по-умна от повечето атлетични и кратковременни приятелки на Сет; същевременно си даваше сметка, че тя е като необработен скъпоценен камък, който трябва да се шлифова. Постави си за цел да ѝ даде известен културен гланц и започна да я води на концерти и музеи, да ѝ дава книги за възрастни, та да спре да чете онези абсурдни огромни романи за фантастични светове и свръхестествени създания, които девойката толкова харесваше. Захвана се да я учи на обноски, включително на правилно боравене с приборите на масата за хранене. Все неща, на които Ирина нямаше как да е научена от селските си баба и дядо в Молдова, нито от майка си – алкохоличка в Тексас. За щастие, Ирина беше будна и благодарна и Алма щеше лесно да я облагороди, като по този начин дискретно ѝ се отплати за това, че привличаше Сет в "Ларк Хаус".

НЕВИДИМИЯТ МЪЖ


Едва след една година работа при Алма Беласко, Ирина заподозря, че старата жена има любовник, но нямаше смелост да отдаде значение на този факт, докато в един момент не се видя принудена да сподели откритието си със Сет. Отначало, преди Сет да я въведе в порока на съспенса и интригата, тя нямаше никакво намерение да шпионира Алма. Постепенно навлизаше в личния ѝ свят, без нито една от двете да си даде сметка за това. Мисълта за любовник започна да добива форма в ума на Ирина, докато подреждаше кашоните, които пристигаха от къщата в Сий Клиф, и същевременно в стаята на Алма редовно почистваше и лъскаше снимката на мъж в сребърна рамка. Освен друга, по-малка семейна снимка, в хола в апартамента нямаше повече фотографии и това направи впечатление на Ирина, защото всички останали обитатели на "Ларк Хаус" се заобикаляха със снимки, като че ли искаха да си осигурят компания. Алма ѝ каза единствено, че това е приятел от детството ѝ. Малкото пъти, когато Ирина се осмеляваше да задава повече въпроси, старата жена сменяше темата, но все пак момичето успя да ѝ измъкне името на мъжа от снимката – Ичимей Фукуда, без съмнение японец – и да научи, че е автор на странната картина в хола – скръбен снежен пейзаж със сиво небе, мрачни едноетажни сгради, електрически стълбове и кабели и един-единствен признак на живот – черна птица в полет. Ирина не разбираше защо Алма е избрала за украса на апартамента си измежду многобройните произведения на изкуството в дома на семейство Беласко именно това потискащо платно. На портрета Ичимей Фукуда беше на неопределена възраст, главата му бе наклонена настрани, като че ли питаше нещо, очите – примижали, защото гледаше срещу слънцето, но погледът му бе открит и прям; на устата му бе загатната усмивка върху плътни, чувствени устни, а косата му бе остра и гъста. Ирина се чувстваше неумолимо привлечена към това лице, което сякаш я викаше или се опитваше да ѝ каже нещо важно. Толкова много го разглеждаше, когато беше сама в апартамента, че започна да си представя Ичимей Фукуда в цял ръст, да му приписва качества и да му измисля живот – беше широкоплещест, самотник по характер, владеещ чувствата си и изстрадал. Отказът на Алма да разговаря за него подклаждаше желанието ѝ да го опознае. В кашона намери друга снимка на същия мъж – стояха заедно с Алма на някакъв плаж: и двамата бяха стъпили във водата със запретнати панталони, държаха маратонките си в ръце, смееха се и се бутаха. Поведението на тази двойка, която играеше на пясъка, разкриваше любов и сексуална близост. Ирина си представи как са били сами и са помолили някого, някакъв непознат, който минавал оттам, да направи тази моментална снимка. Ако Ичимей беше горе-долу на възрастта на Алма, вероятно сега е на около осемдесет, заключи Ирина, но не изпита и капка съмнение, че ще го познае, ако го срещне. Само Ичимей можеше да е причина за периодичните странствания на Алма.

Ирина се научи да предугажда изчезването на господарката си по вглъбеното ѝ и меланхолично мълчание няколко дни преди това, последвано от внезапна, едва сдържана еуфория, след като вземеше решение да замине. Живееше в очакване на нещо и когато то се случеше, засилваше от щастие, хвърляше две-три дрехи в малък куфар, предупреждаваше Кирстен да не ходи в ателието и поверяваше Неко на грижите на Ирина. Котката беше стара и страдаше от внушителен набор от мании и болежки и затова дълъг списък с препоръки и лекове стоеше залепен на вратата на хладилника. Неко беше четвъртият от цяла серия подобни котки, всички със същото име, съпътствали Алма в различни периоди от живота ѝ. Алма тръгваше забързана като млада булка, без да казва къде отива, нито кога възнамерява да се върне. Минаваха два или три дни без известия от нея и внезапно, толкова неочаквано, колкото беше заминала, се връщаше лъчезарна с малката си, подобна на играчка кола с изпразнен резервоар. Ирина водеше сметките ѝ и виждаше фактури от хотели; откри също, че по време на тези кратки бягства Алма отнасяше двете си единствени копринени нощници вместо трикотажните пижами, които обикновено използваше. Девойката се питаше защо Алма се измъква така, сякаш върши грях – беше свободна и можеше да приема когото си пожелае в своя апартамент в "Ларк Хаус".

Подозренията на Ирина към мъжа от портрета нямаше как да не заразят и Сет. Девойката внимаваше да не споменава за съмненията си, но при честите си посещения младежът започна да забелязва повтарящите се отсъствия на баба си. Когато я питаше, Алма отговаряше, че е заминала да обучава терористи, да експериментира с айяуаска, или му даваше някакво друго безумно обяснение с онзи ироничен тон, който характеризираше диалозите им. Сет заключи, че се нуждае от помощта на Ирина, за да разплете тази мистерия, но не беше никак лесно да я получи, защото лоялността на Ирина към Алма беше непоклатима. Успя да я убеди, че баба му се излага на опасност. Алма изглежда здрава за възрастта си, ѝ каза, но всъщност е крехка, има високо кръвно, сърцето ѝ ѝ изневерява и страда от начална паркинсонова болест, затова ѝ треперят ръцете. Не знае други подробности, тъй като Алма отказала да се подложи на необходимите медицински прегледи, но във всички случаи баба му трябва да бъде наблюдавана и да избягва рисковете.