— Знам — промърмори и пусна раменете й. — Е, аз ще си вървя. — Върна се до леглото и затвори куфарите, после забеляза книгата на нощното шкафче и я взе. — Ти ли я четеш?

Клоуи погледна заглавието, очаквайки да е проклетата книга, която я преследваше през целия ден.

Само че не беше.

Тази се наричаше „Стара любов, нов път“.

— Браво, Кло. — Той държеше книгата в дланта си като на кантар, сякаш думите имаха тегло. — Хубаво е да четеш такива книги.

Тя съвсем се обърка. Надникна в дневната и видя „Научи се да прощаваш“ върху възглавниците на канапето.

Проклетницата беше повикала подкрепление.

— Тръгвам си. — Адам остави книгата и грабна куфарите, Клоуи го изпрати до външната врата. — Да предам ли нещо на Джейк? — попита той.

Тя му отвори вратата и подхвърли:

— Например, че изглеждам много щастлива?

— Кло…

— Не желая да му казваш каквото и да било. Лека нощ, Адам.

Тя заключи и се обърна. „Стара любов, нов път“ се беше настанила на дивана до „Научи се да прощанаш“, сякаш я чакаха, за да й четат конско. Върхът! Преследваха я наръчници за самопомощ!

Гневно изтича в банята, за да вземе душ. Книгите никога не се появяваха там. Като котките и те мразеха да се мокрят. Клоуи стоя под душа, докато водата стана ледена. Тъкмо реши, че е отмила от съзнанието си всички мисли за Джейк или поне достатъчно, за да заспи, отвори вратата на банята и видя книгите — стояха една върху друга на пода пред нея.

— Ако ви видя още веднъж тази вечер, ще ви пусна в тоалетната! — закана се тя, прекрачи ги и се приближи до нощното си шкафче да навие будилника.

След миг се обърна, но те бяха изчезнали.

Четвърта глава

Захарни целувки

На другия ден, докато чакаше клиенти, Клоуи запълваше времето си с четене на списания. Отчаяно се нуждаеше от някакво развлечение — каквото и да било, стига да й помогне да забрави колко тих бе апартаментът през нощта, колко самотна и излишна се чувстваше самата тя. За жалост „Научи се да прощаваш“ я беше последвала на работното й място, перчеше се на щанда и от време на време я побутваше, за да й напомни за себе си. За щастие поне „Стара любов, нов път“ беше решила да остане вкъщи, въпреки че сутринта изпадна от кутията с мюсли и те се разхвърчаха навсякъде. Клоуи за пореден път блъсна от щанда „Научи се да прощаваш“ и в същия момент видя как някой прекоси фоайето и тръгна към закусвалнята.

— Пак сте вие! — възкликна; необяснимо защо се зарадва на повторната среща с тази жена.

Джоузи Чирини се обърна да види на кого говори Клоуи. Не видя никого и озадачено попита:

— Аз ли?

— Да, вие — засмя се Клоуи. — Още един печен сандвич за вкъщи ли?

Джоузи се приближи до щанда:

— Запомнили сте.

— Помня какво поръчва всеки клиент. Наследих тази способност от прадядо си. — Тя се обърна, сложи си ръкавици за еднократна употреба и се захвана да приготвя сандвича. — Наследих закусвалнята от него. Пък и много рядко клиентите искат печен сандвич с домати и сирене. Само една жена редовно го поръчваше, обаче отдавна не съм я виждала. — Чу как Джоузи възкликна „Така ли?“, сякаш това я беше заинтригувало. Сви рамене и добави: — Красива жена, малко попрезряла, малко грубовата. Русокоса, силно гримирана. Всеки път идваше от съдебната зала. Всеки път бе обвинена в нарушаване на обществения ред, само веднъж — в проституиране. — Клоуи млъкна и се обърна към клиентката. — Не злословя по неин адрес. Самата тя ми каза. Каза и на Ханк. — Посочи охранителя до бариерата пред главния вход. — Не се срамуваше. Смяташе го за съвсем естествено. Така живеят някои хора.

Щом хлябът стана златист и трите вида сирене се разтопиха и зацвърчаха върху грила, Клоуи отлепи с дървена лопатка сандвича и го уви в специална хартия. Джоузи й подаде точната сума.

Днес носеше дълго сиво палто, закопчано догоре, изпод яката му надничаше червен пуловер. Беше много красива, въпреки че хубостта й не се набиваше на очи. Гладката й бяла кожа контрастираше с тъмните й очи и коса, както черният мрамор контрастира със снега. Ефектът беше много драматичен, човек би си помислил, че при допир тя е студена като камък. Обаче от нея лъхаше приятен аромат на бонбони. „Не точно на бонбони — каза си Клоуи. — Тя ухае на Коледа.“ Сложи на тезгяха плика със сандвича и отбеляза:

— Адам имаше право. Наистина ухаете на мента.

— Адам е казал, че ухая на мента? — Гласът на Джоузи леко затрепери.

— Ами да. Снощи се видяхме и поговорихме.

— Това комплимент ли е или обида?

— Според мен е комплимент. — Клоуи едва сдържа усмивката си, като видя как жената се изчерви от смущение. Беше трогателно. Помежду им с Джейк нямаше онзи трепет, онзи тревожен въпрос: „Дали той ме харесва?“ От първия миг страстта им беше като снаряд. Така и не им остана време за „традиционно“ ухажване.

Взе парите, оставени от Джоузи, и маркира поръчката; в този момент вратите на асансьора в дъното на просторната ротонда се отвориха, във фоайето се изсипаха костюмирани мъже. Съдебното заседание беше приключило.

Клоуи вдигна поглед и веднага видя Джейк, сякаш се бе появил, привлечен от мислите й.

Не беше забелязал, че вратовръзката му е развързана. Преди миг някой му беше казал, че от куфарчето му се подават някакви документи. Явно се чувстваше неловко. И той като нея не знаеше как да се държи, което, колкото и да е странно, й подейства успокояващо.

Джейк тръгна към малката закусвалня. Косата му беше тъмна, но в сравнение с косата на Джоузи цветът й беше като на шоколадов кейк. Дори от разстояние Клоуи виждаше необикновените му зелени очи. Беше толкова страстен и емоционален. Дали и другата жена бе усетила стихийността му? Дали се беше взирал в съперницата й, както сега се взираше в нея? Дали онази е била неспособна да му устои? Внезапно й се прииска да изтича при него. Да зареже Джоузи, закусвалнята и всичко друго и да се хвърли в прегръдките на Джейк. Щяха да се целунат, водата в кафемашината щеше да заври и нещата отново щяха да са постарому. Животът й пак щеше да се превърне в поредица от ограничения, но какво от това? Не беше ли за предпочитане, отколкото да го изгуби напълно и завинаги?

Обаче се спря. Не биваше така. Не прощаваш само защото нямаш избор. Нямаше да е прошка, а акт на отчаяние. От първия миг отчаяно се влюби в Джейк. От първия миг.

Пък и как да му прости, след като отказваше дори да издаде с коя е спал?

— Извинете — промърмори на Джоузи и понечи да се шмугне в задната стаичка.

— Зле ли ви е?

Клоуи отново погледна към вратата. Джейк се приближаваше.

— Нищо ми няма, но искам да избегна срещата с един човек.

Джоузи се извърна:

— С Джейк Ярдли?

— Познавате ли го?

— Бегло. — Младата Чирини се обърна към щанда.

Клоуи не беше изненадана. През лятото Джейк почти всяка вечер присъстваше в местните телевизионни новини, защото бе прокурор по делото на Уейд Бийзли, обвинен в убийството на икономката си. В провинциалните градчета подобни сензационни дела напомнят увивно растение, чиито пипалца постепенно обхващат всички местни жители. Хората още спираха Джейк на улицата, интересуваха се какво е останало скрито от широката публика и дали Уейд Бийзли ще остане зад решетките до края на живота си.

— Той ми изневери — изтърси тя и осъзна, че за пръв път го изрича на глас.

— А! — промърмори Джоузи.

Клоуи изтича в складовото помещение. След като се отказа от следването заради заболяването на старците, които я бяха отгледали, тя продаде фермата, за да ги настани в клиника. Нямаше къде да живее, затова тайно се нанесе в задната стаичка и спа там в продължение на шест месеца. Всичките й пари отиваха за таксата в клиниката. Само Ханк я разкри, но не я издаде. Двамата старци починаха през няколко месеца. Седмици преди смъртта на прабаба си Клоуи се запозна с Джейк и се вкопчи за него. Беше изгубила почти всичко, а той й предлагаше толкова много. Чу го да я вика да излезе. После Джоузи подхвърли:

— Съмнявам се, че ще иска.

— Клоуи, ако не излезеш, ще дойда при теб! — провикна се той, без да обръща внимание на Джоузи.

Всеки миг щеше да се озове до нея. Тя се насили да запази самообладание. Джейк можеше да я накара да забрави, че постъпва отчаяно. Можеше да я накара да забрави всичко. И малкото помещение щеше да е тясно за онова, което се случваше при близостта им.

Температурата щеше да се повиши. Ледът щеше да се стопи, яйцата — да се изпържат в опаковките си. След като се случи няколко пъти, тя го помоли да не я доближава, когато е на работа, защото съсипваха продуктите.

Изминаха няколко секунди.

— Влизам! — провикна се той.

— Не! — отсече Джоузи. — Нямате работа там.

— Вие пък коя сте — попита той с „прокурорския“ си глас и сърцето на Клоуи се сви — младата Чирини не можеше да се мери с Джейк, когато влезеше в ролята на адвокат.

Само че за нейна изненада младата жена раздразнено изрече:

— Аз съм Джоузи Чирини, Джейк. Като бях шестгодишна, на коледното празненство на баба ти изядох и твоето парче торта, а ти се разциври.

— Джоузи! — възкликна той, сякаш едва сега паметта му се беше задействала. — Къде е майка ти? Какво търсиш тук?