— Исусе Христе… – Пръстите й непохватно измъкнаха фибите и косата й се разпиля, няколко водни капки паднаха върху голите й рамене.

— Това е хубаво. Много хубаво. Сега и нощницата.

— Недей… – замоли се тя

— Смъкни бавно презрамките. Една по една.

Фльор свали първата, после спря.

— Продължавай. – Мъжът махна рязко с револвера. – Прави каквото ти казвам.

— Не.

Той се изправи.

— Какво каза?

— Чу ме.

— Не ме ядосвай, учителке.

Фльор притисна ръце към гърдите си.

Мамка му, помисли си Джейк. Сега какво трябваше да направи?

* * *

— Само ме прегърни за минута, става ли? – прошепна Фльор.

Той остави револвера на нощното шкафче и отиде при нея. Кожата й беше ледена. Джейк разтвори якето, загърна я с него и я сгуши до меката си вълнена риза.

— Май не ти е забавно.

Тя изхлипа задавено.

— Хей, плачеш ли? – Тя кимна, притиснала буза о брадичката му. – Прости ми, скъпа. Не исках да те разплаквам. Май не съм избрал подходящ момент.

Тя поклати глава, прекалено замаяна, за да проумее откъде знаеше за „Буч Касиди“ и нейната фантазия.

— Идеята ми се стори добра – продължи Джейк, – особено след като не можах да реша какво да ти кажа, когато те видя.

— Птичаря Калибър не може да разреши проблемите ни – заговори тя, все още забила нос в ризата му. – Ние трябва сами да се справим.

Той повдигна брадичката й.

— Крайно време е да се научиш да разграничаваш фантазията от реалността. Каубоят Калибър е измислен герой. Харесва ми да го играя – дава ми възможност да се освободя от агресията – но аз не съм той. Аз се страхувам от коне, забрави ли?

Фльор се взря в него.

— Хайде, ела, докато не си окончателно замръзнала – подкани я Джейк и я поведе към леглото. Отметна завивките, а тя като в мъгла се плъзна между студените чаршафи. Джейк набързо се освободи от якето и ботушите. По джинси и риза се мушна до нея. – Регулаторът на парното сигурно се е повредил – промърмори Джейк. – Тук е по-студено, отколкото на Северния полюс.

Тя се пресегна, за да включи нощната лампа.

— Защо не отговори на обажданията ми? Откачих. Помислих…

— Зная какво си помислила. – Той се подпря на лакът и я погледна. Лицето му се сгърчи. – Прости ми, цветенце. Журналистите бяха като пощурели и старите спомени отново ме сграбчиха в лапите си. – Поклати глава. – Не можех да мисля разумно. Разочаровах те.

— Кога разбра, че е бил Алексей?

— Бих дал всичко, за да кажа веднага. – Той зарея невиждащ поглед из стаята. – Но нали знаеш колко много ме бива да те обвинявам за неща, с които не мога да се справя. Мина седмица, преди главата ми да се проясни достатъчно, за да се досетя.

— Седмица? – Тъкмо, когато е тръгвала за Миконос.

Джейк погали с палец ъгълчето на устата й и прошепна:

— Ще ти се реванширам. Обещавам.

Изглеждаше толкова нещастен и измъчен, че тя не можа да го понесе, затова му метна свиреп поглед.

— Дяволски си прав за това. Ще започнеш с диаманти.

— Колкото пожелаеш – промълви той задавено.

Фльор ухапа палеца му.

Джейк уви около пръста си кичур от косата й.

— Но все още не разбирам как е успял. Никога не съм се разделял с ръкописа.

Сега тя бе тази, която отмести поглед.

— Напротив, раздели се. В нощта, когато го прочетох. Тогава ти излезе навън, не помниш ли? Аз бях сама с ръкописа.

— Не се дръж детински. – Джейк улови брадичката й и обърна лицето й към себе си. После отново я целуна. Сърцето й щеше да се пръсне от любов. Въпреки че той не разбираше какво се е случило, беше сигурен, че тя не го е предала. Вярваше й, не се съмняваше в лоялността й.

Тя пое в шепи упоритата му мъжествена брадичка.

— Някой е влязъл в къщата и е фотографирал ръкописа, докато онзи ден сме се разхождали край брега на океана. Намерих негативите след смъртта му.

— Намерила си ги? – рязко вдигна глава Джейк. – И какво направи с тях?

— Изгорих ги, разбира се.

— По дяволите! – изруга той ядосано.

Фльор не можеше да повярва. Повдигна се на лакът.

— По дяволите?

— Щеше ми се първо да беше говорила с мен – промърмори той. – Това е всичко.

Тя не можа да се възпре. Зави се през глава с одеялото и изкрещя с пълно гърло.

За миг се възцари тишина. Накрая Джейк задърпа завивката. Когато се показа носа й, Джейк се вгледа в нея.

— Пак ще падне голямо писане, това е всичко. – Долната му устна се издаде напред.

Фльор кимна към револвера.

— Зареден ли е?

— Разбира се, че не.

— Много жалко.

Стъклата на прозорците издрънчаха. Джейк побутна револвера по-надалеч.

— Твоите приятели започнаха да ми звънят веднага щом излезе статията. Когато разбраха какви съм ги оплескал, сякаш адът се стовари отгоре ми. Киси долетя от медения си месец. Боже, тази жена наистина ругае като каруцар. Саймън заплаши, че ще посети редакциите на всички вестници и ще разправя наляво и надясно, че съм гей. Мишел ме удари. – Фльор го изгледа остро и Джейк вдигна отбранително ръце. – Аз не му отвърнах. Кълна се в Бога! – Пъхна се отново под завивките и притегли Фльор до гърдите си. – Дори някакъв кретен, на име Бари Ной, ми се обади.

— Шегуваш се.

— Бог ми е свидетел. – Той я погали по косата. – Имаш ли представа колко много хора те обичат?

Сълзи запариха в очите й. Той продължи да говори и да я милва.

— Бях напълно откачил, когато преди три дни ме откри Белинда. Ама и твоята майка си я бива. Погледна ме с онези нейни безумно сини очи и ми заяви, че съм бил най-вълнуващата холивудска звезда, но съм отблъснал единствената жена на света, достойна за мен. – Той поклати глава. – Но чуй това, цветенце. Никой – нито един от всички онези кучи синове, дето си пъхат носа в чуждите работи, нямаха ни най-малката представа къде да те намеря! – Джейк потръпна. – Докато вчера не ми се обади Дейвид Бенис, вече си мислех, че завинаги съм те изгубил. Миконос! Кой, дяволите да го вземат, ще вземе да се вдигне и да ходи сега в Миконос? Честна дума, ако още веднъж избягаш така от мен…

— Аз ли?

Джейк я притисна толкова силно към гърдите си, че Фльор си помисли, че ребрата й ще изпукат.

— Толкова съжалявам, миличка. Наистина много те обичам. Ти си всичко за мен. Когато онази статия излезе, всички се опитваха да ме докопат. Да съдерат кожата ми. Да оглозгат костите ми. – Той попи с целувка сълзата, търкулнала се от ъгълчето на окото й. – После започнаха да пристигат писмата. От всички краища на страната. Пишеха момчета, които са били във Виетнам и не са могли да го изтрият от душите си. Учители, банкери, боклукчии, десетки, които не са могли да се задържат на никоя работа. Някои от тях все още сънували кошмари. Други пък твърдяха, че Виетнам бил най-хубавото нещо в живота им и отново биха направили същото. Най-различни мъже ми разказваха за разводите си, за щастливите си бракове, за децата си. В някои от писмата пишеше, че съм „увековечил мита за лудите виетнамски ветерани“. Но ние не бяхме луди. Ние бяхме просто група хлапета, видели твърде много. Докато четях тези писма, най-после разбрах, че съм написал нещо, което трябва да прочете цялата страна. Ще публикувам книгата си, цветенце, и ще включа и тези писма.

— Сигурен ли си?

— Повече няма да живея в сенките. Искам да изляза на слънце. Но не мога да го направя без теб.

Тя отпусна ръце върху раменете му и зарови лице в шията му.

— Имаш ли представа колко много те обичам?

— Достатъчно, за да започнем да говорим за покупка на комби и брак между двама влюбени, отдадени на кариерите си?

— И за деца – обяви без колебание Фльор. – Искам бебета. Много, много бебета.

Той се ухили с прочутата крива усмивка и плъзна ръце под нощницата й.

— Искаш ли веднага да започваме? – Не дочака отговор, а впи устни в нейните. След няколко минути се отдръпна. – Цветенце?

— Ъхъ?

— Целувката не ми достави наслада.

— С-съжалявам. – Тя се опита да спре тракането на зъбите си, но безуспешно. – П-просто ужасно ми е студено. От устата ми излиза пара!

Джейк изпъшка и отметна завивките.

— Да вървим. Ще ми държиш фенерчето.

Наметната с якето върху сатенената нощница и обута с вълнени термочорапи, тя го последва в мазето. Той коленичи на бетонния под пред парния котел, а тя пъхна ръка под ризата му.

— Джейк?

— Да?

— След като къщата се затопли…

— Дръж това фенерче по-здраво, става ли? Почти го оправих.

— След като къщата се затопли, какво ще кажеш да… имам предвид мислиш ли, че ще е глупаво, ако…

— Ето, готово. – Той се изправи. – Какво казваше?

— Какво?

— Казваше нещо. Дали съм щял да имам нещо против…

Тя преглътна.

— Нищо. Забравих.

— Лъжкиня. – Той пъхна ръце под якето, прегърна я през

кръста и я привлече към себе си. – Нима не разбираш, че точно това искам най-много на света? – Устните му захапаха ухото й, после се придвижиха по извивката на шията й и прошепнаха в устата й: – Ще трябва отново да вдигнеш косата и да я прихванеш с онези фиби. Това е любимата ми част.

Както се оказа, Джейк откри и други части, които му харесаха дори още повече…

Когато всичко свърши, двамата останаха да лежат изтощени и задоволени в топлата стая. Изритаха завивките и задрямаха. Фльор най-после се размърда и вдигна глава от гърдите му.

— Следващият път аз ще държа револвера – промърмори, докато се отпускаше върху възглавницата.

Той нежно гризна голото й рамо.

— Никой не смее да вдигне оръжие към Птичаря Калибър.

— Нима? – Тя сви пръст и го насочи към гърдите му.

— Леле. Какви бързи рефлекси!

— Най-бързите в Голямата ябълка. – Тя духна на пръста си. – Изглежда, ще се наложи Птичаря Калибър да преосмисли някои неща.