Стисна волана и усети в устата си познатия метален вкус. Вкусът на страха. Хладен метален страх.

* * *

Белинда се бе втренчила в куфара на Фльор, отворен върху леглото, като че ли за пръв път виждаше такъв странен предмет.

— Не можеш да ме изоставиш сега, бебче. Нужна си ми.

Фльор с всички сили се опитваше да запази спокойствие. Само още няколко часа и щеше завинаги да се махне от тази къща. Само още няколко часа и ще може да ближе насаме раните си.

— Погребението беше преди седмица – рече тя – и ти се справяш чудесно.

Белинда запали друга цигара.

Всички формалности около смъртта на Алексей бяха легнали върху плещите на Фльор. Масивен мозъчен удар, беше заключението на лекаря. Един от служителите на Алексей го намерил да лежи на пода в библиотеката до предния прозорец. Очевидно е изгубил съзнание малко след като тя си бе тръгнала и Фльор не спираше да се пита дали не е стоял край прозореца и е гледал как се отдалечава, когато това се е случило. Не изпитваше нито тържество, нито мъка от смъртта му, само усещането, че една могъща сила е изчезнала от живота й.

Мишел не дойде за погребението.

— Не мога – каза й той по време на един от ежедневните им разговори по телефона. – Зная, че не е честно към теб, но не мога да се преструвам, че скърбя за него. Не мога да понасям и Белинда да ме гледа с кравешки поглед само защото хората знаят името ми.

Фльор реши, че така е по-добре. Беше й нужна цялата енергия, за да се справи с организацията и всички подробности около погребението. Напрежението от сложните отношения между Белинда и Мишел само щеше още повече да утежни обстановката.

Белинда издуха тънка струя дим.

— Знаеш, че от всичките тези юридически глупости ми се замайва главата. Не мога да се справя.

— И няма да ти се наложи. Вече ти казах. Дейвид Бенис ще работи съвместно със служителите на Алексей. Той ще може да уреди всичко от Ню Йорк.

Да накара помощниците на Алексей да проумеят, че сега трябва да приемат заповеди от нея, беше едно от предизвикателствата, пред които й се наложи да се изправи, и Фльор спечели. Ала сега й предстоеше да се справи с нуждите и капризите на Белинда, както и с присвиването на стомаха си всеки път, когато телефонът звъннеше.

— Искам ти да се погрижиш за делата ми, а не някой непознат. — Фльор не каза нищо и Белинда нацупи уста, както правеше десетки пъти през последната седмица, когато не получаваше желаното. – Ненавиждам тази къща. Не мога да прекарам дори още една нощ тук.

— Тогава се изнеси на хотел.

— Колко си безчувствена, Фльор. Станала си много студена с мен. И не ми харесва начинът, по който ме изолираш от себе си. Всички тези истории за Джейк във Виетнам… Трябваше да ги узная от вестника. Сигурна съм, че си говорила с него, но не ми казваш нищо.

Фльор не бе говорила с него. Джейк отказваше да приеме обажданията й. Остра болка прониза сърцето й, когато си спомни енергичния глас на секретарката, долетял от другия край на линията.

— Съжалявам, госпожице Савагар, но не зная къде е той… Не, не е оставил никакво съобщение за вас.

Фльор опита да се свърже с него в къщата му в Калифорния и жилището в Ню Йорк, но без успех. Накрая отново позвъни на секретарката му и този път тя беше открито враждебна.

— Не му ли навредихте достатъчно? Репортерите не го оставят на мира. Не разбрахте ли посланието? Джейк не желае да разговаря с вас.

Това беше преди пет дни и оттогава Фльор не се бе опитвала да му се обади.

Затвори куфара.

— Ако не искаш да живееш тук, Белинда, можеш да се преместиш. Ти си богата жена и можеш да живееш, където пожелаеш. Предложих ти да потърсим подходящ апартамент, но ти отказа.

— Размислих. Нека утре да излезем и да разгледаме какво се предлага.

— Твърде късно. Самолетът ми отлита в три часа. – Но не за Ню Йорк, както мислеше Белинда.

— Бебче! – захленчи Белинда. – Не съм свикнала да бъда сама.

Доколкото познаваше майка си, Фльор не се съмняваше, че

няма дълго да остане сама.

— Ти си по-силна, отколкото мислиш. – И двете сме, додаде наум младата жена.

Очите на Белинда се наляха със сълзи.

— Не мога да повярвам, че ме изоставяш. След всичко, което направих за теб.

Фльор целуна набързо майка си по бузата.

— Всичко с теб ще е наред.

* * *

На път за летището лимузината заседна в трафика. Фльор зяпаше магазините, докато един автобус не закри гледката. Колата напредна с още десетина метра, задмина автобуса и тя се озова срещу голям билборд, откъдето я гледаше лицето на Джейк – рекламираше „Смут край кървавата река“. Плоската периферия на шапката засенчваше очите му, лицето му бе брадясало, а от ъгълчето на устата му висеше пура. Птичаря Калибър – мъж, чужд на всякаква слабост, който не се нуждаеше от никого на света. Какво я бе накарало да си въобрази, че може да го промени?

Затвори очи. Трябваше да управлява агенция и не можеше да си позволи да отсъства дълго, но имаше нужда от няколко дни – само няколко дни насаме – преди да се върне. Нуждаеше се от място, където никой не можеше да я открие, място, където няма да чака телефонът да звънне. Веднъж вече бе излекувала разбитото си сърце. Можеше отново да го направи.

В Миконос.

* * *

Кокетната къща с бяла хоросанова замазка бе сгушена сред маслинова горичка, недалеч от пустия плаж. По цели дни Фльор се печеше на слънце, дълго се разхождаше боса край брега на морето и не спираше да си повтаря, че времето ще излекува раните й. Но отвътре се чувстваше вцепенена и празна, сякаш бяха изцедили и последната й капка живот. Оставаше глуха за звуците, сляпа за цветовете. На Миконос – където бялото беше толкова бяло, че очите боляха, а тюркоазените води на Егейско море толкова ярки, че на техния фон нюансите се променяха – всичко бе избледняло до сиво. Докато вървеше край морския бряг, виждаше как вятърът развява косата й, ала не усещаше полъха му върху кожата си и се питаше дали това ужасно вцепенение някога ще изчезне.

Нощем я будеха мъчителните спомени за целувките и ласките на Джейк. Устните му върху гърдите й… пулсиращата мъжественост, която я изпълваше докрай… Ако я обичаше така, както тя го обичаше, щеше да знае, че тя никога не би могла да го предаде. Точно от това се бе страхувала през цялото време. Това бе причината да го помоли да изчакат, когато й предложи да се оженят. Фльор не вярваше, че Джейк я обича достатъчно, и се оказа права. Не я обичаше толкова, че да бъде силен и непоклатим.

На третия ден тя знаеше, че Миконос не притежава вълшебна лечебна сила. Бе зарязала работата си твърде дълго време и трябваше да се върне в Ню Йорк. Въпреки това остана още два дни, преди да се обади на Дейвид и да му каже, че се прибира.

Беше празна, вцепенена от болка, ала не бе прекършена.

* * *

Когато Фльор слезе от самолета на летище „Кенеди“, валеше сняг. Вълненият панталон дразнеше изгорялата от слънцето кожа, която се белеше на места, а стомахът й бе разбърникан от двучасовите въздушни течения над Атлантика. Заради снега беше много по-трудно от обичайното да намери такси и когато най-после хвана едно, парното не работеше. Минаваше полунощ, когато пусна резето на входната врата и се отправи към дневната.

В къщата бе влажно и студено, почти като в таксито. Фльор пусна куфара, включи отоплението и изрита обувките. Все още с палтото, отиде в кухнята, напълни чаша с вода и пусна две таблетки „Алка Зелцер“. Докато те се разтваряха, краката й съвсем замръзнаха върху ледените плочки на пода. Смяташе веднага да си легне, да включи електрическото одеяло и да не помръдне до сутринта. Но първо ще вземе най-горещия душ, който успее да издържи.

Свали палтото и дрехите чак когато влезе в банята. Вдигна косата си и я забоде с фиби, плъзна настрани вратите на душ-кабината и застана под горещата водна струя. След шест часа ще стане и ще отиде да тича в парка, независимо колко зле се чувстваше. Този път няма да рухне. Ще се придържа към ежедневния ритъм и обикновените неща и накрая болката ще стане поносима.

Фльор се подсуши и облече бежовата сатенена нощница, висяща на закачалката до душ-кабината. Беше забравила да включи електрическото одеяло, затова облече и сатенения пеньоар. Смяната на температурата след Миконос бе твърде рязка. Въпреки горещия душ, отново й стана студено. Чаршафите сигурно щяха да са ледени.

Бутна вратата на банята и посегна да завърже колана на пеньоара. Странно. Мислеше, че е включила лампата, когато влезе в спалнята. Боже, какъв мраз! Стъклата на прозорците дрънчаха от снежната виелица навън. Защо парното не…

Фльор изкрещя.

— Стой на мястото си, госпожо, и не мърдай.

Риданието заседна в гърлото й.

Той се бе облегнал на стената в другия край на стаята; едва различаваше лицето му на ивицата светлина откъм открехната врата на банята. Докато говореше, устните му почти не се движеха.

— Ако правиш това, което ти казвам, никой няма да пострада.

Фльор заотстъпва към банята. Той вдигна ръка и тя видя насоченото срещу нея дълго сребристо дуло на револвер.

— Не мърдай повече – процеди мъжът.

Сърцето й се качи в гърлото.

— Моля ви…

— Махни го.

Отначало ужасената жена не разбра какво иска да каже. После се досети, че говори за колана на пеньоара. Треперещите й ръце го пуснаха на пода.

— Сега пеньоара.

Тя не помръдна.

Той вдигна револвера и се прицели в гърдите й.

— Ти си луд! – ахна Фльор. – Ти си…

Петлето изщрака.

— Свали го.

Ръцете й се стрелнаха към предницата на пеньоара. Тя го

разтвори и изхлузи ръце. Шумолейки тихо, дрехата се плъзна на земята.

Той вдигна още малко дулото.

— Разпусни косата си.