Сега е мой ред да бъда мама. Не, ти ще си бебчето. Не, аз искам да съм мама.

Докато Белинда кръстосваше спалнята, кроейки как да предпази дъщеря си, Фльор разбра, че времето, когато беше бебчето на Белинда, завинаги е отминало. Белинда повече не можеше да влияе на възприятията на Фльор за света или за самата нея.

— Отседнала съм в „Риц“ – каза тя. – Утре сутринта ще дойда и ще уредим всичко. – Искаше да отведе Белинда със себе си, но погребалният агент и колегите му сигурно нямаше да позволят. Трябваше да намери някакъв друг изход.

Белинда я прегърна бързо и отчаяно.

— Не се връщай тук, бебче. Отдавна трябваше да се досетя, че той през цялото време е искал да се докопа до теб. С мен всичко ще бъде наред. Моля те, не идвай тук повече.

Фльор се взря в очите на майка си и видя, че тя е искрена, доколкото й бе възможно.

— Не се тревожи, нищо няма да ми се случи.

Тя пое из лабиринта от коридори към голямото стълбище. Погребалният агент я чакаше в подножието й. Фльор го изгледа спокойно.

— Сега ще се срещна с мосю Савагар.

— Съжалявам, мадмоазел, но ще трябва да почакате. Баща ви още не е готов да ви приеме. – Посочи към креслото в стил рококо, поставено пред високите двойни врати на библиотеката.

Значи, войната на нерви продължаваше. Тя изчака, докато погребалният агент се отдалечи, и се отправи към предния салон. Измъкна една бяла роза от букета и я затъкна в дълбокото У-образно деколте на роклята. Розата сякаш засия на тъмночервения кадифен фон. Фльор отнесе със себе си тежкото сладко ухание, когато се върна пред вратите на библиотеката.

Усещаше присъствието на Алексей зад дебелите дървени врати – протяга се към нея, пипалата му се вкопчват, задушават я, също като упойващия аромат на розата. Алексей, зъл и самоуверен, отчитащ минутите на тази игра на нерви. Бавно завъртя дръжката.

В стаята гореше само една лампа и почти цялото помещение тънеше в сумрачни сенки. Но дори на това слабо осветление Фльор можеше да види, че енергичният жизнен мъж, когото помнеше, се е съсухрил като изсъхнал клон. Седеше зад бюрото, дясната му ръка бе отпусната върху полираната повърхност, а лявата бе скрита в скута. Както винаги беше облечен безупречно – тъмен костюм и колосана снежнобяла риза, с платинена игла на вратовръзката – но всичко изглеждаше твърде голямо за него. Тя забеляза пролуката между шията и яката, провисналото сако на раменете, но нито за миг не си позволи да повярва, че това са признаци на слабост. Дори в полумрака на стаята видя, че нищо не убягва от тесните му руски очи. Те я обходиха от глава до пети – погледът му се задържа върху лицето и косата, спусна се по роклята и накрая се спря върху бялата роза между гърдите й.

— Ти трябваше да бъдеш моя – рече той.

— Аз исках да бъда твоя – отвърна Фльор, – но ти не позволи.

— Ти си batarde! Нечиста кръв.

[* Копеле (фр.). – Б.пр.]

— Точно така. Как бих могла да забравя? – Искаше да види лицето му по-добре и пристъпи към бюрото. – Ирландската кръв на Флин е прекалено варварска за теб, нали? – Изпита задоволство, като видя как той се скова. – Доколкото зная, един от предците му е бил обесен за кражба на овца. Определено лоша кръв. А и цялото това пиянство и разгул с жени. – Преднамерено замълча. – Всичките онези малолетни момичета…

Ръката, отпусната върху бюрото, сякаш по своя воля се сви в юмрук.

— Ти си глупава, щом се опитваш да играеш с мен игри, които не можеш да спечелиш.

— Тогава да сложим край на играта. Престани да тероризираш Белинда.

— Възнамерявам да настаня майка ти в специално заведение. Ще я заключа в клиника за алкохолици.

— Мисля, че ще ти е трудно, след като тя вече не пие.

Алексей се изкиска.

— Все още си наивна. Нищо не е трудно, когато имаш пари и власт.

Денят бе твърде дълъг и тежък и Фльор усещаше, че умората започва да я надвива. Искаше да се върне в хотела, да се обади на Джейк и отново да почувства, че животът е нормален.

— Наистина ли смяташ, че ще стоя със скръстени ръце и ще ти позволя да го направиш? Ще крещя толкова силно и дълго, че целият свят ще чуе.

— Разбира се, че ще го направиш. Не разбирам защо Белинда още не го е осъзнала. Първо ще се наложи да те заставя да замълчиш, а това ще е невъзможно, без да прибягна до някои варварски методи.

Фльор си помисли за Джейк с неговите скорострелни револвери и тежки юмруци. Джейк, който беше далеч по-цивилизован от стареца пред нея. Седна в креслото срещу Алексей и съжали, че не е включил лампата върху бюрото, за да види по-ясно лицето му.

— Ти никога не си смятал да я затваряш в клиника.

— От самото начало ти си достоен противник. Очаквах да разкриеш пожара в сутерена, но подмяната на дрехите бе много умен ход.

— Когато твърде дълго си в компанията на отровна змия, помъдряваш и се научаваш как да пълзиш в прахта. Кажи ми какво искаш.

— Превърнала си се в истинска американка. Пряма и вулгарна. Никакво уважение към нюансите – додаде на френски. – Навярно е под влиянието на онези грубияни, приятелите, с които се подвизаваш.

Ледени тръпки пропълзяха по гръбнака й. За Киси ли говореше той? Или за Мишел? Или за Джейк…? В главата й запищя аларма. Трябваше да опази в тайна връзката си Джейк, добре скрита на безопасно място от безмилостните машинации на Алексей. Той несъмнено знаеше, че Джейк живее на тавана й. Може би знаеше дори за пътуването й до къщата му. Но нямаше начин да знае, че се е влюбила в него.

Кръстоса крака и се впусна в контраатака.

— Аз съм щастлива с моите приятели. Особено с брат ми. Знаеш ли, ти направи ужасна грешка. Мишел е изключително талантлив, очаква го блестяща кариера. За съжаление, не притежава делови нюх, но аз го имам в излишък, така че ще се погрижа парите му да са в безопасност.

— Моделиер – презрително изсумтя Алексей. – Как още може да ходи с изправена глава?

Тя се засмя.

— Повярвай ми, никак не му е трудно, след като целият град го ухажва. Наистина е забавно. Той толкова много прилича на теб. Има същата походка, твоите маниери – всичко е наследено от теб. Дори навика ти да поглежда с присвити очи и повдигната вежда тези, които не му харесват. Виждаш как нещастникът направо се спаружва пред очите ти. Много е страховито. Разбира се, той притежава човечност, която за теб е непозната, което го прави далеч по-силен.

— Мишел е педераст!

— А твоето мислене е твърде ограничено, за да видиш нещо отвъд предразсъдъците си. – Тя го чу как поема остро въздух и се постара да не трепне пред погледа му. – Горкият Алексей. Може би понякога дори ми е жал за теб.

Той удари с длан по бюрото.

— Някога изпитвала ли си угризения за това, което направи? Някакъв срам, задето унищожи такава невероятна красота?

— Бугатито беше произведение на изкуството и е жалко, че вече не съществува. Но ти не ме питаш точно това, нали? Искаш да знаеш дали съжалявам. – Фльор притисна длани върху мънистата на полата си. Алексей се наведе леко напред и тя чу мекото проскърцване на кожата. – Никога – заяви тя. – Нито за миг не съм съжалявала. – Мънистата се впиха в кожата й. – Ти си се обявил за император в собствената си империя, за човек над закона, също за каквито Белинда смята кинозвездите. Но никой не е над закона на почтеността и хората, които мачкат останалите, трябва да бъдат наказани. Това, което ти ми причини, беше ужасно и аз те наказах. Толкова е просто. Можеш да заплашваш Белинда и да продължиш да се опитваш да съсипеш бизнеса ми, но никога няма да ме накараш да съжалявам за това, което направих.

— Ще те унищожа.

— Мисля, че вече съм твърде силна за това, но ако се лъжа – ако по някакъв начин съумееш да унищожиш бизнеса ми – така да бъде. Пак няма да съжалявам за това, което съм направила. Ти вече не притежаваш власт над мен.

Креслото отново проскърца, когато той се намести в удобните му дълбини.

— Казах, че ще унищожа мечтата ти, cherie, и точно това възнамерявам да направя. Най-после ще сме квит.

— Блъфираш. Не можеш да сториш нищо, с което да ме нараниш.

— Аз никога не блъфирам. – Той плъзна един плик през бюрото. Тя го погледна за миг. После се протегна да го вземе. – За спомен от мен.

Фльор отвори плика и от него изпадна сплескано парче метал, което падна в скута й. Гравираните букви все още се виждаха: „Бугати“. Беше червената метална емблема от предницата на автомобила.

Той бутна към нея още нещо. Трябваха й няколко секунди, за да го различи на мъждивата светлина. Кръвта й се смрази.

Беше таблоид – американски вестник с днешна дата – и водещото заглавие я блъсна в очите:

НОВАТА БИОГРАФИЯ НА КОРАНДА РАЗКРИВА ПОДРОБНОСТИ ЗА НЕРВНИЯ МУ СРИВ

— Не. – Младата жена поклати глава, с надеждата, че гнусните думи ще изчезнат, докато очите й бягаха по редовете.

Актьорът и драматург Джейк Коранда, извоювал голяма популярност с изпълнението на каубоя изменник Птичаря Калибър, е страдал от нервно разстройство, докато е служил в Американската армия във Виетнам… Фльор Савагар, литературна агентка и отскорошна негова близка приятелка, днес пусна изявление в пресата, в което съобщава, че Коранда е бил хоспитализиран с диагноза посттравматичен стрес…

Според Савагар подробностите за душевното разстройство на актьора ще станат достояние на широката публика от новата му автобиография… „Джейк е изключително откровен за емоционалните и психическите си проблеми – доверява Савагар и добавя: – И аз съм сигурна, че публиката ще прояви уважение към честността му и ще се отнесе с подобаващо съчувствие и съпричастност към ужасите, които е преживял. “

Фльор нямаше сили да чете повече. Имаше снимки – една на Джейк като Птичаря Калибър, още две на тях двамата, докато бягат в парка, и една, на която тя беше сама с надпис: Бляскавото момиче жъне успехи като агент на звездите. Остави вестника на бюрото и бавно стана. Сплесканата емблема на бугатито тупна на килима.