— И как си получила титлата?

— Моят баща беше пети граф Удбърн.

Той се замисли за миг.

— Струва ми се, че дъщерята на граф… спри ме, ако прекалено си пъхам носа в лични дела… но съм изненадан, че член на кралското семейство е принуден едва ли не да брои всеки шилинг.

— Аз не съм член на кралското семейство. Освен това голяма част от британската аристокрация живее в изискана бедност. Родителите ми не бяха изключение. И двамата бяха антрополози.

— Бяха?

— Баща ми загина, когато бях дете. А когато бях на осемнайсет, майка ми умря по време на разкопки в Непал. За нейно нещастие, най-близкият телефон се е намирал на стотици километри, така че не е имало възможност да се извика лекар, когато апендицитът й се спукал.

— Сигурно си израснала в доста затънтени места.

— Не. Отраснах в „Сейнт Гъртруд”. Мама ме остави там, за да може да работи, без да се притеснява за мен.

В гласа на лейди Ема не прозвуча нито една горчива нотка, но Кени не можеше да има добро мнение за жена, която бе изоставила детето си, за да прекара времето си в търчане по целия свят. От друга страна, ако майка му бе прекарвала повече време, търчейки наоколо, и бе посвещавала по-малко на него, детството му щеше да е много по-приятно и щастливо.

Дай целувка на мама, захарчето ми. Красивото ми бебче. Мама те обича най-много от всичко на света. Никога не го забравяй.

— Имаш ли братя и сестри? – поинтересува се Кени.

— Не. – Тя се потопи по-дълбоко във водата. – Нямам търпение утре да започна проучванията си, а освен това бих искала да разгледам някои забележителности, но преди да се заема с това, трябва да се отбия в някой магазин и да си купя една-две нови дрехи. Да знаеш случайно къде наблизо има студио за татуировки?

Кени така се сепна, че се задави и пенестата струя бира нахлу право в носа му.

— Какво?!

Тя бутна очилата на върха на главата си и го изгледа сериозно.

— Отначало се спрях на теменуга. Но се боя, че заради цвета може да прилича на синина и няма да изглежда красиво. Има толкова цветя, които обичам – макове, грамофончета, слънчогледи – но те са прекалено големи. Предполагам, че роза е добър избор, но пък е малко тривиално за татуировка, не мислиш ли? – Тя въздъхна и отново надяна очилата на носа си. – Обикновено не се колебая толкова, но този път не мога да реша. Ще ме посъветваш ли нещо?

Кени за пръв път в живота си загуби дар слово. Неочакваното преживяване го потресе толкова силно, че той се плъзна под водата и остана там за известно време, за да се съвземе. Но не му се удаде. Преди да остане без въздух, тя започна да го удря по темето. Това дяволски го вбеси и когато изплува, лицето му бе сгърчено в намръщена мрачна гримаса.

— Искаш да си направиш татуировка?

Тя имаше дори наглостта да се усмихне.

— Не подозирах, че в Щатите съществува толкова ясно изразена езикова бариера. И следващия път, когато ти хрумне да си потопиш така главата, не е зле да ме предупредиш. Реших, че потъваш.

Кени усещаше как кръвното му застрашително се покачва и още малко ще го тресне някой инфаркт.

— Това няма нищо общо с езиковата бариера! Просто особи като теб не си правят татуировки!

За пръв път, откакто се бяха срещнали, Ема застина напълно. За миг не направи нищо, сетне едната й ръка се подаде изпод мехурчетата и тя бавно свали очилата си. Остави ги на перваза, редом с бутилката бира, и се втренчи в него с кафявите си очи с цвят на горски мед.

— Какво по-точно искаш да кажеш с това, че особи като мен не си правят татуировки?

Кени виждаше, че я бе засегнал, но да го убият, ако разбираше защо.

— Преди всичко имам предвид благоприлични персони като теб. И консервативни.

Ема се надигна от водата. Изражението на лицето й го нагара да се почувства като провинил се ученик, току-що изпратен при директорката на училището, което не беше твърде далеч от истината.

— Искам да ви уведомя, господин Травълър – мина отново на „вие” тя, – че аз съм най-малко консервативната особа, която някога сте срещали!

Кени понечи да избухне в смях, но в следващия миг хлъцна, разсеян от водните струйки, стичащи се по тези бели, стегнати бедра.

— Щом казвате – едва смотолеви той, също възприемайки учтивата форма на обръщение.

— И съм… аз съм… абсолютно неблагоприлична! Я ме погледнете! Накисната в гореща вана с мъж, когото дори не познавах преди няколко часа!

— Но не сте гола – не се стърпя да изтъкне Кени.

Лицето й порозовя и преди той да успее да мигне, тя се потопи във водата и задърпа презрамките си. Право пред очите му, потънала сред бълбукащите мехурчета – единствено покривало на млечнобялото й тяло – тя свали банския си. Той я наблюдаваше как го измъкна от водата и го захвърли настрани от горещата вана. Банският пльосна кротко върху бетонния перваз, покрит с обли камъчета.

— Ето! И никога повече да не сте посмели да кажете, че съм консервативна!

Кени се ухили. Оказа се по-лесно, отколкото да вземеш бонбон от дете.

Докато Ема наблюдаваше проблясването на белите му зъби върху загорялото лице, осъзна, че отново се е издънила. Имаше избухлив характер, но усилено се стараеше да го контролира и отдавна не й се бе случвало да излезе от релси.

Потърси с трепереща ръка бирата и отпи солидна глътка, опитвайки се да се окопити, но мисълта, че лежи чисто гола във ваната с мъж, никак не облекчаваше задачата й. Беше свикнала да се справя с непокорни ученици, неразумни родители, властни членове на училищния съвет, както и с преуморени преподаватели. Как можа толкова лесно да се поддаде на провокацията на този мъж?

Докато се опитваше да си възвърне достойнството, все по-настойчиво усещаше нежната ласка на водата по кожата си. Неканена чувственост подаде изящната си глава. Ема изви силно врата й, остави бутилката и заговори по-рязко, отколкото възнамеряваше:

— А сега, след като изяснихме всичко, бих искала още утре следобед да се сдобиете с адреса на най-реномираното студио за татуировки.

Той я изгледа с празното изражение на умствено недоразвит. Но не можеше да се отрече, че физически беше прекрасно развит. Слънчевите лъчи танцуваха върху широките му силни рамене. Без стетсъна се виждаше, че мастилено черната му коса е гъста и се вие на едри къдрици, досущ като на паднал ангел. Ако някога скулптор от епохата на Ренесанса бе решил да извае тексаски каубой върху фриза на катедрала, несъмнено Кени Травълър щеше да бъде неговият модел.

— Проучвателните услуги са допълнително – обяви компаньонът й.

— Какво искате да кажете? Допълнително какво?

— Пари. Петдесетте долара на ден, които ми плащате, не покриват проучвателни услуги.

— Смятате, че намирането на студио за татуировки е проучвателна услуга?

— Да, госпожо, така смятам.

Трябваше да го очаква. Знаеше си, че тарифата му е прекалено изгодна, за да е истинска.

— И какво точно покриват петдесет долара?

— Най-вече шофиране. Както казах, изнамирането на студио за татуировки се таксува допълнително. Освен това не правя прически и маникюр.

— Не съм ви молила да…

— Масажът е включен в петдесетте долара. Но разбира се, вие вече го знаете.

— Мас…

— Пренос на куфари – само веднъж на ден. Ако има свръх багаж, ще ви струва допълнителна хилядарка. Обичайните услуги на екскурзовод са включени в основния пакет, но ако се наложи да ви превеждам от испански, ще ви таксувам допълнително на час. А за секс – още петдесет долара. Устройва ли ви?

Тя го зяпаше сащисано, питайки се дали не й е влязла вода в ушите.

Кени поклати глава.

— Не, права сте. Сега сме извън сезона, така че ще ви направя отстъпка. Ето какво. Нека да е трийсетачка за секс, но за цяла нощ, не само за един път. Един ограничен финансово турист като вас не може да не признае, че едва ли ще му предложат по-изгодна цена.

Много бавно езикът й успя да се отлепи от небцето.

— Секс?

— Цяла нощ за трийсет долара. – Той подпря лакти на ръба на джакузито. – Напоследък се замислих над несправедливостите на живота. Една жена може да взема стотачки за цяла нощ, но един мъж… По дяволите, това си е чиста дискриминация. Кълна се, че най-сериозно смятам да се оплача в Комисията по трудовите права.

Ема не можеше да откъсне поглед от него. Чувстваше се едновременно отвратена и запленена.

— Жените ви плащат за секс?

Той я изгледа, сякаш беше бавноразвиваща се.

— Вие сте наели придружител.

— Мислех, че съм наела шофьор.

— Екскурзовод. Придружител. Едно и също е. Франческа не ви ли обясни за шофьорските и ескортните услуги?

— Очевидно не – смотолеви тя.

Кени поклати глава.

— Май ще се наложи сериозно да поговоря с нея. Тя трябваше да вземе под внимание обстоятелството, че вие не сте запозната с тукашните порядки. А сега аз се оказвам в неловко положение. Не обичам да обсъждам хонорара с клиентите си. Предпочитам да говоря най-вече за удоволствие.

Тонът, с който наблегна на последната дума – с текаския си провлачен изговор, сякаш премяташе с език разтопен шоколад – изпрати цял батальон тръпки по гърба й.

И внезапно в главата й се завъртя лудешка вихрушка от мисли. Наемен секс? Дали току-що не бе открила решението на всичките си проблеми? Стомахът й се сви на топка. Не. Това беше немислимо. Невъзможно.

А защо не? Тя разполагаше само с две седмици, за да се измъкне от мрежата, която онзи жалък Хю Холройд бе изплел здраво около нея и „Сейнт Гъртруд”, а тази лудост щеше да е много по-скандална от всякаква татуировка.

Младата жена се замисли над вероятността Франческа да е избрала Кени Травълър за гид точно по тази причина. Франческа не подозираше за коварните планове на Холройд, ала знаеше нещо друго – колко силно се срамува Ема от нищожния си опит с мъжете.