Един следобед, преди няколко месеца, двете пиеха чай в малката къща на Ема на територията на „Сейнт Гъртруд” и откровенията на Франческа относно собствения й труден преход към зрелостта подтикнаха Ема да й сподели някои подробности от миналото си. Франческа вече знаеше колко силно Ема обича „Сейнт Гъртруд” – единствения дом, който някога бе имала. Ала отрастването й в девическо училище бе ограничило контактите й с мъжете.

Дори когато постъпи в университет, положението не се промени кой знае колко. Смъртта на майка й я бе оставила без петак и тя бе принудена да се труди от сутрин до вечер. Лекциите и работата не й оставяха време за развлечения, а повечето от мъжете, които намираше за привлекателни, се плашеха от нея. Те, изглежда, предпочитаха по-кротки и женствени персони, по-малко властни и склонни да раздават заповеди наляво и надясно.

Ема съвсем ясно осъзнаваше, че за нея би било далеч по-разумно след дипломирането да си бе намерила място на преподавател в Лондон, но „Сейнт Гъртруд” беше нейният дом и старото скъпо училище я теглеше като магнит назад. За съжаление, изборът на ергените в малък град като Лоуър Тилби беше твърде ограничен, а освен това тя, изглежда, им вдъхваше повече уважение, отколкото страст.

Тъкмо бе започнала да свиква с мисълта за самотно съществуване, лишено от радостта на детско присъствие и обич, когато назначи Джеръми Фокс за преподавател по история на нейното място, овакантено, след като тя стана директорка на училището. Само след няколко месеца Ема се влюби в него. Джереми беше мил и добър, с приятно чувство за хумор и по своему привлекателен с вида си на разсеян учен, което винаги й бе допадало. За нещастие, той беше неин подчинен, но двамата имаха общи интереси и много скоро станаха добри приятели.

Тя се чувстваше удовлетворена от това безоблачно приятелство до онзи дъждовен ноемврийски ден миналата година, когато прекара няколко часа с едно тъгуващо по дома си шестгодишно момиченце, сгушено на коленете й. Мрачното време ведно с нерадостните мисли за наближаващия й трийсети рожден ден и сладкото ухание на детето, притиснато под брадичката й, замъглиха здравия й разум и професионализма. Същата вечер се качи в апартамента на Джеръми и по възможно най-деликатен начин му намекна, че чувствата й не са само приятелски.

Ала когато видя потресеното му изражение, осъзна, че е направила ужасна грешка. Той бе задушаващо внимателен и загрижен, докато й обясняваше, че чувствата му към нея са като към добра приятелка, но нищо повече.

Ти си толкова силна, Ема. Невероятен лидер.

Все пак не бе изгубила здравия си разум чак дотам, та да не разбере, че това не беше комплимент. Скоро след това й се наложи да се усмихва принудено по време на сватбената церемония на Джеръми с двайсет и една годишно девойче, което не можеше да отличи Великата харта на свободите от линията „Мажино”.

Ема си припомни изпълненото със симпатия изражение на Франческа, когато й разказа за Джеръми.

— Значи, още си девствена – заключи приятелката й лаконично и съкрушено поклати глава.

Лицето на Ема пламна от срам.

— Е, разбира се, срещала съм се с мъже. И имаше няколко пъти, когато аз… – Нямаше смисъл да се преструва – Да. Така е. Голям позор, нали?

— Съвсем не. Ти просто си твърде благоразумна и взискателна.

Но въпреки милите думи на Франческа, Ема се чувстваше като някакъв урод. Въпреки това никога не би й хрумнало да плаща за секс, ако не беше Хю Холройд, херцог Бедингтън. След толкова седмици, прекарани в мъчителни терзания как да спаси училището си, нима решението може да се окаже толкова просто? И толкова трудно?

Трябваше да узнае повече.

— Вашите сексуални услуги… – Младата жена се прокашля. – Какво по-точно включват?

Бутилката застина на половината път до устните му, а леката усмивка, играеща върху тях, помръкна. Той се втренчи продължително в нея, сетне отвори уста, за да отговори. Но тутакси я затвори. Отново я отвори. Отпи солидна глътка бира.

Ема наблюдаваше как играят мускулите на гърлото му, докато той преглъщаше. Очевидно беше изненадан и тя почти можеше да прочете мислите му. Явно бе сметнал, че е твърде консервативна, за да му плаща за секс, и сега навярно съжаляваше, че толкова прибързано е смъкнал цената.

Кени остави бутилката отстрани до джакузито.

— Ъ… всичко, което пожелае клиентът.

В главата й мигом се заизреждаха коя от коя по-еротични картини, но Ема побърза да ги пропъди. Не биваше да влага емоции; трябваше да подходи логично и практично.

— Ами болестите? – Нямаше сили да го погледне в очите, затова се престори, че се любува на ромолящите мехурчета.

За миг си помисли, че той няма да отговори, но когато го стори, гласът му прозвуча, сякаш бирата бе попаднала в кривото му гърло.

— Гарантирам сто процента безопасен секс.

— Това е невъзможно.

— Е, деветдесет и пет процента. Както Тори винаги обича да казва: „Животът е риск”. Но аз съм сигурен, че не страдам от никакви смъртоносни болести, ако това ви интересува. Ами вие?

— Аз?! – слиса се тя и главата й се стрелна нагоре. – Не. Абсолютно никаква. – Отново сведе поглед. През мехурчетата зърна кожата си и се запита каква част от тялото й можеше да види той. – Всичко това е чисто търговско споразумение, нали? И вие сте истински професионалист?

— Аз, ъ, ако клиентката остане недоволна, връщам парите.

— И… тя ще определи как… ще протече срещата?

Кени се замисли доста над въпроса й.

— Клиентката определя общите правила. Аз се грижа за детайлите. Например ако дамата има по-специални предпочитания…

— О, не. Никакви. – Единственото й специално предпочитание бе да се люби с мъж, който я обича, а това Кени Травълър не можеше да й даде. Само секс.

— … или например, ако клиентката каже нещо от рода на: „Кени, сладурче, искам да ме оковеш с белезници…”.

Тя вдигна рязко глава.

— … тогава съм готов да й угодя, защото това влиза в общите правила, но детайлите след това са моя грижа.

— Р-разбирам.

Ема усещаше, че страните й пламтят като божури. Наистина ли сериозно обмисляше тази лудост? Да позволи на Кени Травълър да отнеме девствеността й, определено щеше да бъде много по-ефектно, отколкото да си направи татуировка. Той беше идеалният мъж за тази задача – физически неустоим, но толкова чужд на идеала й за сродна душа, че след това нямаше да й останат никакви емоционални белези. Щеше да го преживее и после да го забрави.

— Редно е да ви предупредя, че не нося женско бельо и не използвам камшик. Разбира се, на дамите понякога им се нрави да си поиграят на робини, така че с това няма да има проблем. Искам да кажа, че без онези белезници, които споменах, много скоро щях да остана без работа, затова съм повече от щастлив да се подчинявам на подобни капризи.

— Вие оковавате жените? – потресе се Ема. Не че някога й се бе случвало, но подобни практики далеч не бяха рядкост. – О, не.

— Хайде сега, да не съдим прибързано. И аз не мислех, че ще ми хареса, до онзи първи път, когато щракнах онези джаджи около чифт… но да не навлизам в подробности. Ако това не е по ваш вкус, просто ще опитам нещо друго.

Тя пое дълбоко дъх. Не й бе нужна блестяща неонова стрелка да й сочи пътя, за да осъзнае, че точно това можеше да бъде идеалното разрешение на проблемите й: да получи свободата си и да спаси „Сейнт Гъртруд”. Тогава защо имаше чувството, че всеки миг ще се разплаче?

Младата жена се овладя и събра цялата си смелост. Още когато потегли на това пътуване, знаеше, че животът й коренно ще се промени. И преди да си даде време да се опомни и помисли, тя кимна:

— Добре тогава. Да. Това ме устройва.

— Устройва ви? – смаяно примигна Кени.

— Довечера ще бъде добре.

— Довечера?

Ема най-сетне намери сили да го погледне.

— Да не би да имате друг ангажимент?

— О, не. Довечера става.

Тя въздъхна облекчено. Ако разполагаше с прекалено дълго време да се терзае какво ще се случи, щеше да откачи. Насили се да се съсредоточи върху финансовата страна на сделката.

— Приемате ли пътнически чекове?

Очевидно постоянните му клиентки бяха доста по-обиграни от нея, защото въпросът й го накара да се ухили. Тя го изгледа хладно, докато усмивката не се изтри от устните му.

— Да, госпожо. Както и „Американ Експрес” и „Виза”. Приемам дори и „Дайнърс Клъб”, макар и не толкова охотно.

— Аз имам пътнически чекове.

— В такъв случай нямаме проблем, нали?

— Не. Никакъв.

Сега повече от всичко на света искаше да излезе от ваната и да се скрие в стаята си на горния етаж, но беше чисто гола, уловена в собствения си капан. Стомахът й се бунтуваше, устата й пресъхна. Ема затвори очи и се потопи по-дълбоко във водата.

От другия край на ваната Кени гледаше как раменете на лейди Ема изчезват под мехурчетата. Тя облиза нервно устни и когато розовото връхче на езика й се плъзна по извивката на устата й, той едва не експлодира. Не можеше да повярва. Когато в началото заговори за такси и тарифи, той просто си приказваше, колкото да убие времето и да се позабавлява. Нито за миг не му бе хрумнало, че тя ще му повярва. Но тази англичанка се оказа доста сериозна и делова дама.

Той бе предвидил два дни, за да я съблазни, а му бе отнело не повече от двайсет минути. Винаги е умеел да се оправя с жените, но това си беше истински рекорд.

Ала докато гледаше как водата бълбука около шията й, за миг го обзеха съмнения. После си припомни колко властна и безапелационна беше тази английска благородничка, от онези, които най-малко понасяше, и съмненията му тутакси се изпариха. Лейди Ема не беше някоя плаха девственица с влажни очи на кошута и отлично знаеше какво прави.

Прекрасно си представяше какви любовници е имала досега – навярно цяла шайка надути задръстеняци с имена като Рупърт и Найджъл. Те сигурно са я оставяли тя да командва парада, не са й създавали никакви неприятности и разбира се, никакви трепети и вълнения. Но сега дамата беше на почивка и наоколо нямаше никой, който да я наглежда и клюкарства, и очевидно жадуваше да легне с някого, на когото поне зъбите са истински. И Кени с радост щеше да й достави това удоволствие.