Емили го покри с ръка.

— Всички му се присмиват. — Под всички тя имаше предвид Али, която беше зърнала пъпчето й веднъж, когато се преобличаха след като бяха плували в басейна на роузуудския „Кънтри клъб“. „Мислех си, че само пълните момчета имат такива пъпчета“, беше я подиграла тя. Оттогава Емили носеше само цели бански костюми.

Айзък отмести ръката й.

— Според мен е страхотно. — Пръстите му повдигнаха ръба на сутиена и ръката му се плъзна под него. Сърцето на Емили заби лудо. Айзък се наведе към нея и я целуна по врата. Голата му кожа докосна нейната. Той дръпна леко сутиена й, подканяйки я да го свали. Тя го издърпа през главата си и на лицето на Айзък се появи глупава усмивка. Емили се изкиска, развеселена от това колко сериозно бяха приели всичко. Но въпреки това тя не се смущаваше. Всичко й се струваше… в реда на нещата.

Те силно се прегърнаха, притискайки голите си тела.

— Сигурна ли си, че може? — промърмори Айзък.

— Така мисля — отвърна тя, притиснала устни в рамото му. — Съжалявам, че животът ми е толкова ненормален.

— Не се извинявай. — Айзък я погали по косата. — Вече ти казах, че ще ти помогна да го преодолееш. Аз… те обичам.

Емили се облегна назад и зяпна изненадано. Айзък изглеждаше толкова искрен и уязвим, че Емили се запита дали всъщност не е първият човек, на когото е казвал, че го обича. Беше изпълнена с благодарност, че го има в живота й. Той беше единственият човек, който я караше да се чувства в безопасност.

— И аз те обичам — отвърна най-после тя.

Прегърнаха се отново, още по-силно. Но след няколко блажени секунди в съзнанието на Емили отново се появи изкривеното, ядосано лице на Джейсън. Тя стисна здраво очи и стомахът й се сви от страх.

Успокой се, обади се тъничко гласче в главата й. Гневното избухване на Джейсън сигурно си имаше логическо обяснение. Всички бяха съсипани от смъртта на Али и изчезването на Иън, и въобще не беше чудно някой — особено член на нейното семейство — да полудее от мъка.

Но след това се обади и друг глас: Това не е цялата истина, каза той, и ти го знаеш много добре.

4.

Това момче е мое

По-късно същата вечер Хана Мерин седеше на лъскавата бяла маса на кафенето „Пинкбъри“ в мола „Кинг Джеймс“. Бъдещата й доведена сестра Кейт Рандъл, Наоми Циглър и Райли Улфи седяха около нея, а пред всяко момиче на масата имаше по една мъничка купичка със замразен йогурт. От тонколоните се носеше някаква игрива японска песен, а покрай бара се бяха наредили момичета от основното училище „Свети Августин“ и си избираха сладкиши.

— Не мислите ли, че „Пинкбъри“ е много по-добро място за срещи от „Рив Гош“? — рече Хана, имайки предвид бистрото във френски стил в другия край на мола. Тя махна с ръка към атриума. — Намираме се точно срещу „Армани“ и „Картие“. Можем едновременно да оглеждаме готините момчета и великолепните диаманти, без да ставаме.

Тя загреба една огромна бучка замразен йогурт и я пъхна в устата си, изпускайки едно кратко м-м-м, за да подчертае колко е добра идеята. След това подаде мъничко късче на Дот, миниатюрния й доберман, когото беше донесла в новата му луксозна кучешка кошничка „Джуси кутюр“. Служителите в „Пинкбъри“ не спираха да я стрелкат със злобни погледи. Според някакво тъпо правило тук не се допускаха кучета, но те със сигурност имаха предвид мръсни кучета, като лабрадори и санбернари, и онези ужасни малки ши цу. Дот беше най-чистото куче в Роузууд. Всяка седмица Хана го къпеше с кучешки шампоан с аромат на лавандула, внесен от Париж.

Райли завъртя на пръста си кичур от меднорусата си коса.

— Но тук не може да се внася вино, както правим в „Рив Гош“.

— Да, но в „Рив Гош“ не могат да се внасят кучета — отвърна Хана, като взе в шепи малкото личице на Дот. Тя му даде още едно късче пинкбъри.

Наоми хапна от йогурта си и веднага си сложи червило.

— Освен това светлината тук е твърде… неблагоприятна. — Тя се огледа в кръглите огледала, които висяха по стените на „Пинкбъри“. — Чувствам се така, сякаш порите ми са се разширили.

Хана тресна купичката си на масата и малката пластмасова лъжичка подскочи.

— Добре, не желаех да се стига дотук, но преди да скъсаме, Лукас ми каза, че в „Рив Гош“ има плъхове в кухнята. Наистина ли искате да ходим на място, което има проблем с гризачите? Нали не искате да ядете пържени картофки, в които те са се изхождали?

— Или пък не искаш да ходиш там заради проблема с Лукас? — подсмихна се Наоми и отметна русата си коса през рамо. Кейт се изсмя и я поздрави, вдигайки тост с чашата си, пълна с ментов чай. Беше си я купила по-рано в „Старбъкс“. Че кой, освен лелките, пие ментов чай? Ненормалничка.

Хана погледна намръщено към почти доведената си сестра. Не можеше да я разбере. По-рано през седмицата двете доста се бяха сближили, споделяйки някои тайни на закуска. Кейт намекна, че има „гинекологичен проблем“, но не обясни какъв, а Хана си призна за повръщането насила. Но когато А. започна да намеква, че Кейт не е точно новата най-добра приятелка, а по-скоро злата доведена сестра, Хана започна да си мисли дали не е сбъркала, като се е доверила на Кейт. Затова на благотворителното събиране на „Роузууд дей“ Хана изтърси пред цялото училище, че Кейт има херпес. Тя беше повече от сигурна, че ако не го беше направила, Кейт щеше първа да раздрънка тайните й.

Наоми и Райли веднага усетиха в историята с херпеса някаква надпревара за надмощие, затова в неделя сутринта се обадиха да поканят Хана и Кейт на разходка в мола, сякаш нищо не се беше случило. Кейт като че ли също беше решила да загърби случилото се, защото докато пътуваха към мола, тя се обърна към Хана и каза:

— Хайде да забравим за снощи, става ли?

За нещастие не всички приеха номера с херпеса като ход на кралица, какъвто всъщност беше. Лукас, тогавашното й гадже, каза, че между тях всичко е свършило — че не иска да бъде с момиче, което е толкова обсебено от популярността си. А когато бащата на Хана научи за случилото се, той й нареди да прекарва всяка минутка с Кейт, за да могат да се сближат. Засега се отнасяше сериозно към наказанието. Сутринта, когато Кейт искаше да отиде до кафенето „Уауа“, за да си вземе диетична кола, Хана трябваше да я придружи. А после, когато Хана реши да отиде на курс по йога, Кейт изтича на горния етаж, за да облече своите панталони капри. А след обяд на входната врата на Хана цъфна пресата с въпроси за Иън Томас, който беше нарушил условията за домашен арест и беше отишъл при Спенсър.

— За какво са говорили? — грачеха репортерите. — Защо не го издадохте на полицията?

— Криете ли нещо от нас, момичета?

Докато Хана обясняваше, че е разбрала за появата на Иън в двора на Спенсър много след като това се е случило, Кейт стоеше до нея и си слагаше блестящ гланц на устните, в случай че репортерите поискат мнението и на друго роузуудско момиче. Нямаше никакво значение, че беше в Роузууд едва от една седмица. Беше се нанесла в къщата на Хана след като майка й прие високоплатена работа в Сингапур. Майката на Кейт, Изабел, и бащата на Хана също се бяха нанесли в къщата и смятаха да се женят.

Отврат!

А сега устните на Кейт се изкривиха в съжалителна усмивка.

— Искаш ли да поговорим за Лукас? — докосна тя ръката на Хана.

— Няма за какво да говорим — сопна й се Хана и дръпна ръката си. Нямаше никакво намерение да се разкрива пред Кейт — това толкова й напомняше за миналата седмица. Беше й тъжно за Лукас и той започваше да й липсва, но може би просто не им беше писано да са заедно.

— Но и ти изглеждаш доста разстроена, Кейт — рече с медено гласче Хана, отвръщайки на удара. — Ерик не се е обаждал, нали? Горката. Разби ти сърцето.

Кейт наведе очи. Ерик Кан, по-големият брат на Ноъл, се интересуваше от Кейт… е, поне докато не беше споменат херпесът.

— Може би така е по-добре — продължи безгрижно Хана. — Казват, че Ерик е голям играч. И че харесва само момичета с големи гърди.

— Гърдите на Кейт са си супер — намеси се бързо Райли.

Наоми сбърчи нос.

— Никога не съм чувала, че Ерик е играч.

Хана смачка салфетката си, ядосана, че Наоми и Райли скочиха толкова бързо в защита на Кейт.

— Значи вероятно нямате толкова сигурни връзки като мен.

Всички млъкнаха и се заеха с йогуртите си. Внезапно с ъгъла на окото си Хана зърна руса коса в атриума и рязко се обърна. Минаваха група момичета около двайсетте, размахали пазарски чантички от „Сакс“. Всичките бяха брюнетки.

Напоследък Хана често виждаше фантомни проблясъци на руса коса и непрекъснато я обземаше зловещото усещане, че това може да е Мона Вандерваал, бившата й най-добра приятелка. Тя беше починала преди около два месеца, но Хана не спираше да се сеща за нея — за гостуванията, които си бяха правили, за съвместните пазарувания в мола, за всичките пиянски нощи в къщата на Мона, когато се присмиваха на момчетата, които си падаха по тях. Но сега Мона я нямаше и в живота на Хана зееше огромна дупка. В същото време се чувстваше като идиот. Всъщност Мона не й беше приятелка — Мона беше А. Беше съсипала връзките на Хана, беше изнесла на показ мръсното й бельо и я беше измъчвала в продължение на месеци. А най-добрите приятелки определено не блъскат най-добрите си приятелки с джипа на баща си.