Тереза Медейрос - Твой завинаги

Сесили здраво стисна очи и изпрати безмълвна благодарствена молитва към небето.

— Днес обаче не съм дошъл да говорим за мен — продължи Гейбриъл. — Храня надежда, че ще ми помогнете да уредя един важен личен въпрос. Търся една жена, която доскоро работеше за мен. Преди това е работила във вашия дом. Казва се Саманта Уикършъм.

— Боже, той те търси! — пошепна възбудено Естел и смушка Сесили в ребрата.

— Не, не търси мен — отвърна мрачно младата дама. — Той търси нея. Не си ли спомняш? Твоя беше идеята да му дадем препоръчително писмо от родителите ти. Ти фалшифицира подписа на баща си.

— Да, обаче тогава смятахме, че ако той реши да се свърже с нашите, те ще са още в Рим.

— Права си, но вече сте тук.

— Саманта Уикършъм? — повтори замислено лорд Карстеърс. — Не си спомням жена с такова име. Каква е била? Може би домашна прислужница?

— Не точно — отговори Гейбриъл. — Ако се съди по препоръчителното писмо, което сте й дали, тя е била гувернантка на децата ви в продължение на две години.

Лейди Карстеърс изглеждаше още по-учудена от съпруга си.

— Не си спомням да съм давала някому такова писмо. Оттогава трябва да са минали много години, но аз съм сигурна, че щях да си спомня името, ако такова лице е служило у нас.

— Невъзможно е да е работила у вас толкова отдавна — възрази Гейбриъл и подозрението в гласа му ставаше все по-ясно. — Мис Уикършъм е млада жена. Със сигурност не е по-възрастна от двадесет и пет години.

— О, но това е напълно изключено! Сега ще ви обясня. Синът ни Едмънд е в Кеймбридж, а дъщеря ни… Момент, моля! Естел, скъпа — извика майката в посока към отворения прозорец, — не си ли някъде на терасата?

Естел изохка ужасено.

— Хайде, върви — заповяда с треперещ глас Сесили, — преди да е тръгнала да те търси.

Препъвайки се, Естел излезе иззад храста. Приглади бялата си муселинена пола и отново хвърли ужасен поглед към Сесили, преди да отговори с бодро гласче:

— Да, мамо, тук съм!

Когато Естел изчезна в къщата, Сесили се промуши през храста, седна точно под прозореца и облегна гръб на стената. Стисна здраво очи и се опита да устои на могъщия напор да хвърли поне бегъл поглед към Гейбриъл. Беше дяволско мъчение да е толкова близо до него и да ги разделят цели светове.

— Това е нашата Естел — изрече лорд Карстеърс с неприкрита гордост в гласа. — Както виждате, отдавна вече не й е необходима гувернантка.

— Бих казала по-скоро, че тя е точно във възрастта, когато ще започне да пълни детската стая със собствени дечица — допълни майката с кратък нервен смях. — Разбира се, след като й намерим подходящ съпруг.

Сесили едва потисна болезнения си стон. Не можеше да бъде по-лошо. Да седи сама отвън и да чува как лейди Карстеърс се опитва да сватоса единствената си дъщеря за мъжа, когото приятелката й обича повече от всичко на света.

Гейбриъл промърмори някакъв поздрав и се наведе над ръката на Естел. Сесили си представи как устните му докосват съвсем леко нежната бяла кожа. За разлика от нея Естел никога не излизаше на слънце без ръкавици. Тази мисъл я натъжи още повече.

— Къде е малката ти приятелка? — осведоми се лейди Карстеърс. — Нали бяхте излезли на терасата да пиете чай?

Очите на Сесили се разшириха от ужас. Някой щеше да каже името й и да я изобличи като лъжкиня и измамница, каквато беше.

— Не виждам защо всички заедно да не пием чай в салона — изсмя се гръмко бащата на Естел. — Я иди да повикаш мис…

Естел получи внезапен пристъп на кашлица и Сесили въздъхна облекчено. След неколкоминутно загрижено шепнене и доста силнички удари по гърба Естел най-после успя да отговори:

— Много съжалявам. Сигурно някоя трошичка от сладкиша е заседнала в гърлото ми.

— Но нали още не сте яли сладкиш — отбеляза хладно Гейбриъл.

— Ядох преди — отвърна със същия тон тя и недвусмислено му даде да разбере, че ако се осмели да й противоречи, лошо му се пише. — Боя се, че ще се наложи да се лишим от присъствието на приятелката ми. Тя е много плаха. Още като чу звънеца на вратата, побягна като уплашено зайче.

— О, не й се сърдя — побърза да я увери Гейбриъл. — Освен това нямам никакво време и не мога да остана по-дълго. Оценявам високо гостоприемството ви, но се боя, че трябва да откажа поканата за чай.

— Ужасно съжалявам, че не можахме да ви помогнем, Шефилд — отвърна лорд Карстеърс и се изправи, при което столът му изскърца застрашително. — Очевидно сте станали жертва на безскрупулна измамница. Ако препоръчителното писмо все още е у вас, съветвам ви да го предадете на властите. Може би те имат начини да намерят тази жена и да я изправят пред съда.

— Не е необходимо да уведомяваме властите. — Решителният тон на Гейбриъл предизвика тръпки по гърба на Сесили. — Ако тя е някъде тук, аз ще я намеря.

След като Гейбриъл се сбогува, Естел излезе бързо на терасата и видя приятелката си да седи на възвишението край малкото езеро с патици. Една прекрасна патица майка се плъзгаше величествено по блестящата водна повърхност, следвана от седем пухкави патенца.

— Изобщо не си помислих, че той ще пожелае да провери препоръчителните ми писма — призна Сесили, когато Естел се отпусна до нея и внимателно разстла полите си на тревата. — Нали не ги е видял със собствените си очи. — Тя се обърна към приятелката си с измъчено изражение. — Не разбирам защо продължава да ме — да я — търси! Мислех си, че щом си възвърне зрението, ще се върне към живота, който е водил, преди да се запознаем.

— Много ли те боли? — попита съчувствено Естел.

Сесили вдигна колене към лицето си и ги обви с ръце, неспособна да потисне въпроса, който си беше обещала да не задава.

— Как изглежда той?

— Великолепно, трябва да призная. Винаги съм си мислила, че описанията ти са преувеличени, че любовта те заслепява — но не мога да отрека, че е прекрасен мъж. А белегът му е нещо съвсем особено. Придава му загадъчност. — Естел потрепери сладостно. — Прилича ми на пират, който винаги взема, каквото иска. На мъж, способен да метне на рамо жената, която му харесва, и да я отнесе някъде далеч, за да я прелъсти.

Сесили извърна глава, но Естел въпреки това забеляза червенината по бузите й.

— По дяволите, Сесили Саманта Марч, той не е единственият, от когото имаш тайни, нали?

— Не разбирам за какво говориш.

— О, разбираш, разбираш! Вярно ли е? Наистина ли ти е… — Естел се огледа подозрително и понижи глас: — … любовник?

— За една нощ — призна Сесили.

— Само веднъж?

— Не. Само една нощ — повтори Сесили, изричайки отчетливо всяка дума.

Естел подскочи, колкото ужасена, толкова и очарована.

— Не мога да повярвам, че си го направила! С него! Ти си много смела млада дама, знаеш ли? Повечето жени чакат да мине сватбата, за да си вземат любовник. — Тя се обърна към езерото и започна да си вее хлад с разперени пръсти. — Извинявай, но трябва да те попитам: Наистина ли е толкова добър, колкото изглежда?

Сесили затвори очи. Споменът за нежността на Гейбриъл я връхлетя като лятна буря и запали огън във вените й.

— Много повече.

— Леле боже! — Естел падна тежко в тревата и разпери ръце, сякаш бе загубила съзнание. Но само след секунда отново скочи и огледа подозрително стройната фигура на приятелката си. — Ами ако се е случило нещо непоправимо? Ако си… в благословено състояние?

— Ако знаеш как ми се иска да съм! — Признанието се изплъзна неволно от устните на Сесили, но тя не съжаляваше. — Сега вече си убедена, че съм покварена личност, нали? Но това е истината. Готова съм да разбия живота на семейството си, да изтърпя анатемата на обществото и да рискувам всичко, само ако можех да получа една мъничка частица от него и да я задържа завинаги до себе си. — Тя скри лице между коленете си, неспособна да понася повече съчувствения поглед на приятелката си.

Естел помилва косата й.

— Според мен още не е късно. Защо просто не отидеш при него и не му разкажеш всичко? Помоли го да ти прости!

— Как бих могла? — Сесили вдигна глава и се обърна към Естел през пелена от сълзи. — Нима не разбираш какво съм сторила? Аз едва не го убих! А после проявих слабост и го оставих сам точно когато имаше най-голяма нужда от мен. След това пък се опитах да поправя стореното и се промъкнах с измама в дома му, за да си поиграя с чувствата и спомените му. — От гърлото й се изтръгна отчаяна въздишка. — Мислиш ли, че би могъл да гледа на мен другояче, освен с презрение?

Когато Естел я прегърна нежно и я посъветва да изплаче всички сълзи, които е трупала в себе си през последните два месеца, в главата й изникна една още по-ужасна мисъл. Гейбриъл вече знаеше, че Саманта го е излъгала — колко ли време щеше да мине, докато си зададе въпроса дали нощта, която бе прекарала в прегръдките му, не е била също лъжа?