Лора Лей - Целувка за Коледа

Джесика очакваше целувката. Беше я чакала сякаш вечно. Разтвори устни, когато Хоук наведе глава, дъхът секна в гърдите й в очакване на удоволствието.

След като устните му докоснеха нейните и езикът му се плъзнеше по нейния, тя знаеше точно какво ще се случи. Хормонът на чифтосването, който изпълваше малките жлези под езика му, щеше да се освободи в нейния организъм. Този хормон щеше да възпламени необратимо възбудата й. Това щеше да бъде едно приключение както за нейната, така и за неговата сексуалност. Джес знаеше какво да очаква. Беше мечтала, беше фантазирала за това. Но не се случи.

В последната секунда устните му докоснаха ъгълчето на нейните, вместо да ги покрият. Хоук дишаше тежко, сърцето му туптеше силно под дланите й, притиснати към гърдите му. Той стоеше застинал до нея, очевидно борещ се за контрол.

Джес също се бореше за своя, но се проваляше безславно.

Ръцете й се придвижиха от гърдите към раменете му. Той стоеше неподвижно, държащ я в прегръдката си, а тя плъзна пръсти в косите му, наслаждавайки се на гъстите, черни кичури.

Най-сетне.

Колко пъти беше мечтала просто да го докосне? Да го почувства до себе си?

— Не искам да ти отнема избора — изръмжа Хоук, обърна глава и притисна бузата си към нейната. — Не искам да те принуждавам, Джес.

— Тогава недей — прошепна тя.

Нямаше нужда от принуда. Джесика стисна косата му, триеше я с връхчетата на пръстите си, когато усети твърдото доказателство за възбудата му върху корема си.

Искаше го. Господи, колко го искаше. Но не трябваше. Той я беше оставил сама в продължение на една година. Беше й обърнал гръб. Но сега беше тук, възрази вътрешния й глас. Гласът на страстта, на нуждата, която я връхлиташе от първия ден, в който го беше срещнала.

А беше осмивала представата за любовта от пръв поглед, преди да го срещне.

— Джес… — Гласът му беше дрезгав и плътен от желание. Беше първичен и дълбок и предизвикваше тръпка по гръбнака й, сякаш галеше сетивата й. В мига, в който го зърна, тя разбра, че никога няма да иска друг мъж така, както искаше него.

— Докосни ме, Хоук.

О, господи, кой се бе осмелил да помоли за това? Със сигурност не и тя. Не знаеше ли какво щеше да стане? Не си ли беше обещала никога да не моли будна, както правеше насън?

Джесика се взря в него, когато той отново обърна глава към нея. Горещите му златисти очи се присвиха, докато тя се бореше за всяка глътка въздух.

— Не е нужно да ме целуваш — прошепна тя. — Само ме докосни.

И да й позволи тя да го докосне. Със сигурност имаше начин да го направи, без да започне нещо, което и двамата да не могат да спрат. Едно просто докосване нямаше да предизвика пожар, нали?

— Ще ме погубиш — изръмжа Хоук, но отмести ръката си от косата й и върховете на пръстите му докоснаха бузата й, а нейните се плъзнаха към гърдите му.

Тя можеше също да го докосва, нали?

— Джес? — простена Хоук, когато тя издърпа подгъва на ризата от дънките му.

— Може би дори няма да ни хареса да се докосваме — предположи тя, чувствайки се палава сега, когато се намираше в ръцете му. — Може би ще се отвратим напълно един от друг. Мисля, че трябва да бъдем сигурни, преди да ме целунеш.

И може би това щеше да й даде време, само малко, за да разбере какво иска, или как да се справи с този едър, силен мъж.

— Джес, малко се съмнявам, че докосването ти ще ме отврати — изпъшка Хоук, но тя усети безгрижие в тона му. Игривост.

Дали той знаеше как да се забавлява, запита се тя за миг. Или игривостта му беше предпазливост както полуусмивките?

— Никога няма да разбереш — прошепна Джес.

Младата жена пъхна длани под ризата му и беше възнаградена от рязко поемане на въздух. Миг по-късно Хоук намери подгъва на блузата й и го повдигна, а върховете на пръстите му, само върховете, докоснаха чувствителната кожа на корема й.

— И аз мога да те докосна — прошепна тя. — Толкова исках да го направя, Хоук.

Джесика усещаше как соковете й потичат по женствеността й. Беше влажна и гореща, а клиторът й пулсираше еротично, докато тя се бореше да диша.

Толкова дълго беше чакала докосването му. Може би прекалено дълго, помисли си замаяно. Твърде много очакване. Това предизвикваше световъртеж у нея.

— Трябва да сме в легнало положение за това — предложи Хоук, като се отдръпна, улови ръката й и се взря в Джес. — Тогава ще се докосваме, където пожелаем. Аз ще съм точно тук, изложен на волята ти.

— За да правя с теб каквото искам? — Сърцето й замря при мисълта за това.

— Каквото поискаш — обеща той с нисък, дрезгав глас и я поведе към спалнята. — Както си искаш.

Както си иска? Тя имаше толкова много желания, свързани с неговото тяло. Би могла да направи много неща, без да го целува. Неща, които можеха изпепелят душата й и да я превържат по-здраво към него, помисли си Джес замаяно. Но бързо прогони тази представа.

Можеше ли изобщо да бъде привързана по-здраво към него, запита се сама. Не смяташе, че това е възможно. Не беше мислила за друг мъж, не беше мечтала и желала друг, освен него, от деня, в който го беше срещнала.

Можеше да го има, при това както си искаше.

Джесика се остави да бъде отведена. Взираше се в Хоук, докато той я превеждаше през всекидневната към отворената врата на спалнята.

Младата жена спря до леглото и го погледна неуверено, докато той събуваше ботушите си, след което разкопча ризата си. Дългите му грациозни пръсти освобождаваха копчетата решително, а очите му не се откъсваха от нея. Отстрани ризата от тялото си и пред нея се разкри гледката на неговите широки, загорели рамене. Мускулите се свиваха и отпускаха под стегнатата, твърда плът. Широките му силни гърди нямаха окосмяване, но това изобщо не намаляваше мъжествеността му.

Погледът й беше привлечен от плоските, твърди мъжки зърна, преди да се спусне надолу към стегнатия корем. Дънките висяха ниско на хълбоците му, набъбналата му мъжественост се притискаше към ципа.

Джесика се почувства слаба и замаяна, когато Хоук остави ризата да падне на пода, след което отиде до леглото, отпусна се на него и легна по гръб с ръце, разперени от двете страни на тялото му.

Усмивката му беше порочна. Истинска, игрива усмивка въпреки жаждата в очите му.

— Ето ме — подкани я Хоук. — Вземи ме както искаш, Джес.

Да го вземе както иска? Мили боже, имай милост, как щеше да оцелее след това?

Джесика изрита маратонките си и видя как очите му се разшириха, когато улови края на блузата си. Прикри усмивката си и я издърпа нагоре през главата си, за да разкрие тънката блузка, която носеше отдолу.

Не носеше сутиен. Мразеше ги. Блузката без ръкави беше еластична и прилепнала, ясно показваща втвърдените зърна. Джес пропълзя по матрака до Хоук.

По дяволите, той беше идеал за мъжко съвършенство. Учените, които го бяха създали, са знаели точно какво правят, помисли Джесика, докато стоеше на колене и се взираше в него.

Наслаждаваше се на гледката, защото гледането можеше да бъде също толкова еротично, колкото и докосването. Мускулите му се свиваха, сякаш наистина го докосваше. Хоук направи гримаса и стисна зъби. Беше толкова възбуден. Готов за нея.

А това беше възбуждащо. Всяко негово движение, всяка негова дума определено бяха възбуждащи.

— Цял ден ли смяташ да ме гледаш? — попита рязко той. Не гневно. В тона му имаше нетърпение и очакване, но не и гняв.

— Може би — провлече тя, но вдигна ръка почти неволно и прокара пръсти от средата на гърдите му до твърдия му корем.

Още малко и щеше да достигне ръба на дънките му. А миг по-късно и твърдия връх на пениса му. Щеше да разтвори ципа…

Джес тръсна глава, за да прогони тази мисъл. Това би било жестоко, а не искаше да бъде такава.

— Легни до мен, бейби. — Хоук се обърна на една страна и я придърпа към леглото. — Позволи и на мен да те докосна.

Без целувки.

А умираше за целувката му, помисли си тя, когато той потърка твърдата си брадата челюст по кожата й. Когато Джес се отпусна назад, Хоук се надвеси над нея.

Ръцете й си имаха собствена воля — докосваха гърба му, раменете, плъзгаха се по стегнатата твърда плът и се наслаждаваха на силата си над него.

Джес жадуваше целувката, от която сама се беше отказала, и сякаш разгонването беше започнало без нея.

Но това не беше възможно.

Очите й се затвориха, когато Хоук прокара брадата си надолу по шията й, горещият му дъх беше като ласка по голата й кожа. Джесика се изви под него, тялото й искаше повече.

Това май не беше много добра идея, помисли си тя. Може би трябваше да го обсъдят. Започваше да се губи в допира му, ръцете й, движещи се по гърба му, достигнаха ръба на дънките и се изкушиха да се мушнат под тях.