— Ще извикам един екип от базата на Койотите — информира го Ейдън. — Това ще бъде направено без много шум, ще бъдат разположени тайно около нея. Знаем, че Хейвън е наблюдаван. По този начин наблюдателите ще решат, че се отнасяме небрежно към безопасността й. — Ейдън се наведе напред съсредоточено. — Трябва да заловим стрелеца, Хоук. След разпадането на Обществото за чиста кръв по-рано тази година, останаха хора, които не успяхме да заловим. Нуждаем се от информацията, която те имат, както и от средствата, които използват. Тя е единствената ни връзка с тях.

— Няма да излагам на риск безопасността й заради твоето издирване, Ейдън — изръмжа Хоук. — Задържах разгонването, но нищо не може да промени факта, че Джесика е моята половинка.

Ейдън кимна и се обърна към Улф.

— Ще предявя претенциите си към половинката си. — Хоук също погледна водача си. — Дадох ти времето, от което се нуждаеше, Улф. Джесика Рейнс е моя. Няма повече да стоя далеч от нея.

Улф си размени поглед с Джейкъб Арлингтън, преди да се обърне отново към Хоук с кратко кимване.

— Оценявам доверието ти в мен, Хоук. Ти пренебрегна себе си, когато другите не биха могли, даде ни времето, от което се нуждаехме, за да получим отговори, вместо да й дадеш свободата, като се позовеш на Закона. Това говори повече от всякакви думи за лоялността ти към Породите.

— Лоялността ми е към Джесика — отсече Хоук. — Моята половинка не беше предател. Имаше само един начин да го докаже. И беше направено. Сега е време да взема онова, което е мое.

Четвърта глава

Джесика би трябвало да знае, че Хоук няма да стои дълго настрана от нея. Бодигардът, който бе оставил пред къщата, беше мъж. Беше забелязала както по време, така й след освобождаването й, че рядко около нея имаше Порода или човек от мъжки пол.

Бодигардовете й бяха жени. Лекарят й беше жена. Посетителите й — Хоуп, половинката на Алфа Вълка, или Фейт, половинката на втория по ранг. Чарити Чанс я посещаваше понякога, но не и след раждането на сина й.

Джесика проследи паркирането на рейндж роувъра на чакълестата алея пред колибата й. От него слезе Хоук. Арогантен като всеки мъж, красив като греха, той стоеше под падащия сняг като природна сила, предизвикваща стихиите да се изправят срещу него.

Предизвикващ всеки да му се противопостави.

Хоук беше неразделна част от екипа по сигурността в Хейвън. Беше съветник и ръководител по сигурността и комуникациите, където тя беше работила преди малко повече от година. Бе строг и честен, но невинаги беше лесно да се работи с него. Не понасяше глупаци и не се замисляше много, преди физически да изхвърли някой, който не отговаря на стандартите.

Дали все още ръководеше сигурността там, зачуди се Джес. Осъзна, че няма представа с какво се занимава той сега. Често го виждаше да шофира из имението, да спира и да разговаря с екипите по сигурността, насочвайки ги към различни райони или шегувайки се с тях. Въпреки че, осъзна тя, не бе беше виждала усмивка на лицето му, откакто беше освободена.

А Хоук често й се усмихваше, когато тя работеше за Породите. С леки, предпазливи полуусмивки, сякаш не знаеше как да изрази веселостта си от срамежливите й шеги или от опитите й да флиртува с него.

Господи, беше толкова влюбена в него, осъзна тя. През месеците, които беше прекарала в работа с него, споделянето на безмълвните обеди в малката градина зад управлението, се беше влюбила безвъзвратно.

Той не я беше целунал. Не я бе докоснал. Беше любезен кавалер. Нещо, което не беше срещала при друг мъж. По-силен от живота, а раната, която тя беше нанесла на крехките взаимоотношения, които бяха изградили, беше дълбока. И в двама им.

Джесика знаеше още тогава за разгонването. Нямаше как иначе, след като работеше толкова отблизо с Породите. Също така познаваше признаците. Те се бяха зародили между тях. Една целувка, може би дори докосване, щеше да ги възпламени като горски пожар, неконтролируемо, както Фейт беше описала.

Фейт, Хоуп и Чарити бяха брутално откровени с нея за разгонването. Независимо от факта, че беше наречена предател, те не се колебаеха да й отговарят, когато ги разпитваше за това.

Когато Хоук стигна до входната врата, Джес скръсти ръце върху дебелия пуловер, прикриващ гърдите й. Все още се чудеше за това — защо бяха толкова честни с нея, когато бе заподозряна, че е предател?

Разбира се, ако я бяха осъдили за престъпленията й, светът никога нямаше да има възможност да чуе историята й. Нямаше да има адвокати, нито защита. Законът за Породите беше брутално ясен. Документите, които тя беше подписала, посочваха това с разбираеми термини. Съгласяваше се да бъде екзекутирана, ако някога предаде Породите. Беше го подписала, знаейки, че никога няма да ги предаде доброволно.

Беше научила обаче, че има един малък фактор. Нежелание. Наркотикът, който баща й бе вкарал в организма й, й беше дал нищожен избор.

Входната врата бе отворена дръзко и целеустремено, което показваше какъв човек влиза вътре.

Хоук носеше чанта под мишница. Намествайки я, той затвори и заключи вратата.

Джесика наклони глава на една страна. Още подаръци? Беше й изпратил дрехи, обувки, ботуши и палта след освобождаването й. По време на пленничеството й беше изпратил храна от любимия й ресторант за бързо хранене и меки дрехи, които я топлеха в стерилната клетка, в която бе затворена.

Винаги й изпращаше подаръци. Това беше първият път, в която ги носеше сам.

— Трябва да поговорим.

Младата жена вдигна вежди, когато той се обърна след безцеремонното си изказване и влезе в кухнята. Тя го последва въпреки арогантността, която караше косъмчетата на тила й да настръхнат.

Влизайки в кухнята, Джесика видя как Хоук остави чантата на масата и извади съдържанието й. Пакет нормално кафе, шест бутилки газирана вода, любимите й шоколадови бисквити и едно малко прозрачно шишенце с нещо, приличащо на капсули, някакво лекарство.

— За какво точно трябва да говорим? — Слюнката й едва не потече. Кафето беше от любимата й марка.

— Това. — Хоук постави шишенцето с хапчетата на видно място пред примамливия кофеин и шоколадовите лакомства.

Джесика вдигна вежди отново.

— И какво е това?

— Хормонално лечение за разгонването — заяви той, изражението му беше строго, почти мрачно, когато я погледна със странните си жълтеникавокафяви очи. — Хапчетата са за по-неприятните симптоми. Също така трябва да решиш дали искаш да вземаш допълнителните таблетки за предпазване от бременност. — Извади още едно шишенце от джоба на ризата си и го остави до другото.

Джесика усети как сърцето й засили ритъма си. Изведнъж заби лудо в гърдите й, кръвта във вените й забушува, а желанието докосна с пламъците си места, които тя обикновено се опитваше да игнорира.

Между бедрата клиторът й набъбна, а гънките на женствеността й започнаха да се овлажняват. Усещаше как страстта се влива в организма й, а емоции, срещу които не искаше да се изправя, пронизаха съзнанието й.

— Всичко е ясно, нали? — прошепна тя, взирайки се в него. — Независимо дали искам, или не, то ще се случи?

Хоук вдиша бавно и дълбоко.

— Ти си моята половинка, Джесика. И двамата знаем какво означава това. Опитах се да стоя далеч от теб. Опитах се да изчакам, докато дойде време да те ухажвам, да ти дам възможност да приемеш последствията.

— Време? — Джес се изсмя силно, горчиво. — Аз бях затворена, Хоук. Ти дори не ме посети. Рядко те виждам, след като ме пуснаха. Може би трябва да разбереш какво точно означава да ухажваш една жена, преди да решиш да го направиш.

Хоук стисна зъби, мускулите на челюстта му се свиха почти болезнено.

— Щях да ни дам повече време — насили се да изрече той. — Преди да започна да те ухажвам, исках да осигуря твоята защита, безопасността ти. И твоята свобода. — Последната дума прозвуча почти гневно. — Исках ти да ме избереш. Не исках насила да те вкарам в разгонването.

— И какво се промени? — Джес омекна леко при тези думи, при желанието, което видя в очите му, и факта, че за разлика от другите половинки, нейната се беше опитала да й даде възможност за избор, шанс да му обърне гръб, ако той не е това, което тя иска.

— Не мога да открия човека, който те следи, откакто те освободиха — разкри Хоук.

Джесика замръзна.

— Какво искаш да кажеш? Как може някой друг, освен Порода, да ме следи, Хоук? Особено тук, в Хейвън?

Хоук погледна настрани за миг и стисна устни, преди да я погледне отново.

— Някои фракции на Обществото за чиста кръв са открили лекарство, което може да прикрие индивидуалния мирис за кратък период от време. След освобождаването ти открихме признаци за преследвач. Можем да подушим оръжията му, фактът, че е мъж, и желанието му да убива. Той успява да ни се изплъзне в Хейвън и минава покрай охраната ни, използвайки това лекарство. И този човек преследва теб.

Стомахът й се сви от страх. Обърна се настрани и прокара пръсти през разпуснатата си коса, след което отиде до прозореца и се загледа в снега, който като че ли се сипеше по-силно сега, по-бързо.

— За да ме убие — изрече тя тихо. — Защото успях да спася жените, които щяха да бъдат убити по време на онова нападение.