Нападението, за което тя беше дала важна информация, която подпомогна за координацията на действията.

— Това успяхме да научим — каза Хоук меко. — Преди да умре баща ти е дал заповед да бъдеш отстранена след освобождаването ти.

— Аз го предадох — усмихна се Джес горчиво, обръщайки се отново към половинката си. — Той не гледаше с добро око на някой, който не изпълнява желанията му.

— Все още има важни членове на организацията, които не бяха идентифицирани след залавянето ти. Повечето от тях бяха на партито, на което бяха нападнати Породите, но някои от играчите — не. Опитахме да научим самоличността им, но без особен успех.

Джесика кимна бавно. Породите й донесоха снимки малко преди да я освободят и я помолиха да идентифицира хората, които познава и които работят заедно с баща й. Накараха я да назове всеки, който не беше на тези снимки. Породите бяха усърдни. Младата жена разпозна всички приятели на баща си, но имаше и непознати лица.

— Какво общо има това с разгонването? — Джесика погледна отново към шишенцата с хапчета.

— Ти си моята половинка. — Гласът му внезапно стана гърлен и ръмжащ, карайки всяко нервно окончание в тялото й да се настрои към присъствието на този мъж. — Чаках петнадесет месеца, Джесика. Исках да те ухажвам. Исках да бъде твой избор, ти да се нуждаеш от това, а не само защото аз жадувам. Но опасността ескалира и аз отказвам да поемам рискове с живота ти. — Хоук сви юмруци от двете страни на тялото си, очите му сякаш светеха от желание. — Няма да те оставя да умреш. Няма да позволя да бъдеш наранена. — След тези думи тръгна бавно и спокойно към нея, дебнещата му походка накара устата й да пресъхне, а устните й се разтвориха в очакване.

Хоук улови горната част на ръцете й, докато тя го гледаше, хипнотизирана от мъжа и напрежението в погледа му.

— Аз пазя това, което е мое. — Очите му се плъзнаха към лицето й, спряха се на устните й, след което продължиха нагоре да срещнат нейните. — Ти си моя, Джесика. Моя си от деня, в който те зърнах. Не мога да възпра животното вътре в мен, което предявява претенциите си върху теб. Не мога да пренебрегна нуждата да те защитавам. И ще дам живота си, за да ти осигуря времето и свободата да направиш своя избор. Но вече ще бъда с теб, ден след ден. Ще те закрилям. И ще бъде невъзможно да сдържам глада, който ни привлича все повече и повече.

Ето защо й беше донесъл хормоните и лакомствата. Новото хормонално лечение беше дало на женските половинки свободата да се наслаждават на лакомствата си, без неприятните последици, които произлизаха от тях. Кофеинът и шоколадът бяха известни с това, че влошават симптомите на разгонването. Възбудата, нуждата да се чифтосат, да докосват, да целуват и галят, ставаше почти неконтролируема. А това можеше да стане болезнено. Джесика знаеше, че нуждата от секс може да стане мъчителна, ако една жена се раздели с половинката си, ако не чувства докосването му, ако не усеща тялото му.

Джес пое рязко дъх и леко потръпна при мисълта за това.

— А ако не искам това чифтосване? — попита тя.

Хоук плъзна длани надолу по ръцете й, после отново нагоре.

— Тогава ще излъжеш и двама ни — каза той тихо. — В теб има гняв, и аз не те виня за него. Но има и желание, Джес, както и чувства. Ако не беше затворена една година, щеше да дойдеш в ръцете ми. И двамата го знаем.

— Но бях затворена. — Тя се отдръпна, потърка горната част на ръцете си и потърси директно погледа му. — Ти стоеше на разстояние. Никога не дойде при мен.

— Щях да се чифтосам с теб. — Думите сякаш се изтръгнаха насила от него. — Щях да те взема, Джес. Имахме нужда от време, за да докажем невинността ти. Знаех, че никога не би ни предала доброволно. Но трябваше да го докажа.

Изненадата измести отчасти възбудата й.

— Опитваше се да докажеш невинността ми? — намръщи се тя. — Но, Хоук, аз не бях невинна. И двамата го знаем.

Беше предала Породите. Хоуп, Фейт и Чарити едва не бяха убити. Тя беше отговорна за нападението срещу Хейвън, а това можеше да отнеме много животи.

— Ти беше невинна — заяви Хоук решително. — Джесика, каквото и да се беше случило, ти не участваше доброволно. Вече имаме доказателство за това. Аз го знаех още тогава.

— И не си направи труда да ми го кажеш? — попита тя с едва доловима подигравка. — За бога, Хоук. Какво щеше да ти коства? Една бележка? Или телефонно обаждане? Можеше да ми кажеш и пак да ми дадеш възможност за избор. — Възбудата подхрани гнева й. Нуждата се изправи срещу болката, мисълта, че тя беше сама, а не бе дошъл при нея, я прониза. — Можеше да направиш нещо, дявол да те вземе! — Гласът й се извиси, когато болката заглуши всяко друго чувство.

— Ако бях направил нещо, щях да рискувам цялото разследване, което аз поисках да се проведе, за да се докаже невинността ти — отвърна той. И въпреки че тонът му остана тих и спокоен, силата в него я накара да замълчи. — Ако бях направил нещо, щях да изложа на риск живота ти, както и увереността на враговете, че ще умреш и ще отнесеш тайните им в гроба.

— И само защото смяташ, че си имал основателна причина за това, което си направил, аз просто трябва да легна и да приема разгонването, сякаш нямам друг избор? — парира го тя гневно. — Извинявай, Хоук, но това не звучи ли прекалено арогантно, дори за теб?

Породата повдигна едната си вежда, а очите му блеснаха с шеговито неверие.

— О, да, колко глупаво от моя страна да забравя за арогантността на Породите — изсумтя Джес. — Вие, момчета, нямате граници, нали?

Изражението му застина при тези думи.

— Понякога животното е прекалено близо до повърхността, Джес — въздъхна най-сетне Хоук. — Нуждата да те защитя, да те държа близо до мен, е над всичко, което можеш да си представиш в този момент. — Той направи гримаса, при което от двете страни на устата му проблеснаха дълги кучешки зъби, напомняйки й, че той наистина е много близо до животинските си братовчеди. — Ти си моята половинка. Всичко вътре в мен настоява да подсигуря връзката ни. Опитвам се да бъда разумен. Да бъда човек в това отношение, но е адски трудно.

Опитвал се да бъде човек в това отношение?

Джесика обърна глава и го погледна. Обзе я внезапно любопитство относно копнежа, порива да я направи своя, своя и на никой друг.

Беше едновременно плашещо и възбуждащо. Този мъж, толкова голям, смел и забележителен, я искаше. Само нея. Веднъж започнеше ли разгонването, той никога нямаше да има друга жена. Този инстинкт щеше да го предпази от желанието към друга жена. Щеше да принадлежи на нея и само на нея.

Дали някой или нещо някога е било само нейно?

— Джесика. — Гласът му бе нежен и хипнотизиращ. Хоук се приближи към нея, едрото му тяло закри нейното, приюти го. Вдигна ръка й и прокара опакото на пръстите си по бузата й.

Жестът беше толкова нежен, толкова поразително внимателен, че дъхът й секна.

— Не мога да оставя защитата ти в чужди ръце — предупреди я той, измъченият звук на гласа му прониза сърцето й. — Прекалено важна си. Означаваш твърде много за мен. И част от душата ми трепери от страх при мисълта да те загубя.

— Хоук… — Искаше да поклати глава, да се възпротиви на желанието му да я вземе.

Не знаеше дали е готова за това. Не знаеше дали ще може да се справи с разгонването, както и с неочакваната опасност за живота й.

— Ще бъда с теб, ден след ден — каза Хоук, докато тя се взираше в него безмълвна, объркана. — Ще те пазя с живота си, Джесика, но знаеш добре, както и аз, че страстта между нас няма да изчезне. Тя не е само следствие от разгонването, тя е резултат от това, което и двамата искахме още преди да знаем, че съществува. Ние си принадлежим.

Ние си принадлежим. Джесика отвори уста да отрече, но не можеше. Преди да предаде Породите, преди да бъде затворена, тя беше мечтала за разгонването. Беше мечтала да му принадлежи.

Преди предателството. Беше загубила себе си заради безмилостния стремеж на баща й да унищожи Хейвън и всеки, който живее там.

— Няма да се получи — прошепна тя, макар че не можеше да се отдръпне от докосването му. — Няма да стане, Хоук.

Насили се да се дръпне. Това беше най-трудното нещо, което някога беше правила през живота си. Когато разстоянието между тях се увеличи, тя му обърна гръб. Болезнено осъзна от какво се отказваше.

— Ако нещо се случи с мен, ти ще останеш сам. — Джесика преглътна тежко при тази мисъл. — Няма да намериш друга половинка. Няма да получиш утехата на друга жена.

— Недей, Джесика…

— Ще бъдеш сам — извика тя яростно. — Аз знам какво е да си сам, Хоук. Знам колко празно и мрачно може да бъде и не искам това за теб.

Безкрайните нощи, свита на кълбо в походното легло, на което спеше. Месеци на агония, прекарани в мечти, желания и сълзи за някого, когото не можеше да има.

— Това няма да се случи — увери я Хоук с решителност, изписана на лицето му.

— Не можеш да бъдеш сигурен. — Джес отстъпи назад, когато той се приближи. — Няма да рискувам. Не и сега. Не и когато имаме възможност да изясним нещата между нас. Докато не разберем дали имаме бъдеще.

— О, определено имаме бъдеще.

Преди да успее да заобиколи, Джес се оказа притисната към хладилника, тялото на Хоук беше толкова горещо и съблазнително, докосващо нейното. Топлината сякаш я обгърна и потъна в нея.