Но не беше успял да ги заблуди задълго. Близостта и сътрудничеството само бяха направили миризмата му позната за Породите. Хоук може да беше пропуснал индивидуалният му мирис, смесен с неговия собствен, както и с този на останалите Породи, които бяха влезли в къщата, за да поставят елхата и лампичките, но това не означаваше, че Тод бе в безопасност.

Миризмата му сега беше смесена с тази на оръжието, както и уникалния му аромат, който сигурно беше по-силен заради разстоянието в стаята.

Познанията на Джес по тази тема бяха ограничени, но на Породите — не. Те знаеха как да проследяват враговете си, независимо дали те са били в непосредствена близост и сътрудничество, или не.

— Няма да ти се размине, Тод. — Младата жена поклати глава, но знаеше, че времето й изтича. Можеше да види в изражението му, в стягането на плътта на скулите и челото му, че той подготвя следващия си ход.

Не можеше да стигне до собствения си пистолет.

— Как успя да повалиш Хоук? — Не беше усетила удар по главата му, а със сигурност щеше, ако имаше такъв.

Тод се ухили отново. Усмивката му беше самодоволна и триумфална.

— Шампанското, което му дадох на партито. Имаше опиат. Специална малка смес без мирис, без вкус и отнема няколко часа да въздейства на сетивата на Породите. Възползвах се от удобния случай — сви той рамене. — И се увенча с успех.

Успех за него.

— Не искаш да правиш това, Тод — каза дрезгаво Джес и се изправи на крака, олюлявайки се сякаш е замаяна, сякаш ударите и шокът й бяха дошли прекалено много. — Не можеш да унищожиш Породите по този начин. Няма да проработи.

— Ще ми се размине — увери я той. — Те никога няма да разберат, че съм бил аз.

— Не ме слушаш, точно като баща ми — каза остро тя, привидно разгневена. — Начинът да ги унищожиш не е чрез този вид измама. А чрез разгонването.

Тод спря.

— Чифтосването е само слух. — И все пак в гласа му имаше съмнение.

Джесика се изсмя тихо, след което се хвана за ребрата.

— Ще ти простя синините само за миг — каза тя. — Дори ще се опитам да забравя, че си идиот, действащ на своя глава. — Мъжът се намръщи от обидата. — Представи си, ако можеш, че разгонването съществува. Как ще унищожиш Породите?

Очите му се присвиха към нея. О, да, нека съмнението раздвижи малкия ти мозък, помисли си Джес. Тя беше дъщеря на човека, ръководещ Обществото за чиста кръв, част от което очевидно беше и Тод. Дъщерята, която беше в затвора и беше предала хората си. Но той не можеше да бъде сигурен, не съвсем. Никой не беше чул нищо за нея в продължение на една година.

— Ти можеш да докажеш разгонването — предложи той тихо.

— Татко няма да ме чуе. — Джесика поклати глава яростно. — Убийството на половинките им само ще ги вбеси, но те имат зад гърба си подкрепата на много влиятелни политически фигури. Това не е начинът да бъдат победени.

Тод кимна бавно.

— Трябва да накараме хората да се страхуват от тях.

Джес се усмихна одобрително.

— Аз не съм предала хората и страната си. Знаеш, че не бих го сторила. Обичам баща си. Обичам страната си.

— Ти измъкна половинките на Ганър и Арлингтън от капана — обвини я той гневно, но пистолетът му се отпусна и вниманието му се насочи другаде.

— Направих онова, което трябваше — изръмжа Джес. — Разгонването, Тод. Докажи разгонването. Как ще го сториш?

Мъжът облиза устни и я погледна, сякаш започваше да разбира гледната й точка.

— Остави разгонването да поеме своя курс — предложи тя. — След това е бягството. Веднъж да го направя и разгонването да ме обземе, тогава ще имам това, от което се нуждаем, за да унищожим враговете. Доказателство.

Нямаше такава възможност.

— Чифтосана ли си?

— Близо съм. — Джесика прокара пръсти през косата си, имитирайки раздразнение. — Докато ти не реши да си играеш на идиот. Боже, не можа ли да ми дадеш само още няколко дни? Това е всичко, което ми трябва.

Дали подейства? Тод беше подозрителен. Все още я наблюдаваше, сякаш знае, че го лъже, че си играе с него.

— Как мога да ти вярвам? — Искаше да й повярва, защото мисълта най-сетне да докаже, че Породите са заплаха, беше неустоима.

— Никога ли не обръщаш внимание на друго, освен на собствените си безславни малки фантазии? Кажи ми, Тод. Някога здрависвал ли си се с някоя от съпругите на Породите? Не си ли забелязвал, че никога не ти позволяват да ги докоснеш? Как само на определени членове на някое министерство им е позволено да бъдат около тях? Казаха ми за разгонването още през първата ми година тук, защото съпругата на Алфа, както и тази на втория по ранг, се сприятелиха с мен. Аз трябваше да подпиша откази и да се закълна във всичко под слънцето, че никога няма да разкрия това. За да го докажа, трябваше да се погрижа един от тях да се чифтоса с мен. — Джес погледна към Хоук привидно отвратена и забеляза лекото трепване на клепачите му.

О, господи, нека се събуди. Нека да се оправи. Тя нямаше идея как да се измъкне от ситуацията. Оставаше й само да говори. Тод беше прекалено далеч, за да мине покрай него, и прекалено подозрителен, за да успее да го изкара от стаята.

— Все пак Хоук трябва да умре — каза Тод, когато тя отново го погледна.

— О, разбира се, убий кокошката, която снася златни яйца. — Джесика извъртя очи. — Откъде мислиш идва разгонването? Не чете ли документите? Хормон, Тод. Хоук трябва да направи всички онези малки „живи“ неща, като да ме целува, да ме чука, опитвайки се да ме заплоди с малки бебета Породи. Все още ли не схващаш?

Младата жена щеше да повърне. Не можеше да повярва, че казва тези неща, че Хоук е там и може да я чуе. Беше се борила толкова дълго, за да се реваншира за онова, което беше сторила против волята си. Сега само доказваше, че може би ги е предала доброволно.

Сякаш можеше да види бъдещето си пред вътрешния си взор. Виждаше как щастието й умира, а животът й става залог. Но ако Хоук оцелееше, ако успееше да се спаси, всичко това щеше да си е струвало.

Десета глава

Хоук подушваше лъжите, които прииждаха от Джесика на вълни. Отчаянието й да накара Тод Бенет да й повярва. Звучеше убедително и когато успя да погледне за миг към лицето й, видя, че също и изглежда така. Неговата Джес играеше ролята на живота си и се бореше да му даде шанс да се съвземе.

Животното вътре в него бавно се събуждаше. Той усещаше как сетивата му се обострят, а силите му се възвръщат. Уникалната му генетика бавно се мъчеше да превъзмогне бариерата, замъгляваща съзнанието му.

Какво, по дяволите, се беше случило? Чувстваше се като ударен с дъска, но знаеше, че няма начин някой да го отстрани толкова лесно.

— Не мога да повярвам, че някой ти е дал заповед да опиташ нещо толкова налудничаво — продължи Джесика с отвратена въздишка. — Наистина, Тод. Твоят неопитен наемник не информира ли групата колко пъти съм била в онази гора, опитвайки се да избягам от това място?

Последва мълчание.

— Групата не знае за това — призна най-сетне Тод. — Аз бях този, който стреля по теб.

— Татко щеше да те убие, ако беше още жив — изплю Джес. — Дори той знаеше, че не трябва да се опитва да ме убие. Знаеше какво се опитвам да направя, просто не беше съгласен. Смяташ ли, че той би рискувал да ме дрогира, ако наистина бяха против него? Наркотикът беше използван, за да ми даде правдоподобно доказателство, а не защото проклетото нещо действително работи. Използвай мозъка си за разнообразие.

Хоук усети как Джес се отдалечи от елхата и отвори очи само колкото да фокусира погледа си, да разбере дали зрението му вече се е възвърнало напълно.

Първото нещо, което видя, беше порцелановата фигура на пода, едното малко кристално крилце лежеше на парченца върху твърдата дървена повърхност.

Породата трябваше да стисне зъби, за да не изръмжи яростно. Това беше първият му подарък за половинката му, отражение на онова, което той виждаше в нея. Неговият ангел. Красотата, която можеше да укроти звяра в него.

Тод Бенет беше ходещ мъртвец.

— Иска ми се да ти вярвам, Джесика. — Гласът на Тод беше изпълнен със съжаление и надежда. — Историята е добра, трябва да ти го призная. Достатъчно да ме накара да искам да ти вярвам.

— Тогава ме убий — изсмя се тя. — Давай, Тод. Направи най-голямата грешка в живота си. Защото когато го направиш, чичо Крейг ще протегне ръка от затвора и ще извие мършавия ти врат.

Крейг Рейнс. Арестът му беше извършен толкова тихо, че новината дори не бе достигнала до вестниците. Само няколко души знаеха за това. Джес знаеше, защото беше дала на Породите информацията, че и чичо й, и баща й са свързани с Обществото за чиста кръв.

Хоук усети как Тод спря.

— Крейг не е заловен — каза той, но Хоук долови страха в гласа му.

— Не бъди глупак — отсече Джесика, и макар тонът на гласа й да беше твърд, мъжът на пода усети как страхът й нараства. — Крейг стоеше зад заговора за убийството на Породите на коледното парти в Адвърт точно преди освобождението ми. Той беше свръзката ми.

Хоук почти беше готов да се раздвижи. Усещаше как мускулите му се отключват, адреналинът циркулира в тялото му, докато той се напряга да атакува. Само още няколко секунди. Само ако Джес можеше да издържи още малко, да разсейва Тод…