— Не мога да рискувам — каза Тод тихо, гласът му сега беше изпълнен със съжаление. — Съжалявам, Джес. Не мога да пропусна шанса си с теб.

Щеше да я убие.

Джес проследи как Тод вдигна оръжието и се прицели в корема й. По дяволите, това щеше да боли. Той искаше да я накаже, независимо дали го вярваше или не.

— Чичо Крейг ще те одере жив заради това — отсече тя.

— Подобно на Породите, Крейг първо трябва да разбере кой го е направил — информира я той, усмивката му беше стегната и сурова. — За разлика от някои, които са в Обществото, аз вярвам, че понякога трябва да поемаме всяка възможност, която ни се отдава, да унищожим Породите. Ти си неговата половинка. Жива, ти ще служиш за техните цели. Мъртва, ти ще го унищожиш.

Ръката му се стегна.

Джесика се хвърли през стаята, плъзвайки се по пода, благодарна, че стреля по нея, не по Хоук. В същото време злокобен, разярен вой отекна в къщата.

Падането на замлъкналото оръжие се чу секунда преди писъците му. Секунда преди да настане хаос.

Залитайки, Джес се втурна към чантата си. Вдигна глава и се препъна в матрака, очите й се разшириха при гледката, разкрила се пред тях.

Животинска, примитивна. Хоук държеше Тод за врата в мощната хватка на ръцете си и го разтърси. Оръжието падна на пода и Тод се взря ужасено в яростното изражение на Породата.

Устните на Хоук бяха отдръпнати, оголвайки кучешките му зъби, които проблясваха на слабата светлина на коледните лампички. Още един вой се изтръгна от него, когато войниците Породи нахлуха в стаята. Водеше ги не друг, а самия Улф, изражението му беше яростно. Хоук отново разтърси Тод, преди да го хвърли към стената и да забие юмрук в корема му.

Въздухът излезе от гърдите на другия с въздишка. Когато Хоук отстъпи назад, той се свлече на пода задъхан, кратки викове се откъсваха от гърлото му, докато се опитваше да изпълзи надалеч.

— Хоук… — Джес тръгна към половинката си и вдигна треперещата си ръка. От очите й започнаха да се стичат сълзи.

Тогава той се обърна. Златните му очи горяха от гняв. Ридание разтърси тялото й. Той беше чул всичко. Беше я чул да говори как го е предала и как ще го предаде по-късно. Беше чул лъжите, които беше казала, за да отвлече вниманието на Тод, лъжи, които щяха да подпишат смъртната й присъда.

— Моята половинка — изръмжа Хоук, дръпна я неочаквано към себе си, шокирайки я със силата на хватката и ръмженето в гласа.

Преди тя да успее да потвърди или отрече, той сведе глава, устните му покриха нейните и езикът му се тласна властно между нейните.

Вкусът на хормона веднага експлодира през сетивата й. Беше по-плътен, по-пикантен отвсякога. Джес усети как пламва почти моментално, експлозията от усещане, глад и нужда връхлетя тялото й и я накара да се притисне към гърдите му, за да се доближи до него.

Сякаш смъртната заплаха го беше тласнала отвъд здравия разум. Целуваше я с отчаяние, което Джесика не бе познавала преди, отчаяние, с което отговаряше и тя. Езиците им се преплитаха, съединяваха, бореха се и отстъпваха в един танц, стар като света.

Когато успя да се откъсне от нея, тя залитна към него, замяна и несигурна. Тогава чу мъжете зад гърба си, ужасените викове на Тод, задъханите му обвинения към нея. Детайли от плана, който тя му беше дала, план, който не съществуваше.

— Разкарай това копеле от дома на половинката ми — обърна се Хоук към Улф, докато Джес се опитваше да се извърти в ръцете му. — Искам го мъртъв.

— Спокойно — заяви Улф, тъмните му очи се местеха от единия към другия. — Той вече изказа няколко сериозни обвинения към Джес, Хоук — предупреди Алфа.

— Лъжи! — Ръцете му се стегнаха около половинката му. — Копелето мислеше, че съм в безсъзнание от лекарството, което ми е сипал на партито. Но не ми е дал достатъчно. Бях слаб, но в съзнание. Той лъже. Хвалеше се с участието си в предателството на Породите и с връзките си с Обществото за чиста кръв, които нападнаха в Адвърт преди освобождаването на Джес. Искам да се погрижиш за него. За постоянно. Той знае, че тя е моята половинка. Достатъчно подъл е, за да събере информацията за чифтосването. Риск, който не можем да си позволим.

Улф се втренчи в него за няколко дълги секунди, докато Джес гледаше и се мъчеше да си поеме дъх. Чувстваше се така, сякаш пада, сякаш силата се изсмука от крайниците й в мига, в който Тод бе дръпнал спусъка.

— Ще се погрижа — кимна Улф, след което се обърна към Породите, които държаха Тод. — Поеми го, Джейкъб — нареди на втория по ранг. — Безшумно.

Никой повече нямаше да чуе за Тод.

Джесика проследи как го влачат през стаята, докато той рита, крещи и моли за милост.

Нямаше да има милост, помисли си тя. Ако не се беше опитал да убие Хоук, ако не беше част от плана да я дрогират или атаката над Хейвън, тогава може би би имал шанс да избегне Закона на Породите.

— Ще ми трябва доклада ти утре сутрин — се обърна Улф отново към тях.

— Как разбра? — Джес намери най-сетне гласа и умствените си способности. — Откъде разбра, че той ще е тук?

Улф я погледна, очите му я пронизаха, сякаш можеше да види душата й.

— Това е една традиция — каза й той. — Дойдохме да окачим венец на вратата ви, да приветстваме съюза ви в глутницата. Тогава чухме писъците ти и воя на Хоук.

Традиция по приемане. Устните й се разтвориха, когато емоциите я заляха и събитията от деня започнаха да сблъскват вътре в нея.

— Хоук, очаквам устния ти доклад утре след писмения — осведоми го Улф. — Дотогава ще те оставя с половинката ти и ще почистя пред дома ти.

Джесика все още чуваше крясъците на Тод отвън. Бяха приглушени, далечни, но звукът отекваше в сърцето й и я караше да трепери вътрешно.

Той беше приятел. Тази вечер беше вдигнал наздравица за съюза й с Хоук, беше й се усмихнал и пожелал щастие. Часове по-късно се беше опитал да я убие.

Вратата се затвори зад Улф и войниците, оставяйки ги двамата сами. Джес се раздвижи, откъсна се от прегръдката на Хоук и отиде до елхата.

Коленичи на пода, вдигна фигурката, която беше паднала, и докосна внимателно счупеното крилце.

— Не може да бъде поправено — прошепна тя и още една сълза се плъзна по бузата й.

Хоук взе фигурката, обви ръка около кръста на половинката си и я повдигна. Тя го гледаше мълчаливо, когато той окачи орнамента отново. Счупеното крило изпрати отблясъци около себе си.

— Не е необходимо да се поправя. — Гласът му беше тих, дъхът му погали слепоочието й, докато тя гледаше крилото. — Тя винаги ще ни напомня какво преживяхме, Джес.

Младата жена прехапа устни и се опита да не заплаче.

— Лъжех — изрече най-сетне отчаяно, от гърдите й се откъсна ридание. — Това, което казах на Тод…

Хоук я завъртя и докосна с пръст устните й. Изненадваща усмивка озари лицето му.

— Породите могат да подушат лъжата, половинке. Забрави ли това?

Джесика зяпна. Да, беше забравила. В страха и объркването беше забравила, че Породите могат да подушат лъжата.

— Ти си знаел? — Дъхът й секна от щастие. — Знаел си, че лъжа?

— Знаех, че се опитваш да го задържиш, докато се съвзема. — Докосна една сълза на бузата й и я изтри. — Знаех, че спасяваш живота ни по единствения възможен начин, бейби. Не ме нарани. Не повярвах на нито дума.

Можеше ли да обича някого така, както нея в този момент, запита се Хоук. Чиста радост озаряваше погледа й, сладка топлина и безусловна любов изпълваше въздуха около тях. Тя наистина беше половинка, с която да се гордее. Която винаги щеше да върви редом с него.

Хоук се обърна, вдигна я на ръце и я понесе към матрака.

— Мисля, че бяхме по средата на нещо, когато онова копеле ни обезпокои — заяви той, като се надвеси над нея. Ръцете й се обвиха около врата му, а устните й се извиха в изкусителна, любяща усмивка.

— Не точно по средата — отвърна дръзко. — Мисля, че тъкмо започвахме. Не пропускай стъпки, половинке.

Хоук трябваше да се засмее. Тя винаги успяваше да предизвика усмивката му, смеха му. Озаряваше сърцето му и втвърдяваше пениса му.

— Обичам те, Джес — изръмжа той, говореха и човека, и животното. Първичната нужда и емоцията, избухнали вътре в него, не можеха да бъдат сдържани.

— Обичам те, Хоук Естебан. С всичко, което съм, обичам те.

Тогава устните му покриха нейните. Дълбоките, отпиващи целувки опияняваха и двамата, докато се бореха с дрехите си. Събличаха се едни друг, захвърляха дрехите настрани, оголвайки плътта си за ласките на другия.

Ръцете на Джес се движеха по гърба му, ноктите й го драскаха, а тя се извиваше към него и го окуражаваше с тихи стонове и кратки викове.

Хоук почти се изгуби в нея. Толкова лесно можеше да му бъде отнета тази вечер. Как, по дяволите, щеше да живее, ако някога я загуби? Тя беше не само неговата половинка, но и негова жена, негова любов. Беше част от душата му и знаеше, че никога няма да поиска да се освободи от нея.

Хоук плъзна ръка отстрани по тялото й и достигна зрялата извивка на гърдата й. Улови я в дланта си и я повдигна, прокара палец по настръхналото връхче и сведе глава, за да го вкуси.