Дискретни усмивки, докосването на ръката му, знанието, че сексуалната нужда нараства и в двама им. Когато кожата й започна да настръхва от усещане и чувствителност, Хоук я хвана за ръка и я поведе към Улф и Хоуп, за да се сбогуват.

Всеки, който ги гледаше, щеше да разбере защо си тръгват и какво ще се случи тази нощ. Освен факта, че бяха Породи, те можеха да подушат разгонването. Джесика знаеше, че всяко докосване, всеки откраднат поглед един към друг, ги издава.

Обратният път до къщата им премина в мълчание. Краткото разстояние беше изпълнено с магия. В примигващите светлини, в топлината, простираща се между тях. Когато спряха на алеята, Хоук заобиколи автомобила, отвори вратата и вдигна Джес на ръце.

Тя не можеше да говори. Гърлото й се сви от емоция, когато Хоук отвори входната врата и вместо да тръгне към горния етаж, той се насочи към всекидневната.

Преди да излязат за партито, стаята беше празна, а сега там имаше елха и застлан с коприна матрак, който ги очакваше.

Лампичките на елхата светнаха, когато двамата влязоха в помещението. Синьо и златно. Цялото дръвче светеше в синьо и златно. Имаше само лампички, без украшения, но в основата имаше малка кутия с весела опаковка.

— Какво е това? — прошепна Джесика, когато Хоук я отнесе до матрака и я пусна върху плътната копринена покривка.

— Това е нашата първа Коледа.

Хоук се взря в блестящите й очи. В тях имаше сълзи. Джес гледаше дървото, сякаш никога преди не беше виждала такова, точно както той беше гледал първата елха, която Улф и Хоуп бяха украсили за първата Коледа в Хейвън преди няколко години.

Там, на фона на цветовете, които Хоук беше избрал за тяхното семейство — нейните сини очи и неговите златни — той я проследи как се протегна и докосна с треперещи пръсти една от малките лампички. Златна. Неговият цвят.

— Хоук — прошепна името му с треперещ глас, обърна се и се вторачи в него сякаш току-що й беше дал най-ценния дар на света.

Мъжът преглътна тежко, гърлото му се беше свило от емоция. Това беше най-трудното, с което трябваше да свикне, помисли си той. Толкова много емоции, докато преди беше чувствал толкова малко. Лабораториите ги бяха изтръгнали от Породите. Войниците и учените ги пребиваха, вледеняваха ги и в някои случаи убиваха, за да се отърват от онези, които не можеха да скрият чувствата си.

Хоук беше оцелял. Беше прикривал всичките си емоции, понякога дори от себе си. Не го интересуваше нищо друго, освен оцеляването на Породите като цяло, и след неговото бягство това бе станало основната му цел.

Допреди Джесика.

Сега, загледан в кадифените дълбини на очите й, той разбра, че ще умре, ще убие, ще се отрече дори от расата си заради тази жена.

— Това е първият ми подарък за теб — вдигна малката кутия, оставена под елхата, и я подаде на половинката си.

Лекото докосване на пръстите й по неговите беше като близване на пламък. Хоук усети вибрацията точно под кожата й, подуши възбудата и следа от нуждата, която я изпълваше. Също така можеше да усети любовта, излъчваща от нея. Никога преди не беше подушвал любов, не и по отношение на себе си.

Можеше да се пристрасти към това ухание.

Гледаше как Джес взе подаръка и бавно развърза панделката, която беше завързал около малката украсена кутийка. Тя се освободи лесно, позволявайки й да отвори капака.

Бръкна вътре и извади малката фигурка. Фино изработен ангел с червена коса, сини очи и порцеланово тяло. Облечен с дънки и пуловер, с боси крака. На гърба му бяха закрепени кристални крилца, а на главата — блестящ ореол.

В краката му стоеше прекрасен сив вълк, чиито златни очи го гледаха с обожание. Намирането на художник, който да създаде исканото от Хоук, със сигурност не е било лесно. Деликатното украшение за елха беше изработено само за няколко седмици.

— Боже мой — прошепна Джесика и вдигна поглед към Породата. Пръстите й приютиха фигурката в дланта й. — Хоук, прекрасна е.

— Не толкова, колкото теб. — Трябваше да прочисти гърлото си, преди да продължи: — Това е първото ни украшение, Джес. Нашата първа Коледа заедно.

Хоук улови ръката й, вдигна пръстена от позлатено дърво на гърба на ангелчето, след което й помогна да се изправи и насочи ръката й към елхата.

Там, в центъра й, той прикрепи пръстена на едно клонче и се загледа как сини и златни светлинки проблясват около него.

След това сложи ръце на раменете на Джесика, обърна я към себе си, устните му докоснаха нейните и прошепна една молитва за бъдещето им.

Миг по-късно всичко потъна в мрак.

Джесика чу приглушения стон на Хоук. Но не от удоволствие или възбуда. Звукът беше толкова странен, така животински, че тя отвори очи, въпреки че той я дръпна към матрака.

Направо си беше падане. Не както мъж поваля жена, за да продължи с удоволствията, които заемаха мислите и на двамата. Беше пълно падане, ръцете му все още бяха обвити около нея, и той някак си успя да я плъзне под тялото си, въпреки че Джес усещаше, че почти е загубил съзнание.

— Хоук! — изкрещя тя и натисна много по-едрото му тяло, опитвайки се да го отмести от себе си и да разбере какво става.

След като успя да се измъкне, тя коленичи и стисна раменете му, когато внезапно беше дръпната за косата и захвърлена на пода.

Падна на ръце, вдигна глава и отметна косата от лицето си, опитвайки се да види нещо в мрака. Над нея падна мъжка сянка.

Устните на мъжа се извиха подигравателно, когато я погледна. Очите му, така познати, някога бяха изпълнени с топлота и приятелство. Едрото му тяло беше здраво, напрегнато от гняв, и Джес можеше да се закълне, че усеща желанието за убийство, излъчващо се от него.

— Тод — прошепна младата жена, гласът й беше дрезгав от предателство и болка.

Тод поклати глава, късо подстриганата му тъмноруса коса проблесна на коледните светлини.

— Мислех те за по-добра, Джес — отсече той. — Никога не бих предположил, че ще станеш курвата на едно куче. — Тя едва не трепна от презрението в гласа му, след което извика, когато той изрита Хоук. Неочакваният силен удар в ребрата не предизвика никаква реакция у половинката й, освен рязко издишване.

Джесика отмести поглед от очите на Тод към оръжието в ръката му. Безшумният автоматичен заглушител Глейсър беше изграден върху стария П-90. Напълно автоматичен, той използваше изгарящи плътта, разкъсващи броня муниции. Един куршум можеше да откъсне ръка или крак. Изстрел в главата, гърдите или гърба беше фатален. Оръжието беше незаконно, Съединените щати бяха поставили забрана за притежанието му преди повече от десет години, а всички продадени вече оръжия и муниции бяха издирени и конфискувани от собствениците.

— Какво правиш, Тод? — Джес съзря с периферното си зрение чантата си. Малкият Деринджър, който носеше там, не можеше да се сравнява с неговото оръжие, но ако успееше да стреля поне веднъж в главата или гърдите му, може би щеше да има шанс. Хоук може би щеше да има шанс.

— Глупава кучка — изсмя се Тод, лешниковите му очи горяха от гняв, когато ритна отново Хоук, преди да закрачи около матрака. — На какво ти прилича? Уверявам се, че ще си платиш за предателството към Бог и твоята страна. Тъпа курва.

Този път изрита нея.

Преди Джесика да успее да се отдръпне, стоманеният връх на ботуша му уцели корема й. Ударът я запрати към ръба на дървото и й изкара въздуха.

Задъхана, тя се опита да се отдръпне от пътя на следващия ритник и извика, когато той уцели бедрото й.

— Луд ли си? — изкрещя тя, едва отбягвайки следващия удар. — Породите ще те убият заради това, Тод.

Тод беше неин приятел. Бяха работили заедно в комуникационния център, бяха преминали заедно основното обучение и проверките на Породите. Той беше винаги усмихнат, винаги изглеждаше предан на Породите, винаги защитаваше техните права и правото им да живеят сред останалите хора.

— Първо трябва да разберат кой го е направил — засмя се той. — Как мислиш, че се промъкнах зад него, кучко? Как мислиш, че успях да се скрия в къщата, в която той прекарваше всяка свободна минута, строейки я за теб?

Джесика тръсна глава, за да отметне косата от лицето си, докато се опитваше да открие начин да излезе от тази ситуация. Как беше успял да се промъкне покрай Хоук? И да го извади от строя толкова лесно?

Тод се изсмя отново. Звукът беше грозен, брутален. В него отекваше заплаха и желание да причинява болка.

— Не можеш да разбереш, нали, Джесика? — попита подигравателно. — Предполагам Породите не са ти казали всичко за непосредствената близост и връзките, така ли е?

Всъщност тя знаеше това. Непосредствената близост и връзките се изразяваха в това, когато един човек станеше част от дадена глутница или семейство и мирисът му започваше да се смесва с този на околните членове на глутницата или семейството. Човекът започваше да излъчва не само собствената си миризма, но и тази на областите и на Породите в непосредствена близост.

— Постарах се да стоя близо. — Тод огледа всекидневната. — Носех дървен материал, навъртах се наоколо, говорехме си и се смеехме, докато къщата се строеше. А след това… — Усмивката му стана лукава. — След това влизах вътре възможно най-често, облечен в едни и същи дрехи, като се постарах да бъдат прани заедно с униформите на Породите. — Мъжът поклати глава. — Понякога е толкова лесно да се промъкнеш покрай тях. Затегнаха охраната около нас, когато заподозряха, че си ги предала, но въпреки това не беше достатъчно. Защото аз знаех как да ги заблудя.