Точно в този момент светлините отново изгаснаха и в салона се възцари пълен мрак.

„От това ли се нуждае всяка жена — двама мъже?“ — запита се Нико, като се отпусна назад. Интересна гледна точка. Когато бяха на двадесет, изпадаха в ужас, ако не успееха да си намерят поне един… А и до днес имаше много глупави жени над тридесет, които продължаваха да търсят единствения и неповторимия. Но ето че сега тяхната Уенди си имаше двама! А беше прехвърлила четиридесет! Когато всички наоколо се опитваха да внушат на жените, че когато навършат четиридесет, са напълно изчерпани, най-малкото в сексуално отношение! Ха, каква огромна лъжа! Нико знаеше, че работата е тази, която поддържа жените млади, която непрекъснато им вдъхва живот. И доскоро тази тайна бе известна само на мъжете — ако държиш да привличаш още дълго противоположния пол, единственото, което трябва да направиш, е да се сдобиеш с власт и успех!

Върху екрана се материализира логото на „Парадор“ и всички започнаха да ръкопляскат. После се появи сцена на купон в Ню Йорк от 1929 година, точно преди краха на борсата, а върху нея надпис: „Продуцент — Уенди Хийли.“ От другия край на техния ред Селдън Роуз се развика щастливо. Нико веднага закима одобрително. Очевидно онова, което бе споделила със Сеймор, щеше да се окаже вярно — сега, когато бе с Уенди, Селдън вече не представляваше никаква заплаха. И не само защото Уенди никога няма да му позволи, но и защото той надали вече ще иска да върви нагоре. Нико подозираше, че Селдън е като повечето мъже — демонстрира амбиция, защото е наясно, че точно това се очаква от един достоен мъж. Но междувременно си мечтае по-скоро да се пенсионира. И щом веднъж Уенди роди детето му, той определено ще се промени. Ще се влюби в това дете и вероятно ще иска да прекарва цялото си време с него. Е, заради Уенди Нико се надяваше, че Селдън ще продължи да работи — или поне още известно време. Иначе как горката й приятелка ще може да плаща издръжката на двама мъже и четири деца?!



Винаги става така! — мърмореше Кърби, докато вървеше към дневната си. — Жените ме харесват, луди са по мен, а после… не знам. Изведнъж им става нещо и повече не искат да бъдат с мен!

Нико кимна, надявайки се, че изражението й подсказва съчувствие. Но тайно погледна часовника си. Наближаваше десет и половина. Бе напуснала партито в десет часа, когато Сеймор бе отвел вкъщи Катрина, а на него му беше казала, че ще се отбие за малко в офиса си, където трите с Виктори и Уенди се бяха разбрали да се чакат, за да отпразнуват случая насаме. Сеймор не заподозря нищо, но за да се увери, че нещата ще си останат така, тя реши първо да оправи работата с Кърби, а после, когато се прибере в офиса си, да се обади на съпруга си от служебния си телефон. Сърцето й туптеше от нетърпение. Сега, когато вече беше тук и си даваше сметка, че краят е неизбежен, искаше да приключи по-бързо и да си тръгне. Завинаги.

— Много съжалявам, Кърби — повтори тя. Знаеше, че звучи грубо, но какво друго да му каже? Направи няколко крачки към него. Той бе облечен само с дънки, без риза — сигурно го беше сварила да се преоблича.

— Мислех си, че ние с теб сме различни — промърмори той, застанал пред прозореца с гръб към нея, като че ли не можеше да издържи да я погледне в очите. Нико се замоли да не тръгне сега да й прави някоя сърцераздирателно сцена.

Преглътна и каза:

— Кърби, ти много добре знаеше, че съм омъжена!

— Е, и?! — извика той и се извъртя на пета.

— Просто обичам съпруга си, Кърби! Той е прекрасен човек! И не желая да го нараня!

Всичко това звучеше като предварително подготвена реч и Кърби просто кимна, като че ли я бе чувал десетки пъти преди. Нико кръстоса ръце пред гърди. Вече започваше да се ядосва. Може би изобщо не трябваше да идва — може би трябваше да стори така, както обикновено правят мъжете: просто спират да се обаждат. И ако Кърби я търси, да предупреди асистентките си да казват, че я няма. Но подобно разрешение й се струваше твърде страхливо. Освен това му липсваше финал.

— Значи просто ме използва, за да стигнеш по-лесно до този извод, така ли? — отбеляза Кърби.

— О, Кърби!

Приседна на ръба на канапето и се втренчи в стената. И тя не можеше да го погледне в очите. Изпитваше вина, а вината я вбесяваше. Стисна устни. Наистина ли беше използвала Кърби, за да провери чувствата си към Сеймор? Не го беше замислила точно така. Всъщност, не беше замисляла нищо предварително — когато постави началото на връзката им, просто знаеше, че нещо в живота й липсва. И както обикновено ставаше, оказа се, че липсващото парче не е някой друг човек или нещо, което може да получи от друг. Единственото сигурно сега бе, че всяка част от нея вече е запълнена и че там няма абсолютно никакво място за Кърби.

Насили се да го погледне и каза:

— Много съжалявам, ако ти виждаш нещата така, Кърби! Защото не е нарочно! Мислех, че сме приятели и че просто… се забавляваме. — Господи, вече определено звучи като мъж!

— Забавляваме ли се? — изуми се той.

— Кърби — опита пак тя, — ти си прекрасен човек, а освен това си още много млад! Целият ти живот е пред теб! И в този живот ти нямаш никаква нужда от мен! — Да, а сега вече звучеше като майка му. — Не може да е чак толкова трудно, нали?

— Нещо не мога да схвана — отбеляза той и пак й обърна гръб. — Може би пропускам нещо. Знаеш ли какво ще ти кажа? Този град е отвратителен! — и само след момент възкликна: — Хей, видя ли, че вали сняг?!



„Баво на мен! — помисли си Нико, докато си слагаше ръкавиците. — Току-що дадох на един мъж пет хиляди долара, за да не ми иска секс!“

От тази мисъл й стана едновременно забавно и тъжно.

— У дома ли, госпожо О’Нийли? — попита Димитри, наблюдавайки я в огледалото за обратно виждане.

— Налага се да се отбия за малко в офиса — отговори тя и след моментна пауза допълни: — Извинявай, Димитри! Знам, че денят ти беше много дълъг! Вероятно ти също искаш вече да се прибираш у дома!

— Обичам да се разхождам из големия град! — отбеляза шофьорът, като измъкваше внимателно колата от алеята пред жилището на Кърби, за да навлезе в Седемдесет и девета улица. — Освен това вие трябва да работите! Трябва да вършите онова, което ви прави толкова уникална в този град, нали така?

— Прав си — кимна Нико и отново усети, че я залива чувство на вина.

Погледна през матираното стъкло на колата. Снегът се сипеше на дребни, блестящи снежинки, като дъжд от диаманти. Добре че всичко приключи! Вече сложи точка и знаеше, че никога повече няма да допусне подобна грешка! Следователно няма никакъв смисъл да продължава да изпитва вина!

Какво облекчение!

Сега единственото, което й оставаше, бе Сеймор никога да не разбере за чека, който бе написала на Кърби. Надяваше се да не стане. Бе посочила своята лична сметка, а знаеше, че Сеймор ненавижда да си пъха носа в чуждите работи. Считаше го под достойнството си. И с лека усмивка тя си спомни мига, в който бе подала чека на Кърби.

— Но защо става така, че никой не ме обича?! — стенеше Кърби, докато обикаляше в кръг дневната си и почесваше голите си гърди. — Та аз съм на двадесет и осем години! Искам да се оженя и да имам деца! Къде е жената за мен?

— Стига вече, Кърби! — отсече накрая тя, стана и взе чантата си. — На света има стотици жени, които нямат търпение да се влюбят в теб! И ако толкова много държиш да се ожениш, значи не трябва повече да си губиш времето с жени, които вече са омъжени!

— Значи наистина е точка, а? — вдигна очи към нея Кърби.

— Да, наистина! — А после бе извадила чека от книжката си. Той, естествено, веднага бе надал вой. — Не е необходимо да го правиш! — протестираше неумело. — Аз не съм нещо, за което трябва да плащаш!

— Не се дръж като глупак, скъпи! Това не е заплащане! Това е просто подарък!

И въпреки протестите си той бе приел чека. А когато го бе погледнал, очите му се бяха разширили при вида на цифрата. После го бе сгънал и преспокойно го бе прибрал в джоба си.

— Сигурна ли си, че не искаш още едно? Заради доброто старо време?

— Не, Кърби, но ти благодаря. Не смятам, че идеята е особено добра!

После бе излязла и бързо бе поела по коридора към асансьора, като си мислеше, че вижда тази обстановка за последен път. Слава богу!

Отпусна се назад в седалката си. И от този момент нататък надали някога щеше да преживее хубав секс! Да си позволи ли грам самосъжаление? Може би. Може би някой ден ще си позволи. Но не сега. Голяма работа, секс! Какво толкова! Да не би да е мъж, подвластен на онази си работа, а?! Та тя е жена, за бога, и е свободна!

Телефонът й зазвъня.

Текстово съобщение от Виктори: „Аз съм с Уенди. Кога възнамеряваш да се появиш?“

Нико се усмихна и написа отговор: „След 2 минути.“

„Вади шампанското! Ние ще дойдем след 20!“



Филмът на Уенди Хийли е истински хит! Така твърдяха всички. И по този въпрос две мнения нямаше. Реакцията на публиката го потвърждаваше. А публиката на премиерите на филмите в Ню Йорк бе най-благодатната в света. И най-показателната. Всички бяха ръкопляскали и викали възторжено през цялото време, докато течаха финалните надписи. А после, на коктейла в хотел „Маритайм“, всички бяха в разкошно настроение, като че ли фактът, че са точно тук, за тях бе най-голямото щастие на света. И това бе поредният знак, че филмът ще се превърне в хит. По всеобщо мнение, ако лентата не ставала, хората оставали десетина минути, а после се разотивали. Така твърдеше Уенди. Била е в подобни ситуации достатъчно често, за да е наясно.