— Може би — прошепна Наталия и погледна първо него, а после Нико. — Но според мен най-добре е човек да се опита да има и двете!

„Да, момичето се опитва да не обижда нито един от шефовете си!“ — констатира веднага Нико.

— Е, добре. Още веднъж приемете моите поздравления! — каза на глас.

Загледа се след тях, докато излизаха от магазина. Горкото момиче! Да бъде принудено да се омъжва за Майк Харнес! Та той е истински грубиян! Ще трябва да се запознае по-добре с тази Наталия. Надяваше се да е добра в работата си. Ако е така, лично ще се заеме да й помогне. След като ще се жени за Майк, хлапето заслужава и нещо добро в живота си!

— Да опаковам ли тази вратовръзка, а после да ви я изпратя? — попита учтиво продавачът, който вече държеше сребриста вратовръзка, сгъната в блестяща кафява кутийка.

— Да, моля! Би било много любезно от ваша страна! — кимна Нико и усети, че денят й отново започва да се подобрява.



„Боже, колко са суетни хората!“ — помисли си Нико. Беше седем вечерта и колата й бе попаднала в плетеница от возила, опитващи се да вземат завоя от Седмо авеню към Петдесет и четвърта улица и кинотеатър „Зигфелд“, където щеше да се състои премиерата на филма на Уенди. Напрежението, излъчващо се от останалите коли, беше буквално осезаемо — стресът да завършиш работния си ден с посещение на филмова премиера, да трябва да се преобличаш в официално облекло, да си търсиш транспорт, а после идваха и тълпите пред кинотеатъра (възпирани единствено от полицейските барикади, поставени от двете страни на улицата), надяващи се да зърнат с очите си истинска филмова звезда (това ли е най-великият спомен, който хората отнасяха в гроба си — че са видели Джени Кадин на живо?!), да не говорим пък за фотографите и пиарките с вечните си папки с машинки, длъжни автоматично да различават онези, които са някой, от другите, които са никой…

Колата спря в малкото празно пространство пред кинотеатъра и Нико бързо излезе. Сведе глава и бързо премина покрай тълпата, вмъквайки се в една странична врата. Беше решила напълно да избегне срещата с червения килим. През последните шест месеца все повече си даваше сметка, че изобщо не държи да бъде публична личност. Не се нуждаеше от това. Президентът и изпълнителен директор на „Върнър пъбликейшънс“ би трябвало да бъде леко мистериозна, мъглява фигура, която рядко се появява по вестниците. Пък и това бе вечерта на Уенди. Фотографите си имаха да снимат по-важни личности от нея.

— Нико О’Нийли? — обърна се към нея млада жена в черен костюм и слушалки на главата.

— Да — усмихна се любезно Нико.

— Запазили сме специално място за вас на реда, където е Уенди Хийли. Мисля, че съпругът ви е вече там.

— Благодаря ви! — кимна Нико и тръгна след младата жена по пътеката между редовете.

Точно в средата имаше цяла редица места, на чиито гърбове бяха залепени надписи „Хийли“. В единия край седеше Шейн, точно до Тайлър и Магда, която пък седеше до нейната мила Катрина (страхотна жена ще стане с това лице!), до която пък седеше Сеймор, който се пъчеше с новата си вратовръзка. Магда и Катрина бяха с новите си пухкави шапки. Вече бяха добри приятелки — и двете с понита и еднакви шапки. Нико се радваше за тях. Надяваше се завинаги да си останат приятелки. От дясната страна на Сеймор имаше още три празни места. До него ще седне тя, а до нея Виктори и Лин. Хвърли поглед към другия край на реда. От двете страни на Шейн също имаше по едно празно място, което означаваше, че Селдън ще трябва да седи до Шейн! Глупости! Просто Уенди ще седне между тях! И след като се успокои, че всичко й е ясно, Нико зае мястото си до Сеймор.

— Здрасти! — прошепна му тя.

— Здрасти! — кимна той и веднага погледна часовника си — неговият начин да попита защо е закъсняла толкова.

— Трафик! — отсече кратко тя. — Навън е истинска лудница! Вторачи се през него към другия край на реда. По пътеката вървеше Селдън Роуз. Спира… оглежда се за Шейн… и вече сяда, точно както бе предположила Нико — мястото между тях остава за Уенди. Шейн не обръща никакво внимание на Селдън, гледа право пред себе си. Е, ще му се наложи да свиква. Нико се запита дали Шейн знае за новата бременност на Уенди. И да не знае, скоро ще разбере — Селдън вече бе обявил апартамента си за продажба, за да се премести да живее при Уенди.

— Какво прави Уенди? — попита Сеймор, забелязал Селдън да сяда.

— Сигурно се готви да изнесе реч преди началото на филма — отговори Нико.

— Не бе — просъска Сеймор. — Имам предвид със Селдън и Шейн! Просто не е редно!

— Те са големи хора! — сви рамене Нико.

— Не мисля, че Шейн се чувства особено добре — отбеляза Сеймор, неочаквано вземайки неговата страна.

— Вероятно не. Но си го заслужава. Нали той беше този, който толкова държеше да се разведат! — отсече Нико. — Освен това ти никога не си го харесвал!

— Да де, но не съм особено сигурен, че харесвам и Селдън! — отбеляза Сеймор, свил устни като стара мома.

— Той е… добър човек. Поне така мисля — отбеляза не особено уверено Нико.

Пак хвърли поглед към другия край на реда. Шейн продължаваше да съзерцава нищото пред себе си… Не, сега си измисли работа — оправя якето на Тайлър. А пък самият Тайлър като че ли се канеше да направи сцена… Да, ето че започна да се гърчи на седалката си и да рита тази пред себе си. Селдън наблюдаваше детето с периферното си зрение, очевидно чудейки се дали да се намеси или не. А сега пък Шейн се опитваше да игнорира както Тайлър, така и Селдън.

„Боже, та това е по-интересно и от филм!“ — усмихна се на себе си Нико.

Селдън продължаваше да хвърля крадешком погледи на Шейн… Май наистина се канеше да се намеси. Да, ето че се привежда. И изрича нещо, което й заприлича на: „Хей, приятел!“ — универсален мъжки поздрав. Сега Шейн няма начин да не го погледне. Селдън се опитва да се държи приятелски… Протяга ръка. Шейн трябва да я поеме. А после Селдън се привежда и казва нещо на Тайлър. И, о, чудо! Тайлър автоматично забравя превземките си! Селдън прави някаква смешна гримаса и Тайлър се разсмива. Шейн изглежда съсипан, обаче сега Селдън казва нещо на него, очевидно опитвайки се да го предразположи. „Браво на Селдън!“ — помисли си Нико и се облегна назад в стола си. Радваше се, че той поема контрол над нещата и че се старае да постъпва правилно. Може пък в крайна сметка нещата между Уенди и Селдън да се получат! Във всеки случай Уенди определено заслужава най-сетне малко щастие и в личния си живот!

Светлините в салона постепенно изгаснаха. Хората се умълчаха. А после се включи прожектор и ето я и Уенди, забързана по пътеката към сцената. Някой й подава микрофон и тя тръгна нагоре по стъпалата към подиума.

Хората започват да ръкопляскат. Отначало лекичко, а после с все по-нарастващ ентусиазъм. Но те я обичат! Обичта на публиката към Уенди беше осезаема! Тук бяха не само звезди и хора от върховете на бизнеса, но и екипът й заедно със семействата си. Те я обожаваха — тази жена, която бе помогнала на толкова много хора да реализират мечтите си! В продължение на няколко секунди Уенди остана в центъра на прожекторите, усмихната и кимаща към всички. „Позира перфектно!“ — каза си Нико. А после прочисти гърлото си, всички се засмяха и аплодисментите стихнаха.

— Добър вечер на всички! Аз съм Уенди Хийли и съм президент на „Парадор Пикчърс“. За мен е огромно удоволствие да приветствам всички ви с добре дошли на премиерата на „Парцаливите пилигрими“! Този филм е… най-сетне завършен! — (Думите й предизвикаха смях, изпълнен с много разбиране.) — Той е плод на десетгодишните усилия и на любовта на стотици хора, хора, които никога не се отказаха от мечтата си да видят тази удивителна история някой ден на екрана…

„Колко красива изглежда Уенди!“ — помисли си Нико и плъзна поглед към края на реда. Шейн седеше смръщен като буреносен облак, а Селдън, с тази негова ново изправена дълга коса, съзерцаваше Уенди с неприкрита гордост. После Шейн погледна раздразнено към Селдън. Ха, твърде лошо за него! Защото горкичкият Шейн бе започнал да губи привлекателността си! Лицето му беше зачервено и подпухнало, но нищо чудно това да се дължеше на поредната козметична процедура, нещо като лазерен пилинг. Точно в този момент в залата отново избухнаха ръкопляскания и Уенди слезе от сцената и се насочи нагоре по пътеката към мястото си, като на всеки няколко крачки спираше, за да целуне или да се ръкува с някого. После вдигна глава и улови погледа на Нико. Нико й помаха и вдигна ръка, подсказвайки й, че й стиска палци.

В горната част на пътеката настъпи леко раздвижване и ето ги най-накрая и Виктори с Лин! Виктори се отпусна на мястото точно до Нико. Бузите й бяха почервенели от студ.

— Първият сняг най-сетне дойде! — прошепна тя, докато се привеждаше, за да я целуне по бузата. — Наложи се да вървим пеша половин пресечка! Лин едва не получи инфаркт! — Плъзна поглед покрай Нико и Сеймор, към Уенди и децата и им помаха. А после прошепна на Нико: — Виж я само нашата Уенди! С двама мъже!

— Да, именно! — кимна Нико.

— Знаех си, че някой ден ще се стигне дотук! — промърмори от другата страна на Виктори Лин. — Първо завладяват света, а сега се перчат с по двама мъже! Жени! Като че ли по един не им стига!

Нико и Виктори си размениха съзаклятнически погледи, а после се разсмяха.

— Скъпи, просто всяка жена знае, че за да получи един свестен мъж, трябва да събере заедно най-малко двама! — изрече Виктори, като стисна нежно ръката на Лин.