Това е достатъчно, за да вбеси Джеси отвъд границата. Той се обръща и се изстрелва към мъжа като куршум, изтръгва го от ръцете на Джон и го запраща на пода със силен трясък. Сам дръпва Кейт назад и се чуват няколко пъшкания, докато всички гледат как Джеси рита мъжа.

Нямам желание да му крещя да спре, въпреки че изглежда сякаш може да убие. Излизам от имението и се качвам в колата, но виждам Кейт да тича надолу по стълбите и я изчаквам. Тя скача вътре, без да каже и дума.

Стигаме до портите и те се отварят автоматично. Изненадана съм – бях подготвена да ги разбия.

– Сам – казва Кейт, когато я поглеждам – каза, че е по-добре да се махнем.

Досега не бях помислила, че това е ново и за Кейт. Тя както винаги изглежда безгрижна и приема всичко на момента.

Аз обаче имам чувството, че пропадам в ада.


Тридесет и втора глава

Минавам през входната врата на Кейт и отивам право горе в апартамента като зомбирана.

Кейт не прави опит да изкопчи повече информация от мен, просто ме оставя да се срина на дивана, ревяща с разбито сърце.

Очите ми се разширяват, когато входната врата се хлопва и Кейт изтичва до парапета.

– Това е Сам – уверява ме, когато се връща в дневната.

– Той има ключ? – питам. Кейт свива рамене, но тази малка новина ме кара да се усмихна на себе си. Дали ще си го вземе в светлината на новооткритото знание?

Телефонът ми звъни отново и аз отказвам разговора... отново.

Сам влиза в дневната и изглежда все така нервен, както и в имението. И двете гледаме към него и той прехвърля погледа си от мен към Кейт и обратно няколко пъти като на тенис мач, после отива при Кейт и направо я извлича за лакътя от помещението.

– Трябва да поговорим – казва той напрегнато. Извъртам глава, докато гледам как направо я хвърля в стаята ù и хлопва вратата зад себе си.

Лежа на дивана с чаша чай върху корема ми и затварям очи. Не остават затворени дълго. В ума ми е запечатан образът на Джеси. Никога повече няма да мога да спя.

Телефонът ми започва отново да звъни, аз се пресягам и натискам копчето за отказ, загледана в завихрените шарки на тавана в дневната.

Никога не съм изпитвала такава болка. Мъчителна и непоправима. Той притежава шибан секс клуб? Защо не можеше да е банкер или финансов съветник? Или... собственик на хотел?

Знаех, че има нещо грешно, нещо опасно. Защо не отделих няколко мига, за да се опитам да събера разума си? Знам точно защо – защото не ми беше позволено, не ми беше дадена възможност.

Сядам, когато чувам високия рязък глас на Кейт, последван от омиротворителните нотки в тона на Сам, който се опитва да я успокои. Тя излита от стаята си, Сам тича след нея и се бори да я издърпа обратно.

– Разкарай си шибаните ръце от мен, Самюъл! Тя трябва да знае.

– Чакай малко... Кейт.... Ааа! Защо направи това, мамка му? – Кейт отдръпва коляното си от слабините на Сам и го оставя стенещ и превит на две по средата площадката, преди да връхлети в дневната и да ме прониже със сините си очи.

– Какво? – питам неспокойно. – Какво трябва да знам?

Кейт хвърля на Сам мръсен поглед, когато той се появява на вратата на дневната, стиснал слабините си, а после му сочи един стол и мълчаливо настоява да седне. Сам изкуцуква до стола и сяда с болезнено съскане.

– Ава, той идва насам – казва ми тя спокойно. Не знам защо избира този тон. Няма да ме успокои изобщо.

Ахвам и поглеждам към Сам, който отказва да ме погледне. Нямало е да ми каже? Глупаво си мислех, че Джеси ще направи това лесно.

– Трябва да се махна – проплаквам, когато проклетият ми телефон започва отново да звъни. – Шибай се! – крещя на тъпото нещо.

– Откарай я! – Кейт се обръща към Сам. – Тя не е в състояние да шофира.

– О, не, не и аз. – Той вдига ръце и клати глава. – Това е нещо, което ще ми струва живота. И без това трябва да говоря с теб – той кимва с глава към Кейт.

Всички подскачаме при страшния трясък на вратата. Сърцето ми се качва в гърлото, когато поглеждам към Кейт. Сам стене и то не заради болката, която Кейт му е причинила.

– Ти, мръсен предател! – мърмори тя гневно и пронизва Сам с острите си сини очи.

– Хей, не съм казал и една шибана дума! – Минава в защита той. – Не е нужно да си ядрен физик, за да се сетиш къде е тя.

– Не отваряй, Кейт! – умолявам.

На вратата отново започва да се тропа. Боже, не искам да го виждам. Защитите ми не са достатъчно силни в момента. Подскачам при новата поредица от удари, последвана от хор от клаксони.

– За Бога! – крещи Кейт и притичва през стаята, за да погледне през прозореца. – Мамка му! – Тя вдига щората и се залепва за стъклото.

– Какво? – отивам при нея на прозореца. Знам, че е той, но защо е тази врява?

– Виж! – крещи тя и сочи надолу. Принудително поглеждам, като проследявам посоката на ръката ù, и виждам „Астън Мартин“ на Джеси, изоставен насред улицата с широко отворена шофьорска врата. Зад него вече има опашка от коли. Няма достатъчно място, за да могат да минават и това причинява гневни избухвания и свирене на клаксони. Всичко се чува добре от тук.

– Ава! – реве той, а след това тропа на вратата още няколко пъти.

– О, по дяволите, Ава! – мърмори Кейт. – Този мъж е ходещ и говорещ бутон за детонация, а ти току-що го натисна. – Тя тръгва към вратата.

Тичам след нея.

– Не съм натискала нищо, Кейт. Не отваряй! – Навеждам се през парапета и гледам как Кейт се спуска надолу към входа.

– Не мога просто да го оставя да създава анархия на улицата.

Връщам се в дневната паникьосана и подминавам Сам, който все още седи на стола, разтрива болното си място и мърмори неразбираеми думи.

– Защо не каза на Кейт? – питам го рязко по пътя си към прозореца.

– Съжалявам, Ава.

– Трябва да се извиниш на Кейт, не на мен. – Обръщам се и не откривам и следа от забавния, дързък човек, когото толкова харесвах. Вместо това там седи напрегнат, неспокоен и плах мъж.

– Извиних се. И не можех да ù кажа, преди Джеси да каже на теб. Трябва да знаеш, че това го изяждаше отвът­ре, откакто те срещна.

Смея се на опита на Сам да защити приятеля си и отново поглеждам през прозореца. Джеси все още крачи отвън, явно отчаян и натиска бутоните на мобилния си телефон. Знам на кого се обажда. В същия момент телефонът в ръката ми започва да крещи. Гледам втренчено надолу към улицата и ме залива паника, когато някакъв шофьор слиза от една от блокираните коли.

Кейт излиза и маха с ръце към Джеси. Той изобщо не обръща внимание на приближаващия се шофьор и вместо това се обръща към Кейт. Жестовете на ръцете му са настоятелни, докато говорят и след няколко минути Джеси се качва в колата си. Облекчение залива цялото ми тяло, но той само паркира по малко по-разумен начин, за да даде възможност на другите коли да минат.

– Боже, Кейт! Какво направи? – викам към прозореца.

– Какво става? – пита Сам от стола си. Не му отговарям.

Стоя неспособна да помръдна и гледам как Джеси се обляга на колата ми, главата му е отпусната победено и ръцете му висят отстрани. Поглежда към Кейт и дори от тук виждам страданието, засенчило лицето му. Кейт протяга към него ръка и прокарва длан нагоре-надолу. Жестът е успокоителен. Това ме убива.

След като ги гледам цяла вечност на улицата, Кейт най-после се обръща и тръгва обратно към къщата, но за мой най-голям ужас Джеси тръгва след нея, а Кейт не прави никакъв опит да го спре.

– Мамка му, не! – възкликвам и вдигам ръце към главата си от ужас.

– Какво? – пита Сам разтревожено. – Ава, какво?

Обмислям възможностите си, но това не ми отнема много време, защото няма друга, освен да стоя тук и да чакам сблъсъка. Има само един път навътре и навън от този апартамент, а след като Джеси идва насам, всички планове за бягство от неизбежната кавга са напълно провалени.

Кейт влиза в дневната с доста смутен вид. Бясна съм ù и тя го знае. Приковавам я с най-мръснишкия си поглед, а тя ми се усмихва нервно.

– Изслушай го, Ава! Той е объркан. – Тя скръбно клати глава, а после поглежда към Сам и изражението ù се променя моментално. – Ти! В кухнята!

Сам гледа навъсено.

– Не мога да вървя, мамка му! Ужасна жена! – Разтрива се отново и отпуска глава на стола. Кейт пуфти и го издърпва. Сам стене, затваря очи и внимателно изкуцуква от стаята.

Не мога да повярвам. Тя излиза и ме поглежда с очи, пълни със съчувствие. Нямаше да ù се налага да се преструва, че съжалява, ако не го беше пуснала... глупава, глупава жена. Обръщам лице към прозореца, преди той да влезе. Не мога да го погледна. Ще се разрева, ако го направя, а не искам да има извинение да ме утешава или да ме обгърне с големите си топли ръце. Подготвям се за момента, в който гласът му ще ме залее и всеки мой мускул, всяко нервно окончание се напрягат.

Известно време не чувам нищо, но когато всеки косъм на тила ми настръхва, знам, че Джеси е близо. Отговорът на тялото ми на могъщото му присъствие ме кара да затворя очи, да поема дълбоко въздух и да се моля за сила.

– Ава, моля те, погледни ме! – гласът му трепери, пълен с емоции. Преглъщам буцата с размер на топка за тенис, която е заседнала в гърлото ми, и се боря с бента от сълзи, които изпълват очите ми. – Ава, моля те! – Усещам дланта му да се плъзва по задната част на ръката ми.

Трепвам.

– Моля те, не ме докосвай! – Намирам необходимия кураж да се обърна с лице към него.

Главата му е отпусната, раменете му са хлътнали. Изглежда жалко, но не трябва да се поколебавам заради вида му. Твърде много пъти съм била повлиявала от манипулациите му, а това... това е само друга форма на манипулация... в стила на Джеси. Толкова съм била заслепена от страст, че не съм виждала правилно.

Повдига поглед от пода, за да ме погледне в очите.

– Защо изобщо ме отведе там? – питам.