Но отново няма да му дам да разбере, че е прав.

– Защо да го правя? – питам наперено.

– Вероятно защото те привличам.

– Моля? – издърдорвам. Самоувереността му не познава граници. Няма ли срам? Без значение, че е абсолютно прав. Трябва да съм сляпа, глуха и вкочанена, за да не ме привлича. Той е въплъщение на мъжкото съвършенство и съвсем явно го знае.

Въздъхва.

– Казах...

– Да, чух ви – прекъсвам го. – Просто не мога да повярвам, че го казахте.

Напълно съм зашеметена. Мъжът си има половинка, а флиртува с мен? Трябва да насоча този разговор в сферата на бизнеса и да затворя бързо телефона.

– Извинявам се, че нямам възможност да поема вашата поръчка – бълвам и затварям, като се взирам в телефона си.

Това беше наистина доста грубо и изключително непрофесионално, но съм напълно изумена от неговото нахалство. Прехвърлянето на договора на Патрик с всяка изминала минута изглежда все по-разумно. Телефонът ми издрънчава, когато пристига съобщение.

Направи ми впечатление, че не отрече. Трябва да знаеш, че чувството е взаимно. Дж х6.

6 „Х“ е знак, който през последните години се използва като съкращение за целувка при размяната на съобщения в съвременните социални мрежи и в средствата за комуникация. Б.пр.

„По дяволите!“ Затискам устата си, за да спра нецензурния израз. Не, не го отрекох. Значи и той е привлечен от мен? Малко съм млада за него. Или може би той е твърде стар за мен. Що за наперен задник! Не отговарям. Нямам представа какво да отговоря.

Вместо това хвърлям телефона в чантата и отивам да обядвам с Кейт.

– Велики Боже! – възкликва Кейт, докато се взира в телефона ми. Червената ù коса се вее, вързана на конска опашка, докато клати глава. – Ти отговори ли?

– Не – смея се.

– И има гадже?

– Да. – Кимвам и вдигам вежди.

Тя поставя телефона ми обратно на масата.

– Срамота!

Дали? Всъщност гаджето прави нещата много по-лесни, тъй като напълно потушава реакциите, които той предизвиква в мен. Кейт е много по-дръзка. Тя щеше да отговори с нещо шокиращо и неприлично и вероятно щеше да накара неговото чене да увисне. Самоуверена, силна и решителна, тя обикновено плаши мъжете на първата среща. Оцеляват само най-силните.

– Не бих казала – размишлявам. В проява на дързост поръчах чаша вино с обяда и сега отпивам от него. – И без това минаха едва четири седмици, откакто се разделихме с Мат. Не искам никакви мъже по никакъв повод. – Харесва ми, че звуча твърдо. – Наслаждавам се на това да съм сама и безгрижна за първи път в живота си – добавям. И наистина това сякаш ми се случва за първи път. Бях с Мат четири години, а преди него имах тригодишна връзка с Адам.

– Виждала ли си онзи задник? – Лицето на Кейт се изкривява в отвратено изражение при споменаването на бившия ми приятел.

Кейт не може да понася Мат и беше доволна, когато се разделих с него. Фактът, че точно тя го засече с негова колежка в някакво такси само потвърди това, което вече знаех. Не мога да разбера защо пренебрегвах истината толкова дълго. Когато го попитах спокойно, той едва не получи нервен срив, докато ми се извиняваше и дори сякаш щеше да припадне, когато му казах, че не съм разтревожена. Наистина не бях, за моя най-голяма изненада. Връзката ни се беше изчерпала и Мат беше на същото мнение.

– Не – казвам.

– Ние се забавляваме, нали? – Тя се усмихва, когато сервитьорката приближава с обяда ни.

– Ще отида само до тоалетната. – Ставам и оставям Кейт да топи картофките си в майонеза.

След като използвам тоалетната, заставам пред огледалото, нанасям отново гланца за устни и разрошвам косата си. Тя се държи добре днес и пада на вълни по раменете ми. Забърсвам черните си панталони с дължина до средата на прасеца и махам няколко косъма от кремавата блуза, после се връщам в бара. Телефонът ми звъни и го вадя от чантата. Извъртам очи, когато виждам, че отново е той. Вероятно се чуди къде е отговорът на неговото неуместно съобщение. Няма да играя игри с него.

– Отказ. – Муся се и натискам червения бутон, после натъпквам телефона в чантата и продължавам по коридора. – О, Боже, съжалявам! – казвам объркано, когато се забивам право в нечии гърди.

Тези гърди са много твърди, а опияняващият аромат, който ме обгръща, е прекалено познат. Краката ми отказват да помръднат и вече съм сигурна кого ще видя, ако погледна нагоре. Ръката му обвива кръста ми, за да ме закрепи. Очите ми са на нивото на горната част на гърдите му и през ризата усещам как бие сърцето му.

– Отказ? – казва той тихо. – Засегнат съм.

Измъквам се от ръката му и се опитвам да си върна спокойствието. Той изглежда зашеметяващо в тъмносив костюм и бяла риза. Усмихвам се на себе си и на неспособността си да отместя погледа си от горната част на тялото му от страх да не бъда хипнотизирана от могъщия зелен поглед на този мъж.

– Нещо смешно ли има? – пита той. Подозирам, че се мръщи на моя изблик, но не съм сигурна, защото отказвам да погледна към него.

– Съжалявам, не гледах къде вървя. – Измъквам се странично, но той ме хваща за лакътя и спира бягството ми.

– Кажи ми само едно нещо, след което ще те оставя, Ава! – Гласът му боде сетивата ми и усещам как очите ми пътуват нагоре по жилавото му тяло, докато погледите ни се срещат. Лицето му е сериозно, но въпреки това зашеметяващо. – Колко силно мислиш, че ще крещиш, когато те чукам?

„КАКВО?!“

– Моля? – успявам да избълвам с натежал като олово език.

Той почти се усмихва на моя шок, поставя показалец под брадичката ми и затваря зейналата ми уста.

– Ще те оставя да помислиш по този въпрос – казва и пуска лакътя ми.

Намръщвам му се сърдито, а после се връщам на масата толкова стабилно, колкото позволят омекналите ми крака. Плъзгам се на стола и моментално поглъщам виното си, като се опитвам да овлажня пресъхналата си уста.

Когато поглеждам към Кейт, тя е с виснало чене, което разкрива наполовина сдъвкани картофки и хляб. Не е красива гледка.

– Кой е това, мамка му? – мънка с пълна уста.

– Кой? – Оглеждам се, преструвайки се, че не забелязвам.

– Този мъж. – Кейт сочи с вилицата. – Виж!

– Видях. Не знам. – Скърцам със зъби.

– Той идва насам. Сигурна ли си, че не знаеш кой е? Мамка му, секси е! – Тя ме поглежда и аз свивам рамене уклончиво. Вдигам измъкнало се от сандвича ми парче маруля и започвам да гриза краищата. Напрегната съм и знам, че той приближава, защото Кейт повдига глава, за да го разгледа отблизо. Иска ми се да затвори скапаната си зейнала уста!

– Дами! – Ниският му гърлен глас кара кожата ми да настръхне и изобщо не ми помага да се успокоя.

– Здрасти! – изплюва Кейт и дъвче бързо, за да може да говори.

– Ава? – казва той и аз махам с парчето маруля към него, за да призная присъствието му, но без да трябва да го поглеждам. Той се засмива леко и с ъгълчето на окото си виждам как мъжът бавно сяда до мен. Продължавам да отказвам да го погледна. Той поставя една ръка на масата и чувам как Кейт кашля и плюе остатъците от храната. – Така е по-добре – казва той. Усещам дъха му на бузата си.

Неохотно поглеждам през миглите си и откривам Кейт да ме зяпа с ококорени очи и изражение „да, той все още е тук, кажи нещо, идиотка такава!“. Не мога да измисля какво да кажа. Този мъж отново ме е направил негодна за нищо.

Чувам как той въздиша.

– Аз съм Джеси Уорд. Приятно ми е да се запознаем – виждам как ръката му се протяга през масата и как Кейт я поема нетърпеливо.

– Джеси? – изломотва бързо. – О! Джеси! – усещам как ме гледа свирепо и обвиняващо. – Аз съм Кейт. Ава спомена, че имаш шикозен хотел.

Мръщя се през масата.

– Значи е споменала за мен? – пита той тихо. Няма нужда да поглеждам към него, за да се уверя, че на лицето му се е изписало самодоволство при тази новина. – Чудя се какво още е казала.

– О, това-онова – подхвърля небрежно Кейт.

– Това-онова – отвръща той тихо.

– Да, това-онова – потвърждава Кейт.

Омръзва ми безсмислената малка размяна на реплики, на която двамата изглежда се наслаждават, и поемам ситуацията в свои ръце, като обръщам очи към него.

– Беше ми приятно, че се видяхме. Довиждане!

Погледите ни моментално се срещат и аз съм погубена от зелените му очи – тъмни и настоятелни. Усещам как дъхът му се поколебава и това привлича очите ми към устата му. Устните му са влажни, леко разтворени, а езикът му бавно изпълзява от устата и мързеливо обхожда дол­ната устна. Не мога да откъсна очи от него и без никакво поощрение моят собствен език се плъзва по долната ми устна. Опитът ми да изглеждам незасегната е напълно провален

Това е лудост. Това... каквото и да е... е просто лудост. Той е прекалено самоуверен и арогантен, но вероятно има право да бъде такъв. А аз отчаяно се боря да не бъда повлияна от този мъж.

– Приятно? – Той се навежда напред и хваща бедрото ми. Сякаш лава нахлува в слабините ми. Размествам краката си и стискам бедра, за да възпра трептенето, което заплашва да се превърне в силно туптене. – Мога да се сетя за много думи, Ава. Приятно не е една от тях. Ще те оставя да обмислиш въпроса ми.

Мили Боже! Преглъщам, когато се навежда към мен и притиска влажни устни към бузата ми, като продължава целувката сякаш цяла вечност. Стискам зъби, за да не се обърна към него.

– Скоро – прошепва той. Това е обещание. Той пуска напрегнатото ми бедро и се вдига. – Беше ми приятно да се запознаем, Кейт.

– Хмммм... И на мен – отговаря тя замислено.

Той се отправя към задната част на бара. Боже мой, върви устремено и това е адски секси. Затварям очи, за да събера мислите си, които понастоящем са разпилени. Напълно безнадеждно е. Обръщам се отново към Кейт и откривам обвиняващите ù яркосини очи да се взират в мен така, сякаш току-що са ми поникнали вампирски зъби.