Всичко това беше тъпо. Тя целуна Флоу за довиждане в ранните часове на сутринта пред хотел „Трибека Стар“, а той изхвърча да хване частен самолет за Баиа, където трябваше да се заснемат още малко кадри за новия му клип Life of Krime, преди да замине за Коледа. Двойка би означавало да се виждат всеки ден. И макар двамата с Флоу да се бяха поувлекли, определено не бяха влюбени, макар че той й беше изпратил цветя.

Три дузини доста редки черни лалета — само за да сме точни.

Серена беше свикнала да получава подаръци от момчета, така че цветята не я зашеметиха, стига той да не започнеше да й праща неща всеки ден. Понякога момчетата се самозабравят и прекаляват. Вземете за пример Дан Хъмфри. Когато Серена се върна от пансиона през есента, той я следваше като кученце, дори й беше написал няколко стихотворения, които бяха толкова сериозни и любовни, че чак бяха страшни. Серена го харесваше, наистина, но той беше прекадено напрегнат. За нейно щастие Дан се хвана с Ванеса, която беше също толкова напрегната и си бяха страхотна двойка. Серена обаче не искаше да я чифтосват с никого. Тя ценеше независимостта си, умението да угажда на капризите си и да прави каквото й се прииска. Тя беше от спонтанните момичета и една връзка би разрушила репутацията й.

Загледа се в следващия въпрос. Кога американските въоръжени сили са се намесили във Втората световна война и защо?

По-подходящ беше въпросът: Кога щеше да й се наложи да използва тези познания? Отговорът беше доста обикновен: НИКОГА!

На кого му пукаше за миналото, когато бъдещето предстоеше и разкриваше разкошни изненади и немислими приключения на всеки ъгъл?

Някой я потупа по рамото и тя вдигна поглед. Беше г-н Хансън, учителят по латински и квестор на изпита по история. Той беше слаб и висок, а мустакът му беше толкова еднакъв всеки божи ден, че всички бяха убедени, че е фалшив.

— Какво? — стресна се тя. Знаеше, че се е отнесла малко, но не можеше да загази за това по време на писмен изпит, нали? — Да не сбърках нещо?

Тогава забеляза, че той се усмихва под мустак.

Г-н Хансън бутна едно копие от „Поуст“ в ръката й, което беше отворено на шеста страница, книжарската, където се мъдреше огромна снимка на Флоу и Серена как хващат такси в събота вечер пред „Горгона“.

— Съжалявам, че те прекъсвам, но забелязах, че почти си приключила и се чудех, дали би могла да помолиш Флоу да се подпише тук — прошепна той, — аз съм му голям фен, а ще бъде супер, ако и ти го подпишеш.

Серена премигна. Първо на първо, тя не беше подозирала, че г-н Хансън е толкова готин, че да знае кой е Флоу. И второ, нямаше намерение да моли Флоу за нищо. А трето, ЕХОО, дори не беше стигнала до средата на изпита си.

— Флоу е в Баиа, дали ще стане, ако само аз се подпиша? — прошепна тя в отговор и се огледа внимателно из стаята. Повечето от другите момичета бяха спрели да пишат и наблюдаваха или нея, или г-н Хансън, или си говореха помежду си.

— Чух, че Флоу и Серена са сгодени — каза Ники Бъртън на колежката си Алиша Едуардс, — ще се оженят на нова година във Вегас, в „Белажио“.

— В „Поуст“ пише, че са се срещнали в събота на бала, но това изобщо не е вярно — каза Изабел Коутс на Кати Фаркас.

— Срещнали са се в клиниката миналата година, нали? — каза Кати. — Флоу вече е бил там около дванадесет пъти, но пък и тя.

Серена написа името си и отново подаде вестника на г-н Хансън, като се надяваше, че няма да й напише лоша оценка, понеже не му е поискала автограф от Флоу.

— Благодаря, сигурен съм, че това ще струва цяло състояние някой ден — прошепна той и огледа подписа.

— О, да — подигра се Серена, докато шумът в стаята се засилваше все повече.

— Добре, момичета, обратно към изпита — викна г-н Хансън и се върна обратно на подиума.

Серена погледна към изпитната книжка. Кога американските въоръжени сили са се намесили във Втората световна война и защо?

Но преди да успее да започне да отговаря, беше заобиколена от поне дузина съученички, които стискаха копия от „Поуст“, а г-н Хансън не би могъл да ги спре, тъй като той беше започнал всичко това.

— Добре. Ще ви дам по пет минути отгоре, но само пет и после обратно по местата — каза той, игнорирайки умолителния поглед на Серена.

— Първо аз! — кресна Рейн Хофщетер и набута списанието пред Серена.

— Не, аз! — викна Лора Салмън, избутвайки Рейн от пътя си.

Серена се засмя вътрешно от изумление. Когато преди два месеца се беше завърнала от пансиона, всички до един я третираха като прокажена. Сега пък всички се избиваха за автографа й?

Тя се поколеба с химикал над списанието на Лора, след което сложи запазената си марка, Знаете, че ме обичате, Серена.

Секс, любов и Франкенщайн

Изпитът в „Ривърсайд Преп“ беше известен с продължителността и трудността си, но Дан не се притесняваше. Беше прочел романа „Франкенщайн“ от Мери Шели два пъти и беше наизустил почти всички стихотворения от Кийтс, които бяха поместени в антологията. Освен това можеше да напише есе за шестица, дори насън.

След като раздроби „Ода за славея“ възможно най-надребно, той обърна изпитната книжка и започна да пише на гърба й стихотворение, което евентуално би си заслужавало да изпрати с документите за колежа. Дан пишеше единствено гневни любовни стихове и това беше озаглавено „На Ванеса“.

Изрезки от хартия,

нарязани лимони,

в очите ми — солена вода.

Той експериментираше с нов вид свободни стихове и още не беше съвсем сигурен дали имат някакъв смисъл.

Твоето лице

е ядка.

Ти облекчаваш болката ми

и смазваш двигателя ми.

Смазваш двигателя ми? Не, това звучеше прекалено сексуално, а той не искаше да натрапва на Ванеса такива мисли, ако решеше да й покаже стихотворението. Това, което искаше да каже, бе, че тя го вдъхновява. Дан се загледа в думите и се замисли за по-добър израз. След това откъсна листа и го смачка на топка. Защо вече не можеше да пише добри неща?

Усети, че някой го наблюдава и се обърна наляво, където седеше Чък Бас, най-големият тъпак в класа. В седми клас Чък беше сред най-ниските момчета. Тогава носеше очила с рогови рамки и кадифени костюмчета, и постоянно изглеждаше така, сякаш ще се напишка. По това време двамата с Дан бяха в класа по английски и преподавателят ги беше накарал да напишат стихотворение за част от тялото. Чък не го биваше изобщо в писането и беше помолил с бележка Дан да му напише нещо.

На Дан писането му се удаваше, така че нахвърля първото нещо, което му дойде наум, поема за ръцете си и тяхната функция през деня. Предаде я на Чък, след което написа поема за устата, която не беше и наполовина толкова добра. Чък беше получил 6+ и забележка: Виждаш ли какво можеш да постигнеш, ако си го поставиш за цел?, а Дан получи 5 и забележка: Знам, че можеш и по-добре.

Отначало Дан нямаше нищо против. Поне беше помогнал на хлапе, което явно се нуждаеше от помощ. Но за една година Чък израсна с 40 сантиметра, започна да се бръсне и да носи монограмния пръстен на малкото си пръстче заедно си морскосиния шал, също с монограм — накратко, превърна се в същински темерут, особено що се отнася до момичетата. Миналия месец Чък беше задирял дори сестрата на Дан в тоалетна кабинка. Дан беше направил всичко възможно, за да му даде да разбере, че го мрази от дъното на душата си, но естествено, на Чък не му пукаше. От време на време той продължаваше да иска помощ по английски от него, а Дан от своя страна трябваше да го разкарва отново.

Точно в този момент Чък се взираше в изпитната книжка на Дан и се опитваше да прочете есето върху „Ода за славея“. Дан обърна на нова страница и написа: РАЗЧИТАШ ЛИ ТОВА, СМОТАНЯКО? НАВРИ СИ ГО ОТЗАД! Чък присви очи, за да види, след което показа на Дан среден пръст.

НЕ, майната ТИ! Написа Дан и го подчерта два пъти.

Преди да премине към следващия въпрос, той прочете няколко реда от одата, поместени в изпитната книжка.

Darkling I listen; and for many a time

I have been half in love with easeful Death.1

Беше идеално начало за стихотворение за Ванеса. Тя беше неговият мрак, а и беше истина, че Дан е влюбен донякъде в смъртта, както пушеше цигара от цигара, хранеше се рядко и пиеше твърде, твърде много кафе всеки ден. Така че Ванеса пазеше разсъдъка му, тя го поддържаше жив.

Дан взе химикалката и се замисли за по-сбит и поетичен начин да напише същото, което бе написал Кийтс, но все пак различно. Независимо колко се опитваше, не му идваха думи за нещо дори наполовина толкова добро. Вместо това прочете следващия въпрос.

В клас сме дискутирали многобройните значения на символиката във „Франкенщайн“ на Мери Шели. Какво е лично за вас Франкенщайн?

Дан се загледа в знака за изход на вратата на салона по физкултура. Винаги беше смятал, че Франкенщайн е страшен, но и красив по някакъв начин. Това същество не бе искало да нарани никого, но не по своя вина се беше родило чудовище. Той наподобяваше любовта: едновременно ужасна и прекрасна, вцепеняваща и освобождаваща, вълнуваща и тъжна.