Не можеше да я пусне да си ходи, без да й каже лека нощ. Нямаше значение дали е надрусан или не, защото той беше от добро потекло, заедно с което идваха и добрите обноски.

Целуна я, а пясъчнорусата му коса докосна бузата й:

— Лека нощ.

Джени му се усмихна в отговор. Отчаяно й се искаше да забрави за последния час и да си мисли, че вечерта завършва така добре, както е започнала.

— Лека нощ — каза тя и вече не й се тръгваше.

— Приятни сънища — добави той, а зелените му очи проблеснаха на светлината на лампите.

Ооо.

Понякога беше толкова неустоимо сладък! Сърцето й се изпълни с истинска любов — тя затвори вратата на таксито и хукна към входа на сградата си, където вместо да вземе асансьора изкачи четирите етажа на един дъх и нахлу в апартамента.

— Здрасти — викна по-големият й брат. Той тъкмо минаваше през коридора с две чаши кафе на път към стаята си.

— Здрасти.

Джени свали коженото си палто и го захвърли на един стол в ъгъла. То пък се закачи там само за момент и падна на пода — е, не, че някой щеше да забележи. Техният четиристаен апартамент не беше почистван както трябва от години.

— Как беше? — попита Дан.

Тюркоазната огърлица с форма на звезда, която Нейт й беше подарил, висеше на врата й. Джени я докосна, за да си придаде увереност:

— Беше хубаво.

После видя чашите:

— Ванеса още ли е тук?

Дан кимна, усещаше, че има нещо:

— Искаш ли да дойдеш при нас за малко?

Джени и Дан се разбираха добре, но той невинаги беше така мил с нея.

— Добре — съгласи се тя и го последва по коридора към стаята му.

Ванеса седеше на леглото, все още по потник и чорапогащник.

— Здравей Дженифър — каза тя и пое едната чаша от Дан, — все още искаш да те наричам така, нали?

Джени кимна. Само Нейт и Ванеса я наричаха Дженифър. Нейт го правеше, понеже тя му се беше представила така, когато се срещнаха за първи път в парка. Ванеса го правеше, защото Джени я беше помолила.

Ванеса винаги се държеше мило с нея. Винаги се отнасяше с уважение.

Креватът на Дан беше в безпорядък, а останалите дрехи на Ванеса бяха на пода. На Джени й беше пределно ясно, че те са правили секс. Тя застана притеснено на вратата.

— Може ли да ви попитам нещо? — каза тя най-накрая.

Не стана ясно кого от двамата искаше да попита, понеже не възразяваше да получи два отговора.

— Стреляй — каза Ванеса, отпивайки от топлото кафе.

— Можете ли да ми кажете, но честно, какво мислите за Нейт?

Дан се намръщи. Той не беше в едно училище с Нейт, по чиста случайност се беше засякъл с него на едно пътуване до „Браун“, заедно със Серена ван дер Удсън и надрусаните му приятели миналия месец. Доколкото си беше съставил мнение, Нейт беше добре изглеждащо богаташче, което се друса. Нищо му нямаше, но и не беше нещо особено. Дан се дразнеше, че умната му красива сестра си губи времето с момче, което ще разбие сърцето й. Но от друга страна разбираше защо Джени е толкова захласнала по Нейт. Той беше по-голям, но беше и красавец, с който всяко момиче би искало да излезе, поне докато осъзнае колко скучен е в действителност.

Някъде отзад в съзнанието си Дан имаше едно на ум, че Нейт притиска сестричката му да прави неща, за които не е готова. Но пък Джени се беше прибрала почти един час по-рано и не изглеждаше разтревожена, затова реши да си замълчи.

Ванеса вдигна рамене. За нея Нейт беше парвеню, за което не си заслужаваше да си губиш времето, но не искаше да нарани чувствата на Джени, като й го каже директно.

— Аз не го познавам, но всички момичета в Констънс постоянно говорят за него. Предполагам, че става за гадже.

Дан кимна, това беше добър начин да се изкажеш.

Джени направи физиономия:

— Добре, мисля да си взема душ.

Тя затвори вратата и се запъти надолу по коридора. Става за гадже, повтори си тя. Това пък какво означаваше? Тя не искаше просто гадже, искаше това, което Густав Климт беше уловил така перфектно в картината си „Целувката“. Искаше онова неземно чувство дръж-ме-здраво-за-да-не-падна-от-облаците, което означаваше да си влюбен.

Е, както и всички ние, миличка!

Трябва да си жесток, за да си мил

Когато лимузината спря пред готиния нов клуб „Горгона“ в Долен Ийст Сайд, Кати, Изабел и Чък вече бяха заспали в огромна камара от крака, коси, шалове и чанти на задната седалка. Блеър, Серена, Флоу, Майлс и Арън ги гледаха от тротоара.

— Слава Богу — каза Блеър. Ако трябваше да чуе още един коментар от Кати и Изабел за това, че всички са лилави, щеше да закрещи.

— Изглеждат като кученца — отбеляза Серена.

— Искаш ли да ги събудя? — предложи Майлс.

— Не! — викнаха двете момичета в един глас.

— Хей, Майлс, това не е ли един от клубовете на баща ти? — попита Арън.

Майлс се усмихна и погледна към лъскавите си вечерни обувки от „Прада“.

— Аха.

Блеър си помисли, че начинът, по който той се изчервява, е сладък.

— Супер — викна Флоу и хвана ръката на Серена, — готови ли сте да купонясваме?

Серена усети онова маниашко чувство, когато не знаеш какво предстои да се случи. Обожаваше това усещане. Тя стисна ръката му:

— Определено.

Запътиха се към клуба, а портиерът вече махаше червената лента, за да ги пусне.

— Изчакайте — викна Блеър, като се сети за гадната забележка, която Чък си беше позволил по-рано тази вечер. Сега му беше времето за едно сладко малко отмъщение:

— На някой да му се намира химикалка?

Флоу измъкна черната писалка, която държеше под ръка за автографи, от вътрешния си джоб. Блеър се наведе обратно в лимузината и, внимавайки да не го събуди, написа на челото на Чък „Заведете този смотаняк у дома!“, след което тръшна вратата на колата.

— Благодаря — каза тя и подаде химикалката обратно на Флоу. Те минаха покрай огромния брадат портиер и влязоха в клуба.

— Хм — каза Арън колебливо. Той си играеше със запалката си Zippo, — аз май ще се прибирам. Имам много за учене утре.

— Е, и? Аз също — каза Блеър и врътна очи.

— Искаш ли да си вървим заедно? — предложи Арън.

Блеър погледна към Серена, която упорито клатеше глава и каза:

— Ъ-ъ.

— Сигурен ли си, че искаш да си ходиш? — попита Майлс. — Вътре е много яко и мога да ни уредя със собствено сепаре.

— Супер — каза одобрително Флоу.

Арън само поклати глава. Знаеше, че не се вписва в тази компания:

— Не, ще се видим после.

Четиримата го проследиха как върви по улицата с ръце в джобовете на смокинга. После Флоу грабна Серена през кръста, вдигна я на ръце и се затича навътре.

— Последният е развалено яйце — писна тя.

Блеър беше на път да тръгне след тях, когато Майлс хвана ръката й:

— Имаш ли нещо против, ако направя нещо преди да влезем?

Блеър го изгледа, не, нямаше нищо против. В крайна сметка тя си сложи ръката върху коляното му, докато бяха в колата.

Майлс се наведе и я целуна много нежно. Това беше много мила джентълменска целувка.

— Цяла вечер ми се иска да го направя — призна си той със срамежлива усмивка.

Блеър се опитваше да запази самообладание като Серена, на която грам не й пукаше. Можеше да се забавлява с което и да е момче, което нямаше нищо общо с Нейт. Плюс това, след тази вечер нямаше да й се налага да вижда Майлс, ако не го искаше, разбира се.

Тя се усмихна лукаво и каза:

— Май ние сме развалените яйца.

Повдигна брадичка и го целуна отново. И този път хич не беше невинно.

Разкажете с около три хиляди думи за човека, оказал най-голямо влияние върху вас. Моля, опишете ефекта му върху живота си с възможно най-много подробности.


Блеър Уолдорф

Есе за университета „Йейл“

18 декември


Одри Хепбърн е родена в Брюксел на 4 май 1929 и е дъщеря на холандска баронеса и англо-ирландски бизнесмен. Името в акта й за раждане гласи Одри Катлийн ван Хеемстра Ръстън. Когато била само на три седмици, се разболяла от коклюш и сърцето й спряло, но майка й успяла да я съживи с удари. Може би точно тогава, макар и още бебе, Одри е научила урока си, защото от този ден нататък тя изживява живота си на пълни обороти. Когато се почувствам смазана от напрежението в училище или от препълнената ми програма, аз мисля за Одри и се вдъхновявам.

Смятам, че ако си поставиш цел и я следваш с всички сили, ще бъдеш възнаграден. Одри е възнаградена, когато е открита от…

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.