Хей, хора!

Дали знаменитостите са по-интересни от обикновените хора?

Говорим за тях, сякаш ги познаваме. Четем всичко за тях, до което се докопаме. Тъгуваме с тях, когато са преживели раздяла и се радваме с тях, когато се оженят или получат Оскар. Критикуваме прическите им, забелязваме, когато напълнеят или отслабнат. Дори си представяме, че сме приятели с тях. И разбира се те имат страхотни дрехи, много къщи, и покани за всички нови ресторанти. Но пък и ние. В крайна сметка, единственото, което прави знаменитостите интересни е фактът, че са знаменитости. Освен ако не са интересни наистина, като… добре де, като мен.



Наблюдения

С и Флоу — да, същият Флоу, последно видян да получава награда от MTV за най-добър дебютен албум — танцуват като диви маймуни в „Горгона“ в събота вечер. След това са видени в хотел „Трибека Стар“, може би да си вземат стая, а? Палавници, сигурна съм, че ще прочетем всичко в таблоидите на другия ден. Б и някакво ново момче, ще го наречем М, също са в „Горгона“, където споделят романтична цигара в ъгъла. К, И и Ч слизат доста неориентирани от една лимузина призори, когато шофьорът спира за бензин на моста на Трето авеню. Дано шофьорът да е бил достатъчно мил да ги закара у дома, където им е мястото. А върви по Пето авеню с ръце в джобовете на смокинга си и изглежда доста тъжен за такова сладко момче.



Вашите писма

В: Здрасти, И,

Знам със сигурност, че Флоу е гей. Размотава се със С, за да го мислят за нормален.

Снупи


О: Скъпи Снупи,

Забелязах на партито, че панталоните му са малко тесни на дупето, та може и да си прав.

И



В: Ей, И,

Аз съм в класа на М в „Бронксдейл“ и си падаме по него и колата му от две години. Много е сладък — винаги си барабани на чина в клас и кара едно страхотно оранжево порше. Не знам какво прави с Б. Тя е сериозна кучка, к, у, ч, к и а.

Олив


О: Скъпа Олив,

Виждаш ли какво се случва, когато стоиш безучастна? Кучките ти завличат момчето. Ха! Аз съм поетеса, а дори не го знаех! А сега сериозно, дори и да не тръгнеш с М, поне го помоли да те повози в това сладко оранжево порше.

И



Последно за изпитите

Не се стягайте. Знам, че това са последните оценки, които се броят за колежа, но и вие го знаете. А ако не го знаете, бремето да го научите вече е минало. Просто вземете гореща вана със соли, сложете си любимата розова сатенена пижама на „Версаче“, изпийте чаша „Кристал“, лакирайте си ноктите с новия цвят, който сте си избрали от щанда на „Шанел“ в „Бенделс“ и хубаво се наспете.

Ще се почувствате доста по-добре, отколкото ако си водите бележки цяла нощ, тъй като няма да сте в състояние да ги прочетете на сутринта.

Късмет. Ще ви стискам палци!

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Дори приятелките на знаменитости ходят на изпити

Беше понеделник, първият ден от седмицата за колоквиуми. Всички момичета от класа по френски за напреднали седяха по чиновете в стаята на третия етаж, облечени в суперкъсите си сиви поли, черни кашмирени поло блузи от TSE, черни чорапогащници от „Уолдорф“ и ниски черни обувки от чортова кожа от „Гучи“ и пишеха в сините изпитни книжки като обезумели. Блеър седеше на първия ред, точно пред квестора, който по ирония на съдбата беше тъпият учител в класа по кино, г-н Бекам, оценил последното й есе с 3.50. То беше за Уди Алън и за това как филмите му не се възприемат от американското общество, понеже са за Ню Йорк и невротиците, които живеят там. Оказа се, че макар да е роден в Средния Запад, г-н Бекам е запален фен на Уди Алън. Беше нарекъл есето й снизходително. Какъв тъпак.

Първата част от изпита беше поредица от въпроси, на които трябваше да се отговори с по един описателен параграф. Qu’est-ce que vous voulez faire pendant votre temps libres? Какво обичате да правите в свободното си време?

Никак не беше лесно. Блеър обичаше да си купува изключително красиви дизайнерски обувки, да яде печено на скара месо, да пие водка с тоник заедно със Серена и да пуши. През лятото обичаше да играе тенис. Също така обичаше да целува Нейт на леглото си докато гледаше „Закуска в Тифани“, но вече не го правеше. Беше твърде заета с всички останали неща.

Следващият въпрос беше Descrivez votre famille. Опишете семейството си.

Блеър издаде измъчен стон. Френският й беше перфектен и знаеше думите за „отнесен хомосексуалист“, „куха лейка“, „дебел, мазен смотаняк“, с които можеше да опише баща си, майка си и доведения си баща. Но учителката по френски, мадам Роджърс, беше глътнала бастуна и нямаше грам чувство за хумор, следователно това описание нямаше да й допадне. Вместо това Блеър написа за баща си, че е „красив мъж, чието хоби е точно като нейното — да си купува обувки“; за майка си, че е „добра по природа руса жена, която би си забравила името, ако не й го напомнят“, а за доведения си баща, че е „веселяк с шумен смях и странен вкус за дрехи“. Малкият й брат Тайлър беше лесен: „Може би ще стане сладур като порасне, но най-добрите му приятели са колекцията дискове от 80-те и Play Station 2“. Така, оставаше само Арън. Тя спря за момент. Харесваше Арън, макар той напоследък да се държеше резервирано. Като за доведен брат можеше да е много по-зле. Блеър се засмя вътрешно и написа: „доведеният ми брат Арън най-вероятно един ден ще спаси света“. Ето на, това май беше най-хубавото нещо, което някога бе казвала за някого.

Следващият въпрос беше Imaginez qu’un djinn apparait sur votre epaule pour vous dire qu’il vous accordera un seul souhait. Quel serait votre souhait?

Блеър затропа с втория си молив по масата. Какво би си пожелала? Явно беше, че мечтае да влезе в Йейл. Също така мечтаеше майка й и Сайръс да останат на медения си месец завинаги, за да не й се налага да ги гледа как се ухажват и целуват на публични места. Мечтаеше Нейт и малката му приятелка да се преместят в Антарктика, за да не се налага да ги срещат повече. Искаше също чифт кожени ботуши с тънко десетсантиметрово токче в телесен цвят; просто още не беше открила подходящия чифт. А, палто от овча кожа и шапка от лисича кожа с уши.

Блеър нямаше нищо против, че баща й е гей, но й се искаше да си беше намерил гадже, с което да живее в Ню Йорк, а не във Франция, за да може да пазарува по-често. Искаше й се Серена да беше в същия клас, за да седят една до друга и да си предават бележки със забавните истории от днешните вестници за тях двамата с Флоу. Малко й се искаше да беше успяла да прави секс с Нейт, докато още ходеха, за да не е девствена. Също й се искаше да беше си легнала по-рано в събота вечерта, понеже все още имаше лек махмурлук. Плюс това Майлс й се бе обадил два пъти вчера и бе оставил съобщения на секретаря, дори след като тя му беше дала фалшив номер, за да не й се налага да го чува никога вече. Не че смяташе да му се обади.

В събота вечер беше забавно, но ново гадже беше последното нещо на земята, от което тя се нуждаеше.

Г-н Бекам си прочисти гърлото, Блеър вдигна поглед от листата си и го погледна. Той имаше жълта коса. Не русолява, ами онзи гаден цвят, който придобиваш, когато си болен. Очите им се срещнаха и той направи нещо странно: изчерви се. Excusez-moi?

Блеър се извърна ужасена. Кракът й нервно потръпна, когато прочете следващия въпрос. Vouz avez une desire. Que desirez vous?

Искаше й се противният учител по кинорежисура, за когото тя смяташе, че я мрази, да не беше я погледнал така, сякаш я харесва. Щеше й се да е на плажа, вместо да замръзва в незатоплената стая. Искаше й се да беше закусила, понеже умираше от глад. Имаше доста неща, които й се искаха, но и едно щеше да свърши работа.

Тя писа за Йейл, макар да беше доста тривиално, имайки предвид, че беше почти абитуриентка, но предпочете да е скучна, а не да разкрива сочна лична информация. След това нарисува мъничко ботушче с високо токче в полето на изпитната книжка и отново погледна към г-н Бекам. Той продължаваше да я зяпа, а бузите му бяха придобили смешен и грозен виолетов цвят. Ама какво правеше той? Замисляше убийството й или се опитваше да си я представи по бельо? Блеър отново отвратено извърна поглед. Погледна към платинения си часовник „Картие“. Още цял смотан час. Следващият въпрос.



Два етажа по-надолу Серена се мъчеше с изпита по история.

Неее, Серена не беше от този тип хора.

Вече беше преброила колко цъфнали косъма имаше на края на опашката й — девет. След това беше отговорила на въпроса за английското участие във Втората световна война с много късичко есе за това как по време на войната имало недостиг на много неща и каква жертва правели жените, като спрели да носят чорапогащници, понеже нямало найлон. Вместо чорапогащници тези безстрашни, индустриални и модни жени рисували по задната част на краката си линии.

Серена въздъхна. По онова време сигурно е било възможно да прекараш нощта с някое момче и физиономията ти да не се появи по първите страници на вестниците още на другия ден. Снимка на Серена и Флоу се беше появила в „Поуст“, „Ентъртейнмънт уийкли“, „Пийпъл“, „Уиминс уеър дейли“ и множество сайтове в нета. Бяха ги кръстили „новата двойка“.