— Татко ще прави годишната вечеря с лазаня в петък — каза Дан и прокара ръка по гърба на Ванеса, като се опита да се отпусне. Обичаше допира на тялото й — меко и гладко, а не кокалесто като неговото. — Ще дойдеш, нали?

— Разбира се. Но кажи на баща си, че няма да преяждам като миналата година. Ето още нещо, което ще направя през ваканцията, ще отслабна с два килограма.

Дан продължи да я гали по гърба:

— Защо?

Тя нямаше нужда от диета, тялото й беше точно каквото го беше описал в една от поемите, като вода.

— Понеже дрехите ще ми стоят по-яко, затова.

Ванеса не искаше да е мършава, като повечето от съученичките си, но не й харесваше, че трябва да си гълта корема, за да си закопчае панталоните.

— Аз те харесвам такава — каза Дан и завря носа си в ухото й.

Ванеса се извърна към него и устните им се срещнаха в дълга, сладка целувка. Докато се целуваха, тя си помисли, колко по-смислен би бил сексът с Дан. Стига само да беше готов…

— Обичам те — прошепна той и отвори тъжните си кафяви очи.

— И аз те обичам — прошепна тя и затвори своите. Помисли си да провери отново дали не си е променил мнението за секса, но не искаше да развали момента. Просто трябваше да изчака, докато стане готов, макар че с Дан това би могло да означава доста дълъг период — до евентуалната сватба или нещо подобно.

О, скука, все едно вече не се държаха като женени.

Дж съжалява, че отиде на партито

На задната седалка на лимузината на Флоу, Блеър се озова между онази мацка с големите цици Джени Хъмфри и нападателния приятел на брат си Арън, барабаниста с остра коса — Майлс. Срещу тях, Серена седеше в скута на Флоу, „за да направя място за другите“, както заяви, а в края, до прозореца стоеше смачкан Нейт и пушеше трева. Той беше навил по една и на Кати, Изабел и Чък, които бяха дори по-досадни като друсани, отколкото като пияни. Арън седеше с кръстосани крака на пода между задните седалки, играеше на Play Station 2 и пушеше една от своите билкови цигари.

— Между другото, как е истинското ти име? — попита Серена Флоу, макар да знаеше от MTV, че е Джулиан Проспиър. Всъщност беше къде-къде по-добро име от Флоу, но тя нямаше да му го каже.

Той се усмихна с онази известна усмивка, хваната от толкова фотографи в „Спин“, „Ролинг Стоун“, „Ентъртейнмънт уийкли“ и „Интервю“, после поклати глава:

— Няма да кажа.

— Е, не изглеждаш чак толкова добре на живо — каза тя и се обърна настрани с малка лукава усмивка на лицето. Естествено, това беше лъжа. Та той беше около десет пъти по-красив отколкото на снимките си, ако това изобщо беше възможно.

Серена беше наясно, че флиртува с него доста очевадно, но не можеше да устои на начина, по който косата му се къдреше на слепоочията, на бронзовата му кожа и на дългите му деликатни пръсти. Защо да не пофлиртува? Това си беше за една вечер. На другия ден Флоу щеше да лети за Ел Ей или където там живееше, а тя най-накрая щеше да започне да учи за колоквиумите. Просто искаше да се позабавлява.

Тя винаги искаше само това.

Флоу премигна, като се опита да изглежда засрамен заради външния си вид:

— Предполагам, че не съм и достатъчно висок?

Той се наведе и отвори малкото фризерче под седалката си:

— Хей, тук има напитки. Някой да е жаден?

— Да, моля — отговори Блеър веднага. Да се държи добре и да се напие, това беше начинът да понесе всичко това.

— Хм, аз също ще опитам — срамежливо се обади Джени. Лимузината мина през дупка и гърдите й безмилостно се разтресоха. Тя погледна към Нейт, за да види дали е забелязал това, но той гледаше през прозореца с онзи вцепенен дрогиран поглед.

Майлс помогна на Флоу да напълни десет чаши с шампанско и подаде една на Блеър:

— Наздраве — каза той и чукнаха чаши.

Блеър пое чашата си и понеже не седеше до прозореца и нямаше какво друго да гледа, реши да изучава лицето на Майлс. Той имаше кръгли, златистокафяви очи, като на Муки, кучето на Арън. Носът му приличаше на ски писта и беше осеян с лунички, а светлорусата му коса стърчеше право нагоре. Ако се съдеше по изпъкналите вени на дългия му врат, най-вероятно се занимаваше с бодибилдинг или поне с баскетбол. Като цяло, приличаше на герой от анимационен филм с атлетично тяло. И понеже тя нямаше какво да прави, а той очевидно я харесваше, Блеър реши, че ще е забавно да пофлиртува с него.

Постави ръка на коляното му и каза, отпивайки от шампанското:

— Благодаря.

Майлс се усмихна, сякаш през главата му мина мисълта, че това е началото на едно прекрасно приятелство.

Лигите на Флоу не спираха да се точат по Серена.

— Ти наистина си най-прекрасното момиче, което съм виждал напоследък — измърмори той в ухото й. — А може би изобщо. Не мога да повярвам, че не си модел или актриса.

Серена натопи пръст в шампанското и го пъхна в устата си. Имайки предвид колко известен беше Флоу, тя предположи, че той си има репертоар за всяка, но звучеше изненадващо искрен. Ако не беше красив рок певец, тази реплика щеше да я отблъсне, но той беше красив и беше рок певец, затова Серена реши да не обръща внимание на тези думи.

— Ъъъ, аз съм самата аз.

В действителност нейни снимки се появяваха непрекъснато из светските списания и колонки, но тя не плащаше за тях, просто нямаше нужда.

Флоу продължи да я зяпа.

— Престани — изхили се тя.

— О, бейби — каза гнусно Чък, смучейки тревата си, — някой ще намаже тази вечер! — и той затвори очи сякаш припада.

— Умирам от глад — каза Кати и отвори един от пепелниците, след което го затвори. — Нямаш ли някаква храна?

— Цялата… настръхвам — заяви Изабел, а очите й сякаш щяха да изскочат от орбитите си.

Арън вдигна поглед и видя, че Блеър седи доста близо до Майлс, а ръката й лежи на коляното му. Той рязко се изправи, без да довърши играта си, и се набута да седне помежду им.

— Ау — извика Блеър, когато кльощавият му задник се заби в бедрото й.

— Ами посместете се, де. Хей, къде сме тръгнали, а? — попита той Флоу.

Флоу прокара дългите си пръсти през безкрайно дългата коса на Серена и вдигна рамене:

— Към центъра. Може да спрем в някой клуб.

Джени стисна чашата с шампанско и се сви на седалката. За тях нямаше проблем да отидат на клуб, всички те изглеждаха по-големи и най-вероятно имаха фалшиви документи. А като се изключеше деколтето, Джени си изглеждаше на около десет. Искаха й документи даже във видеотеката! Последното нещо на света, което желаеше да й се случи беше всички те да се вмъкнат в някой готин клуб, докато портиерът я пита не е ли минало времето й за лягане. Двамата с Нейт трябваше просто да се разходят. Винаги си изкарваха доста добре, когато бяха сами.

— Нейт? Аз скоро ще трябва да се прибирам — каза тя, като се наведе към него и взе ръката му в своята. Часът беше малко след дванадесет, а тя трябваше да е вкъщи в един.

Противно на общото мнение, Нейт не се беше отнесъл съвсем. Беше успял да забележи, че Блеър е полазила кльощавия тип с руса щръкнала коса, когото никога преди не беше виждал. Също така беше забелязал, че Джени се чувства някак неудобно. Но когато нещата се объркваха, Нейт обикновено се изолираше и чакаше някой друг да направи първата крачка.

— Добре, да се махаме — каза той като излезе от състоянието си. Тревата, която беше купил, беше доста мека и хич не му се ходеше в някакъв шумен клуб. След като оставеше Джени, винаги можеше да се обади на Джереми и да се срещнат с момчетата в онзи бар на Ривингтън. Там имаше много удобно сепаре в ъгъла, където можеше да си пушиш трева, без да те притесняват.

— Хей, ще ни пуснеш ли да слезем? — викна той, тропайки по стъклото, което отделяше шофьора.

Блеър се усмихна. Възможно ли беше да го е жегнала толкова много, че да не може да я гледа с ръце върху друг мъж?

— Ооо, Нейти, не искате ли да дойдете с нас? — попита Серена.

— Трябва, да я заведа вкъщи — каза той и вдигна рамене.

Джени се нацупи, не й харесваше да говорят така за нея, когато беше там. Шофьорът спря колата и им отвори задната врата. Джени скокна навън, а след нея и Нейт.

— Чао — викна тя ведро на всички.

На дъното на задната седалка Чък отново се ухили лукаво:

— Жалко!

Джени не знаеше какво има предвид, но беше сигурна, че е нещо перверзно.

— Ще се видим! — викна Серена, която беше другият човек, който забеляза, че си тръгват. — Успех на изпитите.



Нейт и Джени не си продумаха в таксито на път за дома й. На Нейт му харесваше да гледа как магазините и ресторантите прехвърчат отстрани и мълчаливо си броеше от едно до двадесет. Джени седеше с двойно кръстосани крака и се чудеше какво се беше объркало. Накрая реши, че вината си беше главно нейна. Тя беше предложила да се качат на лимузината.

Таксито спря пред сградата на Джени на 99-та и Уест Енд авеню. Тя посегна към вратата.

— Хей — каза Нейт и я докосна по ръкава на палтото.