Вашите писма

В: Скъпа И.,

Добре де, аз обикновено не съм голяма клюкарка, но реших да ти кажа, понеже съм още в Сейнт Бартс. Сещаш ли се за това момче М, с което се размотаваше Б? Веднага след като Б си тръгна, той се заби с оная френска мацка, дето преподава водни ски и прекарват доста време заедно.

bean


О:Скъпа bean,

Благодаря за информацията. Съжаляваме, че си там, а не в Ню Йорк. Между другото, трябва да клюкарстваш по-често, това прави кожата блестяща.

И



Наблюдения

А разхожда кучето си по Парк авеню. Май се е върнал от Сейнт Бартс без приятеля си М. Флоу хваща самолет от Ел Ей до нюйоркското летище „Кенеди“ рано тази сутрин. Наистина? Б излиза, за да си купи суперсилна пяна за коса на Frederic Fekkai от аптеката на „Медисън“. Май си е измислила странна прическа за партито тази вечер. Нямам търпение да я видя, както и всички вас!



Единственото парти, на което си заслужава да отидеш

Ако още не сте получили една от тези, по-добре напуснете града:

Не бъди смотаняк.

Ела празнувай Нова година с мен!

Тема: Луда нощ в рая

Къде? Леденият замък на 19-та Западна улица

Кога? Неделя вечер, дъъъ. От 9 часа до…

Доведи? Себе си и колкото приятели можеш да качиш в асансьора.

Ще се видим там!

Серена

Нашият живот е по-добър от филм

Ако животът ни беше лош тийнейджърски филм, щяхме да поканим представители на всички колежи, от които се интересуваме и да им покажем как се забавляваме, след което те да ни приемат да учим при тях. Но не е така, защото животът ни е по-добър от филмов сценарий и не се налага да стигаме до крайности, за да влезем в колеж. Нали?

Нямам търпение да видя кой кого целува в полунощ!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

Дж дава всичко от себе си

Джени беше обръснала, депилирала, оскубала, ексфолирала и овлажнила цялото си тяло, след което беше лакирала ноктите си, беше изсушила косата си и си беше сложила лек грим в златно и бежово от една таблица, която беше запазила от списание Allure. После беше обула прашките и същите кадифени панталони от деня в парка, в комбинация с черен пуловер с шпиц деколте с вплетени златисти нишки. Той изглеждаше малко смешно на закачалката, но облечен беше страхотен. Поне Джени си мислеше така.

Най-накрая тя беше сложила тюркоазната огърлица от Нейт и чифт остри черни ботуши с висок ток, с които беше трудно да се ходи, но на кого му пука? Това се случи в шест, а в оставащите два часа и половина тя запълва времето си с пакетче солети с вкус на чедър и серии на „Семейство Озбърн“. През цялото това време синият й телефон стоеше в скута й. Сега обаче беше осем и половина в новогодишната нощ, а Нейт още не се беше обадил.

Целия ден Джени бе толкова заета да приготвя тялото си и да очаква обаждането на Нейт, че не беше забелязала какво прави семейството й. Сега изключи телевизора и излезе в коридора.

Вратата на Дан беше открехната и тя я бутна. Компютърът беше изключен, а в пепелника нямаше димящи цигари.

— Дан? — повика го тя, но не получи отговор.

Джени направи учудена физиономия и се запъти към кабинета на баща си. Вратата там също беше отворена.

— Татко? — Отново никакъв отговор.

По традиция на Нова година баща им излизаше на литературно четене маратон, което продължаваше цяла нощ и изглежда вече беше тръгнал.

Джени натисна няколко бутона на мобилния си телефон и набра Нейт. Отново попадна на гласовата поща.

— Ако се опитвате да се свържете с… — започна металическият женски глас.

— Нейт — каза той със собствения си глас.

— Моля, натиснете едно и оставете съобщение, или изчакайте сигнала — продължи съобщението.

— Пак съм аз — весело изчурулика тя, като се опитваше да звучи бодро, — предполагам, че си някъде в задръстване или нещо подобно, аз май ще тръгвам за партито на Серена. Ще накарам таксито да спре у вас и ще ти звънна. Дано се видим преди полунощ! Нали? Обичам те. Чао.

Джени затвори, след което отиде в стаята си, за да вземе палтото и чантата си. Какво като още беше наказана? Руфъс и Дан я бяха оставили сама в апартамента.

Какво можеха да очакват от принцеса, която е била затворена в кула толкова дълго?



Нейт беше решил да не пуши изобщо, преди да стигне на купона, понеже знаеше, че Блеър го предпочиташе натурален. Но стига де, беше Нова година.

— На — каза Джереми, подавайки му огромната цигара, която тъкмо беше запалил. Нейт, Джереми и Антъни се бяха сгушили край статуята на Ганди на Юнион скуеър. Наоколо звучеше песента на Бийтълс „Вчера“.

— Дърпай здраво и да ходим на това парти, че тук е като проклетата Антарктика — посъветва го той.

Нейт приближи джойнта до устните си и дръпна здраво, като затвори очи. Нямаше нищо по-добро от дълго дръпване в студена нощ. Той подаде цигарата на Чарли, като задържа дима в дробовете си секунда повече.

— Ами ако партито е тъпо? — попита Чарли преди на свой ред да дръпне.

Нейт си спомни какво му беше казала Серена за Блеър, че се е затворила в стаята си да пише вече цяла седмица. Всеки път, когато тя се затвореше за по-дълго с домашно, след това беше неудържима.

— Пич — каза той, издишайки облак дим над главата на Ганди, — няма да е тъпо.

Н още носи сърцето на Б на ръкава си

Оставете на Серена да вдигне летвата за всяко парти, не само за новогодишното. Две минути, прекарани в салона, който беше наела, бяха достатъчни, за да ти стане ясно, че това е най-якото парти на всички времена. По ъглите горяха факли, а дансингът беше направен от истинска зелена трева. Барманките носеха оскъдни бикини, а диджеят беше новоизгряла звезда от Исландия. В единия край на салона имаше три стаи с кожени дивани и джакузита за онези, които се нуждаеха от уединение или просто от вана. Имаше и огромна тераса с изглед в три посоки, за момента, в който ще започне зарята.

Блеър не беше спала повече от няколко часа и не беше излизала, откакто се бе върнала от Сейнт Бартс. Тя живееше на еспресо, адреналин, никотин и решителност. Сценарият й щеше да убие рибата, усещаше тя, и щеше да я заведе до Йейл.

Но дори и най-добрите писателки се нуждаеха от почивка.

Блеър пристигна на купона с лилава велурена мини пола, черен сатенен потник от „Клои“ и мрежести чорапи. Косата й беше вдигната на висока опашка в стил шейсетте, имаше изкуствени мигли и сребърно червило. Беше обула новите си черни боти с десетсантиметрови токове, които баща й беше пратил от Франция за Коледа с бележка: „Не ги обувай без придружител!“ Блеър не последва този съвет и дойде сама.

Не й отне много време да открие Серена. Тя беше единственото момиче с розови кичури в косата, което танцуваше босо и беше облечено с горнище от бански и черни кадифени къси панталони. Плюс това от ушите й висяха дълги диамантени обици. Диджеят беше надул музиката толкова, че стените се тресяха.

— Гърдите ме болят — викна Серена, танцувайки.

— Мен ме боли мозъкът! — викна в отговор Блеър. Преди да започне да танцува или да говори с някого тя имаше нужда от силно питие.

Или от три-четири питиета.

— Тъкмо видях Нейт, търсеше те! — викна пак Серена и посочи напосоки из тълпата.

Естествено.

Блеър мина покрай нея и си проправи път към бара. Заслужаваше да пийне. Тъкмо свършваше сценария си, оставаше й само края, но тя беше сигурна, че като цяло е страхотен. Освен това беше проклетата Нова година и ако Нейт искаше да говори с нея, тя трябваше да има поне едно питие в себе си.

Кати и Изабел стояха край бара и чакаха своята вселена — Блеър.

— Здравей, Блеър — казаха те в унисон.

— Още имаш тен — отбеляза Изабел, криейки бялата си ръка с отвращение.

И двете бяха облечени в черни рокли, същите каквито Блеър и Серена носеха в нощта на бала „Черно и бяло“.

— Серена каза, че работиш върху есето си за Йейл, знаеш, че има още цял месец до срока за предаване — каза Кати, сърбайки „Космополитън“.

Блеър изгледа лошо бармана, задето не й взима поръчката толкова дълго:

— Просто искам да е съвършено.

— И съм сигурен, че ще бъде — убеди я познат глас.

Блеър се обърна и видя Нейт точно зад нея, облечен в зеления кашмирен пуловер, който тя му беше подарила за Великден. Преди да му го опакова и подари, тя бе зашила малък златен медальон с формата на сърце в ръкава, за да може той винаги да носи сърцето й със себе си. Почуди се дали още е там.