Единствените чисти боксерки, които имаше в чекмеджето си бяха тези, които Джени му беше купила в „Барнис“, така че той седеше върху картинката на яхта на пода и късаше страниците от списания, които покриваха кутията — точно, както Джени си го беше представяла.

Той вдигна капака и погледна вътре, като се засмя, докосвайки кичура коса. Това с косата доста наподобяваше нещо, което би направила Блеър, макар че тя би поляла кичура с парфюм, след което би го поставила в сребърна кутийка от Тифани, облечена отвътре с червено кадифе и с инициалите на Нейт на капака. След това той извади билета от „Лешникотрошачката“ и го завъртя между пръстите си. Само че вместо да се върне пет дни назад, когато беше завел Джени да гледат балета на първия ред на балкона в Нюйоркския държавен театър в Линкълн сентър, където се държаха за ръце, докато армията на играчките оловни войници се сражаваше със злите мишки под безумно голямата елха, той се сети за последния път, когато беше водил там Блеър.

Блеър имаше менструални болки и в почивката Нейт беше взел „Адвил“ и вода „Перие“ от бюфета, след което бяха излезли да пушат на балкона. Прекараха цялата втора част на балета там, в пушене, целувки и гледане на хората, които минаваха край празния фонтан на Линкълн сентър. Блеър беше облечена в палто от камилска вълна с яка от норка, в което Нейт обичаше да притиска лице, вдишвайки аромата на кожа, комбиниран с парфюма й и цигарения дим.

Тогава телефонът му звънна от етажерката в стаята му в Маунт Дезърт. Имаше девет гласови съобщения от домашния номер на Джени, а той не беше отговорил на нито едно. Този път, обаче, номерът беше различен.

Нейт се ухили, защото винаги се радваше да говори със Серена.

Да, както всяко друго момче на планетата.

— Хей, как я караш?

— Нейти? Тъкмо се чудех кога ли ще те видим отново? Или ще си останеш в Мейн до дипломирането? — разнесе се гласът й от телефона.

Нейт се наведе и взе кутийката със сладкиши от пакетчето, което Джени му беше изпратила. Той извади един и го налапа, преди да е върнал кутията на мястото й.

— Мислех да поостана тук малко повече.

Искаше му се да отложи разговора с Джени възможно най-дълго, ако може завинаги.

— Аз пък организирам купон за Нова година и Кати и Изабел са тук в момента и ми помагат. Ще си измислим страхотно мото, ще наемем най-добрия диджей и място с огромна веранда, за да можем всички заедно да гледаме зарята. Ако не дойдеш, значи си най-големият смотаняк на земята и ти обещавам, че ще съжаляваш.

Нейт се засмя. Идеята с купона звучеше добре. След това той се сети за нещо.

— Хей, къде е Блеър? Не сте ли още в Сейнт Бартс?

— Дойдохме си по-рано — въздъхна Серена, — а Блеър се прави на зубър и пише есето си за Йейл.

— Оу — каза Нейт, извади „Ромео и Жулиета“ от пакетчето и прокара пръст през страниците й. След това се загледа в класическата илюстрация на корицата, прегърнати момче и момиче. — Тя ще дойде на купона, нали?

— Разбира се, глупчо, не е чак такъв зубър — възкликна Серена.

— Добре тогава — съгласи се Нейт, все още с книгата в ръце. — Ще дойда.

Серена затвори и се усмихна. Пред нея на червено-бялото канапе седяха Кати и Изабел, заети да поръчват храна и пиене в излишък по мобилните си телефони. На Серена й се стори интересно как Нейт се съгласи да дойде, едва когато разбра, че и Блеър ще бъде там. Купонът обещаваше да е наистина интересен.

Измъчените творци влизат в играта

Все още с изцапаната от кафе бяла тениска, за една седмица Дан беше изписал цяла нова тетрадка с мрачна поезия, за това как любовта е жалка измама, измислена от „Холмарк“, за да продава картички за свети Валентин и за да се създава у хората фалшиво чувство, че животът има смисъл. Точно в този момент той довършваше стихотворението „Кола, пълна с камъни“ за един тип, дето си напълнил колата с камъни и я закарал на реката, понеже му напомняла за бившата му любима, която обичала да кара и да слуша вместо музика белия шум от приемника.

Джени почука на вратата му и каза:

— Има поща за теб от г-н Хърмит Ман.

Дан пусна химикалката и отвори вратата. Джени носеше розовия си пеньоар, а над горната й устна имаше бяла пяна. Тя му подаде плика.

— Какво е това на лицето ти? — попита той, вземайки писмото.

— Депилирам се — каза тя и се запъти към банята надолу по коридора.

„Каквото и да значи това“, помисли си Дан и затвори вратата зад себе си. Явно беше, че Джени прекарва твърде много време вкъщи, четейки модни списания, но си го заслужаваше, задето е такава уличница.

Дан обърна плика наопаки, за да провери обратния адрес. Беше от вестник „Ню Йоркър“. Най-вероятно го канеха да се абонира, макар баща му да беше доживотен абонат. Той разкъса плика и разгъна листа:

„Скъпи г-н Хъмфри,

Благодаря ви, че изпратихте поемата си «Мръсници» в нашия вестник. Поздравления! Горда съм да ви заявя, че ще я публикуваме в изданието си за свети Валентин. Моля, попълнете информацията за себе си във формуляра, който е прибавен към писмото, за да напишем за вас в страницата със сътрудниците на вестника. След това ще получите чек за осемстотин долара.

Честита нова година!

Яни Прайс редактор“

Това някаква шега ли е?, почуди се Дан. Той прочете писмото два пъти, преди да го остави на леглото си, цял разтреперан от ужас. „Ню Йоркър“ рядко публикуваха творби на непознати поети, а Яни Прайс беше известна с гадните си забележки от типа: „Добър опит!“ или „Съжалявам, Чарли!“. Дан разгледа хартията, изглеждаше автентична. После отново прочете писмото, а ръцете му се тресяха при мисълта, че някой непознат — камо ли някой известен в тези среди, като нея — е чел стихотворението му.

Колкото повече мислеше за това, толкова по-ясно ставаше, че няма друг човек, освен Ванеса, който да го е изпратил в редакцията. Все едно не се беше издънила достатъчно? Ама какво, какво, по дяволите, си мислеше тя?

Дан отново хвърли писмото на леглото и свали мръсната си фланелка. Първо щеше да си вземе горещ душ и да си облече чисти дрехи.

Най-накрая!

След това щеше да иде директно в Бруклин, за да я сдъвче едно хубаво. Как смееше тя да се гаври с работата му, като я изпраща на когото си поиска? Тя за каква се мислеше? Гологлавата му кръстница с кубинки?

А какво ще кажете за яката Добра Вещица от Изтока?



Руби най-накрая беше успяла да върне дигиталната камера и Ванеса седеше на компютъра си, сваляйки кадрите с висулки, и наслагвайки ги върху филма си, малко преди кадрите с гълъби в един боклукчийски камион. Тя вече беше изтрила частта с Джени и Нейт и беше решила да остави това зад гърба си, за да се посвети изцяло на филма. Точно до гълъбите от една торба се подаваше плешива кукла с едно око. Беше страхотно.

В десния ъгъл на екрана й се появи съобщение, и тя кликна върху му с надеждата, че е от Дан. Може би беше получил известие от вестника и сега й съобщаваше, че ще го публикуват, и всичко беше простено. Но не беше от Дан.

КМ 10001: ти ли си Ванеса Абрамс, режисьорът?

Hairlesskat: може би

КМ 10001: търся човека, който е снимал ония хлапета в парка, работата с камера беше велика.

Hairlesskat: о, така ли? Кой го казва?

КМ 10001: Кен Могул. Аз снимах Морско конче, може да си го гледала, с правилния човек ли разговарям?

Hairlesskat: да

КМ 10001: уха. Ами искам да работя с теб. Сега завършвам един филм, който заминава за Кан. Интересува ли те?

Hairlesskat: аз още съм в гимназията, но да, интересува ме.

КМ 10001: супер, може ли да се срещнем някъде по-късно днес? Аз съм в Ню Йорк, между другото.

Hairlesskat: довечера в десет ще снимам в парка, ако искаш там?

КМ 10001: идеално, ще се радвам да видя как работиш, дотогава.

Hairlesskat: чао

Ванеса се върна към филма си с ясното съзнание, че човекът, с когото бе разговаряла, може да са група приятели на Нейт, които в момента правят дупка в езерото, за да я удавят в нея заради линка. И все пак можеше наистина да е Кен Могул, неин любим алтернативен режисьор. Тя се изсмя с глас. Беше като магнит за подобни съобщения, но кой знае? Всичко беше възможно.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Как да си прекараме най-страхотно на Нова година

Два съвета:

1) Останете с мен, аз знам къде е купонът.

2) Целувайте хората. Тази вечер в полунощ имате разрешение да целувате абсолютно непознати, без да се налага да давате обяснения. Така че, действайте!