Четириетажна сграда с бели колони, увити с бръшлян. Зелена морава отпред. Мраморни стъпала.

Осемнадесетгодишната ОДРИ, красиво момиче с тъмни коси, облечено в стилна блуза и пола, пресича моравата с класически модел колело „Шуин“, което паркира от едната страна на стълбите. После се качва по тях и влиза вътре.


Сградата отвътре

Дълъг коридор с офиси. Всички врати са отворени и във всеки офис има професор, който помага на студент по литература.


Студент А

Мислех, че ще е добре, ако китът говори, сър.


Професор А

Но не става дума за говорящ кит, а за човешкото търсене на смисъла.


Студент Б

Няма пунктуация, ето, вижте, не съм използвал нито една запетая или точка.


Професор Б

Това не значи, че сте написали стихотворение. То се състои от… ами в стихотворенията има поезия.


Професор С

Прочетохте ли книгата, за която ви казах?


Студент С

Тази за кита ли?


Професор С

Ъхъ, какво ще кажеш?


Студент С

Ами, мисля, че щеше да е по-добре, ако китът можеше да говори.


Четвърти професор се появява на вратата си и се оглежда в двете посоки, след което я затръшва. ОДРИ тича по коридора, изглежда изтощена и почуква на току-що затворената врата.


ОДРИ

Професор Уийкс! О, професор Уийкс!


Той отваря вратата.


Проф. Уийкс

Закъснявате.


ОДРИ

Да, но имам основателно извинение.


Професорът замълчава в очакване на извинението.


Проф. Уийкс

Да?


ОДРИ (задъхана)

О, не мога да ви кажа, незаконно е.


Проф. Уийкс (намръщен)

Незаконно. Трябва ли да викна охраната на колежа?


ОДРИ (клати глава)

О, не, поне не сега.


Тя му подава листата.


ОДРИ

Не можах да реша за коя пиеса на Шекспир да пиша, затова писах върху всичките. Надявам се да нямате нищо против?


Професорът си слага очилата за четене и започва да чете. Той сяда на бюрото си абсолютно увлечен от написаното. В това време ОДРИ небрежно се изнася от кабинета му и затваря вратата. Тя тръгва по коридора, излиза през вратата на сградата, яхва колелото и се понася през ливадата.


Извън колежа

ОДРИ кара колелото си, загледана в нападалите листа, а не в пътя. Тя блъска някакво момче, облечено с тениска на колежанския отбор. Той пада на земята.

Момчето е Колин Дейвис.



КОЛИН

Оу!


ОДРИ слиза от колелото си и кляка до него.


ОДРИ

Съжалявам. Добре ли сте?


КОЛИН

Мисля, че кракът ми е счупен.


Той се опитва да го мръдне.


КОЛИН

Оу!


ОДРИ

Не мърдай. Ще викна линейка.


Тя започва да рови в чантата си за телефона. Но вместо него, на земята пада пистолет. Колин го поглежда. ОДРИ го взима и напъхва обратно в чантата, след което набира 911 на мобилния си.

С се развихря

Серена реши, че единственият начин да компенсира тъпата Коледа беше да си изкара страхотна Нова година. Най-добрия начин за това беше да спретне собствен купон. Тя обожаваше да планира забавления, а и беше доста добра в това, но времето й бе доста ограничено, като се имаше предвид, че бе сряда, тоест оставаха само три дни и половина. Блеър нямаше да й помогне, беше се завряла в стаята си с кутия цигари, компютъра и машина за кафе. Беше решила да не мърда оттам, докато не приключи със сценария си за Йейл. От своя страна Серена беше страхотна в командоренето, но не и в извършването на цялата дейност по планирането. Така че нямаше по-добро решение от това да се обади на двете момичета, които отчайващо се опитваха да й станат новите най-добри приятелки.

— Ало, Кати? Серена е.

— Здравей!

— Слушай, Изабел там ли е?

— Ъхъ.

Разбира се, че беше там.

— Супер. Ами, мацки, чудех се дали бихте искали да дойдете в нас и да ми помогнете да планирам купон за Нова година? Страхувам се, че реших да го направя в последния момент и искам да е страхотен, а нямам достатъчно време.

Двете момичета останаха без думи. След като се опомниха, започнаха да пищят:

— Оле, боже! Това ще е най-страхотният купон! Не се притеснявай, веднага пристигаме!

Така и направиха.

Серена отвори вратата, облечена в червени кадифени боксерки и тясна тениска със снежен човек.

— Олеле, толкова си почерняла! — възхити се Изабел и я целуна по бузата.

— Да не си отслабнала? — каза Кати и също я целуна.

Все едно на Серена й трябваше да отслабва.

Като добра домакиня Серена ги въведе в огромното семейно фоайе на апартамента на Пето авеню с изглед към Метрополитън. Родителите й прекарваха празниците в Риджфийлд, а брат й беше с приятели в Бостън, така че тя разполагаше с целия апартамент.

Тя вече беше наредила няколко бели листа върху масичката за кафе и ги беше озаглавила: място, пиячка/ храна, музика/ звук, тема/ украса/ осветление, покани, списък с гости. Сега ги подаде на Кати и Изабел.

Ето, виждате ли колко е добра в разпределението на задачите?

— Вие двете нали бяхте в комитета по организирането на „Целувка по устните“ миналия октомври?

Те кимнаха.

— Супер. Значи можете да се обадите на същия доставчик и декоратор?

— Разбира се! — Изабел потърси палма си в бездънната чанта.

— Ще трябва да намерим готин диджей — инструктира ги Серена.

Кати я погледна изумена и объркана:

— Няма ли да свирят „45“?

Серена премигна. Тя нямаше ни най-малка идея какви са плановете на Флоу за новогодишната вечер, но беше повече от сигурна, че не иска той да й върви по петите цяла вечер на собственото й парти.

— Всъщност те са заети със записите на новия си албум. А и е по-добре с диджей, доста по-разнообразно.

Двете момичета изглеждаха разочаровани.

— Мислех да използваме стария списък за гости от партито „Черно и бяло“ — каза Серена и взе още листа от масичката за кафе. — Разбира се, вие можете да добавите когото пожелаете.

Изабел погледна в списъка и попита:

— Флоу ще дойде ли изобщо?

Серена се поколеба. Ако им кажеше не, те щяха да завъртят клюката отново, как годежът се отменя и ала-бала. А пък щеше да е весело да изпрати покана до къщата му в Малибу, особено след като беше оставила подаръка му на рецепцията, беше го зарязала и се беше върнала в Ню Йорк. Освен това, той така или иначе нямаше да дойде.

— Обеща ми да дойде — каза тя и посочи към името му в списъка.

След това, без да се замисля какво прави, прелисти списъка до буквата Р, за да се увери, че името на Арън Роуз е в него. Арън нямаше да се върне от Сейнт Бартс преди трийсети, но тя се надяваше, че ще дойде на купона й. Последният път, когато се видяха, той беше доста нещастен, и тя искаше да го развесели по някакъв начин.

— Искаш ли аз да се заема с поканите? — попита Кати професионално. Тя веднага измъкна мобилния си телефон NOKIA от малката червена чантичка и добави: — Мога да се обадя на печатаря веднага.

— Добре — съгласи се Серена, — а ти, Изабел, се обади да ни намерят подходящо място в центъра, с гледка към фойерверките и ще е по-добре, ако има веранда.

Докато подаваше списъка с гостите на Кати, Серена зърна името на Натаниел Арчибалд. Къде, по дяволите, беше Нейт напоследък? Той задължително трябваше да дойде на партито й. То просто нямаше да е същото без него.



Нейт беше зает да отваря подаръка от Джени, което не беше лесна работа, понеже беше увит в няколко ката тийнейджърски списания и тиксо. Пакетчето беше пристигнало предния следобед, но покрай карането на сноуборд с Джон и Райън в планината Кадилак и пушенето на трева в джакузито на някаква мацка по време на купон в Бар Харбър, той не беше намерил време да го отвори.