— От Чикаго ли сте, Гуен? — осведоми се той вежливо.

— Израснала съм в Рокфорд, но от много години живея тук, в Бъктаун.

Бъктаун бе едно предградие наблизо, в северна посока, популярно сред по-младите. Той самият бе живял там известно време и двамата си побъбриха малко на тамошния жаргон за незначителни неща, въпреки че именно това искаше да избегне първоначално. Стрелна с поглед госпожица сватовницата. Изглежда, не бе чак толкова глупава, защото мигом схвана безмълвния му намек.

— Сигурно ще ти е интересно да узнаеш, че Гуен е психолог, при това един от най-изтъкнатите специалисти в нашия щат по секс играчките.

Това тутакси привлече вниманието му. Добре, че успя навреме да прехапе език, за да спре напиращата на устните му пиперлива забележка, дочута в съблекалнята.

— Доста необичайна научна област.

— Знаете ли, не всички разбират колко е важна — зае се да му обяснява красивата психоложка. — Ако се използват правилно, някои уреди могат да се превърнат в отлично терапевтично средство. Мисля, че мисията ми е да измъкна този метод от забвението, за да започне да се прилага в практиката.

Тя продължи с увлечение да го запознава с професията си.

Не можеше да се отрече, че тази жена, надарена с добродушно чувство за хумор, беше умна, образована и секси. Господи, колко беше секси! Наистина бе подценил способностите на Анабел Грейнджър. Но точно когато се поувлече в разговора, Анабел погледна часовника си и стана.

— Времето изтече — обяви жизнерадостно, от което той настръхна.

Секси психоложката се изправи с усмивка.

— Приятно ми беше да се запознаем, Хийт.

— Удоволствието е изцяло мое.

Тъй като той бе определил времетраенето на срещата, прикри раздразнението си. Никога не бе очаквал глупавата сватовница да намери такава възхитителна жена, при това за толкова кратко време. Гуен прегърна брачната агентка набързо, отново му се усмихна и излезе от ресторанта. Анабел се отпусна на стола, отпи от зелената гадост и зарови в чантата си — този път тюркоазносиня на палмови дървета, обшити с мъниста. След секунда под носа му се мъдреха няколко листа. Беше договор, подобен на този, който вчера бе оставила на бюрото му.

— Гарантирам минимум по две запознанства месечно. — Непокорна къдрица от червено-златистата коса падна на челото й. — Хонорарът ми за шест месеца е д-десет хиляди долара. — Не му убягнаха нито лекото заекване, нито руменината, плъзнала по бузите, които бяха като на катеричка, но Тинкърбел ентусиазирано продължаваше с изложението си. — Обикновено хонорарът включва и консултация със специалист по стайлинга, но… — Погледът й се насочи към косата му, която той подстригваше на всеки две седмици за осемдесет долара, после се спусна към черната риза от «Версаче» и накрая се спря върху светлосивия панталон от «Джозеф Абуд». — Мисля, че… хм… ще минем и без такива консултации.

Е, по този въпрос бе дяволски права. При все че Хийт имаше ужасен вкус за облеклото, имиджът беше най-важното в професията му. И макар да му бе все едно как се облича, клиентите можеха да бъдат на друго мнение. Поради това си бе наел за съветник един гей, отличаващ се с изискан вкус. Цялото му днешно облекло беше подбрано от този консултант, който му бе забранил да комбинира произволно ризи, панталони и вратовръзки — всички ансамбли бяха изброени в списък, висящ в дрешника му.

— Десет хиляди за новак в професията? Не е ли твърде много? — учуди се той.

— Също като теб, аз вярвам, че добре свършената работа трябва да се заплаща справедливо. Мисля, че си заслужавам парите — изрече тя, без да откъсва очи от устните му.

Хийт потисна усмивката си. Тинкърбел трябваше да поработи още доста върху безстрастното си изражение на комарджия.

— Едва не се разорих, като подписах договора с Порша Пауърс.

Малката вдлъбнатина в средата на горната й устна леко пребледня, но Анабел не отстъпваше.

— Колко жени ти представи тя, които да приличат на Гуен?

Ето че го сложи на мястото му. Този път той не скри усмивката си. Вдигна договора и го зачете. Десет хиляди долара — това бе по-скоро блъф, нищо повече от нейна фантазия. Ала все пак Гуен Фелпс не беше плод на фантазията й. Хийт набързо прегледа страниците. Можеше да смъкне цената, но докъде искаше да стигне? Изкуството на преговорите при сделките изискваше всички накрая да се почувстват победители. Иначе огорчението можеше да провали всичко.

Извади писалката си «Монблан» и се зае да внася дребни промени, като задраска някоя и друга клауза, подобри трета, добави своя. Накрая плъзна листовете обратно към нея.

— Пет хиляди за начало. Ще доплатя остатъка, ако ми намериш подходяща съпруга.

Златистите точици в кафявите й очи блеснаха ярко, като броката върху детско йо-йо.

— Това е неприемливо. На практика ме принуждаваш да работя без пари.

— Пет хиляди не са малка сума. При това нямаш опит с такива клиенти като мен.

— И все пак ти доведох Гуен.

— Откъде да зная дали тя не е всичко, с което разполагаш? Между това, да се говори за добра игра, и това, да се изиграе наистина, има огромна разлика. — Той прелисти страниците. — Сега топката е у теб.

Анабел грабна листовете и се намръщи, като видя поправките, но накрая сложи подписа си, точно както той очакваше. Хийт също го подписа, после се отпусна на стола и прикова поглед в нея.

— А сега ми дай телефонния номер на Гуен Фелпс. Сам ще уговоря следващата ни среща.

Тя задъвка долната си устна, разкривайки малки бели зъби.

— Първо трябва да проверя дали е съгласна. Това е според споразумението ми с всяка от избраните жени.

— Напълно разумно. Но не съм много притеснен.

Тя извади мобилния си телефон, а той погледна часовника си. Чувстваше се безкрайно уморен. Целия ден бе прекарал в Кливланд и пак трябваше да се отбие за кратко в «Уотъруъркс», за да провери дали не са плъзнали някакви нови слухове за Дийн Робилард. Утре щеше да е зает от сутринта до полунощ. Рано сутринта в петък летеше за Финикс, а през следващата седмица го очакваха пътувания до Тампа и Балтимор. Ако имаше съпруга, багажът му щеше да е винаги стегнат, а като се върне в късен час от поредното пътуване, в хладилника щеше да има нещо по-съществено от бира. Щеше да има и с кого да си поговори за изминалия ден, да се отпусне дотолкова, че да не се срамува от провинциалния си диалект, който се промъкваше в говора му винаги когато бе уморен. Можеше да опре нехайно лакът на масата, докато яде сандвич, или да направи нещо, което според тукашните понятия е неприлично. Но най-вече щеше да има човек до себе си.

— Гуен, Анабел се обажда. Още веднъж ти благодаря, че се съгласи да се срещнеш с Хийт, след като ти се обадих толкова късно. — Тя го измери с многозначителен поглед. Тинкърбел имаше дързостта да го упреква. — Той ме помоли за телефонния ти номер, за да те покани на вечеря — последва още един многозначителен поглед — в «Чарли Тротър».

Идеше му да се разсмее, но запази безстрастно изражение, за да не си навири тя прекалено носа.

Новата му сватовница замълча, докато слушаше отговора на другата жена. Накрая кимна. Хийт извади своя мобилен телефон и провери кой го бе търсил, докато бе разговарял с Гуен. В Денвър още не бе станало девет часът. Имаше време да си поговори с Джамал и да се осведоми за сухожилието под коляното му.

— Да — каза Анабел. — Ще му предам. Благодаря. — Затвори телефона, прибра го в чантата си и сви рамене. — Гуен те е харесала. Но само като приятел. — Хийт онемя. Едва ли не за пръв път в живота си. — Опасявах се, че това може да се случи — продължи тя делово. — Двайсет минути съвсем не са достатъчни, за да се представиш в най-добрата си светлина. — Спортният агент продължаваше да се взира в нея, невярващ на ушите си. — Гуен ме помоли да ти предам най-добрите й пожелания. Смята, че си интересен мъж, и е уверена, че лесно ще си намериш някоя по-подходяща.

— Гуен Фелпс ме отхвърля?

— Бихме могли… — промълви Анабел замислено — да снижим критериите и да потърсим някоя по-обикновена.

3.

Тъмносиният ягуар пропълзя бавно покрай ъгъла на Хойн Стрийт и тясната Уикър Парк Стрийт. Жената зад волана оглеждаше номерата на къщите през черните очила без рамки «Шанел», с инкрустирани миниатюрни изкуствени диаманти върху дръжките. Строго погледнато, те бяха почти декоративни, тъй като едва ли осигуряваха достатъчна защита срещу ултравиолетовите лъчи дори и в облачни дни, но подчертаваха удивително добре бледата кожа на лицето, обрамчено с облак тъмна коса. А Порша Пауърс не беше от тези, които биха пожертвали стила заради практичността. Даже наближаващият й рожден ден — трийсет и седмият за познатите, четирийсет и вторият, доколкото майка й помнеше — не можеше да я накара дори да помисли да смени обувките на «Кристиан Лубутен» с други с по-ниски токчета. Бившият й съпруг веднъж й бе казал, че смолисточерните й коси, ослепително бялата кожа, поразителните сини очи и слабата като на хрътка фигура я правят да прилича на Снежанка след няколко месечна строга диета.

Намали скоростта, когато намери номера, който търсеше. Никога не бе виждала по-сигурен кандидат за събаряне от тази малка паянтова къщичка с избеляла лилава фасада и олющен син бордюр. Ръждясала ограда от ковано желязо опасваше дворче с размерите на ваната й. Като цяло мястото приличаше на градинска барака за инструменти, принадлежаща на собствениците на някоя от съседните елегантни двуетажни къщи, извисяващи се от двете страни на тази развалина. Интересно, как не е била съборена досега като повечето от околните порутени къщички?

Порша бе забелязала папката с логото на «Идеалната половинка» върху бюрото на Хийт, когато вчера се бе отбила в офиса му. Безпогрешният й усет към конкуренцията тутакси й подсказа, че нещо не е наред. През последната година бе изгубила двама важни клиенти, преориентирали се към нови брачни агенции, както и съпруга си, който бе хлътнал по една двайсет и три годишна организаторка на различни мероприятия. Провалът имаше отчетлива миризма и Порша работеше като вол, за да не позволи тази воня да полепне по нея. След кратко разследване тя откри, че «Идеалната половинка» всъщност е новото име на мижава агенция за запознанства «Брачна агенция Мирна», нещо като хоби на наскоро починала старица. Бизнесът на покойната Мирна Райхман бил наследен от внучката й. Наложи се Порша да разрови малко по-надълбоко. Оказа се, че въпросната внучка е учила в колежа заедно с Моли, жената на Кевин Тъкър. Това донякъде успокои агентката. Разбира се, Хийт се е почувствал задължен да поговори с жената, поне от вежливост, но той бе твърде взискателен, за да работи с една дилетантка. Порша си легна с леко сърце… и сънува смущаващ еротичен сън с прочутия си клиент. Не че някога си го бе мислила наяве. Една краткотрайна авантюра с Чампиън би била вълнуваща, но тя никога не смесваше личния си живот с работата.