Каютата на Ийън — един от двата апартамента на борда — беше разположена на тексаската палуба откъм кърмата. Той запали газената лампа до вратата и малката приемна се превърна в златен оазис, в чийто тъмни ъгли се простряха ивици светлина като трепкащи пръсти. Докато се движеше наоколо, Сабрина го докосваше с полите си, обтягайки нервите му до крайност. Цялото му същество тръпнеше от напрежение.

Той се опря на вратата и резето изщрака зад гърба му. При звука Сабрина се обърна към него и сведе поглед към земята. Светлината помилва гладкия контур на бузите й и се плъзна в гъстите къдри, които падаха по врата й. Леглото, чиито месингови пречки улавяха блясъка и го отразяваха като дискретна покана, беше в далечния ъгъл на стаята.

За да се сдържи да не я докосне, Ийън се облегна още по-плътно до вратата и опря ръце до гладкото дъбово дърво. Наблюдаваше я, искаше я, изпитваше страхотно напрежение, пулсът на кръвта му бучеше от лудото желание да я притежава. А трябваше да пристъпи към това постепенно, нежно и внимателно. И все пак една част от него желаеше да я повали на леглото, да навлезе в нея и да се пречисти от красотата на девството й. Но той ненавиждаше самата мисъл да я изплаши, да я удави в порива си, и правеше всичко възможно да го потисне.

— Каютата ти е много хубава — каза тя и погали с пръсти високата, тапицирана в синьо кадифе облегалка на един стол. — И толкова просторна.

Отдалечи се на няколко крачки от него, докосвайки с пръсти бюрото, бръснача, гребена, докато накрая се спря върху палисандровата дръжка на четката му. За момент постоя така в профил, с наведена глава и блесналите решетки на леглото заприличаха на рамка на портрет на женската красота и непорочност.

Ийън почувства, че нещо я безпокои, и гърдите му се свиха. Криеше ли нещо от него? Искаше ли да си тръгне?

— Ийън — каза тя и обърна очи към него. — Не знам… Аз никога досега… Не съм съвсем сигурна… — тя прехапа долната си устна и потокът на обърканите й думи секна.

Ето, сега ще му каже… нервно ще го помоли да почака, докато се оженят. Той умееше да се справя с такива молби. Знаеше как да докосне една жена, как да превърне неохотата й в сладко, чувствено желание. Но със Сабрина няма да прибегне до тези изпробвани номера. С нея — никога. Щеше да се съобрази с желанията й. Поне веднъж в скапания си живот трябваше да се държи като почтен човек. Господи, не беше сигурен дали изобщо иска да я пусне да излезе от стаята му!

— Не зная как започва… това — тя се усмихна притеснено. — Но много ще ми хареса, ако… ако отново ме целунеш.

Неуверената й молба подейства като огън в барута. Само с две крачки вече беше до нея и тя отново се озова в прегръдката му, ръцете й обвиха врата му и топлите й, стегнати гърди се притиснаха в тялото му. Ийън почувства нежността на целувката й, отдаде се на любовта, бликнала от нея като вино. Ненаситно, като човек, който дълго време се е лутал из пустиня, се опиваше от устните й. Любовта й се изливаше в него като искрящ поток, който кипеше и го превземаше, докато цялото му същество се изпълни със светлината й и сенките изчезнаха.

— С нито една жена не съм се чувствал така — промълви, докато галеше бузата й с обратната страна на дланта си. — Ти си моят ангел с огнени коси.

— Люби ме — в очите й блестяха сълзи. — Моля те, Ийън, люби ме — шептеше тя и впиваше устни в неговите.

Усети я, че трепери и се притиска така, сякаш искаше да бъде още по-близо до него или той можеше внезапно да изчезне. Като я целуваше, Ийън се опитваше да й вдъхне увереност. Нищо не беше в състояние да го отдели от нея. Поне докато в тялото му все още трепкаше живот.

Извади гребените и фибите и косата, дълга над три фута, се разпиля по гърба й като водопад от коприна с цвят на бургундско.

— Красиво е — промълви и зарови ръцете си в гъстите, хладни къдри, подхвана главата й в шепите си и потъна в тъмната, бляскава дълбочина на очите й.

Разкопча облечените в кадифе копчета на гърба, под косата й, и се зае да преодолява останалите препятствия, които предпазват женската плът от мъжко посегателство. Само с едно леко докосване по атлазените рамене, роклята й се свлече на пода и сякаш изпусна лека въздишка. Докато целуваше шията й, пръстите му разхлабваха връзките на корсета, панделката и илиците, които придържаха фустата.

Ийън познаваше доста добре цялата сложност на женското облекло. Безброй жени бяха споделяли постелята му и всички до една имаха опит и бяха обиграни. Но тази жена не беше като другите. Мъжът, който я срещна в началото, беше закоравял, преситен, цинично настроен, а мъжът, който сега я събличаше, можеше да умре в ръцете й тази нощ.

Още четири перлени копчета се разкопчаха под пръстите му. Изхлузи ризата от раменете й и овалните й гърди се оголиха — сякаш блестяха на светлината, кожата й беше толкова светла, че под нея се забелязваха слабите очертания на вените, където препускаше жизнената й сила, зърната й бяха тъмни като узрели ягоди, които се изпълваха пред самия му поглед и го мамеха. Той погали с буза топлото, стегнато тяло, докосна я с език, сякаш я опитваше на вкус, почувства я как рязко си поема дъх, преди да простене.

Не можеше да се наслади на гърдите й, близна леко малката узряла ягодка върху всяка от тях, пое я в устата си и се впи в нея, докато не усети как пръстите й се вкопчиха в раменете му и бедрата й започнаха да се движат в такт с неговите.

Когато свали меките памучни бермуди от краката й, леко се усмихна на декоративните розови сърчица върху белите жартиери, които придържаха чорапите точно над коляното й. Невинна. Предизвикателна. За миг му хрумна да я остави така по жартиери, но реши да го отложи за друг път. Тази вечер искаше да се докосне до всеки сантиметър от нежната й плът.

Коленичи на един крак върху постелята на кадифено — атлазените дрехи. След като свали обувките и изхлузи копринените чорапи от дългите й крака, се вгледа внимателно в тази жена, която бе откраднала душата му.

Когато тя опита да се прикрие, той я хвана за китките и разтвори ръцете й настрани, така че светлината да падне върху бледите очертания на гърдите й, рязката извивка на ханша и плавния овал на хълбоците й — беше като снежно — бял атлаз, който очакваше докосването му.

— Никога не се крий от мен, ангелче — каза той и притисна устни към корема й. — Показвай ми винаги красотата и любовта си.

Ръцете му докосваха копринените й коси, докато милваше извития гръб, стегнатите, закръглени половини на седалището, целуваше корема й и бавно продължаваше по-надолу. Тя издаде дълбок гърлен звук, когато той разрови с носа си твърдите къдрици, които увенчаваха бедрата й, и вдъхвайки мириса й, опияняващ като мускус, опита с език ароматния й вкус. Ръцете й се впиха в раменете му и пръстите се вкопчиха в дрехата в знак на безмълвен протест.

Но той не можеше да спре. Трябваше да й покаже колко му е скъпа.

— Остави ме — шепнеше и милваше с лице къдрите, прикрили женските й тайни.

Сабрина не можеше да му откаже нищо. Искаше единствено да му достави удоволствие, да му се отдаде изцяло.

Порочна. Необуздана. Чудна. Чувстваше всичко това и дори нещо повече, когато му позволи да я докосва така, както не бе и сънувала. С устни, език и пръсти, той разкриваше тайните й, плъзваше се навътре, откриваше, дразнеше една скрита и чувствителна цветна пъпчица, докато тя се разпукна от докосването му. Дъхът й секна, обзе я първична страст. Тя се сведе над него, смаяна и екзалтирана от настойчивите си молби за нещо, което още не проумяваше, за което тялото й копнееше и само той можеше да й даде.

И тогава го получи — божествения дар на мъжкото му докосване. Тялото й се разтърси от шокови вълни. Ако ръцете му не бяха на хълбоците й, щеше да се строполи, да се свлече долу, сякаш мускулите и костите й се бяха стопили. С едно ловко движение той се изправи и оставяйки зад себе си купчина кадифени и атлазени дрехи, пое отпуснатото й тяло в ръцете си. Допирът до облеклото му от вълна и лен приятно подразни чувствителната й кожа.

Усети хладината на памучните чаршафи по гърба си, щом я положи на леглото.

— Не ме оставяй — пошепна и се вкопчи в ризата му, когато той се отдръпна.

Целуна я — беше само едно леко докосване на устните му до нейните, едно мило топло дихание.

— Никъде няма да отида, миличко — в противоречие с думите си нежно я отблъсна от себе си. — Но съм облечен малко повече, отколкото трябва.

Сабрина се обърна на една страна и обхвана гърдите си в прегръдка, за да се опита да облекчи болката, която усещаше. Не изпусна нито едно движение, докато Ийън сваляше от себе си дрехите и ги слагаше на един стол, сякаш отхвърляше атрибутите на цивилизацията — смокинг, жилетка, папионка.

Сабрина опъна крака върху изгладените бели чаршафи, нетърпелива да се докосне до горещата му кожа. Под дългите пръсти перлените му бутанели се разтвориха и разкриха гъсто черно окосмяване. Когато ризата падна от раменете му, златистата светлина от лампата се посипа върху плътните им овални очертания. Той метна ризата на стола и един златен пръстен, окачен на ланеца на врата му, проблесна няколко пъти, преди да застане върху черното валмо на гърдите му като жив въглен.

Сабрина не сваляше очи от него. Необуздана сила пулсираше в напрегнатите му гръдни мускули, в раменете и ръцете. Тънък светъл белег прорязваше по диагонал широкия му гръден кош, като започваше от пръстена, пресичаше тъмното окосмяване и потъваше под колана на панталона, който той тъкмо разкопчаваше.

Устата й пресъхна. Не можеше да поеме дъх през свитото си гърло.

Понеже беше обърнат с гръб, докато сваляше панталона и бельото си, Сабрина проследи с поглед всяка от формите, които така копнееше да докосне — силните рамене, мишците и гърба, чийто мускули се очертаваха при движението.

Дрехите от черна вълна и бял лен се смъкнаха от стегнатия овал на хълбоците му по дългите крака, чийто бедра бяха засенчени от черни кичури. Само като го гледаше, я обзе топло чувство на замайване, което препусна по вените й, обтегна всеки нерв и запулсира като горещо, влажно желание в онова чувствително място, до което само той се бе докосвал. Поколеба се за миг, преди да се обърне с лице към нея.