Светлината трепна по кожата му и разкри едно езическо божество. Зъбите на Сабрина се впиха в устните. Никой не й беше казвал какво да очаква. Беше гледала, когато загонваха конете, и сега имаше само бегла представа какво ще последва. Тялото й потръпна. И все пак не беше уплашена, а само нетърпелива именно този мъж да я посвети в тайните на близостта.

Огледа го от глава до пети, опитвайки се да проумее силата, която се надигаше във възбудения му член. Високо върху десния му крак видя още един белег — плътен и с много бръчици. Но белезите не можеха да помрачат мъжествената му красота. Беше красив така, както можеше да е красив извисилият се в небето ястреб. Искаше да го докосне, да почувства силата му, да го опознае така, както не бе познала нито едно друго човешко същество.

Когато повдигна очи към неговите, видя предпазливостта в техните тъмни зелени дълбини — сякаш очакваше, че може да я уплаши, и се страхуваше да не го отблъсне. Тогава протегна ръцете си и го призова.

Докато се приближи до нея, сенките, хвърлени от рамката на леглото, се плъзнаха по тялото му. Леглото се огъна под тежестта му, когато той легна и я придърпа до себе си.

— Прегърни ме — каза Сабрина и обви ръце около раменете му. — Моля те, прегърни ме.

— Завинаги — обеща и я обгърна, целуна я и я притисна до себе си.

Тя се сгуши още по-близо, като притискаше гърди и триеше бедра в неговите. Коляното й се плъзна между краката му. Усещаше как горещият допир на тялото му я пари навсякъде. Гъстото валмо, опряло гладките й бедра, твърдият натиск на неподправена мъжественост, който усещаше на корема си — тежък, пулсиращ от напираща страст… Непознат, изкусителен.

— Ийън — шептеше с любов и докосваше устните му. Не спираше да го гали и опознаваше интригуващите подробности на тялото му, запомняше всяка извивка и очертание, поглъщаше мекотата и топлината и се питаше дали някога е изживявала нещо толкова прекрасно. Дланите й се плъзнаха по раменете му като топъл сатен върху масивен дъб. Големите гладки мускули на гърба му се раздвижиха от допира. Тръпка премина по тялото му, когато пръстите й пробягаха по гръбнака му.

— Гъдел ли имаш? — попита тя и го щипна по брадичката. Усмихна й се.

— Започваш да разкриваш тайните ми.

Погледна го в очите, потъмнели като изумруди от желание: беше толкова хубав, като рицар, излязъл от сънищата на някоя девойка, раняван в битки и най-сетне дошъл да я спаси от самотата.

— Искам да науча всичките ти тайни — и пръстите й се плъзнаха по врата му. — Позволи ми!

— Сабрина — прошепна и затвори очи.

Устните, езикът и ръцете му я милваха, целуваше всяко местенце по тялото й, галеше я, говореше й нежно, а тя се чувстваше красива и много обичана. Пръстите му погалиха като пера вътрешната страна на бедрата й, преди да се вплетат в махагоновите къдрици. Сабрина се изви към него.

— Не искам да ти причиня болка — каза тихо и целуна рамото й. — Господи, изобщо не искам.

И въпреки това щеше да й причини болка. Гласът му го издаваше, но това нямаше значение за нея.

— Моля те — каза тя и го погали по гърба. — Люби ме.

— Сабрина — прошепна и я придърпа под себе си. Черните му къдри подразниха гърдите й. Тежестта му я притисна към мекия дюшек, кожата му я прорязваше, топлината му се просмукваше през порите й.

Когато застана между разделените й бедра, тя се повдигна инстинктивно, за да се отвори към него, сякаш се опитваше да го улови. Той се отдръпна леко, насочен към скритата й женственост. Целуваше шията, раменете, ръцете й, милваше нежно хълбоците. Желанието й вече граничеше с лудост.

— Моля те — прошепна и ноктите й се впиха в раменете му.

През зъби, на пресекулки, той си пое дълбоко дъх. Подхвана бедрата й и я повдигна, притисна своята кадифена горещина към влажната й плът и навлезе в нея. Просто се плъзна вътре.

И това сякаш предизвика чудо. Беше като вятър, повял над спокойно езеро, в чийто води сега се надигаха пръски и вълни от удоволствие. Той я притискаше, раздираше плътта й, която оказваше съпротива, разтягаше я, изпълваше я бавно, сантиметър по сантиметър.

Златният пръстен на верижката му се полюшваше и галеше топло гърдите й. Желаеше го все повече и повече. Опита да се превие, за да го поеме напълно, но той я държеше здраво, водеше я, превземаше я и се отдръпваше, като всеки път й даваше все по-голяма част от силата си, притискаше я, докато тя не усети лека, пареща болка, после се изплъзваше и това още повече увеличаваше желанието й да усети раздиращия допир на мъжествеността му.

Тя погледна очите му и видя там всички думи, които бе казал някога, всяка ласка, всяка целувка, с която я бе дарил в безбройните й сънища. Почувства, че раменете му леко треперят, и разбра, че само вниманието към нея го възпира да й даде онова, което искаше до полуда.

— Сега — каза тя и погали рамото му с пръсти. — Искам те целия сега.

Той затвори очи, сякаш се молеше тихо, после сведе поглед към нея.

— Любов моя — прошепна, преди да й се отдаде изцяло. Чистата радост от единението им я накара да извика.

Болката изчезна. За миг горещината я проряза и припламна, после замря и пак се надигна от пепелищата като древно удоволствие. Отново бяха заедно, както беше ставало през всички векове досега, две тела, които се сливат в едно и воюват за любовта, която им е отредена от съдбата.

— Ийън — повтаряше името му отново и отново, надигна се, за да посрещне влажните му пориви, последва дивата грация на силното му тяло и откри собствената си власт в удоволствието, с което можеше да го дари, като отвърне на първичните му желания. Знаеше, че му доставя удоволствие, разбираше го по премрежения му поглед, по рязкото, учестено дишане, усещаше го в напрежението на мускулите, които сякаш се разкъсваха под дланите й.

Скоро всяка мисъл бе погълната от водовъртежа на удоволствието, който се извиваше в нея като спирала. С всяка ласка той я завърташе все по-бързо и по-бързо, издигаше я все по-нагоре. Притисна устните си до нейните, улавяйки тихите хлипове, които се изтръгваха от гърлото й, и я увлече в още по-бързо темпо.

Ръцете й галеха раменете му, плъзгаха се по бляскавата му кожа. Опитваше се да го придърпа към себе си, докато той я водеше към висините. Един рязък тласък — и тя се издигна в небитието, най-сетне се откъсна от пъпната връв на земята и полетя към рая. Чувстваше, че той се издигна с нея, изпълнил я с горещина и мощ, а телата им се стегнаха и извиха в порива да останат неразделни.

Тя го държеше с ръцете си, краката й го бяха обхванали, ликуваше при всяко потръпване на тялото му. Мускулите му постепенно се отпускаха. Той положи лице върху влажното й рамо. Дъхът му се сливаше с нейния, сърцето му биеше в същия ритъм и тя чуваше как пулсът му постепенно се забавя, докато накрая се успокои и затихна.

— Добре ли си? — попита я той, повдигна глава и потри нос в нейния.

— Не — лицето му се смръщи загрижено и тя се усмихна. — Чувствам се повече от добре. Чувствам се чудесно. Чудесно!

Тя подхвана косата на тила му и го придърпа надолу, за да го целуне. Любовта, съхранена през деветте години чакане, подсилена от тежките загуби, избликна дълбоко в нея, надигна се, изпълни я и препусна във вените й.

С чистотата на чувствата си тя го усмиряваше и едновременно го изпълваше с невероятна гордост.

— Сабрина — прошепна и докосвайки устните й, се обърна по гръб, като я повлече след себе си.

Докато прегръщаше крехкото й тяло и я премяташе, тя се изкикоти. Никога досега Ийън не се бе чувствал така и знаеше, че никога няма да бъде същото с друга жена. Но знаеше, че никога няма да опита с друга, не и след като бе докоснал рая. Чувстваше се обновен, пречистен, изпълнен с надежда. Беше влюбен за първи и за последен път.

— Може ли пак да го направим? — тя потриваше гърдите му с ръка.

Ийън не можа да се сдържи и се разсмя на невинността й. Беше като дете, което току-що е опитало шоколад. Тя смръщи лице и започна да увива малките къдрици около пръстите си.

— Не разбирам защо ти е толкова смешно?

— Защото смятам да го правим отново и отново — каза той и плъзна ръка в косите й. Копринените кичури се омотаха около пръстите му. — Само ми дай малко време да се възстановя.

Усмихна се, очевидно доволна от отговора му. Той погали с пръст гърдите й и малките ягодки се изпълниха от докосването. Откликваше на повика му толкова спонтанно. Караше го да се чувства така, сякаш можеше да победи дракони с голи ръце, да завладее нови светове.

— Щастлив ли си, че ме дочака?

— Ммм, много.

Тя повдигна пръстена от гърдите му, превъртя го между пръстите си и светлината се улови в златните плетеници на ювелира.

— А това? — попита го и му се усмихна. — Спомен от някоя друга любов ли е?

— Това е пръстенът, който дядо ми Макклеърън е подарил на баба ми в деня на сватбата им — целуна връхчето на носа й. — Утре ти ще го носиш, любов моя.

Сабрина стисна пръстена и дълго време гледа ръката си.

— Люби ме, Ийън — прошепна и го погледна в очите. — Моля те, люби ме.

Отчаяната молба го бодна в сърцето. В очите й се четеше страх да не го изгуби, както беше изгубила майка си и братята си. Беше се измъчила през войната. Нямаше нужда да му го казва, той го знаеше. Досещаше се по радостта й от дребните неща — изпитваше особено удоволствие да пие подсладено кафе с гъст каймак или пък да яде сладкиш, покрит с шоколад и напълнен с бита сметана. Беше изживяла месеци на лишения, може би и години. Искаше да й помогне да си навакса изгубеното. Щеше да я разглези, да я обожава до края на живота си.

— Аз наистина те обичам — каза Ийън и легна под нея. — Повече от всичко на света.

Влажните къдрици подразниха кожата му, докато откриваше отново пътя към рая. Тя се обви около него, обгради го със сладостна тръпнеща топлина. Обладаваше я отново и отново, кълнеше се в любовта си, любеше я така, сякаш му е за последен път.