Тази порнография стигаше на Паоло за целия му живот. Не я хареса тогава, не я харесваше и сега. В нея имаше нещо твърде гинекологично за порядъчния му праволинеен вкус.

Паоло затвори броя на „Петдесет плюс“. И макар да усещаше, че сексуалният му живот почти е минал в пенсия — правенето на любов и правенето на бебета очевидно бяха съвсем различни неща, — жените в „Петдесет плюс“ ни най-малко не го възбуждаха.

Паоло затвори очи. Концентрира се. И си представи съпругата си.

Беше различен от другите чекиджии там.



Меган разбра, че гаджето й спи с друга, като го видя с ръка на задника й. Веднага й стана ясно, че територията не му е съвсем непозната.

Уил и Кейт се качваха с ескалатора в „Селфриджис“, а Меган слизаше надолу — идеална позиция да види как ръката на Уил изследва задните части на онази уличница. Кейти прояви приличието да ахне, когато я видя. Уил пребледня със застинала на задника й ръка, сякаш го бяха спипали да бърка в касата.

Меган си помисли: „Какво ще правя? Току-що изгубих най-добрия си приятел.“



— Биологичното предназначение на жената е да ражда — обясни Уил. — Биологичното предназначение на мъжа е да посее семето си в колкото се може повече жени. Това обаче не означава, че не те обичам.

Това беше оправданието му. Е, изреди и всички останали клишета — че това не означавало нищо, че я обичал, че са били твърде дълго заедно, за да зарежат всичко заради една глупава грешка. Наистина бяха заедно отдавна. Бяха гаджета в университета, живееха заедно, когато повечето от връстниците им си играеха на доктори и сестри при всяка изпаднала им възможност. Но в крайна сметка всичко опря дотам, че той беше спал с Кейти, понеже оцеляването на човешката раса зависеше от това.

— Какво мога да сторя? Заложено е в мен да разпръсквам семето си. Това е биологична заповед.

— Значи е в твърдия ти диск, а? Да си пъхаш мизерната пишка в непознати?

— Кейти едва ли може да се нарече непозната. Познаваш я още от университета.

— И там не си държеше краката затворени. Доста стажанти упражниха знанията си по висша биология върху нея.

— Сближихме се при работата в спешното на „Хомъртън“. Случват се такива работи. Обстоятелствата те тласкат към някой човек.

— В смисъл — о, не, подхлъзнах се! И сега пенисът ми се заклещи в Кейти! Как стана така? Това ли искаш да кажеш, тъпо копеле такова?

Меган си помисли, че е трябвало да очаква нещо подобно. Беше забелязала внезапно спадане на сексуалните апетити на Уил през шестмесечния му професионален стаж в „Хомъртън“, докато тя караше стажа си в педиатрията на „Роял Фрий“.

Беше го отдавала на стреса от честите гледки на прободни рани, защото „Хомъртън“ е в „Хакни“ и в тяхното спешно отделение тези случаи бяха ежедневие, или по-точно еженощие. Сега Меган се упрекваше, че не се е досетила, че Кейти си е въртяла опашката през почивките в докторската стаичка. Едно от първите неща, които студентите по медицина научаваха, беше, че сексуалните нрави в една средностатистическа болница се доближават до бардак. При всички млади лекари и сестри, работещи денонощно във високостресова среда — повечето от тях твърде заети, за да имат нормална връзка — това някак си влияеше на хормоните.

Като част от професионалния си стаж Меган изкара шест месеца в спешното на „Хомъртън“, но това по никакъв начин не се отрази на либидото й. Беше се почувствала така, сякаш виждаше света за първи път. Ала вероятно имаше по-богато въображение от Уил и Кейт.

Той се опита да я прегърне, но тя го отблъсна едва ли не с оголени зъби. Май не разбираше, че всичко е приключило. Как би могъл? Той не беше като Меган. Родителите му не бяха разведени.

Никой не беше напускал дома му. Никой не беше решавал да се спаси от задълженията и да се махне. Никога не беше ставал свидетел на грозните последици от изневярата.

Уил беше най-малкото дете в сплотено и любящо семейство от „Хампстед Гардън“. Това беше едно от нещата, които обичаше в него. Непокътнатият и сигурен свят, който струеше от него, дългите неделни обеди, добронамерените шеги и годините на продължаващо щастие. През почивните дни и на Коледа той я водеше в дома на родителите си и те я караха да се чувства част от семейството. Тя искаше да бъде част от това чуждо семейство, от този чужд живот, от този по-добър свят.

Децата от здравите семейства бяха направо смешни. Уил си мислеше, че винаги ще му се прощава, въобразяваше си, че доверието не може да бъде изгубено и любовта не може да се изпари. Като всички глезльовци от щастливи семейства Уил вярваше в правото си на щастлив край.

Тя обаче затръшна капака на куфара, дръпна го от леглото и го остави в краката си.

— Меган? Стига де! Моля те!

Видя го в истинската му жалка светлина. Уил беше един от онези хубави ниски мъже, обречени на вечно неудовлетворение от себе си — приятни, но непостоянни, умни, но мързеливи, общителни и чаровни, но с посредствени академични резултати. Всъщност той не беше роден за лекар. Със зъби и нокти се стремеше да стане такъв и родителите му — баща хирург с посребрени коси и точно като компютър око и майка педиатър, руса, добре запазена жена — отчаяно искаха да завърши медицина, но през продължителното обучение техният хубав син с мъка преминаваше по-нагоре.

Уил беше един от малцината нещастни студенти по медицина, които трябваше да се явят повторно на държавните си изпити, да ги вземат с титанични усилия само за да открият, че всекидневно ще си имат работа със смърт, болести и кървища, от които развиваха стомашни проблеми и лека депресия. Дори депресията му беше вяла. Сега на една част от Меган й идваше да го удуши, но също така й беше жал за него. Горкият Уил! Животът му беше сбъркан. Както беше сбъркал и с нея.

Беше сбъркал за още нещо. Вярно, че тя не се водеше от онази част от анатомията си по начина, по който пенисът на Уил го тласкаше като безумен екскурзовод към места, които никога не би си помислил да посети.

Но имаше моменти, когато жаждата на Меган за подобен човешки контакт беше също толкова непреодолима. Имаше дни, в които копнежът й — за любов, секс и нещо по-добро и от двете — беше по-силен от чувствата, водили Уил, когато е опънал Кейти отзад в докторската стаичка в три сутринта. Тя си имаше свой биологичен безапелационен инстинкт.

Огромната разлика се състоеше в това, че жаждата на Уил беше предопределена от малкия розов израстък, който беше в готовност по двайсет и четири часа в денонощието и под властта на всичко, издокарано в минипола, което се мернеше пред очите му. А жаждата на Меган беше предопределена от нещо много по-могъщо.

Случи се през една от онези нощи на страстен копнеж — две седмици след като беше изпратила Уил у дома му при горчиво разочарованите му родители в „Хампстед Гардън“. Меган отиде за първи път от цяла вечност на парти и се запозна с млад австралиец, който — след като беше видял свят — се канеше да се върне към слънцето и сърфа в Сидни при приятелката си.

Как му беше името? Сега вече беше без значение. Никога повече нямаше да го види.

Докато Уил беше дребен, тъмен и с женствени скули, мъжът от партито беше висок, атлетичен, с чупен два пъти нос — веднъж при игра на ръгби в колежа и втори път при падане от високо столче в бар в „Ърлс Корт“.

Изобщо не беше неин тип.

Но виж само какво й причини нейният тип!



Кат Джуъл харесваше живота си.

Всеки път, когато влезеше в апартамента си край Темза и Тауър Бридж проблясваше само за нея през прозорците й, изпитваше усещането, че се е оттеглила на почивка от света.

Почти двайсет години след като беше напуснала дома си, най-накрая беше намерила спокойно и тихо жилище с великолепен изглед към реката — мястото приличаше на дома, който бе търсила през всичките тези години.

В подземния гараж беше паркиран сребристият й Мерцедес-Бенц SLK и въпреки че зет й Паоло, който беше специалист в тази област, се шегуваше незлобиво с нея — „Това не е спортна кола, Кат, а сешоар“, — тя обичаше да бръмчи из града в кола, която също като живота й беше предназначена за двама. Най-много.

Вярно, апартаментът й беше един от най-малките в жилищната сграда край реката, а колата й беше петгодишна и ръждата беше започнала да избива по бронята. Ала тези неща я изпълваха с тиха гордост. Те й принадлежаха. Беше ги придобила със собствен труд. След като избяга от затвора на детството си, беше си изградила собствен живот.

Когато се върна в Лондон след университета, жената, която я нае на първата й свястна работа, й каза, че човек може да получи всичко в този град, но понякога трябва да почакаш, докато откриеш добро жилище и истинската любов. На трийсет и шест най-после имаше апартамент. Освен това вярваше, че е открила мъжа.

През годините Кат беше попадала на развлечени пияндета, мъже с преждевременна еякулация и женени женкари — но сега имаше Рори и не можеше да си представи да бъде с друг.

Запозна се с него, когато Меган се записа на курс по карате, където той беше инструктор. Стоеше в ъгъла на партито по случай края на семестъра в университета на Меган и Кат го съжали. Отдалече се виждаше, че не е от хората, които първи завързват разговор.

Нямаше вид на майстор по бойни изкуства — любезен, затворен, не се перчеше. Когато празненството бързо се изроди в типичните гуляи на студентите по медицина, пълно с нафиркани сестри и млади доктори, надрусали се с половин хапче екстази, Рори обясни на Кат как е започнал с бойните изкуства.