Броуди седеше вързан на кухненски стол, отпуснал глава на гърдите си.

Рийс изплака, втурна се към него и падна на колене до стола.

— Броуди! О, Господи, Броуди!

— Не е мъртъв. Само упоен — поясни Рик, като погледна часовника си. — И скоро трябва да се събуди. А тогава ще се поразходим и ще си свършим работата.

— Ще я свършим? — разгневена извика тя. — Мислиш, че след като успя да се измъкнеш безнаказано от едно убийство, сега ще убиеш и двама ни и никой няма да узнае? Този път няма да можеш.

— Убийство и самоубийство, това е. Така ще изглежда. Накарала си Броуди да отидете до мястото, където твърдеше, че си видяла убийството. Упоила си го. Термосът му е ей там — кимна той към масичката до канапето. — В кафето има от твоите приспивателни. А шишенцето ще е в джоба ти, когато те намерим.

— Защо ми е да наранявам Броуди? Никой не би повярвал на това.

— Просто си откачила. И си го приспала, за да не загрее какво става. Застреляла си го, а после си застреляла и себе си. Взела си пистолета, който Джоуни държи в чекмеджето на бюрото си, за да го направиш. Отпечатъците ти ще бъдат по оръжието, а по ръката ти ще има следи от барут. Това са уликите, а поведението ти ги прави напълно надеждни.

— Глупости. Пълни глупости. Вече се обадих на щатската полиция и им разказах за Дийна Блек.

— Не си. Сега ще ти сваля белезниците. Ако се опиташ да побегнеш, ще те нараня. И ще застрелям Броуди на стола му. Искаш ли да стане така?

— Не. Няма да избягам. Да не мислиш, че бих го зарязала тук?

Рик се надигна и се приближи предпазливо към нея. Отключи белезниците й.

— Седни тук. Не искам неприятности — каза той, като потупа пистолета си. — Не бива да има следи или синини по китките ти, които да покажат на съдебния лекар, че си била вързана. Разтрий ги, за да възвърнеш кръвообращението си. Веднага.

Ръцете я боляха ужасно и трепереха нервно, но все пак успя да изпълни нареждането.

— Казах ти, че се обадихме и докладвахме за случая на щатската полиция.

— Ако го бяхте направили, Броуди щеше да ми го каже, когато дойде тук. Излъгах го, че аз самият съм получил информация от щатската полиция. Помолих го да дойде тук, за да се срещнем с щатските ченгета преди ареста.

Рик отиде до масата и взе пластмасова чаша с вода и хапчето, което бе приготвил.

— Сега изпий хапчето.

— Не.

— Едно от твоите е. Против тревоги. Може да ти помогне малко, а и искам да намерят лекарства в организма ти. Или ще го вземеш, или ще го натъпча в гърлото ти, Рийс.

Тя пое чашата и хапчето.

Рик седна доволно и облегна ръце на коленете си.

— Ще дадем на хапчето няколко минути да подейства, после ще се заемем с нашата работа. Съжалявам, че се стигна до това. Наистина. Броуди ми беше приятел, а и нямам нищо срещу теб. Но трябва да защитя семейството си.

— Семейството си ли защитаваше, докато чукаше Дийна Блек?

Шерифът се намръщи, но кимна.

— Допуснах грешка. Човешка грешка. Обичам съпругата и децата си. Нищо не е по-важно за мен. Но имам и нужди. Два-три пъти годишно се грижа за тези нужди. И това никога не е засягало семейството ми. Дори ми помагаше да съм по-добър съпруг и баща.

Рийс осъзна, че Рик си вярваше. Колко ли хора се заблуждаваха с мисълта, че изневярата може да бъде за добро?

— И си се грижил за нуждите си с Дийна.

— Една нощ. Трябваше да е само една нощ. Какво значение имаше за всеки друг, освен мен? Само секс, това е всичко. Нещата, от които един мъж се нуждае, но не иска съпругата му да ги прави. Една нощ от много други. Но не можах да спра. Нещо у Дийна ме завладя. Като болест. Не можех да я оставя. За известно време дори вярвах, че съм влюбен. И че мога да имам и Деби, и нея.

— Тъмното и светлото — отбеляза Рийс.

— Точно така — тъжно се усмихна той. — Дадох на Дийна всичко, което можех. Но тя вечно искаше повече. А не можех да й дам повече. Искаше да зарежа Деби и децата. Никога не бих го направил. Никога няма да загубя жената и децата си. Скарахме се страхотно и умът ми се проясни. Сякаш се събудих от дълъг мрачен сън. И още тогава скъсах с нея.

— Но тя не бе съгласна да скъсате.

Събуди се, Броуди, отчаяно го призова Рийс. Събуди се и ми кажи какво да правя.

— Непрестанно ми се обаждаше. Искаше пари. Заплаши, че ако не й дам десет хиляди, ще каже на жена ми. Нямам толкова пари. Обясних й го. Но тя заяви, че трябва да ги намеря, ако искам да запазя щастливото си семейство. Как се чувстваш? По-спокойна?

— Видях те край реката. Видях как я убиваш.

— Исках само да се обясня с нея. Казах й да дойде тук. Водех я в тази хижа преди. Но когато дойде, не можех да говоря с нея тук. Май трябва да вземеш още едно хапче.

— И тогава си я завел до реката.

— Исках да се поразходим, нищо повече. Не смятах да я убивам. Вървяхме и стигнахме до реката. Казах й, че вероятно ще мога да събера около две хиляди, ако се съгласи да напусне Уайоминг. Но още докато го казвах, осъзнах, че няма да свърши работа. Ако платиш веднъж, изнудването никога няма да спре. Дийна каза, че нямало да се задоволи с трохи. Искаше цялата торта. Можел съм да изтегля парите за образованието на децата. От глупости бях споменал, че спестяваме пари за колежа. И тя ги искаше. Вече не десет, а двадесет и пет хиляди. Заплаши, че ако не й ги дам, ще остана без съпруга и деца, без репутация. Нарекох я мръсна курва, защото такава си беше. И тя ми се нахвърли. Бутнах я на земята и й казах, че всичко е свършило, а тя изкрещя и отново се нахвърли върху мен. Ти самата видя, че беше така.

— Да, видях.

— Закле се, че ще ме унищожи. Независимо какво съм бил готов да й платя сега, щяла да ме унищожи. Щяла да разкаже на Деби за всяка мръсотия, която сме правили. Внезапно престанах да я чувам. Стори ми се, че в главата ми жужат оси. Но Дийна лежеше на земята, а ръцете ми бяха около гърлото й. Стисках, докато бръмченето спря.

— Нямал си избор — отбеляза Рийс със спокоен глас. — Тя те е принудила да го направиш. Нападнала те е, заплашвала те е. Трябвало е да защитиш себе си и семейството си.

— Да, точно така. Тя дори не беше истинска. Беше само сън.

— Разбирам. Господи, все едно ти е опряла пистолет в челото. Не си направил нищо лошо, Рик. Не си наранил човек, който не заслужава да бъде наранен. Просто си взел необходимите мерки. Ако го знаех преди, щях да забравя за случилото се.

— Но не забрави. Въпреки всичките ми действия. Исках само да напуснеш града. Да изчезнеш и да си продължиш живота, а аз своя.

— Вече разбирам. Сега съм на твоя страна. Можеш да пуснеш Броуди и мен да си отидем и целият кошмар ще остане зад гърба ни.

— Иска ми се да можех да го направя, Рийс. Кълна се в Господ. Но няма как да променя положението. Мога само да го запазя, да защитя онова, което имам. Е, предполагам, че едното хапче е било достатъчно. Сега се отдръпни от Броуди. Време е да го събудим.

— Ако изпълниш плана си, значи не заслужаваш децата и жена си.

— Те никога няма да узнаят.

Рик я сграбчи за ризата и я завлече на няколко метра встрани от Броуди. После се обърна към писателя. Броуди се надигна заедно със стола, метна се върху Рик и двамата паднаха тежко на пода.

— Бягай! — изкрещя Броуди. — Бягай! Веднага!

Рийс се втурна да изпълни заповедта му, сякаш бяха запалили огън под нея. Изплю хапчето, което бе държала до бузата си, и отвори предната врата. Чу трясъка и ругатните, когато изскочи навън.

Хукна напред лудо и изпищя, когато чу изстрел.



— Чу ли това? — извика Линда-Гейл, като се надигна на лакът в леглото. — Беше изстрел.

— Аз пък чух ангелски песни.

Тя се засмя и го сръчка в ребрата.

— И аз също. Но имаше и изстрел.

— Кой ли пък не е чувал някой да стреля из горите на Уайоминг? — ухили се Ло, като я дръпна назад и започна да я гъделичка.

— Не гъделичкай или… Чу ли това? Някой крещи.

— Не чувам нищо, освен собственото си сърце, което те моли за любов. Хайде, сладурче, да…

Пред вилата нещо изтрещя. Ло скочи.

— Стой тук — нареди й.

Излезе чисто гол от спалнята и отвори вратата на хижата.

Рийс се втурна вътре и Ло едва успя да прикрие слабините си и да ахне.

— Мили Боже!

— Той хвана Броуди! Ще го убие. Ще убие Броуди.

— Какво? Какво?

— Помощ. Трябва да ми помогнеш.

— Рийс? — появи се и Линда-Гейл, увита в чаршаф. — Какво, по дяволите, става?

Нямаме време, помисли си Рийс ужасено. Броуди може да е потънал в кръв, да умира. Както се бе случило със самата нея преди време. Забеляза пушката във витрината на шкафа.

— Заредена ли е?

— Това е пушката на дядо ми Хенри. Чакай малко — заекна Ло, но Рийс се втурна към шкафа.

Дръпна вратичката, но беше заключена. Грабна лампата с мечката и разби стъклото.

— Мили Боже! Мама ще ни убие и двамата! — изстена Ло и направи крачка към нея.

Рийс извади пушката и се обърна. Ло се закова на място.

— Скъпа? Внимавай Накъде насочваш това нещо.

— Извикайте помощ. Обадете се на щатската полиция.

Остави ги да зяпат подире й и хукна към вратата.

Молеше се реакцията на Ло да означава, че пушката е заредена. Но ако беше, трябваше да разбере как работи. Молеше се да не й се наложи да я използва.

Но познатата паника и страх бяха изчезнали, заменени от дива ярост. Този път нямаше да лежи безпомощно и да гледа как й отнемат някого, когото обичаше. Не и този път. Никога вече.

Чу Рик да вика името й и сподави напиращите сълзи. Броуди не го бе спрял.

Застина на място, затвори очи и си заповяда да мисли. Не можеше да се върне обратно. Шерифът щеше да я види или да я чуе. И щеше да я убие, а заедно с нея — Ло и Линда-Гейл.

Реши да заобиколи. Рик щеше да си помисли, че все още бяга от него или се е скрила някъде. Не би очаквал от нея да се върне и да се бори.