Първо, той е напускал собствената си среда, за да посещава стриптийз барове и да си наема проститутки. Пазел е репутацията си.

Но после се е увлякъл. Вероятно дори е вярвал, че е влюбен. Поне за известно време. Вярвал го е достатъчно, за да й купува скъпи подаръци. Дали й е обещавал нещо повече, зачуди се Рийс.

По-възрастните мъже често си падат по млади, не подходящи жени. Тя се опита да си представи доктор Уолъс или Мак Дръбър с жена като Дийна Блек. Но пък и млад мъж, впечатлителен и неопитен, като Дени например, можеше да си изгуби ума по такава жена. Та дори и мъж, който имаше богат опит с жените, като Ло.

Вероятно би трябвало да подминат шериф Марсдън, който можеше да се окаже хладнокръвен убиец, и да съобщят подозренията си на полицията в Джаксън.

Не можеха просто да седят и да чакат. А и тя не можеше да продължи да живее сред тези хора, да им готви и да се чуди кой от тях е убиец.

— Пак си говориш сама.

Рийс подскочи леко и се вторачи в Линда-Гейл.

— Възможно е.

— Е, когато приключиш разговора и решиш да си дадеш почивка, искам да погледнеш нещо.

— Разбира се. Какво?

— Роклята, която си поръчах по интернет. Току-що пристигна. Изтичах да я прибера от пощата по време на почивката. Господи, надявам се да ми стане. Но искам да чуя мнението ти.

— Добре, веднага щом…

— Ако двете ще стоите без работа и ще дрънкате за мода, можете да си вземете почивката още сега — обади се Джоуни, приближи се към скарата и избута Рийс. — Хайде, отивайте, но не се бавете.

— Благодаря, Джоуни — извика Линда-Гейл, като хвана приятелката си за ръката и я задърпа към кабинета на Джоуни. — Платих повече, отколкото възнамерявах, но просто се влюбих в нея.

Линда-Гейл откачи роклята от закачалката и я сложи пред себе си.

— Какво мислиш?

Роклята бе къса, без презрамки, в нежно бледозелено. Линда-Гейл щеше да изглежда зашеметяващо в нея.

— Страхотна е. Секси и суперелегантна. И ще отива чудесно на косата ти.

— Наистина ли? Благодаря. Но ако не ми стане, направо ще се самоубия.

— Можеш да направиш нещо по-разумно — да я смениш с правилния размер.

— Нямам време. Трябва ми за довечера. Имам специална съботна среща с Ло. И той ме помоли да облека нещо страхотно.

Линда-Гейл се завъртя и се вторачи в огледалото.

— Тази рокля определено ще ми свърши работа.

Стомахът на Рийс се сви.

— Къде ще ходите?

— Не ми каза. Беше адски потаен. Мислех си да отида до Джаксън за нова прическа, но нямам време. Така че си боядисах косата сама. Не е много зле, нали?

— Не, чудесна е. Линда-Гейл…

— Нощта на ултиматума — засмя се келнерката и пооправи косата си с ръка. — Ло трябва да ми обясни защо ме излъга онази нощ. Знае, че връзката ни зави си от това.

— Линда-Гейл, не отивай.

— Какво? За какво говориш?

— Просто почакай. Не отивай с него никъде, докато не разбереш какво става.

— Нали затова ще се срещна с него — за да разбера какво става — отвърна тя, като грижливо закачи роклята. — Ло се кълне, че не е бил с друга жена, и му вярвам. Ако искам сериозна връзка, трябва да му дам възможност да ми обясни.

— Ами ако… ако е имал връзка с друга. Преди. Сериозна връзка.

— Ло? Сериозна връзка? По никакъв начин — засмя се тя. — Няма шанс.

— Откъде си сигурна?

— Ло е пред очите ми, откакто бяхме на петнадесет години. Досега не е имал сериозна връзка — заяви Линда-Гейл и на лицето й се изписа решителност. — Не е имал такива отношения като с мен и така ще си остане. Какво ти става? Мислех, че го харесваш.

— Харесвам го. Но не беше честен с теб.

— Вярно е, но сега ще бъде. Или ще приема обяснението му довечера, или не. Или ще се омъжа за него, или ще го оставя. Но при всяко положение искам да изглеждам фантастично.

— Просто… обади ми се. Звънни на мобифона ми. Обади ми се, когато стигнете там, където отивате, и след като Ло ти обясни.

— Господи, Рийс!

— Просто ми направи тази услуга. Ще се тревожа за теб, ако не го направиш. Моля те, Линда-Гейл. Моля те.

— Добре. Но ми се струва адски тъпо.

По-добре тъпо, отколкото наранена и сама, помисли си Рийс.



Броуди се сдоби с доста информация от компютъра. Научи, че Дийна Блек е родена в Оклахома през август 1974. Бе завършила гимназия. Бе арестувана няколко пъти за проституция, за нарушаване на реда и два пъти за нападение. Второто нападение я бе вкарало в затвора за три месеца.

Кредитното й състояние бе пълна трагедия. Не че вече я интересуваше.

Броуди успя да открие последните две места, където бе работила и живяла. Работодателите й не й даваха добри препоръки — стриптийз клуб в Албъкърки и рокерски бар в Оклахома. А последният й хазаин бе все още бесен заради двата неплатени наема.

Откри един брак и развод. Съпругът й се казваше Пол Дж. Тейтъс и в момента излежаваше присъда за въоръжено нападение. Бързото проучване на Тейтъс показа, че не за първи път се радва на гостоприемството на щатския затвор.

— Не си била каквото наричаме отличен гражданин, а, Дийна? — промърмори Броуди.

Но определено изглеждаше добре. В момента снимката й бе на екрана и Броуди трябваше да признае, че жената наистина бе сексапилна.

— Лошото момиче — каза той на глас. — Което знае, че е лошо, и това му харесва. И ти показва, че и на теб ще ти хареса.

Според информацията семейството й все още живееше в Оклахома. Майка й бе едва седемнадесет години по-възрастна от нея. Възможно бе Дийна да й се е обаждала често и да й е разказала неща, които не би споделила с друг. Например името на мъжа, с когото бе имала връзка.

Как да действа? Стар приятел на Дийна, който иска да се свърже с нея? Дружелюбен, приказлив. Ченге от Уайоминг, което се опитва да събере информация за познатите й?

Бездруго надали щеше да открие нещо.

Реши да си даде кратка почивка и да си проясни главата, преди да се обади на майката на Дийна.

Преди да успее да стане от стола, телефонът му звънна.

Познатият глас го накара да се отпусне. Необичайната, но интересна молба го накара да се замисли.

Десет минути по-късно Броуди излезе от къщата и подкара към града.

Погледна „Ангелска храна“, когато мина покрай ресторанта. Ако всичко минеше добре, вероятно щеше да зарадва Рийс с решение на проблема след час-два.



Всичко започваше сега. И този път нямаше връщане назад. Нямаше място за съжаления и грешки. Беше рисковано, но трябваше да се направи.

Хижата бе идеално място за първата стъпка. Тиха, уединена, скрита от горите и блатото. Никой нямаше да дойде да ги търси тук. Както никой не дойде да търси Дийна.

А когато приключеше, щеше да се увери, че е изпълнил всичко безукорно. Щеше да заличи следите си, както винаги. И да оправи нещата. Да си потекат отново в старото удобно русло.



— Добре, Ло. Кажи ми къде отиваме.

— Тайна.

Линда-Гейл скръсти ръце и го изгледа мрачно, но той не се поддаде.

Не отиваха към Джаксън. Тя тайно се бе надявала да я заведе на хубава вечеря в някой луксозен ресторант, където да покаже новата си рокля. Но Ло не бе потеглил натам. Всъщност…

— Ако си мислиш дори за миг, че ще седна на открито до огъня в тази рокля, значи си по-луд, отколкото си мислех.

— Не отиваме да палим огън. А роклята наистина е убиец — отвърна Ло, като я погледна похотливо. — Надявам се, че отдолу носиш нещо също толкова секси.

— Няма да видиш какво има отдолу, ако продължа ваш по същия начин.

— Искаш ли да се обзаложим? — ухили се той и зави.

Линда-Гейл разбра къде отиват и побесня.

— Обърни обратно и ме закарай у дома.

— Ако все още мислиш така след десет минути, ще го направя.

Той отби до хижата. В главата му се въртяха лудо планове и идеи. Потръпна от нерви, но се стегна.

Беше отишъл прекалено далеч вече.

Линда-Гейл не слезе от колата, затова той отиде и й отвори вратата. Вероятно това бе най-подходящият начин, след като тя носеше такава секси рокля, а той бе издокаран в най-хубавия си костюм.

— Моля те, влез вътре, скъпа. Не бъди толкова упорита — замоли я с нежния глас, с който се обръщаше към някоя упорита кобила. — В противен случай ще ми се наложи да те отнеса на ръце.

— Добре. Ще се обадя на Рийс да дойде да ме вземе колкото се може по-скоро.

— Не мисля, че ще се обадиш на когото и да било — промърмори Ло, като я дръпна към хижата. — Не трябваше да стигаме дотук толкова рано, но ти нямаше търпение. Исках да дойдем на здрачаване.

— Е, вече сме тук.

Тя влезе разгневена в хижата. Възнамеряваше веднага да извади мобифона си и да се обади на Рийс. Но бе прекалено зашеметена, за да направи друго, освен да гледа с ококорени очи.



За трети път от десет минути Рийс погледна часовника си. Защо Линда-Гейл не се обаждаше? Защо не бе успяла да я убеди да не отива с Ло тази вечер?

Пет минути, обеща си тя. После ще се обади на Линда-Гейл. Независимо колко налудничаво звучеше. Рийс щеше да настоява да научи къде е. И да се увери, че Ло знае за това.

— Гледането на часовника няма да накара времето да тече по-бързо. На работа си до десет — каза Джоуни, като разбърка гювеча. — И не мисли, че ще те пусна да си тръгнеш по-рано. Бездруго вече сме с една келнерка по-малко.

— Няма да си тръгвам рано. Просто Линда-Гейл обеща да ми се обади, но още не го е направила.

— Предполагам, че е прекалено заета, за да се сеща за теб. Видя как съкрати работното си време. При това в събота вечер. Двамата със сина ми явно са решили да ме побъркат. Смотаняци. Всичко е слънце, рози и лунни лъчи за тях. Е, тук пък е хамбургери, гювечи и пържоли, така че давай следващата поръчка.

— Какво? Какво каза?

— Казах да даваш следващата поръчка.

— Слънце и лунни лъчи. Спомням си. О, Господи! Спомням си. Ще се върна след минута.