Броуди се засмя. Мак не пиеше, не пушеше и ако преследваше жени, го правеше, без никой да забележи, което, реално погледнато, бе невъзможно. Броуди намираше донякъде пуританския му нрав за чаровен.
— Става дума само за секс, Мак — каза той и се ухили весело, когато ушите на кмета почервеняха. — Спомняш си какво е секс, нали?
— Имам някакъв смътен спомен.
В кухнята Джоуни постави парче ябълков пай на плота.
— Вземи си почивка — нареди тя на Рийс. — Изяж пая.
— Не съм особено гладна и…
— Не те питам дали си гладна, нали? Изяж пая. Няма да те карам да плащаш за него. Последният е, а утре няма да е достатъчно пресен. Видя ли мъжа, който тъкмо седна на бара?
— Онзи, който прилича на каубой ли?
— Казва се Уилям Бътлър. Наричат го Ло. Съкратено от Лотарио, този прякор му лепнаха в тийнейджърските години, когато си постави за цел да преспива с всяка жена в радиус от двеста километра.
— Добре.
— Обикновено в събота вечер Ло има среща с някоя мадама или се мотае в „Кланси“ с приятелите си, като се опитва да реши коя овчица от стадото да си избере. А сега е тук, за да те огледа.
Тъй като видя, че няма друг избор, Рийс се захвана с пая.
— Не мисля, че в този момент може да види много — промърмори тя.
— Все пак… Млада си, жена си и, доколкото виждам, необвързана. Трябва да призная нещо на Ло — никога не се занимава с омъжени жени. Виж сега как флиртува с Хуанита, която чукаше като смахнат в продължение на няколко седмици миналата зима. Но после насочи вниманието си към сексапилните градски туристки, които идват тук на ски.
Джоуни грабна гигантската чаша кафе, която винаги й бе подръка.
— Момчето е адски чаровно. Никога не съм виждала жена, която да го намрази, когато си закопчае дюкяна и я напусне.
— И ми казваш всичко това, защото смяташ, че и мен ще метне в леглото си в някоя от близките нощи?
— Просто ти обяснявам как стоят нещата.
— Загрях. Но не се тревожи, не си търся мъж. Нито за постоянно, нито за временно. Особено пък мъж, който използва пениса си като божи дар за жените.
Джоуни се засмя весело.
— Как е паят?
— Много вкусен. Направо страхотен. Забравих да те питам за печивата. Тук ли го печеш, или купуваш от местната пекарна?
— Аз лично пека всичко.
— Така ли?
— Сигурно си мислиш, че на скарата ме бива повече отколкото с фурната. И си права. А на теб кое ти се удава повече?
— Сладкишите не са най-силната ми страна, но мога да ти помагам, когато имаш нужда.
— Хубаво.
Джоуни взе няколко хамбургера от скарата, постави ги в чинии и изсипа пържени картофи и боб до тях. Тъкмо добавяше домати и краставици, когато Ло влезе в кухнята.
— Здрасти, Уилям — поздрави го тя.
— Мамо — усмихна се той, като се наведе и я целуна по челото.
Стомахът на Рийс се сви.
Джоуни му е майка, а аз направих тази груба забележка за пениса му, помисли си тя.
— Чух, че си решила да повишиш класата на заведението — каза той на майка си, като се усмихна широко на Рийс. — Приятелите ме наричат Ло — представи й се.
— Рийс. Приятно ми е да се запознаем. Аз ще отнеса храната, Джоуни.
Младата жена грабна чиниите и ги отнесе до бара, където раздразнено забеляза, че за първи път тази вечер не я очакваха нови поръчки.
— Скоро затваряме кухнята — съобщи й Джоуни. — Можеш да си тръгваш. Утре си първа смяна, така че бъди тук в шест.
— Добре. Няма проблеми — кимна Рийс и развърза престилката си.
— Ще те закарам до хотела — предложи Ло, като остави бирата си на плота. — Искам да се уверя, че си се прибрала без проблеми.
— Не се притеснявай — отвърна тя, като погледна майка му с надежда да получи помощ, но Джоуни вече се бе отдалечила, за да изключи фритюрниците. — Не е далеч. А и бездруго искам да се поразходя.
— Чудесно. Ще се поразходя с теб. Имаш ли палто?
Рийс реши, че ще е прекалено грубо, ако откажеше повторно. Но пък сега щеше да й се наложи да действа адски предпазливо. Без да каже и дума повече, тя взе якето си.
— Ще бъда тук точно в шест — каза на Джоуни, после се сбогува с останалите и тръгна към вратата.
Усети, че писателят — Броуди — е приковал поглед в гърба й. И за какъв дявол изобщо още седеше тук? Ло й отвори вратата кавалерски и я последва навън.
— Хладна вечер. Сигурна ли си, че няма да настинеш?
— Добре съм. Прохладният въздух ще ме освежи след жегата в кухнята.
— Навярно си права. Нали не оставяш майка ми да те съсипе от работа?
— Обичам да работя.
— Обзалагам се, че тази вечер е била страхотна лудница. Защо не ми позволиш да те почерпя едно питие, за да си отпочинеш малко? Тъкмо ще ми разкажеш историята на живота си.
— Благодаря, но историята ми не заслужава питие, а и утре сутрин съм първа смяна.
— Утре ще е прекрасен ден. Да мина ли да те взема след работа? Ще те разведа наоколо да ти покажа забележителностите. Уверявам те, че в града няма по-добър екскурзовод от мен. Мога дори да ти донеса препоръки, че съм истински джентълмен.
Рийс трябваше да признае, че усмивката на Ло е страхотна, а погледът му — съблазнителен и нежен като гальовна ръка.
А и беше синът на шефката.
— Много мило, но тъй като познавам само няколко души тук, при това по-малко от ден, можеш спокойно да фалшифицираш препоръките. Ще пропусна разходката из града и ще използвам остатъка от утрешния ден, за да се настаня.
— Добре. Някой друг път тогава.
Ло я хвана за ръката и тя подскочи. Младежът сниши глас сякаш успокояваше уплашен кон.
— Спокойно, спокойно. Исках само да позабавиш крачка. Движиш се, като че ли закъсняваш за важна среща, и по това съдя, че си от Източното крайбрежие. Дай си една минута. Погледни нагоре. Страхотна гледка, нали?
Сърцето й биеше прекалено учестено, но тя все пак вдигна очи. Над назъбените планински върхове грееше пълна, почти бяла луна.
Заобикаляха я безброй звезди. Като че ли някой бе заредил пушка с диаманти и ги бе изстрелял в небето. Светлината им оцветяваше снега по върховете в сребристо синьо, а долините тънеха в сянка.
Рийс си помисли колко такива гледки бе пропуснала откак вървеше със забит в земята нос. И макар да й се искаше да е сама в този момент, изпита благодарност към Ло, който я накара да спре и да погледне.
— Невероятно красиво е. Туристическото ръководство описва планините като величествени, но когато ги видях за първи път, реших, че са сурови и малко страшни. Ала сега изглеждат точно величествени.
— Горе има места, които трябва да видиш с очите си, за да повярваш, че съществуват. И се променят непрестанно. По това време на годината, ако се изкачиш горе и застанеш до реката, можеш да чуеш как камъните се търкалят от пролетното топене. Ще те заведа да пояздим из планината. Нищо не може да се сравни с гледката в планината от гърба на кон.
— Не яздя.
— Мога да те науча.
Рийс тръгна напред.
— Екскурзовод и учител по езда — усмихна се тя.
— Ами, основно с това се занимавам. Ранчото за туристи е на около трийсетина километра оттук. Мога да помоля готвачката да ни приготви кошница за пикник и ще ти намеря кротък кон. Обещавам ти великолепен ден, за който ще можеш да пишеш на близките си.
— Убедена съм, че ще е прекрасно.
Искаше й се да чуе тракането на камъните в реката и да види морените и ливадите. И сега, под вълшебната светлина на луната, се почувства изкушена да приеме предложението на Ло.
— Ще си помисля — обеща тя. — Е, аз съм дотук.
— Ще те изпратя догоре.
— Няма нужда. Аз съм…
— Мама ме е учила винаги да изпращам дамата до вратата й — прекъсна я Ло.
После я хвана за ръката и отвори вратата на хотела. Рийс забеляза, че каубоят ухаеше съблазнително на кожа и бор.
— Добър вечер, Том — извика той на дежурния администратор.
— Ло. Госпожо.
Рийс забеляза закачливите пламъчета в очите на администратора.
Когато Ло се насочи към асансьора, тя се отдръпна назад.
— Аз съм на третия етаж. Предпочитам да се качвам по стълбите.
— Да не си вманиачена на тема спорт? Сигурно затова си толкова слаба — ухили се младежът, но побърза да отвори вратата към стълбището.
— Благодаря ти за грижите — любезно каза Рийс и си заповяда да не се паникьосва, тъй като стълбището й се стори ужасно тясно сега, когато Ло бе до нея. — Наистина съм спряла в дружелюбно градче.
— Уайоминг е дружелюбен щат. Не сме много, но сме готини. Чух, че си от Бостън.
— Да.
— За първи път ли идваш насам?
— Да.
Още един етаж и вратата щеше да се отвори.
— Решила си да разгледаш страната ли?
— Нещо такова.
— Смела постъпка. Особено като се има предвид, че си съвсем сама.
— Така ли мислиш?
— Да. Показва, че имаш авантюристичен дух.
Рийс би се засмяла, но изпита прекалено силно облекчение, когато Ло й отвори вратата и тя изскочи в коридора на третия етаж.
— Ето тук съм — посочи и извади магнитната карта. Автоматично хвърли поглед надолу, за да се увери, че лепенката си е на мястото.
Преди да успее да пъхне картата в процепа, Ло я взе от ръката й и свърши работата. Отвори вратата широко и й я върна.
— Оставила си всички лампи да светят — отбеляза той. — И телевизорът ти работи.
— О, явно съм забравила. Нямах търпение да почна работа. Благодаря ти за компанията, Ло.
— Удоволствието е изцяло мое. Скоро ще отидем да пояздим. Ще видиш колко е хубаво.
Рийс се насили да се усмихне.
— Ще си помисля. Благодаря ти отново. Лека нощ.
Влезе в стаята си и затвори вратата. Пусна резето и плъзна веригата. Настани се на леглото и се загледа през прозореца. Остана на мястото си достатъчно дълго, за да се успокои и да си поеме дъх.
След малко се почувства по-добре и погледна през шпионката, за да се увери, че коридорът е празен, после бутна стола под дръжката на вратата. След като провери ключалките отново и се убеди, че скринът блокира идеално вратата към съседната стая, се приготви залягане. Нави будилника на радиото за пет часа, после за всеки случай нави и туристическия си часовник.
"Смърт край Змийската река" отзывы
Отзывы читателей о книге "Смърт край Змийската река". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Смърт край Змийската река" друзьям в соцсетях.